Решение по Наказателно дело 39/2018г.

№ 36

град Първомай, 05.06.2018 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Петя Монева,

разгледа докладваното от съдията АНД № 39 по описа на Съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0325-000886 / 13.12.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Р.И.П., ЕГН **********,***, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва:

Ø на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение по чл. 101, ал. 3, т. 9 от същия Закон;

Ø на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от същия Закон;

Ø на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 157, ал. 8 от същия Закон.

Жалбоподателят Р.И.П. чрез процесуалния си представител адвокат С.Р.П. от Адвокатска колегия - София моли Съдът да отмени атакуваното наказателно постановление по съображения, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна:

На 09.11.2017 година полицаи при РУ на МВР - Първомай И.П.П. (младши автоконтрольор) и Г. С. П.(полицай по охрана на обществения ред) са дневна смяна дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на пътната безопасност и охрана на обществения ред са на установъчен пункт на 7-и километър и 600 метра на път ІІІ клас от Републиканската пътна мрежа № 667 – пред градския стадион на град Първомай.

Около 15:00 часа спират за проверка товарен автомобил „Мерцедес 408 Д“ с ДК № ***, собственост на В. Х. П., управляван от жалбоподателя.

При оглед на автомобила и документална проверка са установени разкъсвания по задна лява гума и непредставяне в срок на моторното превозно средство на годишен технически преглед, а след справка в дежурно-оперативната част на Управлението е констатирано, че е Р.П. има незаплатени наложени с фишове глоби за нарушения на правилата за движение по пътищата.

За нарушенията от И.П. на място е съставен и връчен на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение № 886 / 09.11.2017 година (бланка серия Г № 810691).

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, от приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна:

Първото вменено в отговорност на Р.П. нарушение е квалифицирано по чл. 101, ал. 3, т. 9 от Закона за движение по пътищата. Но императивно правило за поведение се съдържа в текста на чл. 101, ал. 1 от Закона, който визира: При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка.

Разпоредбата на чл. 101, ал. 3 (изм. - ДВ, бр. 2 от 20018 година, в сила от 20.05.2018 година) от Закона за движение по пътищата към датата на деянието, съставянето на Акта и издаване на Наказателното постановление сочи случаите на неизправности, при които пътното превозно средство не се придвижва на собствен ход до място за отстраняването им, една от които неизправности е разкъсване по гумата (т. 9), и ще е налице нарушение по този законов текст, ако при такава опасна неизправност водачът не съобрази поведението си със забраната да не придвижва управляваното пътно превозно средство на собствен ход, като повредата първо трябва да е възникнала по време на движението и водачът на превозното средство да я е установил.

За това нарушение на жалбоподателя е наложена глоба по чл. 179, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, визиращ към датата на деянието, съставянето на Акта и издаване на Наказателното постановление: Наказва се с глоба в размер 150 лв. който управлява технически неизправно моторно превозно средство, на което поради характера на неизправността е забранено движението по пътя, включително и до място за нейното отстраняване.

Няма спор, че на 09.11.2017 година управляваният от Р.П. товарен автомобил е с разкъсвания по задна лява гума (без значение по вътрешната или външната, тъй като е двойна, по борда или по протектора, в каквато насока има изложени от жалбоподателя възражения) и това е опасна неизправност, заради която мерцедесът не следва да се придвижва, но в случая това нарушение е по чл. 183, ал. 4, т. 5 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми или в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 4, като разпоредбата съдържа както задължителното правило на поведение, така и следващата се за неизпълнението му санкция.

Жалбоподателят се защитава срещу факти, а не срещу правната квалификация на деянието си, но това не изключва задължението на наказващия орган в съответствие с разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи точно нарушения законов текст и санкционната разпоредба и което неизпълнение е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и всякога водещо до отмяна на наказателното постановление.

Второто вменено в отговорност нарушение на Р.П. е по чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чието изречение първо към инкриминираната дата гласи: Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, а няма данни товарен автомобил „Мерцедес 408 Д“ с ДК № *** да попада в категорията на превозните средства, които са изключение, т.е. същият подлежи на задължителен периодичен преглед за техническата му изправност.

Но камионът, видно от отразяването в Акт № 886 / 09.11.2017 година, е собственост на Валентина Пантилеева и съгласно разпоредбата на чл. 183, т. 1 от Закона за движение по пътищата санкцията за непредставяне на автомобил за годишен технически преглед е за собственика му: Наказва се с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед, а доколкото водачът управлява моторно превозно средство, без преминат такъв преглед, отговорност може евентуално да му се търси за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата – единствено в случай, че не носи у себе знак за първоначален технически преглед или удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност, но не за такова нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Посоченото е в противовес, както с императива на т. 5 от чл. 42 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, така и с т. 4 и т. 5 от съответните законови разпоредби, което прави Наказателно постановление № 17-0325-000886 / 13.12.2017 година, освен необосновано, и незаконосъобразно.

Третото вменено в отговорност нарушение на Р.П. е по чл. 157, ал. 8 от Закона за движение по пътищата: Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.

Само че и тази разпоредба не указва задължително правило на поведение – пояснява статуса на влязло в сила наказателно постановление при отнет контролен талон. Доколкото е налице задължение за водач на моторно превозно средство да заплати в срок глобите си за нарушаване на правилата за движение по пътищата, то е по чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата: Наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване, а в случая не са описани нито съответният ангажиращ административнонаказателната отговорност акт, нито размерът на санкцията, нито датата на влизането му в сила, за да се изчисли месечният срок.

Нещо повече – в Акт № 886 / 09.11.2017 година е сочи: „Водачът не е доплатил след изтичане на доброволният законов срок глоби с фиш на обща стойност 210 лв.“, а в Наказателното постановление е описано: „НОСИ ВРЪЧЕНО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЗДП С ИЗТЕКЪЛ СРОК ЗА ПЛАЩАНЕ“.

Но от представената по делото Справка за нарушител / водач е видно, че към инкриминираната дата Р.П. има наложени с наказателни постановления три глоби – 3000,00 лева през 1997 година, 20,00 лева през 2006 година и 30,00 лева през 20014 година, от които е платена глобата от 30,00 лева, и с 25 фиша за периода от 19.06.2010 година до 29.09.2017 година са му наложени глоби в общо размер на 720,00 лева, от които не са платени общо 270,00 лева по 9 фиша.

По посоченото, дори да се пренебрегнат разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, заради грешната квалификация на нарушението и неясното описание на обстоятелствата, дори за Съда като контролираща инстанция не става ясно за неплащането в срок и какъв и на кои глоби е наказан жалбоподателят.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 17-0325-000886 / 13.12.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Р.И.П., ЕГН **********,***, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва:

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Районен съдия: п

СЗ / ЕД