Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Първомай, 26.09.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и девети август две хиляди и осемнадесета
година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 341 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Раздел втори от Глава втора на Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Съдът е сезиран с молба
с правно основание чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН.
Молителят А.А.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие
от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, моли съда да й издаде заповед за
защита, с която да задължи ответника по молбата С.Ж.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.З.И.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо нея, да
бъде отстранен от съвместно обитаваното
с нея жилище на горепосочения адрес и да му
бъде забранено да приближава жилището
й на горепосочения адрес за максималния
законоустановен срок.
Искането за защита се обосновава с фактически твърдения, че през
последните двадесет и три години страните съжителствали съпружески в жилище,
находящо се в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, ул.
„Георги С. Раковски” № 19, където отглеждали малолетното си дете Магдалена
Стоева Чакърова, родена на *** г.
Молителката сочи, че ответникът по
молбата системно злоупотребявал с алкохол, под чието въздействие я обиждал, заплашвал,
малтретирал и гонил от дома. Агресията си към нея проявявал в присъствието на
детето им, което се плашело, разстройвало и отказвало да контактува с баща си.
Извършителят преустановил упражнявания спрямо съжителката си психо-физически
тормоз единствено през периода на изпълнение на наложените му по нейна молба за
срок от осемнадесет месеца мерки по ЗЗДН по гр. дело № 175/2016 г. по описа на
Районен съд – Първомай.
Въз основа на Заповед за незабавна
защита от 20.02.2018 г., издадена по гр. дело № 85/2018 г. по описа на Районен
съд – Първомай, образувано по повод подадено от пострадалата повторно искане за
защита, партньорът й бил отстранен от съвместно обитаваното с нея жилище и му
било забранено да я приближава.
Впоследствие страните постигнали
съгласие ответникът по молбата да поеме отглеждането на дъщеря си, докато
молителката пребивава в Испания с работна цел, поради което същата сезирала
съда с молба за прекратяване на гр. дело № 85/2018 г. по описа на Районен съд –
Първомай, а първият отново заживял в къщата й.
Още в края на месец юни 2018 г.
обаче потърпевшата била информирана от сестра си по телефона, че ответникът по
молбата не престава да употребява алкохол, отсъства в продължение на дни и не
полага грижи за детето си.
Свадите между страните продължили и
след приключване на задграничния престой на молителката в началото на месец юли
2018 г.
На 15.07.2018 г., след като
последната се завърнала в жилището си от сватбено тържество в с. Свобода, което
посетила в компанията на дъщеря си и племенника си, ответникът по молбата
започнал да й отправя обиди и да я разпитва с кого е осъществявала сексуални
контакти. Същата вечер потърпевшата пренощувала в дома на своя приятелка в с.
Градина, а след прибирането си около 06:00 часа на 16.07.2018 г. била наругана
от извършителя и двукратно ударена от него с юмрук в областта на врата.
Пострадалата побягнала и незабавно сигнализирала правоохранителните органи в
гр. Първомай за случая.
Молителката споделя, че изпитва
перманентен страх за своята и на детето си сигурност.
В открито съдебно заседание молителката
лично и чрез довереника си адв. С.С.М. поддържа искането си за защита, а
ответникът по молбата лично и чрез процесуалния си пълномощник адв. Н.З.И. застъпва
становище за нейната неоснователност и пледира за отхвърлянето й.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК във
вр. с §1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на ЗЗДН, съдът констатира от
фактическа страна следното:
В хода на съдебното дирене чрез
разпит в качеството на свидетел на сестрата на молителката Мария А.К. са ангажирани свидетелски показания, които, критично
преценени в съответствие с предписанието на чл. 172 от ГПК, следва да се
кредитират, тъй като с удовлетворителна конкретика, логичност, последователност
и вътрешна безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия относно
релевантни за предмета на доказване факти и кореспондират с приобщените писмени
доказателствени източници, сред които и Декларацията на пострадалата по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН (л. 4). Последната съдът цени с доказателствен капацитет, доколкото в достатъчна степен
индивидуализира процесните деяния в субективен и обективен аспект и достоверността й не е
опровергана.
От събраните доказателства се
установява, че от около двадесет години страните съжителствали съпружески в къщата
на молителката, находяща се в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, ул.
„Георги С. Раковски” № 19, където отглеждали дъщеря си Магдалена Стоева
Чакърова, ЕГН: **********, родена на *** г., в уверение на чийто произход се
представя Удостоверение № 0000011199/10.08.2010 г. за раждане (л. 4), издадено
от Община Първомай.
