по НОХД № 135 / 2018 година

Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура - Първомай против подсъдимия Й.Я.Д. за това, че на 28/29.03.2018 година в землището на село Караджалово, община Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления то общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – три селскостопански търмъка за култиватор на колесен трактор на обща стойност 300,00 лева, от владението на Х.А.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение и счита за безспорно установено от събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелите и приложените документи – подсъдимият умишлено да е извършил престъплението, предмет на делото, с целени и настъпили обществено опасни последици и фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт, а обясненията на Д., като категорично опровергани от тези доказателства, намира за изолирано твърдение, целящо единствено лицето да избегне следващата му се наказателна отговорност.

Сочи при определяне на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства да се имат предвид сравнително невисоката стойност на инкриминираното имущество и възстановяването му, макар и не от самия подсъдим, а като отегчаващи – предишните осъждания, включително извън тези, обосноваващи квалификацията опасен рецидив на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, и излага становище да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, което да се изтърпи реално при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС.

Моля да се осъди подсъдимият да заплати и направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия адвокат Д.Д.М. *** счита че деянието, за което се обвинен подзащитният му, не е доказано по безспорен начин. Изтъква, че липсва оглед на веществените доказателства и фотоалбум, за да се добие представа какво представляват тези търмъци, и счита, че няма как да се докаже авторството на деянието, като се свържат действията на подсъдимия с инкриминираните вещи, за което моли да бъде оправдан.

Подсъдимият Й.Я.Д. се присъединява към защитника си. Дава обяснения, в които заявява, че е взел инкриминираните вещи от стопанска постройка в дома в квартал Дебър на град Първомай на починалите си родители и заедно с алуминиев скрап, който също е намерил там при разчистване, с каруцата на братовчед си ги е извозил и предал на пункт за изкупуване на вторични суровини. При последна дума твърди, че не е крал инкриминираните вещи и дори няма превоз, с който да ги докара от село Караджалово до град Първомай.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Й.Я.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, осъждан, без образование (неграмотен), сезонен земеделски работник на частни начала, с адрес: ***.

На същия до момента е ангажирана наказателната отговорност с единадесет влезли в сила съдебни акта на Районен съд - Първомай, както следва:

1. С Присъда № 51 от 30.04.1998 година по НОХД № 29 / 1998 година, влязла в сила на 31.05.1998 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 5 от НК, извършено през месец октомври 1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 69 от 13.07.1999 година по НОХД № 30 / 1999 година на, влязла в сила на 13.08.1999 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 60 от НК, извършено на 21.07.1996 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година.

Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Първомай групира наказанията по НОХД № 30 / 1999 година и НОХД № 29 / 1998 година, като определя едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 46, буква Б от ЗИН да се изтърпи при първоначален общ режим.

3. С Присъда № 92 от 12.10.1999 година по НОХД № 59 / 1999 година на, влязла в сила на 12.11.1999 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено през месец юли 1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което на основание чл. 46, буква Б от ЗИН да се изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Първомай групира наказанията по НОХД № 29 / 1998 година, НОХД № 30 / 1999 година и НОХД № 59 / 1999 година, като определя едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което на основание чл. 46, буква Б от ЗИН да се изтърпи при първоначален общ режим, и зачита изтърпяното наказание от 24.08.1999 година.

Видно от отбелязването върху бюлетините за съдимост, с Определение от 20.06.2000 година Пловдивския военен съд освобождава предсрочно условно осъдения от изтърпяване на остатъка от определеното общо наказание в размер на 3 месеца и 28 дни с изпитателен срок от шест месеца и той е реабилитиран по право.

4. Със Споразумение от 21.01.2002 година по НОХД № 6 / 2002 година, влязло в сила на 21.01.2002 година, е осъден на глоба в размер на 50 лева за престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 08.11.1999 година.

Видно от справката за съдимост и отбелязването в бюлетина, лицето е реабилитирано на основание чл. 88а, ал. 4 от НК.

5. Със Споразумение № 3 от 17.01.2006 година по НОХД № 274 / 2005 година, влязло в сила на 17.01.2006 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 01.03.2005 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на десет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

6. Със Споразумение № 8 от 23.02.2006 година по НОХД № 28 / 2006 година, влязло в сила на 23.02.2006 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 18.03.2005 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

С Определение от 17.03.2006 година по ЧНД № 44 / 2006 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 04.04.2006 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията на осъдения по НОХД № 247 / 2005 година и НОХД № 28 / 2006 година и е определено едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години.

С Определение № 12 / 09.08.2006 година по ЧНД № 175 / 2006 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 25.08.2006 година, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено осъденият да изтърпи изцяло и отделно наложеното му наказание по НОХД № 274 / 2005 година при първоначален общ режим.

7. С Присъда № 65 от 15.06.2006 година по НОХД № 75 / 2006 година, влязла в сила на 03.07.2006 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 24.11.2005 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на десет месеца, което на основание чл. 46, буква Б от ЗИН да се изтърпи при първоначален общ режим, а на основание чл. 70, ал. 6 от НПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато от наказанието времето от 02.06.2006 година до 15.06.2006 година, през което осъденият е настанен за изследване в ОДПЗС - Пловдив, считано от влизане на присъдата в сила.

