по НОХД № 46 / 2018 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура - Първомай против подсъдимия П.С.Я. за това, че през периода от месец юли 2016 година (15.07.2016 година) до месец февруари 2018 година (26.02.2018 година) в град Първомай, община Първомай, област Пловдив, като е бил осъден с Решение № 85 / 15.07.2016 година по гражданско дело № 473 / 2015 година на Районен съд, град Първомай, влязло в законна сила 15.07.2016 година, да издържа свой низходящ – А.П.Я. (11-годишна) от град Първомай, община Първомай, област Пловдив, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 19 (деветнадесет) месечни вноски в размер от по 105,00 (сто и пет) лева, или в общ размер на 1995,00 (хиляда деветстотин деветдесет и пет) лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Пострадалият свидетел П.Г.П. като майка и законен представител на малолетната А.П.Я. е конституирана в качеството на частен обвинител.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил умишлено с желани и настъпили обществено опасни последици престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, и намира, че извършеното от подсъдимия следва да се преценява при условията на чл. 58а от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Сочи при определяне на наказанието да се вземат предвид, като смекчаващи вината обстоятелства, самопризнанието на подсъдимия, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и чистото му съдебно минало, а като отегчаващи – сравнително високата стойност на общо дължимата издръжка, и излага становище да бъде определено наказание във връзка с чл. 54 от НК пробация, като се наложат мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице и задължителни периодични срещи с пробационен служител между минимума и средата на предвиденото.

Частният обвинител П.Г.П. подкрепя прокурора.

Защитникът на подсъдимия адвокат Д.Д.М. ***, заявява, че се придържат към заявеното от Прокуратурата относно вида на наказанието, но моли да бъде наложено в минимума на закона.

Подсъдимия П.С.Я. се присъединява изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият П.С.Я. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, тракторист в ***, с адрес: ***.

П.С.Я. и П.Г.П. заживяват заедно в началото на 2005 година, като от съвместното си съжителство на 17.01.2007 година се ражда А.П.Я., припозната от бащата.

През месец октомври 2011 година подсъдимият и пострадалата се разделят, като жената напуска с малолетното им дете семейното жилище – дома на родителите на Я. ***, – и се мести в дома на баща си и баба си в град Първомай, област Пловдив.

С Решение № 85 / 15.07.2016 година по гражданско дело № 473 / 2015 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила 15.07.2016 година, е утвърдено постигнато между П.Я. и П.П. споразумение, по силата което упражняването на родителските права по отношение на А.Я. е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, а бащата, на когото е определен режим на лични отношения, е задължен да заплаща по банков път до 15-о число ежемесечна издръжка на дъщеря си в размер на 105,00 (сто и пет) лева до навършване на пълнолетие или до настъпване на други обстоятелства, погасяващи това задължение.

След влизане в сила на гражданския съдебен акт обвиняемият не изпълнява задължението си за издръжка и П. се снабдява с Изпълнителен лист № 324 / 21.10.2016 година, въз основа на който на 08.12.2016 година е образувано изпълнително дело № 20168240403577 по описа на Частен съдебен изпълнител рег. № 824, но и тогава Я. не плаща за детето си и по жалба на майката от 14.06.2017 година до Районна прокуратура - Първомай и след предварителна проверка е образувано настоящото наказателно производство.

Частният обвинител се грижи самостоятелно за детето си и с помощта на близките си, при които живее, се стреми да му осигури всичко необходимо, като не го ограничава да вижда баща си, но извън посещенията по определения с Решение № 85 / 15.07.2016 година режим на лични отношения, подсъдимият не взема А.Я. при себе си за отглеждане, а не купува и необходими за дъщеря си вещи, нито ѝ дава пари, като единствено през 2017 година плаща за две нейни екскурзии по 25,00 лева.