След раждането на детето ответникът
по молбата започнал да злоупотребява с алкохол и да упражнява спрямо
съжителката си тормоз, който през последните три-четири години се засилил. Същият
ежедневно бил в състояние на алкохолно опиянение и постоянно ругаел
молителката, а помежду им непрекъснато възниквали свади. Пострадалата и детето
й многократно търсили убежище от агресията му в жилището на свид. Чакърова,
която поради гостоприемството си понякога била псувана, а веднъж и ударена от него.
За няколко месеца страните се
разделили, но впоследствие отново възобновили съжителството си.
Със Заповеди № № 8/03.05.2016 г. (л.
6) и 2/20.02.2018 г. (л. 7), издадени съответно по гр. дело № 175/2016 г. и гр.
дело № 85/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, спрямо ответника по
молбата били предприети мерки за незабавна защита на молителката по чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
През месец април 2018 г.
пострадалата установила пребиваването си на територията на Испания с работна
цел. За периода на отсъствието й от страната ответникът по молбата поел
отглеждането на малолетната Магдалена, но всяка вечер консумирал алкохол и нерядко
я тормозил. Изпитвайки страх от поведението му, детето все по-често се укривало
в дома на свид. К., която за четири дни през месец юни 2018 г. се ангажирала с
грижите за него поради отказ на бащата да полага такива.
Разприте между страните не стихнали
и след приключване на задграничния престой на молителката в края на месец юни
2018 г.
На 15.07.2018 г., след като същата се
завърнала в къщата си от сватбено тържество в с. Свобода, обл. Стара Загора,
което посетила в компанията на детето си и двамата синове на свид. К. и на
което ответникът по молбата не пожелал да я придружи, последният в присъствието
на дъщеря си започнал да й отправя обиди и ругатни, да я разпитва с кого е осъществявала
сексуални контакти и й нанесъл удар по лицето. Потърпевшата се разтроила и
побързала да се оттегли от мястото на инцидента, като поверила детето си на
свид. К.. Същата вечер пренощувала в дома на своя приятелка, а след прибирането
си около 07:00-08:00 часа на следващата сутрин била посрещната от извършителя с
ругатни, грубости и обвинения в изневяра и двукратно ударена от него с юмрук в
областта на врата. Молителката отвела дъщеря си от къщата на свид. К., където
детето гостувало през предходната нощ, и незабавно се отправила към гр.
Първомай да сигнализира правоохранителните органи за случая.
Приканен от полицейски служители и в
изпълнение на постановената по настоящото производство Заповед за незабавна
защита № 12/16.07.2018 г. (л. 9), на 17.07.2018 г. ответникът по молбата напуснал
съвместно обитаваното със семейството си жилище и преместил местоживеенето си в
гр. Първомай. Според изявлението на молителката в открито съдебно заседание в
изминалия до момента период извършителят се въздържал от посегателства срещу
личността й.
Свид. К. споделя наблюдения, че
понастоящем пострадалата и детето й се чувстват по-спокойни, и излага
осведоменост, че от осемнадесет години ответникът по молбата е трудово зает като
общ работник при Община Първомай.
При така установените фактически
положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК във вр. с §1 от ЗР на ЗЗДН приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН правото на пострадалото лице да се обърне към
съда за защита се поражда в случай на „домашно
насилие”, което чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН дефинира като всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Анализът на така обсъдените фактически положения обосновава безсъмнен
извод, че на 15 и 16
юли 2018 г. ответникът по молбата, който съгласно чл.
3, т. 2 от ЗЗДН в качеството на лице, с което молителката е била във фактическо
съпружеско съжителство, се явява пасивно процесуално легитимиран да отговаря по
искането й за защита, е
осъществил спрямо нея
актове на психическо, емоционално и физическо домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, изразяващи се отправяне на обиди и ругатни и нанасяне
на два юмручни удара в областта на врата.
Гореизложеното обуславя предпоставки
за съдебна намеса в защита на потърпевшата чрез селекция на подходящи мерки от
номенклатурата на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. При определяне на вида и
продължителността им следва да се съобрази, че посочените две деяния са накърнили
комплексно психическата и телесната неприкосновеност на молителката и чувството
й на лично достойнство и са извършени по незначителен повод в рамките на едно
денонощие, а едното от тях – и в присъствието на малолетното дете на страните. Отделно
от горното в показанията на свид. К. се съдържат сведения, че не само на
16.07.2018 г., но и на 15.07.2018 г. ответникът по молбата е наранил съжителката
си физически, че през последните няколко години ежедневно злоупотребява с
алкохол, под чието въздействие упражнява спрямо нея постоянен психически тормоз,
както и че е насочвал агресията си и към свид. К.. Посочените данни се подкрепят
и от факта, че до момента молителката двукратно е сезирала съда с искане за
защита срещу него по реда на ЗЗДН.
