по НОХД № 214 / 2018 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура - Първомай против подсъдимия А.Е.Х. ***, за това, че на 08.08.2018 година в град Първомай, община Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Е.Я.Я., ЕГН **********,***, като я е принудил към това със сила и деянието е останало недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението, предмет на делото, и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че А.Е.Х. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, изразява съгласие да не се събират други доказателства за тях и осъщественото при условията на пряк умисъл от него деяние – да се преценя при условията че чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като се отчетат смекчаващите отговорността обстоятелства: самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, а от друга страна – отегчаващите такива: високата обществена опасност на конкретното престъпление с оглед на характера на обществените отношенията, които се засягат с него, предвид възрастта на пострадалата и проявеното в случая грубо незачитане на морала и закона, както и самонадеяната увереност на подсъдимия, че деянието му ще остане ненаказано.

Предлага на основание чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст и съответно намалено с една трета, като намира че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и най-вече с оглед на поправянето и превъзпитанието на дееца, същото следва да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан, както следва: за срок от 24 часа със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 08.08.2018 година до 09.08.2018 година; за срок от 72 часа с Постановление № 750 / 2018 година от 09.08.2018 година на Районна прокуратура - Първомай по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 09.08.2018 година до 10.08.2018 година, и с Протоколно определение № 64 / 10.08.2018 година по ЧНД № 157 / 2018 година на Районен съд - Първомай, с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 10.08.2018 година до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Предлага още находящите се на съхранение в РУ на МВР - Първомай веществените доказателства – кухненски нож с дължина 30 см (13 см дръжката и 17 см острие), дървена дръжка и метална част от лопата, две черни джапанки и сив потник с кичур косми по него – да се унищожат като вещи без стойност, а проби от поднокътно вещество (обект № 1 и обект № 2), приложени като л. 88 от досъдебното производство, – да останат приложени по делото.

Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за две съдебномедицински и една съдебнопсихиатрична експертизи, както и за служебна защита в досъдебното и съдебното производство.

Служебният защитникът на подсъдимия адвокат С.С.М. *** моли за постановяване на присъда, с която на А.Е.Х. за извършеното от него деяние да бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в Наказателния кодекс, като се има предвид, освен реда, по който се провежда делото, така и направените от подсъдимия самопризнания и оказано съдействие - както на предварителното разследване, така в хода на съдебното производство.

Подсъдимият А.Е.Х. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А.Е.Х. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с начално образование (завършен четвърти клас, грамотен), общ работник в Германия, с адрес: ***, понастоящем в Затвора - Пловдив с мярка за неотклонение задържане под стража по настоящото дело.

На същия до момента е ангажирана наказателна отговорност, както следва:

1. С Присъда № 377 / 06.11.1997 година по НОХД № 377 / 1997 година на Военен съд - Пловдив, влязла в сила на 14.11.1997 година, за извършено на 30.12.1996 година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за срок от две години.

2. С Присъда № 298 / 14.10.1998 година по НОХД № 298 / 1998 година на Военен съд - Пловдив, влязла в сила на 30.10.1998 година, за извършено на 19.09.1998 година престъпление по чл. 381, предложение 1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на седем месеца при първоначален строг и на основание чл. 69, ал. 2 от НК изцяло е освободен от изтърпяване на наказанието по НОХД № 377 / 1997 година.

3. С Присъда № 18 / 09.03.1999 година по НОХД № 8 / 1999 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 09.04.1999 година, за извършено на 04.01.1997 година престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и два месеца при първоначален общ режим.

С Определение от 11.05.1999 година по делото, влязло в сила на 19.05.1999 година, е определено едно общо наказание по НОХД № 298 / 1998 година и НОХД № 8 / 1999 година в размер на една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като е зачетено изтърпяването на наказанието от седем месеца по НОХД № 298 / 1998 година и изтърпяването на наказанието от една година и 6 дни към 11.05.1999 година по НОХД № 8 / 1999 година.

Общото наказание е изтърпяно на 30.09.1999 година.

4. Със Споразумение от 04.07.2001 година по НОХД № 172 / 2001 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 04.07.2001 година, за извършено на 30.03.2001 година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален общ режим.

Наказанието е изтърпяно за времето от 10.07.2001 година до 07.06.2002 година.

Съгласно разпоредбите на Глава десета от Обща част на НК за горепосочените осъждания лицето е реабилитирано, както следва:

· по НОХД № 377 / 1997 година в съответствие с чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК на 30.10.2003 година, когато изтичат 5 години от влизане в сила на съдебния акт по НОХД № 298 / 1998 година, с който подсъдимият е изцяло освободен изтърпяване на наказанието по първото си осъждане;

· по НОХД № 298 / 1998 година и НОХД № 8 / 1999 година в съответствие с чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 2 от НК на 30.09.2009 година, когато изтичат 10 години от изтърпяване на определеното общо наказание една година и два месеца лишаване от свобода;

· по НОХД № 172 / 2001 година в съответствие с чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК на 07.06.2007 година, когато изтичат 5 години от изтърпяване на определеното наказание една година лишаване от свобода.