8. Със Споразумение № 27 от 25.07.2006 година по НОХД № 138 / 2006 година, влязло в сила на 25.07.2006 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 20.02.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 46, буква Б от ЗИН да се изтърпи при първоначален общ режим.

Със същото споразумение на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Първомай групира наказанията по НОХД № 138 / 2006 година, НОХД № 75 / 2006 година и НОХД № 28 / 2006 година, като определя едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 46, буква Б от ЗИН да се изтърпи при първоначален общ режим, и на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспада изтърпяната част от наказанието по НОХД № 75 / 2006 година.

Видно от Писмо рег. № И-11529 / 20.08.2018 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнени на наказанията” при Министерство на правосъдието, Й.Я.Д. постъпва в Затвора - София на 18.07.2006 година за изтърпяване на наказанието десет месеца лишаване от свобода по НОХД № 274 / 2005 година, което търпи до 14.04.2007 година, от която дата търпи общото наказание една година лишаване от свобода по НОХД № 138 / 2006 година, НОХД № 75 / 2006 година и НОХД № 28 / 2006 година, като на 14.01.2008 година е освободен по изтърпяване.

9. Със Споразумение № 22 от 20.05.2011 година по НОХД № 71 / 2011 година, влязло в сила на 20.05.2011 година, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 23 / 24.11.2007 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съгласно Писмо рег. № И-11529 / 20.08.2018 година Й.Я.Д. постъпва в Затвора - Пазарджик на 30.05.2011 година (с начало 28.05.2011 година) за изтърпяване на наказанието и е освободен по изтърпяване на 28.11.2011 година.

10. С Присъда № 18 от 17.09.2013 година по НОХД № 128 / 2013 година, влязла в сила на 03.10.2013 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 15.01.2013 година, във връзка с чл. 58, ал. 1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на наложено наказание от една година, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Видно от Писмо рег. № И-11529 / 20.08.2018 година, наказанието е изтърпяно в Затвора - Пазарджик от 01.11.2013 година до 26.09.2014 година (с помощта на 1 месец и 5 дни от работа), когато подсъдимият е освободен по изтърпяване.

11. Със Споразумение № 44 от 02.10.2015 година по НОХД № 200 / 2015 година, влязло в сила на 02.10.2015 година, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК, извършено на 25.09.2015 година, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 21:10 часа на 25.09.2015 година до 21:00 часа на 26.09.2015 година.

Съгласно Писмо рег. № И-11529 / 20.08.2018 година, наказанието е изтърпяно в Затвора - Пазарджик от 12.10.2015 година (с начало 09.10.2015 година) до 08.02.2016 година (със зачетено задържане от 25.09.2015 година до на 26.09.2015 година), когато лицето е освободено по изтърпяване.

Като земеделски производител от около седем-осем години пострадалият свидетел Х.А.Х. обработва към 250 декара имоти в землището на село Караджалово, община Първомай, област Пловдив. Отглежда предимно пипер и люцерна и за целта на производството си притежава два трактора, култиватор, сеялка, дискова брана, плугове и друг инвентар, включително и комплект от три селскостопански търмъка.

Търмъците - с размери 1 м на 1,5 м всеки, с общо тегло над 150 кг - са ръчна изработка: направени са от винкел и арматурно желязо от човек от село Крушево, от когото Х.Х. ги закупува преди около пет години, и се отличават от фабрично произведените, тъй като са пригодени за прикачване към култиватора на трактора със специални тръби.

През деня на 28.03.2018 година пострадалият отива с трактор и търмъците на него да култивира една от нивите си (да заравни земята след изораване), но при работа удря инвентара в дърво и го поврежда – чупи се „ухо“ на култиватора, земеделецът не може да довърши обработката, а не може и да прибере търмъците, заради повредата; оставя ги на полето с култиватора с намерението да намери електрожен и на следващия ден на място да поправи счупеното и се прибира с трактора си, когато вече е 2-3 часà след обяд.

Вечерта на 28 срещу 29 март 2018 година подсъдимият Й.Я.Д. минава покрай нивата на Х.Х., забелязва оставения инвентар и прибира търмъците – товари ги на каруцата си и се прибра, а сутринта на 29.03.2018 година отново с каруцата си отива в град Първомай в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от „Еко метал” ЕООД - Пловдив, и заедно с алуминиев отпадък предава инкриминираните вещи като скрап.

Стоката е приета от свидетеля Н.К.В. – закупчик в пункта, която плаща и издава на подсъдимия покупко-изплащателна сметка, а той попълва декларация, че е собственик на отпадъците.

На същия ден Х.Х. отива на нивата, но намира само култиватора си, заварява счупената му част и го прибира, след което тръгва да си купи търмъци, за да си довърши работата. За целта проверява в пунктове за скрап, защото там необходимите му вещи са по-евтини – взема два търмъка от град Чирпан, но му трябва трети за комплекта и решава да потърси в град Първомай.