Казаното очертава
профила му на личност с нисък самоконтрол и подчертана склонност към насилие.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че страните са трудово и жилищно
устроени на територията на една и съща община и са равностойни титуляри на
родителските права по отношение на общото си малолетно дете.
Наведените съображения мотивират
съда да заключи, че физическият,
психическият и емоционалният комфорт и сигурност на молителката са изложени на
изключително висок риск и на същата следва да се обезпечи оптимална по
продължителност и интензитет защита, постижима чрез кумулативното прилагане на
мерките по чл. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН – а именно, като:
Ø се задължи извършителят да се въздържа от домашно
насилие по отношение на пострадалото лице,
Ø се отстрани извършителя от съвместно обитаваното с
пострадалото лице жилище, находящо се в ***, за срок от осемнадесет месеца, считано
от датата на издаване на заповедта за защита, и
Ø се забрани на извършителя да приближава жилището
на пострадалото лице, находящо се в ***, на разстояние, по-малко от тридесет
метра, за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на издаване на
заповедта за защита.
Според съда
така визирания защитен комплекс гарантира максимална превенция срещу повторната
виктимизация на молителката, тъй като мярката по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН е
предназначена да стимулира извършителя към въздържание от всякакъв род
насилствени прояви, а тази по чл. 5, т. 3 от ЗЗДН препятства евентуални преки
физически контакти между страните.
Съгласно
императива на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответникът по молбата подлежи на
глоба. При определяне на размера й по аналогия от чл. 27, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания съдът отчита тежестта на конкретните противоправни актове, тяхната множественост, завишената
лична обществена опасност на дееца, материалните му
възможности, включващи доходи от трудова заетост, подбудите му за извършване на
деянията и дефицитът на смекчаващи вината обстоятелства, и преценя, че адекватен предупредително-възпиращ и
възпитателен ефект върху поведението му би се постигнал с налагане на глоба в
размер между
минимума и средата на санкцията – а именно 400, 00 лева.
С оглед
изхода на спора на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН в тежест на ответника по молбата следва да се присъдят:
Ø дължимата се към бюджета на съдебната
власт държавна такса за разглеждане на молбата в размер на 25, 00 лева, от
чието предварително внасяне молителят е освободен съгласно чл. 11, ал. 1 от
ЗЗДН, и
Ø съдебно-деловодните разноски на молителя за адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един
адвокат в размер на 100, 00 лева, уговорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018 г. (л. 19).
Водим от
горното, и на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН съдът
Р Е Ш И:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ на пострадалото лице А.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв.
С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА,
с която:
Ø ДА СЕ ЗАДЪЛЖИ С.Ж.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.З.И., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице;
Ø ДА СЕ ОТСТРАНИ С.Ж.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.З.И., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, от
съвместно обитаваното с пострадалото лице жилище, находящо се в ***, за срок от
осемнадесет месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, и
Ø ДА СЕ ЗАБРАНИ на С.Ж.Ч., ЕГН: **********, с адрес:
***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.З.И., вписан в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да
приближава жилището на пострадалото лице, находящо се в ***, на разстояние,
по-малко от тридесет метра, за срок от осемнадесет месеца, считано от датата на
издаване на заповедта за защита.
В заповедта за защита ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ
предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
НАЛАГА на С.Ж.Ч., ЕГН: **********, с
адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.З.И., вписан в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, глоба
в размер на 400, 00 (четиристотин) лева, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай.
ОСЪЖДА С.Ж.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. Н.З.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати, както следва:
Ø
по
сметка на Районен съд – Първомай в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 25, 00 (двадесет
и пет) лева – държавна такса за разглеждане на молбата;
Ø
на А.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от
100, 00 (сто) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална
защита от един адвокат.
Преписи от настоящото решение и от
заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Районно
управление на МВР – Първомай за сведение.
След
влизане в сила на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника по молбата уведомление за
доброволно изпълнение на присъдените в негова тежест с настоящото решение
задължения към бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на страните, като
обжалването не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: