Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

гр. Първомай, 04.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията АНД № 173 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба вх. № 70-00-6892/18.07.2016 г. (по описа на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив), постъпила в Районен съд – Пловдив от „Барбарос – Масагет Табако Инвест” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.К. в качеството на управител, срещу Наказателно постановление № 179783-F179930/20.01.2016 г., издадено от Заместник-директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя са наложени пет административни наказания „Имуществена санкция” в размер на 500, 00 лева за нарушение на чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), издадена от Министъра на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 10 във вр. с ал. 4, т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

С Разпореждане от 05.08.2016 г. по АНД № 4999/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив така подадената жалба е изпратена по подсъдност на Районен съд – Първомай, който е потвърдил наказателното постановление с Решение № 24/10.05.2017 г. по АНД № 193/2016 г. Последното е обезсилено с Решение № 1397/01.08.2017 г. по КАНД № 1596/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е разпоредено връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Жалбоподателят обосновава искането си за отмяна на оспореното наказателно постановление с доводи за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Сочи, че в противоречие с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя, доколкото още към момента на подаване в ТД на НАП – Пловдив на справки-декларациите по ДДС и съпътстващите ги дневници, в които са отразени процесните фактури, органите на приходната администрация са разполагали с необходимите данни за твърдяното деяние и неговия извършител. Изтъква неспазване и на задължителното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото административнонаказващият орган е упоменал в наказателното постановление единствено датата на констатиране на неправомерната проява, пропускайки да конкретизира тази на нейното извършване и на откриване на дееца.

Релевира, че не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е реализирал търговия с течни горива по смисъла на търговските обичаи и практики и не е разполагал с търговски обект за спекулативна продажба на такива, а отговорността по чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предполага наличие на предпоставките на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от същата наредба. Твърди, че чрез въпросните сделки не е получил печалба, че е закупил горивото – техен предмет, от бензиностации и че е предоставял от него на друго дружество при нужда, тъй като притежава подходяща за пренасянето му селскостопанска техника, както и че се касае за префактурирането му на свързани лица.

В случай че се приеме констатацията за нарушение, застъпва тезата, че същото е извършено невиновно и в условията на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не цели и не постига ощетяване на фиска или данъчни злоупотреби.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, като депозира Молба-становище вх. № 6619/02.10.2017 г., с която поддържа искането, а въззиваемата страна ТД на НАП – Пловдив чрез старши юрисконсулт М.П.С. оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

От показанията на разпитания свидетел Ж.Й.Г., които следва да се кредитират, тъй като с удовлетворителна конкретика, последователност и логичност възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и кореспондират с останалите доказателствени източници, както и от приобщените писмени доказателства, се установява, че в периода от 27.04.2015 г. до 16.07.2015 г. свид. Г. и колегата й А.Г.К., изпълняващи длъжността съответно „Старши инспектор по приходите“ и „Инспектор по приходите“ при ТД на НАП – Пловдив, осъществили, възложена им с Резолюция на Началника на Сектор 3 към Отдел „Проверки” при Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив проверка № П-16001615075957-0РП-002/12.05.2015 г. на дружеството жалбоподател за целесъобразното използване на предоставени му през 2014 г. ваучери за гориво по програми на Европейския съюз за подпомагане на земеделските производители, резултатите от която документирали в Протокол № П-16001615075957-073-001/16.07.2015 г.

Обобщените в него констатации сочат, че проверяваният субект е вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията със седалище и адрес на управление: ***, и е регистриран по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ с единен идентификационен код по БУЛСТАТ: ***, а считано от 16.01.2004 г. – и за нуждите на ЗДДС с деклариран електронен адрес: ***. В качеството на земеделски производител, притежаващ Регистрационна карта с ЕКАТТЕ 56784, издадена на 08.03.2012 г. от Министреството на земеделието и храните и заверена на 27.01.2015 г., търговецът реализирал дейност по производство на обикновена (мека) пшеница, тютюн и други култури, за целта на което обработва земеделски земи в землищата на с. Татарево, с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, и с. Бяла река, общ. Първомай, обл. Пловдив.