На 02.04.2018 година отива със свой познат в стопанисвания от „Еко метал” ЕООД - Пловдив обект, започва да рови в купчините с железа и изведнъж открива собствените си търмъци, които разпознава по специфичната изработка. Казва на Н.В., че са негови и си ги иска, а тя му отвръща, че не може да ги претендира, защото няма документи за тях.

Х.Х. веднага сигнализира РУ на МВР - Първомай и се връща в пункта с отговарящия за квартал Дебър полицай, на когото жената казва кой е донесъл търмъците, и му показва документите за това, а той ѝ ги оставя на отговорно пазене.

Заведена е преписка по случая, въз основа на която е образувано досъдебно производство, в хода на което вещите са огледани, а впоследствие – върнати на собственика, като преди това им е назначена стоково-оценъчна експертиза (л. 38 от досъдебното производство), приобщена по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, съгласно чието заключение се установява, че стойността на противозаконно отнетото от владението на пострадалия Х.Х. е 300 (триста) лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените писмени доказателства: Справки за съдимост с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 19 - л. 32 от делото), Писмо рег. № И-11529 / 20.08.2018 година (л. 44 от делото), заявление от пострадалия ( л. 9 от досъдебното производство), протокол за отговорно пазене (л. 15 от досъдебното производство), покупко-изплащателна сметка и декларация (л. 31 от досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства с приложен фотоалбум (л. 32 - л. 36 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 45 от досъдебното производство), протоколи за доброволно предаване и връщане на веществени доказателства (л. 46, л. 47 от досъдебното производство), частично от обясненията на подсъдимия и изцяло от показанията на свидетелите, дадени на съдебното следствие, както от показанията на пострадалия свидетел от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК (л. 29 от дознанието).

Настоящата инстанция кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта, че на 29.03.2018 година предава откраднатите от него търмъци на пункт за изкупуване на старо желязо (факт, който няма как да оспори, предвид документите с подписа му), а изявленията му, че е намерил вещите в дома на починалите си родители – в противовес с цялата останала и възприета от Съда доказателствена съвкупност – намира за изказани с цел да избегне следващата се за неправомерното му поведение наказателна отговорност.

Стоково-оценъчната експертиза се приема като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

При обсъждане на кредитираните доказателства – обективни, взаимнодопълващи се, кореспондиращи помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, – не се констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване, годни да разколебаят преценката на Съда за вината на Й.Я.Д. и участието му в престъплението, за което са привлечени под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, защото на 28/29.03.2018 година в землището на село Караджалово, община Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК – отнема чужди движими вещи – три селскостопански търмъка за култиватор на колесен трактор на обща стойност 300 лева от владението на Х.А.Х. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си Й.Д. реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия без негово съгласие, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

От обективна страна деянието е извършено от виновния в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК. Влезлият в сила съдебен акт по НОХД № 128 / 2013 година е за тежко умишлено престъпление, за което на подсъдимия е наложено наказание не по-малко от една година лишаване от свобода и не е отложено по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Същевременно това и осъждането по НОХД № 200 / 2015 година касаят умишлени престъпления от общ характер и за нито едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. налице е и хипотезата на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, като не са изтекли 5 години от изтърпяването на което и да е от двете наказания по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК и за тях не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е налице едно осъждане.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици – съзнава общественоопасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици и ги постига.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от Й.Я.Д. престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат сравнително невисоката стойност на инкриминираното имущество и връщането му в патримониума на пострадалия, но като се има предвид фактът, че щетата е възстановена единствено поради действията на Х.А.Х. да търси необходимите за довършване на земеделската си работа търмъци и случайно да открие своите. Същевременно за отегчаващи отговорността обстоятелства се отбелязват предишните осъждания на подсъдимия, извън квалифициращите деянието му по чл. 29 от НК (взето предвид от закона по смисъла на чл. 56 от НК), но без да се пренебрегва моментът на извършване на престъплението и при двете хипотези на опасния рецидив; нещо повече – противозаконното отнемане е на вещи, оставени без постоянен надзор, което квалифицира кражбата на подсъдимия и по чл. 195, ал.1, т. 2 от НК, а оттам – и по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, ако бе повдигнато такова обвинение, но в случая това се отчита само като отегчаващо обстоятелство.

Оценено в цялост, горното характеризира конкретното престъпление с висока степен на обществена опасност, а Й.Д. – като лице също с висока степен на обществена опасност. Но при съпоставка със смекчаващите обстоятелства, настоящият състав намира, че наказанието по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК следва да е към минимума на предвиденото, а именно лишаване от свобода в размер на три години.

В съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 2, буква Б от ЗИНЗС това наказание следва да се търпи при първоначален строг режим, тъй като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложените две наказания лишаване от свобода, които не са отложени на основание чл. 66 от НК.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него престъпление, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати направените във връзка с производството деловодни разноски – сумата от по 65,00 лева за оценъчна експертиза на досъдебното производство по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