Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр. Първомай, 21.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 623 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба вх. № 7876/16.11.2017 г., с която „ХЕРА АГРО” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от У.Ф.В.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н.И.Х., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, моли съда да отмени Заповед № РД11-10094/02.11.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив.

Жалбоподателят оспорва административния акт с доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта му. Релевира, че заповедта е постановена при неспазване на процесуалното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото не съдържа посочване на фактическото основание за издаването й, а единствено препраща към констативни протоколи, съставени през месец май 2017 г. Счита, че не са изпълнени в кумулативна пълнота предпоставките на чл. 34, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като, макар иззетите имоти да са земеделски земи от държавния поземлен фонд, липсват годни доказателства за неправомерното им ползване. Отбелязва, че в разрез с целта на предвидената в чл. 34, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ особена процедура властническото разпореждане се отнася за миналата стопанска 2016/2017 г.

Ответникът по жалбата пледира за отхвърлянето й по съображения, подробно изложени в Отговор вх. № 8675/19.12.2017 г.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, като с Молба вх. № 8704/19.12.2017 г., депозирана от процесуалния му пълномощник, заявява, че поддържа жалбата, и излага аргументи в подкрепа на нейната основателност, а ответният административен орган чрез довереника си юрисконсулт Т.Х.Ц. застъпва становище за законосъобразност и правилност на атакуваната заповед.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

На 13.05.2017 г., 16.05.2017 г. и 18.05.2017 г. комисия в състав: М.М., Я.Я. и Д.В., изпълняващи длъжността съответно началник, главен експерт и старши експерт при Общинска служба по земеделие – Първомай, извършила по реда на чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ проверка на място за състоянието и ползването на земи от държавния поземлен фонд на територията на Община Първомай, която документирала в Констативни протоколи съответно № № 12/13.05.2017 г., 18/16.05.2017 г. и 20/18.05.2017 г. и при която установила съответно, че поземлен имот № *** с площ от 4.452 дка, находящ се в землището на с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, участък от 10.000 дка от поземлен имот № *** с площ от 11.422 дка, находящ се в землището на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, и поземлен имот № *** с площ от 2.669 дка, находящ се в землището на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, са засети съответно със слънчоглед, рапица и слънчоглед, както и че се ползват без правно основание от жалбоподателя, идентифициран по сведения, постъпили от Кметство – Караджалово, Кметство – Дълбок извор и Кметство – Искра. Информацията за самоличността на ползвателя кметовете на изброените кметства потвърдили в Писма съответно изх. № № 108/02.06.2017 г., 30/02.06.2017 г. и 39/02.06.2017 г., адресирани до Общинска служба по земеделие – Първомай.

С Писмо изх. № 16-00-9514/17.10.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив, което видно от Известие за доставяне с баркод ИД PS4040016BNUI, е получено от адресата на 20.10.2017 г., дружеството било известено, че във връзка с разкрито неправомерно ползване на земеделски имоти от държавния поземлен фонд в област Пловдив е започнато административно производство по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017 г., и на основание чл. 26 от АПК било призовано за изясняване на фактите по случая.

Въз основа на констатациите на проверяващата комисия, отразени в горецитираните протоколи, Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив издал процесната Заповед № РД11-10094/02.11.2017 г., връчена на оспорващия на 07.11.2017 г. съгласно Известие за доставяне с баркод ИД PS 4040016ВЕРА, с която в съответствие с чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ разпоредил от същия да се изземат следните обработвани от него без правно основание земеделски земи от държавния поземлен фонд: част с площ от 10.000 дка от поземлен имот № *** по картата на възстановената собственост на землището на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 11.422 дка, четвърта категория; поземлен имот № *** по картата на възстановената собственост на землището на с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 2.669 дка, пета категория, и поземлен имот № *** по картата на възстановената собственост на землището на с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 4.452 дка, четвърта категория, и му указал възможността в тридневен срок да внесе по сметка на Министерството на земеделието и храните в БНБ-ЦУ сумата от 1 275, 27 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане през предходната година за времето на неправомерно ползване за стопанската 2016/2017 г.

При така описаните фактически положения съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от активно легитимиран по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК субект срещу подлежащ на съдебно оспорване съгласно чл. 34, ал. 8, изр. І-во във вр. с ал. 2 от ЗСПЗЗ индивидуален административен акт пред родово и местно компетентния съобразно § 19, ал. 1, изр. І-во от ПЗР към ЗИД на АПК съд.