На 28.05.2015 г., 10.06.2015 г. и 17.06.2015 г. в изпълнение на Искане № П-16001615075957-040-001/14.05.2015 г. и изх. № 70-00-4957/18.05.2015 г. за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), отправено от проверяващия данъчен орган до жалбоподателя, връчено му на същата дата по електронен път на обявения му електронен адрес, съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, същият депозирал в ТД на НАП – Пловдив набор от документи, придружни с опис, заведен съответно с вх. № 70-00-4957/28.05.2015 г., вх. № 70-00-4957/10.06.2015 г. и вх. № 70-00-4957/17.06.2015 г.

На първата от изброените дати приложил справки за стоковия поток на продаденото гориво за периода от 01.01.2014 г. до 27.05.2015 г., една от които съдържаща информация за извършени от проверяваното юридическо лице доставки на закупени от предходните доставчици „НИС ПЕТРОЛ” ЕООД, „Лайт Комерс” ООД и „Лукойл България” ЕООД горива в полза на ЕТ „***“, с ИН от НДР 040238810, за които е издало: Фактура № 0000000264/29.08.2014 г. за 1 900 л. дизелово гориво на стойност 4 047, 00 лева и начислен ДДС в размер на 809, 40 лева, Фактура № 0000000278/27.10.2014 г. за сушене на 7 727 кг. тютюн на стойност 15 454, 00 лева, 1 460 л. дизелово гориво на стойност 2 949, 20 лева, 6 л. масло на стойност 43, 62 лева и 7 л. масло на стойност 48, 79 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 699, 12 лева, Фактура № 0000000297/06.01.2015 г. за 2 810 л. дизелево гориво на стойност 5 487, 93 лева и 80 л. антифриз на стойност 250, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 1 147, 59 лева, Фактура № 0000000300/04.05.2015 г. за 1 940 л. дизелово гориво на стойност 3 724, 80 лева с начислен ДДС в размер на 744, 96 лева, и Фактура № 0000000305/25.05.2015 г. за 960 л. дизелово гориво на стойност 1 843, 20 лева и начислен ДДС в размер на 368, 64 лева.

Представил също и извлечение от Инвентарна книга на дълготрайните активи към 31.12.2014 г., видно от която притежава цистерна за гориво, транспортни средства – трактори и машини, и селскостопанска техника, както и счетоводни справки за контировки по сметка 302/4 „Материали“ и аналитична подсметка „Горивни материали“, хронология на прихода и разхода на гориво за 2014 г. и за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г., месечни аналитични ведомости на гориво за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2015 г., Дневник на сметка 302/4 „Горива“ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г., и Дневници на сметка 411/1 „Клиенти“ за контрагент ЕТ „***“ по Фактури № № 0000000264/29.08.2014 г., 0000000278/27.10.2014 г., 0000000297/06.01.2015 г., 0000000300/04.05.2015 г. и 0000000305/25.05.2015 г. за периода от 01.06.2014 г. до 30.06.2015 г., в които са поместени сведения за начално и крайно салдо по дебита и кредита, обороти и кореспондиращи сметки и пояснение за предмета на фактурираните стопански операции, назован съответно като „продажби”, „продажби и префактурирани материали”, „продажба материали”, „продажби” и „продажби”.

В писмени обяснения „Барбарос – Масагет Табако Инвест” ООД чрез управителя си пояснило, че през 2014 г. посредством мобилна модулна бензиностанция с вместимост 10 куб. м., отстъпена му за наемно ползване от ЕТ „***“ съгласно Договор за наем от 01.06.2014 г., прекратен с Анекс от 15.12.2014 г., считано от 01.01.2015 г., а през 2015 г. – чрез собствена цистерна, прикачена към принадлежащ на същия търговец товарен автомобил марка и модел „Мерцедес УНИМОГ“ с рег. № ***, отдаден му под наем по силата на договор от 05.01.2015 г., е съхранявало и превозвало горивото – предмет на доставките по гореизброените фактури, което е закупувало от бензиностанции на „НИП ПЕТРОЛ“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД, до базата си или към полето, а оттам е прехвърляло същото към съответната фирма получател.

