по АНД № 173 / 2018 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия А.И.Х., ЕГН **********,***, за това, че на 23.08.2018 година в град Първомай, област Пловдив, не е изпълнил Заповед за незабавна защита № от 18.05.2018 година, издадена въз основа на Определение № 5137 от 18.05.2018 година по гражданско дело № 8093 / 2018 година на Районен съд, град Пловдив, в частта, с която му се забранява да приближава В.А.С., ЕГН **********, и малолетното дете Х.А.Х., роден на *** година, до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около предвидения в закона минимум.

Сочи, че обвиняемият не признава вината си на досъдебното производство и излага своя версия за случилото се – че на инкриминираната дата случайно се намира в двора на Центъра за обществена подкрепа в град Първомай, но намира приближаването му до В.А.С. и малолетното дете и последвалото му агресивно поведение за категорично нарушаване на гражданския съдебен акт.

Обвиняемият А.И.Х. се възползва от правото си да не дава обяснения, освен за семейното си положение и имуществено състояние. Изразява съгласие относно предложеното от Прокурора наказание и признава вината си, но заявява, че по същото време, когато В.А.С. и Х.А.Х. са в Центъра за обществена подкрепа в град Първомай, и той търси услугите на социалната служба и не може да се изпари, като оправдава последващото си поведение с това, че се чувства отчуждаван от детето си, а иска срещи с него.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият А.И.Х. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, с основно образование, строител в строителна компания „Арнаудов” в град Пловдив, с адрес: ***.

На същия до момента е ангажирана наказателната отговорност с пет влезли в сила съдебни акта, но видно от приложената справка за съдимост, наказанията са изтърпени и на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 от НК е реабилитиран от месец март 2015 година и в съответствие с разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК следва да се счита неосъждан.

А.И.Х. и В.А.С. живеят около 12 години на съпружески начала в село Брани поле, община Родопи, област Пловдив, до 01.05.2018 година, когато двамата се разделят – обвиняемият остава да живее в жилището в село Брани поле, а пострадалата с малолетното дете Х.А.Х., родено на *** година от съвместното съжителство между нея и мъжа ѝ, се мести да живее при родителите си в село Градина, община Първомай, област Пловдив.

Заради упражняван от А.Х. над В.С. физически тормоз (причина и за раздялата им), жената сезира Районен съд - Пловдив, образувано е гражданско дело № 8093 / 2018 година с предмет производство по Закона за защита от домашното насилие и е постановено Определение № 5137 / 18.05.2018 година, въз основа на което е издадена Заповед за незабавна защита от 18.05.2018 година със задължение обвиняемият да се въздържа от всякакъв акт на физическо и / или психическо насилие спрямо В.А.С. и Х.А.Х. до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от Закона за защита от домашното насилие – забрана да приближава жената и малолетното дете, жилището, в което двамата живеят, местоработата на пострадалата и училището на момчето, както и местата им за социални контакти и отдих.

Преписи съдебните актове са връчени лично на А.Х. на 22.05.2018 година, като към 23.08.2018 година гражданското дело не е приключило.

През месец юли 2018 година обвиняемият заявява писмено в училището на Х. в село Брани поле, община Родопи, област Пловдив, да бъде уведомяван наравно с майката за всяко свързано с детето обстоятелство, изискващо съгласие на родител, а преди инкриминираната дата през месец август 2018 година неколкократно сезира Отдел „Закрила на детето“ при Община Първомай с копия до Центъра за обществена подкрепа в град Първомай, област Пловдив, където синът му посещава психолог, че като баща иска да участва при провеждане на социалната услуга с детето му, тъй като не са ограничени родителските му права, независимо от крайния съдебен акт на Районен съд - Пловдив по заведеното срещу него гражданско дело.

Тъй като не получава отговор на заявленията си, около 12:30 часа на 23.08.2018 година А.Х. отива в Центъра за обществена подкрепа да търси лична среща със служител, без предварителна уговорка. Там вижда на двора в паркирания си автомобил социалния работник Ц.Д.Д., разбира, че с колегите си Д.И.Д. и С.М.Б. тя ще ходи на обяд и казва, че ще изчака. Но от сградата излизат мъжете и А.Х. приближава Д. с искане да бъде приет.

Докато му се обяснява, че в момента е неудобно да се срещнат, до Центъра за посещението при психолога пристига В.С. с детето и паркира на улицата пред двора. Щом ги вижда да слизат от колата с Х., обвиняемият прекъсва разговора със социалния работник и тръгва към сина си. Хваща го за ръката, придърпва го към себе си и започва да го уговаря да каже на социалните работници, че иска да ходи при баща си. Пострадалата му казва да се маха, защото ще извика полиция, но на висок тон А.Х. ѝ отвръща, че докато дойдат полицаите, ще я направи да не се познае. С. не отговаря от страх да не бъде ударена и тръгва с детето към сградата на Центъра, но обвиняемият ги следва, като продължава да заплашва жената, а тя, щом стига до свидетелите Д. и Б., им казва, че не желае А. да се доближава до нея и детето и че има издадена ограничителна заповед. Обвиняемият обаче хваща сина си за ръката, дърпа го агресивно и демонстрира явно раздразнение към В.. Тогава се намесва Д.Д. – застава между двамата и моли А.Х. да напусне територията на Центъра, но последният не му обръща внимание.

Заради агресивния неподходящ за детето тон на разговора и след разрешение от майката социалният работник моли колегата си Дулева, приближила групата, да отведе Х. във вътрешността на сградата на Центъра, за да не става очевидец на инцидента, но обвиняемият продължава да крещи по С. със заплахи за саморазправа с нея, след отпадането на ограничителната заповед.

Последното мотивира Д. да избута пострадалата и двамата също да влязат вътре в сградата, където разстроената жена го моли да се обади в Полицията и той подава сигнал на спешен телефон 112.

Докато С. и Д. напускат мястото на инцидента, отвън при А.Х. остава С.Б., но щом жената и социалният работник влизат в сградата на Центъра, обвиняемият се обръща и си тръгва, без да каже нищо.

Малко по-късно местопроизшествието е посетено от служители на РУ на МВР - Първомай, пред които пострадалата потвърждава причината за подадения сигнал и разказва за случилото се, а впоследствие дава и показания в Полицията – законово основание за образуване на наказателното производство.

Още същия ден А.И.Х. е установен и отведен в сградата на РУ на МВР - Първомай, където е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, смитано от 15:00 часа на 23.08.2018 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: Писмо рег. № 105850-376 / 17.09.2018 година на Районен център 112 - Кърджали и разпечатка от електронен картон на приетото повикване (л. 14, л. 15 от делото), Писмо на Районен съд - Пловдив за движението на гражданско дело № 8093 / 2018 година (л. 19 от делото), справка в АИС на МВР (л. 8 от досъдебното производство), справка за съдимост (л. 9 - л. 12 от досъдебното производство), справки от Унифицираната информационна система на Прокуратура на Република България (л. 15, л. 18 - л. 22 от досъдебното производство), Определение № 5137 и Заповед за незабавна защита от 18.05.2018 година по гражданско дело № 8093 / 2018 година и съобщение за връчването на книжата (л. 32 - л. 35 от досъдебното производство), заповед за задържане на лице (л. 36 от досъдебното производство), заявления и сигнал от А.И.Х. и съдебно удостоверение (л. 41 - л. 46 от досъдебното производство), от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 29 - л. 30 от досъдебното производство) и тези в съдебното заседание, от показанията на свидетелите (л. 4 - л. 7 от досъдебното производство) и от вещественото доказателство – компактдиск с аудиозапис и електронен картон на подаден сигнал на спешен номер 112 (приложен като л. 16 от делото) – всички, приобщени по реда на чл. 18, чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Настоящата инстанция не кредитира обясненията на обвиняемия от досъдебното производство в частта, в която отрича да извършва насилие спрямо пострадалата, включително и на инкриминираната дата, а намира тези му думи – в противовес на другите доказателства – за защитна позиция, целяща да оневини противоправното му поведение. В останалата част Съдът кредитира заявеното от него и изцяло показанията на свидетелите като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени и веществено доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

При така установеното, Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият А.И.Х. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК за това, че на 23.08.2018 година в град Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за незабавна защита от 18.05.2018 година, издадена въз основа на Определение № 5137 / 18.05.2018 година по гражданско дело № 8093 / 2018 година на Районен съд - Пловдив, в частта, в която му се забранява да приближава В.А.С., ЕГН **********, и малолетното дете Х.А.Х., роден на *** година, до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на инкриминираната дата не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.05.2018 в частта да приближава пострадалата и детето им, издадена по силата на Определение № 5137 от 18.05.2018 година по гражданско дело № 8093 / 2018 година на Районен съд - Пловдив.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици – съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия А.И.Х. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Извършеното от него престъплението предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице, след реабилитацията му по закон, към датата на деянието и постановяване на настоящото решение не е ангажирана с влязъл в сила съдебен акт наказателната му отговорност и не е освобождаван от нея по Раздел ІV на Глава осма от особената част на НК, нито е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало (предвид настъпилата реабилитация), признаването на вината, въпреки опитите за оправдаване на неправомерното поведение, както и факта, че към датата на съдебното заседание и постановяване на решението А.И.Х. и В.А.С. отново живеят заедно и полагат съвместно грижи за детето си.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

С оглед на обстоятелството за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за Съда не съществува законова възможност по настоящото производство за произнасяне относно приспадане на задържането по чл. 59 от НК.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

Приобщеното в хода на съдебното производство веществено доказателство – компактдиск с аудиозапис и електронен картон на подаден сигнал на спешен номер 112 – следва да се остави между кориците на делото.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Решението си.

Районен съдия:

(п)

СЗ