по НОХД № 88 / 2018 година

Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия П.П.Т. за това, че на 31.12.2017 година в село Православен, община Първомай, област Пловдив, е отнел чужда движима вещ – малко дамско портмоне от гладка кожа със закопчалка на стойност 5,00 лева, и е направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари - сумата от 60,00 лева, като по отношение на тези вещи, деянието е останало недовършено по независещи от него причини – всичко на обща стойност 65,00 лева, от владението на К.Д.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, а за вещите – пари (сумата от 60,00 лева) – и във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, а за част от инкриминираните вещи – сумата от 60,00 лева, и във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, като намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява подсъдимият да е извършил при пряк умисъл деянието, предмет на делото и фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт.

Сочи при решаване на делото да се вземат предвид събраните по надлежния ред доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство в качеството на обвиняем и прочетени и приобщени в хода на съдебното производство, показанията на разпитаните свидетели, изготвените експертизи, приложените писмени доказателства.

Изтъква, че в съдебното производство подсъдимият не признава вината си и отрича да е извършил деянието, предмет на делото, но обясненията са в противоречие и се опровергават от останалите доказателства, включително собствените му обяснения, дадени на досъдебното производство в качеството на обвиняем и в присъствието на защитника му.

При определяне на наказанието намира, че следва да се отчетат смекчаващите отговорността обстоятелства – самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното производство и ниската стойност на предмета на престъплението, и изразява становище на подсъдимия да се наложи лишаване от свобода при хипотезата на чл. 54, ал. 1 от НК в размер около минимума на предвиденото в текста на чл. 198, ал. 1 от НК, като се отчете и недовършеността на деянието по отношение на част от инкриминираните вещи, и счита, че няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в размер на минимално предвидения.

Моли подсъдимият да заплати и направените по делото разноски.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат З.Н.Т. *** намира, че обвинението остава недоказано – не са събрани достатъчно доказателства за виновността на подзащитния ѝ, но ако съдебният състав прецени, че подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност, моля същата да бъде ориентирана около минимума за съответното престъпление.

Подсъдимият П.П.Т. се присъединява към адвоката си. Твърди, че е невинен и че не удрял пострадалата.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият П.П.Т. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин е, български гражданин, неженен, с основно образование, пенсионер по болест, с адрес: ***.

На същия до момента е ангажирана наказателната отговорност със Споразумение № 13 / 19.05.2003 година по НОХД № 65 / 2003 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 19.05.2003 година, за извършено на 24.09.2002 година престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, е осъден на глоба в размер на 100 лева.

Видно от Писмо изх. № 11-01-2637 / 28.06.2018 година на Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция за приходите, за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 9244 / 2003 година, по което през 2006 година е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, но не са предприемани действия по принудително изпълнение и с Разпореждане от 22.07.2016 година производството е прекратено по давност на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

С оглед на горното и в съответствие с указанията по Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 година по т. д. № 2 / 2017 година на ОСНК на ВКС във връзка с приложението на чл. 86 - чл. 88а от НК във връзка с чл. 82 от НК П.П.Т. е реабилитиран, считано от 19.05.2006 година, и в съответствие с разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК следва да се смята неосъждан към датата на деянието.

Пострадалата К.Д.Р. (починала на 04.04.2018 година) към инкриминираната дата е на 95 години и живее сама в къща в село Православен, община Първомай, област Пловдив, на улица * № *, като вратите на дома ѝ и на двора са винаги отключени, включително през нощта. Тъй като жената е неподвижна и е постоянно на легло, за нея се грижи съседката ѝ Ц.Г.Т. (майка на подсъдимия), живуща на същата улица в селото на № *, – посещава я три пъти дневно, за да ѝ сложи да се нахрани, да почисти къщата, да ѝ помогне да се изкъпе и др. срещу заплащане от сина на Р..

П.П.Т., който живее при майка си, също познава пострадалата и знае, че къщата ѝ не се заключва.

Към инкриминираната дата той работи в сладкарницата в селото и на 30.12.2017 година остава до късно, за да загаси печката, след като насъбралите се хора си разотиват. Вече след полунощ – на 31.12.2017 година, решава да отиде до дома на К.Р. и да открадне пари, защото иска да си купи нов мобилен телефон, а предполага, че тя има, и след като затваря заведението, тръгва. Влиза в дома на пострадалата, започва да тършува из стаята ѝ, насочва се към нея, вика ѝ да даде парите и я удря неколкократно. Тя се страхува да не я бутне от леглото, защото не може да стане после, моли го да я остави и му дава изпод възглавницата портмонето си (малко дамско от гладка кожа със закопчалка), след което подсъдимият напуска.

Вече сутринта в деня на инцидента Ц.Т. навестява съседката си К. и щом вижда, че е бита, отива при съседите си на улица * № * – свидетелите Я.А.И. и Я.А.И., и им разказва. И. отиват у Р., установяват синини по лицето ѝ и разхвърляната стая и телефонират на кмета на Православен, а той от своя страна известява органите на реда.

Местопроизшествието е посетено от полицаи, между които и свидетелят Д.Г.В. – инспектор „Криминална полиция” при РУ на МВР - Първомай. Извършен е оглед в стаята, в която е нападната К.Р., на леглото ѝ са намерени 60 лева – увити в кърпа три банкноти от 20 лева, които до този момент пострадалата мисли, че са в отнетото от подсъдимия портмоне.

