по НОХД № 45 / 2018 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура - Първомай против подсъдимия Г.И.В. за това, че на 18.12.2017 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 405” с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,11 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен № ARBA-0058 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Намира, че осъщественото от подсъдимия при пряк умисъл деяние следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като при определяне на наказанието Съдът следва да вземе предвид за смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието, а за отегчаващи отговорността – предишните осъждания и сравнително високата концентрация на алкохол над допустимото.

Счита, че на Г.И.В. да бъде определено наказание за престъпление лишаване от свобода в размер между минимума и средата по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, съответно намалено с една трета, както и глоба в размер около минимума на предвиденото, като за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече с оглед на поправяне и превъзпитание на дееца предлага наказанието лишаване от свобода следва да се изтърпи реално при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от определеното наказание лишаване от свобода сочи да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан за срок от 24 часа със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 18.12.2017 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Иска на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия да бъде наложено още лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК се приспадне времето, през което лицето е лишено от това право по административен ред, считано от 18.12.2017 година.

Намира още, че по отношение на осъждането на Г.И.В. със Споразумение от 13.03.2018 година по НОХД № 92 / 2018 година на Районен съд - Чирпан с наложени наказания пробация и глоба и престъплението, предмет на настоящото дело, са налице предпоставките за групиране и предлага на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК да бъде определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода и глоба, към първото от които, постановено да се търпи реално при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 2 от НК се присъедини изцяло наказанието лишаване и от право да управлява моторно превозно средство за най-дълъг срок, а на основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода се приспадне изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 92 / 2018 година, считано от 26.03.2018 година, като два дни пробация се зачетат за един ден лишаване от свобода.

Счита, че в случая не се налага приложението на чл. 24, ал. 1 от НК, тъй като определеното общо наказание ще е достатъчно за постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат Д.Д.М. *** се присъединява се към становището на Районна прокуратура – Първомай: намира за безспорно подзащитният му да е извършил деянието, за което е обвинен и за което същият признава фактите и обстоятелствата по Обвинителния акт, и моли Съдът да вземе предвид като смекчаващо вината обстоятелство направеното самопризнание и да наложи наказание между минимума и средата на предвиденото.

Подсъдимият Г.И.В. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. При последна дума предоставя на Съда.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Г.И.В. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, неработещ, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, живущ ***.

На същия до момента е ангажирана наказателната отговорност с влезли в сила съдебни актове, както следва:

1. С Присъда № 98 / 11.09.1985 година по НОХД № 22 / 1985 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение от 11.10.1985 година по НОХД № 456 / 1985 година на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на 11.10.1985 година, за извършено на 14.05.1985 година престъпление по чл. 346, ал. 1 във връзка с чл. 20 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години.

Видно от отбелязването в бюлетина за съдимост, лицето е реабилитирано по право.

2. С Присъда № 125 / 08.11.1988 година по НОХД № 48 / 1988 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение № 29 / 25.01.1989 година по НОХД № 482 / 1988 година на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на 25.01.1989 година, за извършено на 24.06.1988 година престъпление по чл. 251 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК е осъден на седем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 69, ал. 2 от НК е освободен отчасти от наказанието по НОХД № 22 / 1985 година и е постановено да търпи само два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Видно от отбелязването в бюлетина за съдимост, лицето е реабилитирано на основание чл. 88а от НК.

3. С Присъда № 99 / 19.10.1999 година по НОХД № 116 / 1999 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 27.10.1999 година, за извършено на 07.10.1999 година престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години и на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, т. 7 от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от 07.10.1999 година.

Видно от Писмо № 1244 / 2017 / 28.03.2018 година на Районна прокуратура - Първомай, наказанието лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно за времето от 07.10.1999 година до 07.08.2000 година и по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК за наказанието лишаване от свобода срокът за реабилитация е изтекъл на 27.10.2007 година, а за наказанието лишаване от право да управлява МПС срокът по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК – на 07.08.2002 година.

4. С Присъда № 23 / 10.12.2002 година по НЧХД № 199 / 2002 година на Районен съд - Първомай, частично изменена с Решение от 29.04.2003 година по НЧХД № 110 / 2003 година на Окръжен съд - Пловдив, влязла в сила на 29.04.2003 година, за извършено на 15.09.2001 година престъпление по чл. 130, ал. 2 във връзка с чл. 2 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК глоба в размер на 3,00 лева.

