Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. Първомай, 04.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на първи
ноември две хиляди и седемнадесета година, с
Председател:
София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията АНД № 150
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба вх. № 52-00-23-324/30.01.2017 г. (по описа на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”),
постъпила в Районен съд – Пловдив от „ПИН СТАНЕВИ” ООД, ЕИК: ***, с посочен
адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от И.П.С. в качеството на
управител, срещу Наказателно постановление № 36-0000012/05.01.2017 г., издадено
от Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”) –
Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИА „АА”), с което
на основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000, 00
(хиляда) лева за нарушение на чл.
10, ал. 1 от ЗАП.
С Разпореждане № 2729/03.02.2017 г.
по АНД № 686/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив така подадената жалба е
изпратена по подсъдност на Районен съд – Първомай, който е отменил оспореното наказателно
постановление и е прекратил производството с Определение № 4/09.02.2017 г. по
АНД № 21/2017 г. Последното е обезсилено с Определение № 1313/26.06.2017 г. по
ЧАНД № 995/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е
разпоредено връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Дружеството жалбоподател моли за
отмяна на процесното наказателно постановление поради неговата
незаконосъобразност. В подкрепа на допустимостта на обжалването законният му
представител излага доводи, че постановлението не му е надлежно връчено и че е
узнал за неговото издаване на 30.01.2017 г. от своя съседка М. А. Л. от ***,
която го получила две седмици по-рано. Твърди, че в периода от 09.01.2017 г. до
20.01.2017 г. е ползвал отпуск по болест в домашен стационар на адрес: ***, в
уверение на което представя болнични листове.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
чрез управителя си поддържа искането, а въззиваемата страна ОО „АА” – Пловдив,
редовно призована, не се представлява, като депозира писмено Становище рег. №
52-00-23-324/4/09.08.2017 г. и вх. № 5633/10.08.2017 г., с което оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване
на наказателното постановление, по съображения че е издадено в съответствие с
материалните и процесуалните правила и че извършването на нарушението, неговият
автор и вината му са установени по безсъмнен начин.
Съдът, след като прецени събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, намира от
фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото
Справки-извлечения от електронната платформа на Търговски регистър при Агенцията
по вписванията към 31.01.2017 г., 17.07.2017 г. и 20.07.2017 г., на 26.11.2015
г. в 09:10:40 часа е
вписана промяна на седалището и адреса на управление на жалбоподателя „ПИН
СТАНЕВИ“ ООД, ЕИК: ***, от ***, на ***.
Легитимирайки се с променения си
адрес, на 03.11.2016 г. посоченото търговско дружество, което разполагало с
Лиценз № 08707 за превоз на товари на територията на Република България,
издаден на 14.12.2011 г. от Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и валиден до 13.12.2016 г., сезирало лицензиращия орган със Заявление
вх. № 33-05-23-1429/03.11.2016 г. за подновяването му, депозирано в ОО „АА” –
Пловдив, и се снабдило с Лиценз № 08707 за превоз на товари на територията на
Република България, издаден на 08.11.2016 г. от Изпълнителния директор на ИА
„АА“ – София, валиден до 13.12.2026 г. и съдържащ данни за новия адрес на
превозвача.
Според показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели Д.Н.Я. и В. Х. К. – съответно „Инспектор“ и „Главен
специалист” в ОО „АА” – Пловдив, които съдът кредитира, тъй като с
удовлетворителна конкретика, последователност и логичност възпроизвеждат непосредствени
възприятия относно релевантните факти и кореспондират както помежду си, така и
с писмените доказателствени източници, задължението си по чл. 10, ал. 1 от ЗАП
да оповестяват промените в обстоятелствата,
вписани в издадените им лицензи, превозвачите следвало да изпълняват
чрез подаване в някое от териториалните подразделения на ИА „АА” на нарочно заявление,
което ведно с придружаващите го доказателства за настъпването им и за внесена
държавна такса за административната услуга, се препращало по компетентност на ИА
„АА” за отразяване.
Съобразно утвърдената в ОО „АА” –
Пловдив организация на дейността, постъпващите заявления за издаване и
преиздаване на лицензи и за отбелязване на промени в тях се приемали от
служителите на Отдел „Лицензи” при ОО „АА” – Пловдив, които осъществявали
контрол за спазване на предписанието на чл. 10, ал. 1 от ЗАП чрез проверка в
информационната система на ИА „АА”, и в случай на установено нарушение устно
сигнализирали за извършването му длъжностните лица в ОО „АА” – Пловдив,
овластени с правомощия да образуват административнонаказателна процедура.