Така ангажираните доказателства позволявали на данъчните служители да считат, че проверяваният субект е извършвал продажби на гориво към свързани лица, за които служебната справка в Информационна система „Контрол на горивата“ на НАП показала, че не е подавал електронни документи за доставка (ЕДД). С цел изясняване на обстоятелствата досежно процесните сделки свид. Г. изпратила до дружеството ИПДПОЗЛ № П-16001615075957-040-002/23.06.2015 г. и изх. № 70-00-6115/23.06.2016 г., връчено му по електронен път на 24.06.2015 г. според Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, с което изискала в заверени копия и в оригинал за сравнение документиращите ги фактури, които, макар да били отразени в Опис вх. № 70-00-4957/28.05.2015 г., не фигурирали сред наличните материали, както и доказателства за тяхното осчетоводяване и осъществяване – справки, ведомост на сметки от група 70 и на съответната разчетна сметка 4532 и 411 по хронология и аналитичност, платежни документи – банкови такива или фискални бонове, контролна лента и дневен отчет, свидетелство за регистрация на фискално устройство и извлечение от счетоводна сметка 501 „Каса” в лева, всички сключени договори, анекси и др., ведомости на съответната сметка от група 50, стокови разписки, товарителници, проемо-предавателни протоколи и др., нотариален акт и/или договор за наем и документи за платен наем на обекти – склад, офис, търговски обект и др., декларация от управителя за изчерпателност на представените книжа и обяснения от него относно предмета, данъчната основа и ДДС на доставките, разплащането, транспорта, съхранението на стоката, лицето, внесло сумата в касата, това, получило стоката и наличието на обвързващи контрагентите договори.

На 01.07.2015 г. с Опис вх. № 70-00-6115/01.07.2015 г. жалбоподателят представил в сградата на ТД на НАП – Пловдив, находяща се на ул. „Чернишевски” № 3, оригиналите на Фактура № 0000000264/29.08.2014 г. за префактуриране на 1 900 л. дизелово гориво на стойност 4 047, 00 лева и начислен ДДС в размер на 809, 40 лева, Фактура № 0000000278/27.10.2014 г. за сушене на 7 727 кг. тютюн на стойност 15 454, 00 лева и префактуриране на 1 460 л. дизелово гориво на стойност 2 949, 20 лева, 6 л. масло W 10 на стойност 43, 62 лева и 7 л. масло 46 на стойност 48, 79 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 699, 12 лева, Фактура № 0000000297/06.01.2015 г. за префактуриране на 2 810 л. дизелево гориво на стойност 5 487, 93 лева и 80 л. антифриз на стойност 250, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 1 147, 59 лева, Фактура № 0000000300/04.05.2015 г. за префактуриране на 1 940 л. дизелово гориво на стойност 3 724, 80 лева и начислен ДДС в размер на 744, 96 лева, и Фактура № 0000000305/25.05.2015 г. за префактуриране на 960 л. дизелово гориво на стойност 1 843, 20 лева и с начислен ДДС в размер на 368, 64 лева, както и Дневник на сметка 411 „Клиенти” за осчетовядането им, уточнявайки, че разплащането им е осъществено чрез прихващане, в уверение на което прилага протоколите за компенсация.