5. Със Споразумение № 18 / 16.09.2004 година по НОХД № 186 / 2004 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 16.09.2004 година, за извършено на 12.09.2004 година престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, са му определени наказания две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години, и глоба в размер на 100,00 лева, а на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от 12.09.2004 година, като на основание чл. 59, ал. 3 от НК е отнето свидетелството за управление на подсъдимия със Заповед № 389 / 12.09.2004 година.

Видно от Писмо № 1244 / 2017 / 28.03.2018 година на Районна прокуратура - Първомай, наказанието лишаване от право да управлява МПС е изтърпяно за времето от 12.09.2004 година до 12.07.2005 година и по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК за наказанието лишаване от свобода срокът за реабилитация е изтекъл на 16.09.2013 година, а за наказанието лишаване от право да управлява МПС срокът по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК – на 12.07.2007 година.

6. Със Споразумение № 21 / 22.04.2009 година по НОХД № 45 / 2009 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 22.04.2009 година, за извършено на 01.10.2008 година престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК му е определено наказание пробация с мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа за срок от две години – по 150 часа годишно.

Съгласно Писмо № 1244 / 2017 / 28.03.2018 година на Районна прокуратура - Първомай, наказанието пробация е изтърпяно за времето от 12.05.2009 година до 12.05.2011 година и по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК за това наказание срокът за реабилитация е изтекъл на 12.05.2013 година.

7. Със Споразумение от 24.09.2012 година по НОХД № 376 / 2012 година на Районен съд - Чирпан, влязло в сила на 24.09.2012 година, за извършено на 16.01.2012 година престъпление по чл. 235, ал. 2, предложение 3 във връзка с ал. 1 от НК са му е определени наказания пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на подписване при пробационен служител или друго определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно в рамките на две години – по 100 часа годишно, и глоба в размер на 1000,00 лева.

Видно от Писмо № 1244 / 2017 / 28.03.2018 година на Районна прокуратура - Първомай, наказанието пробация е изтърпяно за времето от 05.10.2012 година до 05.10.2014 година и по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК за наказанието пробация срокът за реабилитация е изтекъл на 05.10.2016 година.

8. Със Споразумение № 46 / 27.11.2014 година по НОХД № 189 / 2014 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 27.11.2014 година, за извършено на 02.11.2014 година престъпление по чл. 325, ал. 2, предложение 1, алтернатива 1 във връзка с ал. 1 от НК му е определено наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; включване в програма за обществено въздействие „Умения за мислене” в срока от трите години; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на по 150 часа годишно за срок от три поредни години, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК от определеното наказание пробация е приспаднато времето, през което лицето е задържано по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР за срок от 24 часа, считано от 04:00 часа на 02.11.2014 година до 04:00 часа на 03.11.2014 година.

Съгласно Писмо № 1244 / 2017 / 28.03.2018 година на Районна прокуратура - Първомай, наказанието пробация е изтърпяно за времето от 12.12.2014 година до 12.12.2017 година и по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК срокът за реабилитация изтича на 12.12.2019 година.

9. Със Споразумение от 13.03.2018 година по НОХД № 92 / 2018 година на Районен съд - Чирпан, влязло в сила на 13.03.2018 година, за извършено на 09.03.2018 година престъпление по чл. 343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК са му е определени наказания пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност на подписване при пробационен служител или друго определено от него длъжностно лице три пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца, и глоба в размер на 400,00 лева, като на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Видно от Писмо рег. № 01-3376 / 26.03.2018 година на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието наказанието пробация е приведено в изпълнение на 26.03.2018 година.

Вечерта на 17.12.2017 година подсъдимият и свидетелят Иванка Милева Желязкова, които живеят на семейни начала, се скарват, заради телевизионно предаване, и първият излиза от дома си.

От 20:00 часа на 17.12.2017 година до 08:00 часа на 18.12.2017 година младши автоконтрольор Т. В.В. и младши инспектор Г. Н. К. – полицаи при РУ на МВР - Първомай, са дежурен автопатрул на смяна и изпълняват задълженията си по контрол на безопасността на движението и охрана на обществения ред в град Първомай, област Пловдив.

При патрулиране из града непосредствено след полунощ на 17.12.2017 година – около 00:05 часа на 18.12.2017 година, служителите на реда забелязват на улица „Генерал Скобелев“ да приближава към кръстовището с улица „Галилей“ лек автомобил „Пежо 405“ с ДК № *.

Полицай Т. В. подава звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил, след което слиза и непосредствено в зоната на видимост пред пежото вдига стоп-палка, при което водачът спира и изгася двигателя. Установена е самоличността му и тъй като същият мирише на алкохол и говори неясно и несвързано, му е извършена проба (към 00:13 часа на 18.12.2017 година) с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARBA-0058, при което уредът отчита наличие на 2,11 на хиляда алкохол в кръвта на Г.В..