На 23.12.2016 г. в сградата на ОО
„АА” – Пловдив въз основа на справка в Търговския регистър и съобщената му от служител
на Отдел „Лицензи” при ОО „АА” – Пловдив констатация, че жалбоподателят е
пропуснал да заяви по реда и в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗАП промяната в адреса
си на управление, свид. Д.Я. в служебното си качество на „Инспектор“ в Отдел
„Контролна дейност” при ОО „АА” – Пловдив съставил в присъствието на колегата
си П.Б.Т. като свидетел при установяването на нарушението и на И.П.С. – управител
на „ПИН СТАНЕВИ“ ООД, ЕИК: ***, поканен съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН с Покана
изх. № 14-08-23-2346/21.12.2016 г. на Началника на ОО „АА” – Пловдив, получена на
21.12.2016 г., и връчил на последния Акт № 229452/23.12.2016 г. за установяване
на административно нарушение с оглед на това, че на 27.12.2015 г. около 00:01
часа в ОО „АА” – Пловдив на адрес: ***, като превозвач, притежаващ Лиценз №
08707 за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република
България, валиден до 13.12.2026 г., дружеството не е подало заявление за
отразяване на промяна на адреса си, вписан в лиценза, от ***, на ***, в
30-дневен срок от нейното настъпване, с което е нарушило разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗАП.
Липсата на постъпило в ОО „АА” – Пловдив
от жалбоподателя заявление в гореуказания смисъл се потвърждава и от Писма рег.
№ № 52-00-23-324/5/24.08.2017 г. и 52-00-23-324/6/07.09.2017 г. на Началника на
ОО „АА” – Пловдив.
На основание чл. 104а от ЗАП с
Наказателно постановление № 36-0000012/05.01.2017 г., издадено от А.В.Г. –
„Главен инспектор” в ОО „АА” – Пловдив, оправомощена на основание чл. 47, ал. 2
във вр. с чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, чл. 92, ал. 2 от ЗАП и чл. 189, ал. 12
от ЗДвП да санкционира нарушения по ЗАП съгласно Заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1 000, 00 лева за
неспазване на чл. 10, ал. 1 от ЗАП при изложената в акта фактическа обстановка.
Наказателното постановление било
изпратено до нарушителя на адрес: ***, чрез
препоръчана пощенска писмовна пратка с баркод ИД PS 400001Q4JYX, в известието за чието доставяне обр. 243 фигурирало
отбелязване за получаването й от лицето
„И.С.” на 10.01.2017 г.
За изясняване на твърденията на
жалбоподателя за нередовност на връчването са изслушани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите П.Д.Т. и М.А.Л., които също се ползват с доверието
на съда, тъй като пресъздават относимите
обстоятелства еднопосочно и безпротиворечиво и се подкрепят от представените документи.
Свидетелките сочат, че обичайно през почивните дни И.П.С., който пребивавал преимуществено
в гр. Пловдив, посещавал къщата си в ***, разположена в съседство до тази на
свид. Л.. В началото на 2017 г. същият помолил свид. Т., която изпълнявала
длъжността „Служител гише“ в Пощенска
станция – ***, при Териториално поделение „Български пощи” ЕАД – Пловдив да
предава пощенските пратки, адресирани до представляваните от него търговски дружества
„ПИН СТАНЕВИ” ООД, „ДОБИ ПИД” ЕООД и „ФЛОНИДАВ” ЕООД, на съседката му свид. Л..
На 10.01.2017 г. свид. Т. връчила на последната въпросното писмо с баркод ИД PS 400001Q4JYX, което удостоверила под № 1 във водената в
пощенската станция Книга обр. 242,
както и в обратната разписка, вписвайки обаче за получател в нея „И.С.”. Свид. Л., от своя страна, приела пратката с ангажимент да я достави на
адресата и в уверение на получаването положила подпис в графа „Подпис на
получателя“ в обратната разписка и в
Книгата обр. 242, но впоследствие
забравила да съобщи на управителя на дружеството за пристигането на
писмото и му го предоставила лично едва при появата му в селото след известен
период от време, който не е в състояние да конкретизира.
