Решение по Наказателно дело 92/2018г.

№ 62

град Първомай, 04.10.2018 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Петя Монева,

разгледа докладваното от съдията АНД № 92 по описа на Съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0325-000177 / 13.04.2018 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Г.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания:

§ глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия Закон;

§ глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия Закон.

Г.А.Д. чрез процесуалния си представител адвокат В.А.В. *** иска отмяна на Наказателното постановление по съображение, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 21.03.2018 година актосъставителят полицай И.П.П. (младши автоконтрольор при РУ на МВР - Първомай към онзи момент) и негов колега са дневна смяна дежурен автопатрул, когато по разпореждане на дежурния в оперативната дежурна част на Управлението са изпратени в село Буково, община Първомай, област Пловдив, във връзка със сигнал за възникнало пътнотранспортно произшествие с материални щети между товарен и лек автомобил.

При пристигане на място органите на реда установяват, че на улица 1 до № 5 товарен автомобил „ГАЗ 66” с ДК № *** при разминаване се сблъсква с движещ се насреща лек автомобил.

Извършен е оглед на местопроизшествието, проверени са документите на автомобилите и на водачите, а шофьорът на товарната кола Г.А.Д., който притежава необходимата правоспособност, не носи свидетелството си за правоуправление и контролния талон към него.

При извършени справки в Автоматизираната информационна система на МВР е установено и че камион „ГАЗ 66” е без регистрация – с Писмо рег. № 67799 / 27.01.2017 година на основание чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд уведомява на 14.02.2018 година Сектор „Пътна полиция” – Пловдив и на 16.02.2018 година на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата регистрацията на моторното превозно средство с ДК № *** е служебно прекратена, заради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На място в присъствието на жалбоподателя му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия Д № 597272), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочат нарушения по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чийто текст (изречение първо) към инкриминираната дата визира: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, а е безспорно, че на 21.03.2018 година Г.А.Д., без да носи свидетелството си за правоуправление и контролния талон към него, управлява товарен автомобил „ГАЗ 66” с ДК № ***, чиято регистрация, заради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата е служебно прекратена, считано от 16.02.2018 година.

За нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата се отчита, че Г.А.Д. не е собственик на камиона „ГАЗ 66”, но го управлява на инкриминираната дата по отворен за обществено ползване път, а задължението за допускане на пътя само на регистрирани моторни превозни средства е за водачите им. Като субект на правото жалбоподателят е длъжен да познава законите в страната и в частност (като правоспособен водач) – разпоредбите на Закона за движение по пътищата, вменяващ задължение управляваните моторни превозни средства да са със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и разпоредбата чл. 143, ал. 10 от Закона, уреждаща служебно прекратяване на регистрацията на пътните превозни средства при липса на такава застраховка. От друга страна, Гаранционният фонд поддържа публичен сайт (http://guaranteefund.org/bg/), от който всеки гражданин може да се информира дали и към кой момент за даден автомобил има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

По посоченото към 21.03.2018 година Г.А.Д. може и да не е предвиждал общественоопасните последици от деянието си на просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрирания камион, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а по аргумент от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на санкционните норми – за нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата наказанието е определено на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1 същия закон: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, а за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 наказанието е наложено по чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

В съответствие с текста на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН всяко от наказанията е в границите за предвиденото нарушение.

При налагане на глобата по чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата е нарушено правилото на чл. 18 от ЗАНН за всяко нарушение да се налага отделно административно наказание, тъй като при управление на моторно превозно средство, както неносенето за свидетелство за правоуправление, така и на контролния талон към него са отделни нарушения, но с оглед на забрана за reformatio in pejus – влошаване на положението, когато производството се развива само по жалба на наказаното лице, Съдът не може да се произнася в негова вреда.

Във връзка със спазването на посочения принцип не може да бъде и увеличено наказанието за неспазване на императива на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Определените кумулативни санкции от 200 лева глоба и шест месеца лишаване от право да управлява МПС са в минимума на посоченото в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движение по пътищата, а видно от представената по делото Справка за нарушител / водач, на Г.А.Д. до момента е ангажирана административнонаказателната отговорност с десет влезли в сила наказателни постановления и един фиш за петнадесет нарушения на правилата за движение по пътищата. Но това пък е основание да се счете, че липсват предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията, предмет на настоящото производство.

И Актът, и Наказателното постановление са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН и са несъстоятелни възраженията на адвоката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително и за нечетливост на Акта. Документът е разбираем в достатъчна степен относно описаните обстоятелства на нарушението, а дали жалбоподателят е в състояние да го прочете, не е от елементите, подлежащи на доказване, щом няма спор за грамотността му.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 18-0325-000177 / 13.04.2018 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Г.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания:

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Районен съдия: (п)

СЗ