С Искане № П-16001615075957-ИОП-001/23.06.2015 г. проверяващият орган възложил оперативна проверка на стопанисвана от доставчика ведомствена бензиностанция, находяща се в гр. Първомай, ул. „Стефан Стамболов № 68а, за установяване на броя и вместимостта на съдовете за гориво, за актуално замерване на наличното в тях количество и за спазване на изискванията на чл. 59в от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, резултатите от която, отразени в Протокол № 0205744/29.06.2015 г., показали, че дружеството съхранява закупеното гориво в два недекларирани пред НАП обекта, разположени на гореуказания адрес – цистерна за дизелово гориво с обем 2, 5 тона и моментно съдържание от 200 л. дизелово гориво, прикачена към камион „Мерцедес“ с рег. № ***, която по сведения на присъстващия при огледа Р.Я.Р. – „Инспектор безопасност”, се използвала основно за зареждане на селскостопанска техника на полето, и нефункционираща от месец август 2014 г. според твърденията на същия ведомствена бензиностания, състояща се от монтирани в помещение с площ от 144 кв. м. две колонки и три празни цистерни, две от които за дизелово гориво с обем съответно от 25 тона и 10 тона и една – за бензин с обем от 10 тона.

Въз основа на събраните сведения длъжностните лица констатирали, че за проверявания период дружеството се е снабдявало с дизелово гориво от бензиноколонки на лицензирани бензиностанции на „НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД, „Лукойл Българи“ ЕООД, „Шел България” ЕАД, като е получател на доставки на такова от „ТЕОНИК“ ООД и „Лайт комерс“ ООД, съхранявало е същото във ведомствена бензиностанция, откъдето е зареждало не само собствена селскостопанска техника, но и чужда такава, включително и на ЕТ „***“, за доставките си към което е издало процесните фактури, но плащане по тях не е получило.

Предвид казаното органите на приходната администрация заключили, че проверяваният не е „краен потребител” по смисъла на § 1, т. 69 от ДР на ЗДДС, придобиващ течните горива за собствени нужди от краен разпространител, и в качеството си на данъчнозадължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива не е освободен на основание чл. 118, ал. 11, т. 4 от ЗДДС от задължението си по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС да подава в НАП по реда на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 чрез електронен документ за доставка (ЕДД) или електронен документ за получаване (ЕДП) данни за доставката и движението на доставените/получени количества течни горива на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна на обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Чрез повторна Справка за подадени ЕДД/ЕДП в Информационна система „Контрол на горивата“ на НАП за периода от 01.05.2014 г. до 15.07.2015 г., изготвена към 15.07.2015 г., свид. Г. се уверила, че дружеството не е подало в НАП ЕДД на фактурираното на ЕТ „***” количество гориво, поради което поканила управителя му М.К. чрез обслужващата дейността му счетоводна кантора да се яви в данъчната служба на адрес: гр. Пловдив, ул. „Чернишевски” № 3 за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като на 28.09.2015 г. последният посетил учреждението и узнал повода за призоваването му, се афектирал, отказал да придружи свид. Г. в служебния й кабинет и напуснал ведомството, поради което в негово отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и в присъствието на свидетеля А.Г.К. – инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, същата съставила срещу „Барбарос – Масагет Табако Инвест” ООД Акт за установяване на административно нарушение № F179930/28.09.2015 г. за това, че при извършена проверка на дружеството, приключала с Протокол № П-16001615075957-073-001/16.07.2015 г., и въз основа на представени на 01.07.2015 г. в сградата на ТД на НАП – Пловдив, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Чернишевски” № 3, документи се установява, че на съответната дата на данъчното събитие – а именно 29.08.2014 г., 27.10.2014 г., 06.01.2015 г., 04.05.2015 г. и 25.05.2015 г., в качеството си на данъчнозадължено лице – доставчик на течни горива по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и такова по чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е било длъжно, но не е подало в ТД на НАП – Пловдив по електронен път чрез ЕДД данни за доставката и движението на продаденото на ЕТ „***“, ЕИК: ***, и незаплатено от него количество дизелово гориво по Фактура № 264/29.08.2014 г. за продажба на 1 900 л. дизелово гориво на стойност 4 047, 00 лева без ДДС, Фактура № 278/27.10.2014 г. за продажба на 1 460 л. дизелово гориво на стойност 2 949, 20 лева без ДДС, Фактура № 297/06.01.2015 г. за продажба на 2 810 л. дизелово гориво на стойност 5 487, 93 лева без ДДС, Фактура № 300/04.05.2015 г. за подажба на 1 940 л. дизелово гориво на стойност 3 724, 80 лева без ДДС и Фактура № 305/25.05.2015 г. за продажба на 960 л. дизелово гориво на стойност 1 843, 00 лева без ДДС, с което е нарушило чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18 във вр. с чл. 118, ал. 10 и чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.