Свидетелят Т. В. попълва и връчва талон за кръвно изследване и подсъдимият е отведен в „Център за спешна медицинска помощ“ - Пловдив, Филиал - Първомай, където той отказва да даде кръв, вписано собственоръчно в издадена от дежурния фелдшер Карта № 66593 (рег. № 1622310) / 08.12.2017 година, след което лицето е отведено в РУ на МВР - Първомай, съставен му е акт за установяване на административно нарушение и е задържано за срок от 24 часа със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 00:30 часа на 18.12.2017 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: Заповед № 325зз-150 / 18.12.2017 година на РУ на МВР - Първомай (л. 5 от делото, л. 18 от дознанието), Писмо рег. № 01-3376 / 26.03.2018 година на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието(л. 26 от делото), Справка за съдимост с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 27 - л. 39 от делото), Писмо № 1244 / 2017 / 28.03.2018 година на Районна прокуратура - Първомай (л. 40 от делото), Карта № 66593 (рег. № 1622310) / 08.12.2017 година (л. 8 от дознанието), Протокол за средства за измерване, преминели последваща проверка в мястото но постоянно обзавеждане - анализатори на алкохол (л. 15 от дознанието), Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия Г № 810973) и Талон № 0045061 / 18.12.2017 година (л. 16, л. 19 от дознанието), свидетелство за управление на моторно превозно средство (л. 17 от дознанието), Характеристична справка (л. 27 от дознанието), справка за нарушител / водач (л. 28 - л. 29 от дознанието) и от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 9 - л. 14, л. 39 - л. 42 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Във връзка с горното, не се кредитират обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 5 от дознанието), в които същият отрича да е употребил алкохол преди управление на автомобила си, а заявява, че е първо е спрял до крайпътна нива, изпил е към 150 г водка, които си носи от вкъщи, изхвърлил е бутилка и едва тогава са се появи полицаите и са го тествали с техническото средство. Тези му думи Съдът намира за изречени с цел избягване на следващата се за неправомерното му поведение наказателна отговорност, защото противоречат на приетата доказателствена съвкупност – от показанията на полицейските служители безспорно се установява, че лек автомобил „Пежо 405“ с ДК № *, управляван от Г.В., е спрян при движение и минути след това водачът е изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, като е отчетено 2,11 промила алкохол в кръвта му, а от показанията на свидетеля Н.М.С.(служител в бензиностанция „Газпром“ в град Първомай, откъдето към 23:30 часа на 17.12.2017 година подсъдимият си купува 200 мл водка и „Кока-Кола“ и бутилките са видени по-късно от полицаите при проверката), която забелязва, че клиентът й се клати и лъха на алкохол, също може да се направи извод, че Г.В. е пил, преди да бъде спрян от Т. В. при управление на моторното превозно средство.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, които да касаят обстоятелства, свързани с предмета на доказване и които да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият Г.И.В. осъществява обективните и субективни признаци на състава по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 18.12.2017 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 405” с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,11 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен № ARBA-0058.

Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози, употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания (чл. 1, ал. 3), като при отказ на лицето от медицинско изследване употребата на алкохол и / или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста (чл. 9).

Подсъдимият е изпробван с техническо средство - анализатор за алкохол в дъха, посочено под № Р-4812 в Регистър на одобрените типове средства за измерване на Института по метрология (Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 / 16-04-2009 с дата на валидност до 16.04.2019 година), като уредът е преминал последваща проверка в лабораторни условия с шестмесечна валидност от 16.08.2017 година, видно от Протокол за средства за измерване, преминели последваща проверка в мястото но постоянно обзавеждане - анализатори на алкохол.

При спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата младши автоконтрольорът, извършил пробата с техническото средство, съставя Акт за установяване на административно нарушение - бланка серия Г, № 810973, и попълва Талон за изпращане на медицинско изследване № 0045061 / 18.12.2017 година, защото е констатирана концентрация на алкохол в кръвта на Г.И.В. над 0,5 на хиляда, като подсъдимият собственоръчно вписва във фиша, издаден от „Център за спешна медицинска помощ“ - Първомай, че отказва да даде кръв. В съответствие с ал. 4 на посочената разпоредба са приети показанията от „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен № ARBA-0058.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което привлечен под отговорност, защото управлява посоченото моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено с надлежно техническо средство, като съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава инкриминираната от законодателя граница от 1,2 на хиляда, а именно 2,11 на хиляда.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита единствено признаването на вината в съдебното производство – самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК на изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт факти се ползва от подсъдимия при постановяване на присъдата, а като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат предишните осъждания, лошите характеристични данни, множеството нарушения на правилата за движение по пътищата (над 20, за които на Г.В. е ангажирана административнонаказателната отговорност с 11 наказателни постановления и 5 фиша, като нито една глоба не е платена), както и високата концентрация на алкохол в кръвта му – почти два пъти над инкриминирания минимум.

Горното характеризира дееца като лице с висока степен на обществена опасност, заради изградените трайни престъпни навици, а конкретното деяние също е с висока степен на обществена опасност, заради интензитета на този вид престъпления, създаващи реална опасност за здравето и дори живота на другите участници в движението, защото деянието е извършено в населено място, макар и в тъмната част на денонощието, когато почти липсва движение на хора.

По посоченото, въпреки отегчаващите отговорността обстоятелства, Съдът преценя, че предвидените граници на санкциите за това престъпление са значително високи и е на мнение, че наказанията лишаване от свобода и глоба, определени при условията на чл. 54 от НК, следва да са към средата на предвиденото, а именно в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и шестстотин лева глоба.

Предвид реда на съдебното следствие и нормата на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното за подсъдимия наказание лишаване от свобода на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на една година, а по аргумент от ал. 5 на посочената материална разпоредба наказанието глоба не следва да се редуцира.

Въпреки че са нарушени императивите на чл. 78а, ал. 1, буква Б от НК и на чл. 66, ал. 1 от НК, когато Г.В. по НЧХД № 199 / 2002 година е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба и когато по НОХД № 186 / 2004 година е определен изпитателен срок на наказанието лишаване от свобода, като преди това с присъда по НОХД № 116 / 1999 година за престъпление от общ характер - по чл. 343б, ал. 1 от НК, е осъден условно на лишаване от свобода и няма настъпила реабилитация, формално са налице условията за приложението на института на чл. 66 от НК, тъй като за първите си пет осъждания подсъдимият е реабилитиран и по право - чл. 86 от НК, и по закон - чл. 88а от НК (включително за наложените глоби в съответствие с указанията по Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 година по т. д. № 2 / 2017 година на ОСНК на ВКС, предвид датата на влизане в сила на присъдите по НЧХД № 199 / 2002 година и по НОХД № 186 / 2004 година), а след 2007 година за осъжданията му са налагани само наказания пробация и глоба.

Но с оглед на отегчаващите отговорността обстоятелства настоящият състав е на мнение, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия наложената една година лишаване от свобода следва да се търпи реално при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така определеното наказание една година лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР на 18.12.2017 година, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК, във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 се постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7, като може да се постанови и лишаване от право по т. 6. Нормата е императивна и съдът не може да преценя, а я прилага винаги по отношение на лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност, ако подсъдимият притежава съответната правоспособност към момента на извършване на деянието – в случая да управлява моторно превозно средство.

Видно от приложената по досъдебното производство Справка за нарушител / водач, Г.И.В. е правоспособен водач от 11.06.1991 година и притежава валидно Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *** за категории В, А и АМ, издадено на 09.09.2014 година (валидно до 09.09.2024 година), и спрямо лицето е възможно приложението на наказание по чл. 343г от НК, като с оглед на конкретното престъпление Съдът намира, че най-подходящо е лишаване от право да управлява моторно превозно средство да е за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е лишен по административен ред от възможността да упражнява правото си да управлява моторно превозно средство, считано от 18.12.2017 година.

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотното му състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.

За подсъдимия са налице тези условия за наказанията му по настоящото дело и определените му със Споразумение от 13.03.2018 година по НОХД № 92 / 2018 година на Районен съд - Чирпан, влязло в сила на 13.03.2018 година, тъй като престъплението, предмет на настоящото дело, е извършено преди да е влязъл в сила посоченият съдебен акт. Наложените му по настоящото дело наказания и тези по посоченото споразумение могат да се групират, като му се определи едно общо, най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и шестстотин лева глоба, като предвид кумулативното им налагане наложеното наказание глоба по НОХД № 92 / 2018 година не следва да се присъединява, но на основание чл. 23, ал. 2 от НК следва да се присъедини наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, наложено по настоящото дело, а на основание чл. 25, ал. 3 от НК от определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието пробация по НОХД № 92 / 2018 година, считано от 26.03.2018 година, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

СЗ / АГ