Разгледана по същество, се преценя за неоснователна по следните съображения:

Процесуално задължен от чл. 168, ал. 1 от АПК да осъществи изчерпателен контрол за законосъобразност в контекста на всички отменителни основания, нормирани в чл. 146 от АПК, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма от предметно и териториално компетентен орган в лицето на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив в рамките на предоставените му от чл. 34, ал. 8, изр. І-во от ЗСПЗЗ правомощия и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Не се споделя тезата на оспорващия за немотивираност на атакувания индивидуален административен акт. Действително чл. 59, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 от АПК нарежда фактическите и правни доводи за издаването му сред неговите задължителни реквизити, а безсъмнено липсата на мотиви съставлява порок от категорията на съществените, но в конкретната заповед изрично е посочено както правното основание, така и необходимата и достатъчна фактическа обосновка за произнасянето й. В обстоятелствената й част се навежда, че определени, изчерпателно индивидуализирани, земеделски имоти от държавния поземлен фонд се обработват неправомерно от „ХЕРА АГРО” ЕООД, както и че източник на тези сведения са приложените по преписката Констативни протоколи № № 12/13.05.2017 г., 18/16.05.2017 г. и 20/18.05.2017 г. за проверки за състоянието и ползването на земите, извършени по реда на чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ от комисия от длъжностни лица при Общинска служба по земеделие – Първомай. За пълнота следва да се отбележи, че дори фактическите съображения да се изчерпваха с цитиране на изброените протоколи, както некоректно релевира жалбоподателят, отново не би било налице нарушение на процесуалния закон, тъй като съобразно трайната съдебна практика, основаваща се на постановките на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК, е допустимо мотивите на административния акт да се обективират в друг документ, към който първият препраща и който е поместен в административната преписка.

Казаното позволява да се заключи, че фактическите положения, въз основа на които издателят на заповедта е установил наличието на предпоставките по чл. 34, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ, са доведени до знанието на нейния адресат по недвусмислен начин. На същия е осигурена и процесуална възможност да упражни правото си на защита чрез надлежното му уведомяване по реда на чл. 26, ал. 1, изр. І-во от АПК за започване на административното производство и призоваването му за изясняване на фактите с Писмо изх. № 16-00-9514/17.10.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив.

Оспореният административен акт не изпада в противоречие и с материалноправни разпоредби, в каквато насока в жалбата е формулирано оплакване.

Съгласно чл. 24, ал. 7, изр. ІІ-ро от ЗСПЗЗ изземването на земи от държавния поземлен фонд от лицата, които ги държат или владеят без правно основание или ги ползват не по предназначение, се извършва при условията и по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, независимо от начина, по който държавата ги е придобила.

Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ гласи: „По искане на собствениците или на ползвателите на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър”. Ал. 6 от същия законов текст предвижда, че в 7-дневен срок от датата на получаване на заповедта по ал. 1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка ***, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс

за правото им да получат депозираната сума. В случай че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение.

Процесният случай се субсумира в специалната хипотеза на ал. 8 от чл. 34 от ЗСПЗЗ, според която при неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция „Земеделие”, а сумите по ал. 6 се превеждат по сметка на Министерството на земеделието, храните и горите.

Редът за констатиране на нелегитимна експлоатация на земи от държавния поземлен фонд е регламентиран в чл. 47, ал. 8 и ал. 9 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ), съгласно които общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции „Земеделие” за състоянието и ползването им. Проверките се извършват на терен и/или чрез данни от изготвено пространствено сечение между имотите от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта и парцелите, заявени за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ, като при установяване на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд областните дирекции „Земеделие” изискват изземването им по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ.

В разглеждания казус така разписаната процедура е спазена, тъй като през месец май 2017 г. служители на Общинска служба по земеделие – Първомай са предприели полеви проверки на иззетите имоти и са открили неправомерното им държане от страна на жалбоподателя.

Административният орган правилно е приел, че е реализиран фактическият състав на чл. 34, ал. 8 във вр. с ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което заповедта му се явява и материално законосъобразна.

Приложимостта на обсъждания административен способ за изземване изисква кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) предметът на административното разпореждане да са земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/25.01.2013 г. на ВАС по т. д. № 3/2011 г.), включени в държавния поземлен фонд, 2) които да се ползват от лица, различни от собственика в лицето на Държавата, 3) без правно основание.

Анализът на събраните по делото доказателства обслужва безсъмнен извод, че гореизброените условия са изпълнени в пълнота.

Принадлежността на процесните земеделски земи към държавния поземлен фонд се признава изрично от жалбоподателя, а фактът на ползването им от последния се доказва от приобщените по преписката Констативни протоколи № № 12/13.05.2017 г., 18/16.05.2017 г. и 20/18.05.2017 г., които разкриват белезите на официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК. Същите са издадени по установените в чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ форма и ред от комисия, състояща се от длъжностни лица от състава на Общинска служба по земеделие – Първомай, която според чл. 33, ал. 1, изр. ІІІ-то от ЗСПЗЗ и чл. 9, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие” е територирално звено от специализираната администрация на Областна дирекция „Земеделие” – Първомай, в кръга на поверената им от чл. 14, т. 64 от същия правилник служба по извършване на проверки за състоянието и ползването на земите от държавния поземлен фонд на територията на областта.

Доколкото истинността на материализираните в тях удостоверителни изявления не е оспорена от жалбоподателя по надлежния ред на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, коментираните официални документи се ползват с признатата им от чл. 179, ал. 1 от ГПК материална доказателствена сила, поради което обвързват съда да приеме за достоверна отразената в съдържанието им информация (в този смисъл Решение № 6599/10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2011 г., IV о.), че към датите на тяхното изготвяне имотите са обработвани от „ХЕРА АГРО” ЕООД.

Критиките срещу доказателствената стойност на протоколите не следва да се квалифицират като оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от ГПК, тъй като не са обвързани с изявление за невярност на удостоверените обстоятелства, а единствено с доводи за неяснота относно начина, по който са били установени от длъжностните лица. И последното възражение обаче не намира опора сред доказателствения материал. В протоколите ясно и недвусмислено е записано, че констатациите почиват на преки впечатления от проверка на място и на информация от съответното кметство. Дори да се счете, че не разпоралагат с материална доказателствена сила досежно самоличността на ползвателя, събраните от комисията данни в указаната насока не само не са опровергани по пътя на насрещното доказване, но са и еднозначно потвърдени от други налични по преписката доказателства, инкорпорирани в Писма изх. № № 108/02.06.2017 г., 30/02.06.2017 г. и 39/02.06.2017 г. на кметовете съответно на Кметство – Караджалово, Кметство – Дълбок извор и Кметство – Искра. Фактът, че те са представени на внимането на административния орган след съставяне на констативните протоколи, не компрометира доказателственото значение на последните, тъй като в тях не се конкретизира форматът на осведомяването.

По съображения че не се твърди и не се ангажират доказателства за наличие на правно основание, по силата на което на жалбоподателя се отстъпва ползването на процесните ниви от страна на Министъра на земеделието и храните, който съгласно чл. 24, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗСПЗЗ (в редакцията му към 07.02.2017 г.) и чл. 47, ал. 1, изр. І-во от ППЗСПЗЗ (в редакцията му към 03.05.2016 г.) упражнява правата на техния собственик, като ги отдава под наем или под аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна, доколкото друго не е предвидено в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ, следва да се счете за удовлетворена и третата предпоставка за административно изземване.

Противно на застъпеното от жалбоподателя виждане заповедта изцяло кореспондира с целта на закона. Нормативната уредба на чл. 34, ал. 1-9 от ЗСПЗЗ легализира единен административен способ за бърза и ефективна защита на имотите със земеделско предназначение без оглед на техния притежател – частноправен субект, община или държавата, за да се гарантира стабилност при ползването им като основа за земеделското производство. Регламентацията е призвана да охрани интересите на собственика или правомерния ползвател, като отстрани неправомерния от съответния земеделски имот, и респективно е предназначена да преустанови незаконосъобразното действие, бездействие или състояние, при условие че същото е налично към момента на властническата намеса. С издаването на атакуваната заповед визираната цел е постигната. Властническото разпореждане не е темпорално ограничено за минала стопанска година, както необосновано изтъква жалбоподателят, а е насочено към прекратяване на нелегитимната му фактическа власт, констатирана през месец май 2017 г. по реда на чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Продължителността на периода на неправомерното ползване в пределите на стопанската 2016/2017 г. е отчетен от административния орган единствено за нуждите на приложението на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ.

В обобщение на гореизложеното съдът заключава, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с процесуалните и материалноправните правила на закона и не страда от твърдените пороци, поради което е мотивиран на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК да отхвърли оспорването като неоснователно.

При гореуказания изход на административния спор на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт в размер на 100, 00 лева, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и вида и обема на оказаната правна помощ.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 7876/16.11.2017 г., постъпила от „ХЕРА АГРО” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от У.Ф.В.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н.И.Х., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, срещу Заповед № РД11-10094/02.11.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив.

ОСЪЖДА „ХЕРА АГРО” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от У.Ф.В.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н.И.Х., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив, сумата от 100, 00 (сто) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

ДА СЕ СЪОБЩИ на страните, че решението е изготвено.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от деня на връчване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