На 27.06.2017 година с протокол за полицейско предупреждение на П.С.Я. е указано да плаща сумите по присъдената издръжка и че при изпълнение на задължението си няма да бъде наказан, като в хода на разследването му е разяснена отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК, както и привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК и му даден срок до 14.12.2017 година да се издължи изцяло или отчасти, но това не е сторено. Така от 15.07.2016 година – датата на влизане съдебния акт по гражданско дело № 473 / 2015 година – до 26.02.2018 година, когато е привлечен в качеството на обвиняем, Я. изпада в забава в размер на повече от две месечни вноски – 19 (деветнадесет) месечни вноски в размер от по 105,00 лева всяка или в общ размер на 1995,00 (хиляда деветстотин деветдесет и пет) лева, като не се е установява от неплащането на издръжката да са настъпили вредни последици за детето.

В хода на съдебното производство е събрана информация от Дирекция „Бюро по труда” - Първомай при Агенция по заетостта, от Дирекция „Социално подпомагане” - Първомай при Агенция за социално подпомагане, от Националния осигурителен институт, Териториално поделение - Пловдив, и от Частен съдебен изпълнител рег. № 824 по изпълнително дело № 20168240403577, от която се установява, че П.С.Я. е регистриран като безработен от 06.11.2015 година до 11.10.2016 година, когато регистрацията е прекратена, поради неизпълнение от негова страна на плана за действие, като в този период подсъдимият не е подпомаган социално, но му е заплатено парично обезщетение за безработица, както следва: 372,75 лева за месец декември 2015 година, 372,55 лева за месец януари 2016 година, 355,00 лева за месец февруари 2016 година, 372, 75 лева за месец март 2016 година, 390,50 лева за месец април 2016 година, 355,00 лева за месец май 2016 година, 337,25 лева за месец юни 2016 година, 390,50 лева за месец юли 2016 година, 372,75 лева за месец август 2016 година и 408,25 лева за месец септември 2016 година, или общо – 3727,50 лева; подсъдимият притежава по 1/21 идеална част от седем поземлени имота в село Градина, община Първомай, област Пловдив, с обща площ от 48,779 дка.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: Писмо рег. № 10-06-12-59^#1 / 28.03.2018 година на Дирекция „Бюро по труда“ - Първомай при Агенция по заетостта, Писмо изх. № 30005 / 02.04.2018 година по изпълнително дело № 20168240403577, Писмо изх. № 1605-11-00-0526^#1 / 05.04.2018 година на Дирекция „Социално подпомагане“ - Първомай при Агенция за социално подпомагане, Писмо изх. № 1029-15-13644^#1 / 11.04.2018 година на Териториално поделение - Пловдив на Националния осигурителен институт, с Удостоверение изх. № **********-2 / 05.04.2018 година (л. 39 - л. 44 от делото), Справка за съдимост рег. № 378 / 28.09.2018 година (л. 64 от делото), (л. 28 – л. 38, л. 40, л. 41 от делото), Жалба вх. № 645 / 2017 / 14.06.2017 година (л. 9 от дознанието), Заявление вх. № 65736 / 08.12.2016 година л. 10 от дознанието), Изпълнителен лист № 324 / 21.10.2016 година (л. 12 от дознанието), протокол за полицейско предупреждение (л. 16 от дознанието), Решение № 85 / 15.07.2016 година (л. 18, л. 31 от дознанието), удостоверение за раждане (л. 34 от дознанието), характеристична справка (л. 36 от дознанието), Писмо изх. № 116153 / 14.12.2017 година (л. 45 от дознанието); частично от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 27, л. 29, л. 30 от дознанието) и от показанията на пострадалия свидетели (л. 31 - л. 33 от дознанието) – всички приобщени по чл. 18 и чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Не се кредитират от настоящата инстанция обясненията на П.С.Я. в частта, в която заявява, че не плаща издръжката, заради липса на финансова възможност – думите му са в противовес с останалите доказателства и са изказани с цел подсъдимият да оневини противоправното си деяние, за да смекчи следващата се за него наказателна отговорност.

В останалата част обясненията на виновния кореспондират на другите събрани по делото доказателствени материали, при чието обсъждане не се констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета по чл. 102 от НПК.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на чл. 183, ал. 1 от НК.

Отчита се от Съда, че в Обвинителния акт е налице разминаване между посочения период на престъплението и брой дължими в него вноски – те са деветнадесет от 15.07.2016 година (датата на влизане на Решение № 85 / 15.07.2016 година в сила), но до 15.02.2018 година, а от месец юли 2016 година до месец февруари 2018 година включително са двадесет – по една за всеки месец.

Като алиментно задължение издръжката е изискуема и се дължи през течението на целия месец, за който тя се отнася (Определение № 9 / 04.02.1977 година по н. д. № 54 / 1977 година на ВС, I н. о.), но от датата на влизане в сила на осъдителния граждански съдебен акт (Решение № 484 / 16.10.1980 година по н. д. № 486 / 1980 година на ВС, I н. о.), или в случая от 15.07.2016 година. Но съдът не може да надскочи рамките на обвинението и да се произнесе свръх обема му, т.е. за дължими двадесет месечни вноски за издръжка, считано от месец юли 2016 година до месец февруари 2018 година, щом посочените от Прокуратурата вноски са деветнадесет и за толкова броя е изчислена общата дължима сума, заради която П.С.Я. е предаден на съд. Същевременно подсъдимият не може да бъде оправдан за разликата от 15.02.2018 година до 26.02.2018 година (датата на привличането му в качеството на обвиняем), защото по смисъла на чл. 304 от НПК това може да стане единствено при установяване, че деянието не е извършено, че не е извършено виновно, или че не представлява престъпление, а от доказателствата е безспорно, че П.Я. никога не е изплащал дължимата на дъщеря си издръжка в размер на повече от две вноски.

По посоченото подсъдимия следва да бъде признат за виновен, че е извършил престъплението, за което му се търси наказателна отговорност, за това, че през периода от 15.07.2016 година до 15.02.2018 година в град Първомай, област Пловдив, като е осъден с Решение № 85 / 15.07.2016 година по гражданско дело № 473 / 2015 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 15.07.2016 година, да издържа свой низходящ – А.П.Я. от град Първомай, област Пловдив, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски в размер на по 105,00 лева всяка или в общ размер на 1995,00 лева.

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, защото през инкриминирания период не плаща издръжка на своя низходяща. За съставомерността на престъплението по така цитирания текст е необходимо от обективна страна деецът да е осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ – в конкретния случай това е Решение № 85 / 15.07.2016 година по гражданско дело № 473 / 2015 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 15.07.2016 година.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

Неизпълнението на задължението за заплащане на издръжка е съзнателно, тъй като деецът е работоспособен - пълнолетен гражданин е, в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне около минималната работна заплата за страната. От него като родител се изисква издължаване на сумите. По тези факти няма спор, а и те са доказани от всички посочени по-горе доказателства по делото. Те именно установяват по категоричен начин, че подсъдимият е осъществил с бездействието си престъплението, за което е предаден на съд.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчита немалкият размер на дължимата сума за издръжка и че никаква част от нея не е погасена, а като смекчаващи – че подсъдимият все пак осъществява срещи с дъщеря си, макар и единствено по силата и в рамките на определения му с гражданския съдебен акт режим на лични отношения, и че не е осъждан. Но тези смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и като се отчита, че подсъдимият има достатъчно имущество и реализира доходи, Съдът е на мнение, че е по-справедливо на П.С.Я. да не се ограничава свободата, а да му се даде възможност да се поправи с налагане на наказание при хипотезата на чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 58а от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на ал. 1 на чл. 183 от НК най-подходящо е второто - пробация с мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, но в размер над минимума, съгласно ал. 3, т. 1 от законовия текст, а именно:

§ задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

§ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.

Определеното наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