Сред
доказателствените материали фигурират и Болнични листове за временна неработоспособност № №
Е20167424508/09.01.2017 г. и Е20168065904/16.01.2017 г., издадени от ЕТ „Д-р К.Й.
ИПМП“ – Пловдив за предписан на И.П.С., живущ ***, отпуск по болест за периода
от 09.01.2017 г. до 20.01.2017 г. при домашно-стаен режим на лечение.
При така установените фактически положения настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е подадена
в срока по чл. 59, ал. 2, изр. ІІ-ро от ЗАНН от активно легитимиран съобразно
същата норма субект срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се
явява процесуално допустима.
Събраните доказателства позволяват на
съда да приеме оспорването за своевременно заявено, тъй като сочат, че
атакуваното постановление не е връчено на жалбоподателя по надлежния процесуален
ред. Според чл. 180, ал. 5 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), приложим по
изричното препращане на чл. 84 от ЗАНН, връчването на учреждение или юридическо
лице става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. В
конкретния случай писмовната пратка с
баркод ИД PS 400001Q4JYX, инкорпорираща
наказателното постановление, е изпратена чрез „Български пощи” ЕАД на адреса на
управление на „ПИН СТАНЕВИ” ООД,
но в нарушение на чл. 180, ал. 5 от НПК е предадена от пощенския служител свид.
Т. на свид. Л. – съседка на физическото лице управител на посоченото дружество,
която не е служител от неговата администрация и респективно не попада сред субектите, легитимирани да приемат адресирани до него съобщения
и книжа по смисъла на цитираната
разпоредба (в този смисъл Определение
№ 2179/26.02.2008
г. на ВАС по адм. д. № 411/2008 г., V о.), независимо от устното й оправомощаване от страна
на законния му представител. Предвид казаното така осъщественото връчване не би
могло да породи предвидените в закона правни последици, като постави началото
на течение на срока за обжалване на наказателното постановление, още повече че известието
за доставянето му не е оформено от оператора на пощенската услуга в съответствие
с изискванията на чл. 180, ал. 7 от НПК, тъй като в него не е отбелязано името
и адреса на действителния получател и отношението му с лицето адресат.
При отсъствие на достоверни данни за
датата, на която постановлението е достигнало до жалбоподателя, следва да се
счете, че жалбата му е постъпила в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата се преценя за основателна
по следните съображения:
Административнонаказателното производство е образувано въз основа на Акт №
229452/23.12.2016 г. за установяване на административно нарушение, съставен от
длъжностно лице от регионално подразделение на Главна дирекция „Автомобилна
инспекция” при ИА „АА” в изпълнение на задълженията му по контрол по
прилагането на ЗАП при извършването на превози на пътници и товари, нормативно овластено
съобразно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН
по силата на чл. 92, ал. 1, изр. І-во от ЗАП и чл. 20, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на ИА „АА”, приет с Постановление
на МС № 272/29.11.2013 г. (обн.,
ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г.).
При съблюдаване на чл. 40, ал. 1 и ал.
2 и чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и изготвен
от него в присъствието на свидетел на констатирането на нарушението,
който също е положил подпис, както и на
представляващия дружеството нарушител, поканен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
на когото е предявен за запознаване, като му е връчен и препис от него. Отделно
от горното на последния е осигурена и процесуална възможност да упражни правото
си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на възражения.
По мнение на настоящия състав в
процедурата са спазени и давностните
срокове, нормирани в чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН.
Редакцията на разпоредбата към датата на
актосъставянето забранява образуване на административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършването му, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни
нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона
за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови
инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за
прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014
г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви
2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране,
част втора, част втора „а” и част трета от Кодекса за социално осигуряване,
Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по
Закона за регистър БУЛСТАТ – две години.
Началото на първия от визираните давностни срокове се свързва с разобличаване на лицето, отговорно за противоправното деяние (действие или бездействие), осъществяващо състав на административно нарушение, и по правило предполага, че същото е разкрито чрез събиране от съответния контролен орган на достатъчно данни, позволяващи му да възприеме и да формира категоричен извод за наличие на обективните признаци на съставомерното поведение.
В разглежданата конкретика
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение, правно квалифицирано по чл.