Процесните фактури са включени в постъпилите в ТД на НАП – Пловдив Дневници за продажба на доставчика за месеците август 2014 г., октомври 2014 г., януари 2015 г. и май 2015 г. съответно към Справки-декларациите му за ДДС вх. № № 16002532476/12.09.2014 г., 16002578789/13.11.2014 г., 16002643937/12.02.2015 г., и 16002740116/12.06.2015 г., и в Дневниците за покупки на получателя за месеците септември 2014 г., октомври 2014 г., март 2015 г. и май 2015 г., съпътстващи съответно Справки-декларациите му за ДДС вх. № № 16002557902/14.10.2014 г., 16002578773/13.11.2014 г., 16002684835/08.04.2015 г. и 16002737834/12.06.2015 г., като в графа „Вид на стоката или обхват и вид на услугата” на отчетните регистри на жалбоподателя е отбелязано „продажби”, а на тези на ЕТ „***“ – съответно „горива”, „услуги – сушене тютюн”, „горивни материали”, „горива” и „горива”. Свид. Г. излага осведоменост, че липсва автоматизирана връзка между информационната система на НАП за контрол на горивата и тази за разчета по ДДС, която автоматично да показва декларирането по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 на доставки на горива, отразени в постъпващи в НАП дневници за покупки или продажби.

По делото е приобщен и Дневник на ЕТ „***“ на сметка 401/1 „Доставчици“ по контрагент „Барбарос – Масагет Табако Инвест” ООД за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., в който предметът на стопанската операция по Фактура № 0000000278/27.10.2014 г. е записан като „сушене тютюн, горива и горивни материали”.

На 01.10.2015 г. в сградата на ТД на НАП – Пловдив свид. Г. предявила Акт № F179930/28.09.2015 г. на законния представител на юридическото лице, на когото връчила и препис от него и който в законоустановения срок обективирал писмени възражения вх. № 70-00-10017/02.10.2015 г., изтъквайки, че не е подал изискуемите се ЕДД, тъй като не е реализирал търговия с гориво, а е префактурирал такова без надценка на други свои фирми за зареждане на селскостопанските им машини. Подчертава, че пропускът му не е умишлен и не ощетява фиска.

Възприемайки изцяло изложената в акта фактическа обстановка и подкрепящите я доказателства, Заместник-директорът на ТД на НАП – Пловдив С.А.П., оправомощена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 17 от ЗНАП, чл. 110, ал. 4, чл. 127а и чл. 279, ал. 1 от ДОПК, чл. 193, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 37, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН да санкционира нарушения по чл. 185 от ЗДДС със Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, издала Наказателно постановление № 179783-F179930/20.01.2016 г., връчено на жалбоподателя на 11.07.2016 г., съгласно Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка с баркод ИД PS504000XGGCU, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС за всяко от петте нарушения на чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18 във вр. с чл. 118, ал. 10 и чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС му наложила административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500, 00 лева.

При така установените фактически положения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2, изр. ІІ-ро от ЗАНН от активно легитимиран съобразно същата норма субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, се преценя за неоснователна.

С оспореното Наказателно постановление № 179783-F179930/20.01.2016 г., издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив, в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 193, ал. 2 от ЗДДС със Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F179930/28.09.2015 г., съставен от орган по приходите, нормативно овластен съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН по силата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за пет нарушения, квалифицирани по чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, за неспазване на предписанията на чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18 във вр. с чл. 118, ал. 10 и чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.

