О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 323

гр. Първомай, 07.12.2018 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 587 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба вх. № 6886/01.11.2018 г., с която Б.Х.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.Г.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес на практиката: ***, предявява срещу Н.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за признаване несъществуването на вземане на ответника за съдебно-деловодни разноски по гр. дело № 301/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай – предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 210/2018 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай.

При служебна проверка по реда на чл. 130, изр. І-во от ГПК настоящият съдебен състав намира така предявената искова претенция за процесуално недопустима по следните съображения:

Ищецът отправя иска в качеството на длъжник по изпълнително дело № 210/2018 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай, образувано въз основа на Изпълнителен лист № 277/27.08.2018 г., издаден по гр. дело № 301/2013 г. по описа на същия съд за принудително удовлетворяване на вземане на ответника за съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на тезата за недължимост на процесната сума излага твърдения, че решението, с което е присъдена в негова тежест, е отменено, че по правило разходите за квалифицирана процесуална защита в производство по допусната делба остават за сметка на страните и че с крайния съдебен акт по извършването й такива не са възлагани.

При така наведените доводи следва да се заключи, че ищецът претендира съдебна защита в рамките на насочен срещу него изпълнителен процес на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, който позволява на длъжника да оспори чрез иск изпълнението. Визираната разпоредба му предоставя процесуално средство да релевира материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като докаже, че изпълняемото право е отпаднало, основавайки се съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание, и респективно непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо. Предвид казаното предпоставките за допустимост на обсъждания отрицателен установителен иск са изпълнителната сила на решението и обстоятелства, които са изменили или погасили потвърденото с него материално право (в този смисъл Решение № 101/01.12.1972 г. по гр. д. № 95/1972 г., ОСГК, Определение № 313/25.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 157/2011 г., Решение № 198/05.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2008 г. II г. о., Определение № 233/17.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 239/2009 г., Определение на ВКС по ч. гр. д. № 471/2009 г., IV г. о., Решение № 333/05.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о., и Решение № 175/12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2013 г., II г. о.).

След запознаване с представените доказателства и с материалите по приложеното гр. дело № 301/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай се констатира, че в изпълнение на Разпореждане № 915/27.08.2018 г. на Районен съд – Първомай по гр. дело № 301/2013 г. е издаден Изпълнителен лист № 277/27.08.2018 г. за удостоверяване изпълняемостта на вземане на ответника срещу ищеца за съдебно-деловодни разноски в размер на 400, 00 лева, присъдено с Решение № 151/16.12.2013 г. по гр. дело № 301/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай. С последното изцяло е отхвърлен искът за делба на недвижими имоти, предявен от ищеца срещу ответника и други трети за настоящия спор лица, и първият е осъден да заплати на втория разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева. В отхвърлителната му част решението е обжалвано от И.Д.Х., Д.П.Х. и Д.Х. Д. с Въззивна жалба вх. № 33/03.01.2014 г., по която е образувано в. гр. дело № 951/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, а в неговата цялост, включително и досежно осъждането за разноски, е атакувано от настоящата ищца с Въззивна жалба вх. № 273/16.01.2014 г. С оглед на последващото й оттегляне производството по нея е прекратено с влязло в сила протоколно Определение от 03.06.2014 г. по в. гр. дело № 951/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С Решения № № 84/12.01.2015 г. и 545/15.04.2016 г. съответно по в. гр. дело № 951/2014 г. и в. гр. дело № 2912/2015 г. Окръжен съд – Пловдив е отменил Решение № 151/16.12.2013 г. на Районен съд – Първомай в частта, с която делбеният иск е оставен без уважение, но в осъдителната част същото се е стабилизирало с влизане в сила на прекратителното протоколно Определение от 03.06.2014 г. по в. гр. дело № 951/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, тъй като в съответствие с диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство след оттегляне на Въззивна жалба вх. № 273/16.01.2014 г. законосъобразността на първоинстанционното произнасяне по въпроса за дължимостта на разноските е останала извън предмета на въззивната проверка.

В конкретния случай не само не се твърдят нововъзникнали след съдебното установяване на процесното притезание факти, но и процесуалната позиция за несъществуването му се обосновава единствено с критики срещу преценката на съда за наличие на условията по чл. 406, ал. 1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист. Считайки, че Решение № 151/16.12.2013 г. по гр. дело № 301/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай не удостоверява подлежащо на изпълнение задължение за разноски, ищецът е разполагал с изрично предвидената в чл. 407, ал. 1 от ГПК процесуална възможност за обжалване на Разпореждане № 915/27.08.2018 г., която до момента не е упражнил. Искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК обаче не съставлява способ за защита на длъжника срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист и срещу порочността на изпълнителното основание именно поради особеното изискване за допустимост, което чл. 439, ал. 2 от ГПК поставя (в този смисъл Определение № 207/26.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2096/2016 г., III г. о.).

Гореизложеното мотивира извод, че искът е недопустим, поради което на основание чл. 130, изр. І-во от ГПК исковата молба подлежи на връщане, а производството – на прекратяване.

Водим от горното, и на основание чл. 130 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА искова молба вх. № 6886/01.11.2018 г., постъпила от Б.Х.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Н.Г.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес на практиката: ***, срещу Н.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 587/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение досието на гр. дело № 301/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ на състава.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ВХ