5. С Присъда № 13 / 01.11.2012 година по НОХД № 106 / 2012 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 17.11.2012 година, за извършено на неустановена дата между 1 и 15 февруари 2011 година и на неустановена дата между 14 и 19 февруари 2011 година престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и на основание мл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК е възложено полагането на възпитателни грижи на полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия през изпитателния срок на условното осъждане.

6. С Присъда № 66 / 07.10.2014 година по НОХД № 511 / 2014 година на Районен съд - Асеновград, изменена с Решение № 37 / 19.02.2015 година по ВНОХД № 1651 / 2014 година в частта за размера на наказанието, влязла в сила на 19.02.2015 година, за извършено на 10.06.2014 година престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК във връзка с чл. 58, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим, като на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето на задържане по Закона за МВР, по чл. 64, ал. 2 от НПК и периодът, през който лицето е с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 10.06.2014 година до влизане в сила на присъдата, и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено А.Е.Х. да изтърпи отделно и изцяло наложеното му по НОХД № 106 / 2012 година наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Съгласно Писма рег. № 64 / 2015 от 27.04.2015 година и от 18.01.2017 година на Затвора - Пазарджик наказанието по НОХД № 106 / 2012 година е изтърпяно за времето от 10.06.2014 година до 26.04.2015 година с помощта на 1 месец и 14 дни от работа, а наказанието по НОХД № 511 / 2014 година – от 26.04.2015 година до 17.01.2017 година с помощта на 3 месеца и 9 дни от работа.

7. Със Споразумение № 31 / 16.06.2017 година по НОХД № 138 / 2017 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 16.06.2017 година, за извършено на 12.06.2017 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца при първоначален строг режим, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК е приспаднато времето на задържане по Закона за МВР и по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 12.06.2017 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Съгласно Писмо рег. № 146 / 2017 от 26.09.2017 година на Затвора - Пазарджик наказанието е изтърпяно за времето от 12.06.2017 година до 25.09.2017 година с помощта на 17 дни от работа.

Към инкриминираната дата пострадалата Е.Я.Я. работи като продавач в стопанисван от „Сириус ИС“ ЕООД - Първомай със собственик и управител С.А.С.магазин за хранителни стоки на улица „Братя Миладинови“ № 51 в квартал Любеново на град Първомай, област Пловдив.

Пострадалата познава отпреди А.Х., сестра му З. и майка им М., на която е давала продукти на вересия, за да ги носи на сина си затвора, а две-три седмици преди инцидента вижда подсъдимия в махалата, за когото научава от хората, че е се е върнал от чужбина.

На 08.08.2018 година Я. е на работа в обекта, когато към 18:00 часа влиза подсъдимият. Жената, която през това време обслужва клиент, вижда, че Х. е употребил алкохол, но го пита иска ли нещо и след получаване на отрицателен отговор му казва да излезе. А. изчаква клиента отвън, иска му пари, влиза обратно в магазина, купува си бира и пак излиза, след което изчезва от полезрението на Е. за известно време, през което тя обслужва още няколко клиенти и вече сама, започва да оправя дневния оборот.

В това време Х. отново се появява в магазина, Я. го пита още бира ли иска, а той, без да ѝ отговори, прескача тезгяха с касовия апарат и започва да я налага с юмруци по лицето, главата и тялото. Пострадалата вади телефона от джоба си, но подсъдимият го избутва от ръката ѝ и продължава да бие, хваща я за косата и я започва да я влачи към складовото помещение на обекта на около три метра от касата, като Е. успява да вземе от витрината ножа за сирене и кашкавал и нанася удар в областта на дясната длан на А., но той избутва оръжието и замъква жертвата си склада.

Там я поваля по гръб на земята и ляга върху нея, заголва я с повдигане на роклята ѝ над кръста и се опитва да разтвори краката ѝ. Само че жената се защитава – дърпа се, бута с ръце нападателя си и успява да го изрита. Той полита назад, но не се отказва – хваща лопатата за метене и започва да налага с нея Е., при което металната част на инструмента се изкривява от ударите и се отделя, а подсъдимият продължава побоя с дървената дръжка, като за сломяване на съпротивата чупи и пластмасов стол в жената.

През цялото време Я. вика за помощ и моли А.Е. да я остави, пита го не го ли е срам да прави такива неща с възрастна жена, не познава ли синовете ѝ, а той ѝ изсъсква да мълчи и продължава с опитите си да я изнасили.

Докато трае неправомерният акт на подсъдимия, да напазарува пред магазина с автомобила си спира Й.Г.Г.. Вижда открехнатата врата на обекта, но не и продавачката и влиза, за да провери къде е. Зове я по име и тогава чува виковете ѝ за помощ от склада. Отива в помещението и заварва подсъдимия със свален на земята потник, качил се върху пострадалата, да я души, а тя – с вдигната до кръста рокля, да се защитава. Втурва се да помогне на жената, а А., когото познава, защото му е бил работник, скача, но свидетелят го избутва и Х. бяга навън.

Г., който преди това забелязва, че подсъдимият е в кръв, вдига Я. от пода и вижда, че и тя има кръв по роклята и шията си, силно зачервена е, с разрошена коса, а на места по тялото ѝ има синини. Тогава свидетелят отива до барчето на стотина метра от обекта за хранителни стоки, вижда там Д.Н.Ц., разказва му накратко за случилото се и го моли да се обади на органите на реда, след което се връща в магазина, в който Е.Я. вече се е заключила, но му отваря щом го вижда. Й. я пита парите ли е искал А., тя споделя, че се е опитал да я изнасили.

По подадения около 18:50 часа от Ц. сигнал на спешен номер 112 на място пристигат полицаи от група „Криминална полиция“ в РУ на МВР - Първомай А.К. и Г.Г.. Двамата установяват множество охлузни рани по главата и тялото на пострадалата, тя им обяснява от кого е нападната и с каква цел, а от вече събралите се пред магазина хора криминалистите разбират и накъде е избягал А.Х..

К. тръгва в указаната посока и след около 200 метра забелязва подсъдимия, когото познава по линия на криминалния контингент. На 20-30 метра от него му извиква да остане на място, но Х. побягва покрай жп линията, само че след около 150 мера е настигнат от полицая, поставени са му белезници и е отведен РУ на МВР - Първомай, където и задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.

Извършен е оглед на местопроизшествието, при който са иззети ножът, използван за самозащита от пострадалата (с дължина на дръжката 13 см и на острието – 17 см), дървената дръжка и металната част на лопатата за смет, джапанките на подсъдимия (останали на мястото на инцидента при извършване на деянието) и сивият му потник с кичур косми по него.

Е.Я. е откарана в спешния център в град Първомай за оказване на първа медицинска помощ, с протокол за освидетелстване от ръцете ѝ е иззето поднокътно вещество, след което жената е транспортирана до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - Пловдив и още на следващия ден е прегледана и от съдебен лекар.

От заключението на извършената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на Е.Я.Я. се установява, че:

· при прегледа на 09.08.2018 година са констатирани травматични отоци, кръвонасядания и охлузвания в окосмената част на главата; кръвонасядане на лявата ушна мида; оток, кръвонасядане и охлузване в челната област; кръвонасядания в лявата лицева половина; кръвонасядания на шията; кръвонасядания и охлузване по гърба; кръвонасядане на дясната раменна става; охлузвания и кръвонасядания по горните и долните крайници;

· травматичните увреждания, довели до болка и страдание без разстройство на здравето, са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава пострадалата в предварителните сведения – завлачване за косата и удряне с юмруци и с дръжка от лопатка за метене в областта на главата и тялото, като ивичестите кръвонасядания по лявата мишница, по гърба и дясното бедро са причинени от действието на предмет с цилиндрична форма, каквато е дръжката от лопатка за метене;

· при гинекологичния преглед не се установяват видими травматични увреждания по външните полови органи и в аналната област.

От заключението на съдебномедицинската експертиза на А.Е.Х. се установява, че:

· при прегледа на 09.08.2018 година са констатирани охлузвания в областта на гръдния кош; кръвонасядания на лявата мишница; охлузвания на лявата предмишница; охлузвания на дясната лакътна става; порезна рана на дясната длан;

· порезната рана на дясната длан е причинена от действието на предмет с режещ ръб, а останалите травматични увреждания – от удар или притискане с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет (каквито са човешките нокти) или неговото тангенциално действие и е възможно по време и начин да са получени, както сочи освидетелствания, като всички травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с опита за самозащита на пострадалата;

· порезната рана на дясната длан води до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а останалите травматични увреждания – до болка и страдание без разстройство на здравето.

На А.Е.Х. е изготвена и съдебнопсихиатрична експертиза, видно от чието заключение лицето не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет към Център за психично здраве - Пловдив. Налице са данни за поставяне на диагноза Психически и поведенчески разстройства от употребата на алкохол – средна употреба. Обикновено алкохолно опиване, но към датата на престъплението – 08.08.2018 година, разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Може да дава достоверни обяснения и да участва в наказателния процес. Способен е да се защитава сам.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: справка за съдимост с преписи от бюлетините по предишните осъждания, протоколно определение по чл. 306 от НПК и писма от пенитенциарни заведения (л. 24 - л. 37 от делото), постановление по чл. 64, ал. 2 от НПК и протоколно определение по чл. 64, ал. 5 от НПК (л. 15 - л. 16, л. 20 - л. 21 от дознанието), протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум (л. 24 - л. 39 от дознанието), протокол за освидетелстване с приложен фотоалбум (л. 40 - л. 51 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 896 / 2018 година (л. 62 - л. 65 от дознанието), съдебнопсихиатрична експертиза (л. 69 - л. 74 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 897 / 2018 година (л. 78 - л. 79 от дознанието), характеристична справка (л. 82 от дознанието), Заповед за задържане на лице (л. 89 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 8 - л. 9 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 52 - л. 60 от дознанието) и от веществените доказателства – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на всяка от експертизите като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

При постановяване на крайния съдебен акт настоящата инстанция не взема предвид Писмо рег. № 16213 / 03.12.2018 година на Началник-сектор „Режимна дейност“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за правното положение на подсъдимия, тъй като документът е получен след приключване на делото.

Не се констатират противоречия в кредитираната доказателствена съвкупност, които да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с противоправните се действия А.Е.Х. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението разврат, за което му е повдигнато обвинение със съответните квалифициращи белези, а именно по чл. 152, ал. 3, т. 5 във връзка с ал. 1, т. 2, предложение 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, тъй като на 08.08.2018 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, прави опит да се съвкупи с лице от женски пол – Е.Я.Я., ЕГН **********,***, като я принуждава към това със сила, и деянието остава недовършено по независещи от него причини.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като с цел да се съвкупи с пострадалата, въпреки несъгласието ѝ, с насилствени действия сломява съпротивата ѝ, но не успява да извърши полово сношение единствено поради намесата на трето лице и опитът остава недовършен по независещи от дееца причини.

Особеност от обективна страна е, че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

Всяко от наложените с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 106 / 2012 година и по НОХД № 511 / 2014 година наказания лишаване от свобода не по-малко от една година, от изтърпяването на които не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, е за тежко умишлено престъпление, и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Същевременно всеки тези два съдебни акта и осъждането по НОХД № 138 / 2017 година, от изтърпяването на което също не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. е налице хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат да намерят приложение и разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат съдебното минало на подсъдимия (а квалифициращият престъплението фактор опасен рецидив е и при двете хипотези на чл. 29, ал. 1 от НК), напредналата възраст на пострадалата и безочливата упоритост на подсъдимия да сломи съпротивата на жертвата си за постигане на развратната си цел не просто чрез използване на мъжка сила, а и с помощта на лопата и стол, с което ѝ причинява и множество леки телесни повреди.

Горното характеризира дееца като лице с висока степен на обществена опасност, а характерът на обществените отношенията, които засяга престъплението, е отчетен от законодателя при определяне на границите на наказанието за него.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита съдействието на подсъдимия на досъдебното производство, като разказва подробности за стореното от него, с което съдейства за разкриване на обективната истина, но този факт не е изключителен по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, и като се взема предвид, че престъплението е недовършено, макар и не по волята на дееца, Съдът е на мнение, че предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да се определи при условията на чл. 54 от НК към средата на посоченото в нормата на чл. 152, ал. 3 от НК, но под нея, а именно в размер на седем години и шест месеца.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на пет години лишаване от свобода.

Така определеното наказание лишаване от свобода следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС да се търпи при първоначален строг режим, тъй като престъплението, предмет на делото, е умишлено и от реалното изтърпяване на трите предходни наказания лишаване от свобода не са изтекли пет години.

От наказанието на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което А.Е.Х. е задържан – по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, по чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление № 750 / 2018 / 09.08.2018 година на Районна прокуратура - Първомай и с Протоколно определение № 64 / 10.08.2018 година по ЧНД № 157 / 2018 година на Районен съд - Първомай, с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража – считано от 08.08.2018 година до влизане на Присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и е в съответствие с целите по чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниско самосъзнание, незачитане на установения правов ред в страната, неуважение към обществото и към физическата и половата неприкосновеност на личността.

Веществените доказателства – кухненски нож с дължина 30 см (17 см острие и 13 см дръжка), дървена дръжка и метална част от лопата, две черни джапанки и сив потник с кичур косми по него, намиращи се на съхранение в РУ на МВР - Първомай, следва да се унищожат като вещи без стойност, а приложените като лист 88 от досъдебното производство проби от поднокътно вещество (обект № 1 и обект № 2) – да се оставят между кориците на делото.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият А.Е.Х. следва да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 234,60 лева за експертизи на досъдебното производство – 93,84 лева за две съдебномедицински и 140,76 лева за съдебнопсихиатрична.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