104а от ЗАП, предвиждащ, че превозвач, който не подаде заявление в
30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза
за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на
Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2 от
ЗАП, се наказва с имуществена санкция в размер 1 000 лева.
Нормата санкционира неизпълнението на вмененото от
чл. 10, ал. 1 от ЗАП на превозвачите задължение в
30-дневен срок от настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по
ал. 2, да депозират заявление за отразяването им, което съгласно чл. 79, ал. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
(Наредба № 33) се подава по образец (приложение № 6а към Наредба № 33) до ИА „АА”.
Така регламентираният
уведомителен режим освобождава компетентните органи от административната тежест
служебно и текущо да следят за евентуални промени на вписаните в лицензите на
всички превозвачи обстоятелства, независимо от тяхното естество и достъпността
на информацията за настъпването им. Действително чл. 11 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) определя
търговския регистър като публичен, но за служителите на ИА „АА” липсва легален ангажимент
да проверяват ежедневно търговските партиди на подконтролните им субекти. За да бъде открит нарушителят по
смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро, предл. І-во от ЗАНН, е необходимо органът фактически да разполага
с данните за неправомерната проява и нейния автор, а не с абстрактната
възможност да ги издири, като например предприеме проверка.
Предвид горното разкриването на деяние от категорията
на процесното предпоставя достигане до служебното
знание на компетентния орган на сведение за настъпила промяна във фактите,
отразени в издаден на съответен превозвач лиценз за превоз. Именно в този
момент би могло да се приеме, че всички съставомерни признаци на нарушението са
открити, а доколкото лицензите са поименни и не подлежат на преотстъпване – и
че самоличността на извършителя е идентифицирна, тъй като информацията за
отрицателния факт за неподаване на заявление по чл. 10, ал. 1 от ЗАП е известна
на органа по служба.
В случая се установява, че на 26.11.2015 г. е настъпила промяна на обстоятелствата досежно седалището и адреса на управление на превозвача „ПИН СТАНЕВИ” ООД, които безсъмнено подлежат на вписване в издадения му лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България и са изрично упоменати в бланковото заявление по приложение 6а към Наредбата № 33.
Според доказателствата ОО „АА” – Пловдив е осведомен за първи път за промяната в адреса на управление на жалбоподателя с подаденото от него заявление вх. № 33-05-23-1429/03.11.2016 г. за подновяване на лиценза му за превоз, поради което следва да се заключи, че най-ранната дата, на която контролният орган е бил в състояние да установи съставомерното деяние и неговия автор, е 03.11.2016 г. Следователно актът за установяване на административно нарушение е съставен в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро, предл. І-во от ЗАНН.
Не е пропусната и едногодишната давност по чл. 34, ал. 1, изр. ІІ-ро, предл. ІІ-ро от ЗАНН от извършване на нарушението.
Атакуваното Наказателно постановление № 36-0000012/05.01.2017 г. е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен орган – „Главен инспектор” в ОО „АА” – Пловдив, в кръга на неговите правомощия, делегирани му по реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗАП със Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и съдържа изискуемите се от чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 10 от ЗАНН реквизити.
Служебната ревизия на законосъобразността на
протеклата административнонаказателна процедура, чийто правен режим чл. 92, ал.
3 от ЗАП подчинява на ЗАНН, констатира обаче допуснати съществени нарушения на императивните
процесуални правила на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което
обуславя становище за незаконосъобразност на оспореното наказателно
постановление.
Според чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН датата и
мястото на извършване на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е било осъществено, са необходими реквизити на акта за установяването му и на наказателното постановление.
За да реализира санкционираният пълноценно правото
си на защита срещу официалното обвинение, което му се предявява със съставянето
на установителния акт, съдържанието му следва да индивидуализира времето,
мястото и начина на извършване на деянието в кореспонденция с обстоятелствата,
наведени от актосъставителя като относими към съставомерните му признаци.
Описанието на наказуемата проява следва да е конкретно и небудещо съмнение и не
би могло да се извлича по пътя на формалната или правна логика.
В противоречие с чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
липсва коректно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението.
С Акт № 229452/23.12.2016 г.
жалбоподателят е привлечен да отговаря за това, че на 27.12.2015 г. около 00:01
часа в ОО „АА” – Пловдив на адрес: ***, като превозвач, притежаващ Лиценз № 08707 за извършване на
обществен превоз на товари на
територията на Република България, валиден до 13.12.2026 г., дружеството не
е подало заявление за отразяване на
промяна на адреса си, вписан
в лиценза, от ***, на ***, в 30-дневен срок от нейното настъпване,
с което е нарушило разпоредбата
на чл. 10,
ал. 1 от
ЗАП. Процесното административно наказание му е
наложено при същата фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета
от административнонаказващия орган и възпроизведена в обжалваното наказателно
постановление.
Видно от материалите по делото в качеството си на лицензиран
превозвач, притежаващ валиден до 13.12.2016 г. Лиценз № Л 08707 за превоз на
товари на територията на Република България, издаден на 14.12.2011 г. от
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, жалбоподателят
е бил субект на задължение по чл. 10, ал. 1 от ЗАП, но е пропуснал да подаде до
ИА „АА” заявление за отразяване в лиценза на промяната в адреса му на
управление, регистрирана на 26.11.2015 г. в 09:10:40 часа по партидата му в
Търговския регистър, в 30-дневен срок от настъпването й.
По причина че се осъществява чрез бездействие, вмененото
му нарушение се счита извършено в деня, следващ изтичане на законоустановения
срок за предприемане на правно дължимото действие. Съобразно чл. 183, ал. 2 и
ал. 3 от НПК, приложими съгласно изричното препращане на чл. 84 от ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни, започва да
тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, а когато той се окаже неприсъствен
– в първия следващ присъствен ден. По аргумент от чл. 7, ал. 1, изр. І-во от ЗТРРЮЛНЦ
процесната промяна следва да се смята настъпила по отношение на третите
добросъвестни лица на 26.11.2015 г. (работен ден) с оповестяването й в
Търговския регистър. Респективно според правилото на чл. 183, ал. 2 от НПК 30-дневният
срок за подаване на заявление изтича на 26.12.2015 г., но поради обявяването му
за почивен – в първия следващ присъствен ден – а именно 28.12.2015 г. От
казаното следва, че съставът на нарушението е консумиран едва на 29.12.2015 г.,
а не, както е посочено от органите на ОО „АА” – Пловдив, на 27.12.2015 г.,
който впрочем също е бил неприсъствен.
Отделно от горното описанието на деянието от
обективна страна не конкретизира датата на настъпване на въпросната промяна и
същевременно навежда, че е подлежала на отразяване в неиздаден все още към
27.12.2015 г. Лиценз № 08707 за извършване на обществен превоз на товари на
територията на Република България, валиден до 13.12.2026 г., с което създава
неяснота относно момента на възникване на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАП,
още повече че в този лиценз е вписан именно новият адрес на управление на
дружеството.
Компрометирано се явява и твърдяното от
административнонаказващия орган място на извършване на нарушението, тъй като
времето около 00:01 часа на почивния 27-и декември 2015 г. е било неработно за
автомобилната администрация и тогава за „ПИН СТАНЕВИ” ООД не е съществувала
обективна възможност да депозира изискуемото се заявление в сградата на ОО „АА”
– Пловдив.
Датата и мястото на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, са основни признаци от състава му и са абсолютно
необходими и задължителни реквизити както на акта за неговото установяване,
така и на наказателното постановление, поради което неправилното или непълното им
посочване всякога съставлява особено съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като осезаемо накърнява правото на
защита на нарушителя и затруднява съдебния контрол за законосъобразност по
същество.
Казаното мотивира
съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и да отмени оспорваното
наказателно постановление, без да разглежда въпросите по съществото на
административнонаказателния спор. За пълнота следва да се подчертае, че дори да
се пристъпи към разрешаването му, крайният извод за незаконосъобразност на административното
обвинение би останал непроменен поради изложените по-горе съображения за несъставомерност
на деянието към твърдяната дата на извършването му.
Водим от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, изр. І-во от
ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 36-0000012/05.01.2017 г., издадено от Главен
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на основание чл. 104а
от Закона за автомобилните превози на „ПИН СТАНЕВИ” ООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, ул. „32-ра“ № 3, и с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, представлявано от И.П.С. в качеството на управител, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000, 00
(хиляда) лева.
ДА СЕ СЪОБЩИ на страните за
постановяване на решението.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