Докато колегите му беседват със съседите, за да установи хората, останали до късно в сладкарницата на селото на 30.12.2017 година, Д.В. открива П.Т. в друго заведение в населеното място и го вика при себе си. Още щом го приближава и без да бъде питан, подсъдимият заявява, че не е удрял бабата. Тогава полицаят директно го пита защо е ходил при нея и подсъдимият признава, че е търсил пари за друг джиесем. Впоследствие казва на криминалиста и че веднъж е ударил жената леко с ръката, а за портмонето първоначално заявява, че го е взел и го държи у тях, а след това – че го е хвърлил на място, което не помни, но вещта не е открита никъде.

Съгласно стоково-оценъчната експертиза (л. 39 от досъдебното производство) стойността на дамското портмоне е 5,00 лева без ДДС, като в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си с уточнението, че стойността на инкриминираната вещ е 6,00 лева с ДДС, но липсва изменение на обвинението в съответствие с разпоредбата на чл. 287 от НПК.

От изготвената съдебно-медицинска експертиза (л. 42 - л. 43 от досъдебното производство) се установява, че:

· в резултат на нанесените от подсъдимия на пострадалата удари в областта на лицето са ѝ причинени охлузвания и кръвонасядания около двете очи, довели до болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК);

· травматичните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да възникнат, съгласно доказателствените материали, а именно на 31.12.2017 година.

В съдебно заседание експертът поддържа заключението и уточнява, че охлузванията и кръвонасяданията са около двете очи, при която комбинация няма как това да стане с един удар.

На подсъдимия е назначена съдебнопсихиатрична експертиза (л. 30 - л. 34 от досъдебното производство), поддържана от вещото лице в съдебното производство, съгласно която:

· понастоящем П.П.Т. не се води на диспансерен учет в Център за психично здраве - Пловдив; водил се е на такъв от 25.04.2004 година с диагноза Лека умствена изостаналост, Специфично личностово разстройство от смесен тип, като диспансерното наблюдение е прекратено;

· по време на инкриминираното деяние (30.12.2017 година - 31.12.2017 година) е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но е бил улеснен в значителна степен от умственото изоставане и от личностовата дисхармония;

· могъл е да възприема правилно обстоятелствата и фактите, имащи значение за делото, и може да дава достоверни обяснения за тях;

· може да участва в наказателния процес, но е необходимо да бъде подпомаган от защитник;

· психичното му състояние не представлява продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието – не се налага прилагането на принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК към момента;

· може да носи наказателна отговорност и да пребивава в пенитенциарни заведения.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на основание чл. 279, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от НПК (л. 10 от досъдебното производство), от показанията на свидетелите и от приложени по делото писмени доказателства: именно: Справка по реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 година (л. 20 от делото), Справка за съдимост рег. № 856 / 14.06.2018 година с препис от бюлетин и Писмо изх. № 11-01-2637 / 28.06.2018 година на Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция за приходите (л. 40 - л. 43 от делото), протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум (л. 11 - л. 20 от досъдебното производство), фиш за спешна медицинска помощ (л. 46 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 49 от досъдебното производство).

Не се приемат от Съда спорадичните обяснения на подсъдимия в съдебно заседание, с които отрича да е ограбил пострадалата – в противоречие с останалите доказателства същите са изказани с цел да избегне следващата се за неправомерното му поведение наказателна отговорност.

Другите гласни доказателства се кредитират като обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред писмени такива, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, а при обсъждането им не се констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Настоящата инстанция приема като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, изготвените на досъдебното производство експертизи, поддържани от вещите лица в съдебно заседание.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 31.12.2017 година в село Православен, община Първомай, област Пловдив, отнема чужда движима вещ – малко дамско портмоне от гладка кожа със закопчалка на стойност 5 лева, и прави опит да отнеме чужди движими вещи – пари: сумата от 60 лева, като по отношение на тези вещи деянието остава недовършено по независещи от него причини, всичко на обща стойност 65 лева, от владението на К.Д.Р. ***, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребява за това сила, като предвид незначителната стойност на реално отнетата вещ, цялото деяние се квалифицира като опит.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от съставното престъпление грабеж, тъй като с присвоително намерение принуждава със сила пострадалата да му даде портмонето си и успява да установи своя фактическа власт върху него и прави опит да отнеме и парите ѝ, но деянието му в тази част остава недовършено по независещи от него причини.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици – съзнава общественоопасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните последици, като умисълът му обхваща и неотнетите пари на пострадалата, след като нарушава телесната ѝ неприкосновеност с удари.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК и в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НК, Съдът намира следното:

Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчита, че при упражняване на принудата от страна на подсъдимия е причинена, макар и лека, телесна повреда на пострадалата, а като смекчаващи отговорността обстоятелства – признаването на вината и съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, чистото съдебно минало, умственото изоставане и личностовата дисхармония на подсъдимия, както ниската стойност на инкриминираното имущество, по-голямата част от което П.Т. не успява да отнеме, макар и не по негова воля.

Деянието е с висока степен на обществена опасност, заради интензитета на този вид престъпни посегателства и засягане освен на обществените отношения, свързани с безпрепятственото упражняване на правото на собственост върху движими вещи, и със засягане на личността на жертвата чрез оказана принуда при отнемане на предмета на престъплението, но П.П.Т. е лице с ниска степен на обществена опасност.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът намира, че смекчаващите се явяват многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и наказанието следва бъде определено под минимума на предвиденото в текста на чл. 198, ал. 1 от НК, а именно две години лишаване от свобода.

Подсъдимият не е осъждан (предвид настъпилата реабилитация) и с оглед на наложеното наказание, предвид целите, визирани в чл. 36 от НК, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на лицето, лишаването от свобода не следва да бъде търпяно реално и може да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК за минималния срок от три години.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и свободната човешка воля с желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият П.П.Т. следва да заплати сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от общо 298,06 лева за експертизи на досъдебното производство и в полза на бюджета на съдената власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от общо 150,00 лева за явяване на експерти в съдебно заседание.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