Служебната ревизия на законосъобразността на протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим съобразно изричното препращане на чл. 193, ал. 1 от ЗДДС е подчинен на ЗАНН, не открива допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

При съблюдаване на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и изготвен от него в присъствието на свидетел на констатирането на нарушенията по време на проверката, който също е положил подпис. Оформен е при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието на представляващия дружеството нарушител, който, поканен по реда на цитираната норма, без основателна причина е отказал да присъства при актосъставянето. Актът е предявен на жалбоподателя за запознаване на 01.10.2015 г., когато му е връчен и препис от него, наред с което му е осигурена процесуална възможност и същият е упражнил правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, депозирайки възражение вх. № 70-00-10017/02.10.2015 г.

Както актът, така и наказателното постановление съдържат изискуемите се от чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН задължителни реквизити и прецизно, пълно, точно и в кореспонденция с установената фактическа обстановка индивидуализират противоправните деяния по време, място и начин на извършване.

В контекста на горното и в противовес на застъпената от жалбоподателя теза следва да се отбележи, че административните органи изрично са посочили датите на нарушенията, които съвпадат с тези на данъчните събития, материализирани в процесните фактури, и на които съгласно чл. 118, ал. 10, изр. ІІ-ро от ЗДДС е възникнало задължението за подаване на ЕДД. Обективирано е твърдение и за датата на откриване на дееца – а именно 01.07.2015 г.

По мнение на настоящия състав в процедурата са спазени и давностните срокове, нормирани в чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН.

Редакцията на разпоредбата към датата на актосъставянето забранява образуване на административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършването му, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а” и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години.
Началото на първия от визираните давностни срокове се свързва с разобличаване на лицето, отговорно за противоправното деяние (действие или бездействие), осъществяващо състав на административно нарушение, и по правило предполага, че същото е разкрито чрез събиране от съответния контролен орган на достатъчно данни, позволяващи му да възприеме и да формира категоричен извод за наличие на обективните признаци на съставомерното поведение. 

Нормата на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС обявява за наказуемо неспазването на предписанията на чл. 118 от ЗДДС, ал. 10 на който изисква от данъчнозадълженото лице – доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в НАП по електронен път с квалифициран електронен подпис данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата.

В случая следва да се приеме, че нарушението, а доколкото подконтролна е била дейността на конкретно юридическо лице – и нарушителят, са открити на 01.07.2015 г., когато в отговор на ИПДПОЗЛ № П-16001615075957-040-002/23.06.2015 г. и изх. № 70-00-6115/23.06.2016 г. дружеството е представило на проверяващия екип процесните фактури и информация за разплащането им с Опис вх. № 70-00-6115/01.07.2015 г.

Обосноваването на обвинителната теза е предпоставило потребност от събиране на достатъчно доказателства за реализирането и осчетоводяването на въпросните облагаеми доставки, а от особена важност за тяхното доказване са документиращите ги първични счетоводни документи, които според чл. 113, ал. 1 от ЗДДС данъчният субект – доставчик, е длъжен да издаде. От материалите, с които проверяващите са разполагали до 01.07.2015 г., единствено справката за стоковия поток за периода от 01.01.2014 г. до 27.05.2015 г. са инкорпорирали детайлна информация за параметрите на данъчните събития по отделните фактури, но същата, бидейки производен документ, сама по себе си не би могла да създаде убедителна представа за съставомерните обстоятелства.

Тяхното изследване е налагало приобщаване на допълнителни доказателства за реалността, заплащането и осчетоводяването на доставките, както и за неприложимостта, касателно задълженото лице, на изключенията по чл. 118, ал. 11 от ЗДДС, като за целта органът по приходите, носейки доказателствената тежест, е отправил до жалбоподателя повторно ИПДПОЗЛ № П-16001615075957-040-002/23.06.2015 г. и изх. № 70-00-6115/23.06.2016 г. и е възложил оперативна проверка на стопанисвана от него ведомствена бензиностанция.

За да се счете за открит нарушителят по разума на чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро, предл. І-во от ЗАНН, е необходимо до служебното знание на компетентното длъжностно лице да достигнат сведенията за всички правнозначими факти за деянието и неговия автор, а не само да съществува абстрактна възможност да бъдат издирени, например чрез предприемане на допълнителна проверка.

Предвид горното в случая най-ранната дата на такава известност у контролния орган е 01.07.2015 г., броен откогато, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро, предл. І-во от ЗАНН не е изтекъл.

По изложените съображения не се споделят доводите на жалбоподателя, че началото му е поставено с подаването в съответното данъчно подразделение на отчетните регистри по ЗДДС на контрагентите, още повече че според показанията на свид. Г. липсва автоматизирана връзка между информационната система на НАП за контрол на горивата и тази за разчета по ДДС, която автоматично да показва декларирането по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 на доставки на горива, отразени в постъпващи в НАП дневници за покупки или продажби. Освен това приходната администрация не е нормативно задължена текущо да проследява съответствието между двете бази данни, независимо от служебния си допуск до тях.

Не е пропусната и двугодишната давност по чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро, предл. ІІ-ро от ЗАНН.

Анализът на конкретната доказателствена съвкупност дава основание на съда да заключи, че жалбоподателят е консумирал състава на вменените му административни нарушения по чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС за неспазване на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.

Според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1, в които се предвижда наказание за неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лева, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 – а именно глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лева.

Данните по делото формират убеждение, че дружеството е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано за целите на същия закон, считано от 16.01.2004 г., и доколкото на 29.08.2014 г., 27.10.2014 г., 06.01.2015 г., 04.05.2015 г. и 25.05.2015 г. е осъществило облагаеми доставки на течни горива към ЕТ „***“, за които е издало Фактури № № 0000000264/29.08.2014 г., 0000000278/27.10.2014 г., 0000000297/06.01.2015 г., 0000000300/04.05.2015 г. и 0000000305/25.05.2015 г., се явява и доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС. В това си качество на посочените дати е следвало, но е пропуснало да изпълни задължението си по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС да подаде в НАП по реда на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 ЕДД за въпросните продажби, които не попадат в приложното поле на изключенията на чл. 118, ал. 11, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, тъй като не са доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз или освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове, или такива, отчетени чрез електронна система с фискална памет. Прехвърляйки правото на собственост върху горивото – предмет на процесните сделки, нарушителят е извършил доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и не би могъл да се ползва от привилегията на чл. 118, ал. 11, т. 4, т. 5 и т. 6 (отм. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) от ЗДДС.

Несъстоятелно е виждането на жалбоподателя, че префактурирайки без надценка горивото на свързано с него лице, потребяващо го за зареждане на собствена техника, избягва режима на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Ирелевантно за отговорността му е дали търгува с течни горива със спекулативна цел от търговски обект и дали е инкасирал печалба от доставките, тъй като посочените обстоятелства не съставляват условия за пораждане на задължението.

Не са налице и предпоставките на чл. 28 ЗАНН за третиране на проявите като маловажни, тъй като не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от други деяния от същия вид. Тъкмо напротив, тяхната множественост и относително кратките периоди между извършването им показват упорито незачитане на данъчното законодателство, а обстоятелството, че не злепоставят интересите на фиска, е съобразено при квалификацията им.

Наложената за всяко от нарушенията имуществена санкция е определена в законоустановения минимум и не подлежи на редукция.

Гореизложеното мотивира съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно.

Водим от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, изр. І-во от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 179783-F179930/20.01.2016 г., издадено от Заместник-директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на „Барбарос – Масагет Табако Инвест” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.К. в качеството на управител, са наложени пет административни наказания „Имуществена санкция” в размер на 500, 00 (петстотин) лева.

ДА СЕ СЪОБЩИ на страните за постановяване на решението.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