Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

гр. Първомай, 30.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Венета Хубенова,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 579 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. І-во от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът П.Х.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника Р.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да й заплати сумата от 19 066, 00 (деветнадесет хиляди шестдесет и шест) лева, представляваща главница по Договор за заем, сключен в края на 2014 г., както и сумата от 953, 30 лева (деветстотин петдесет и три лева и тридесет стотинки) – обезщетение за забава за периода от 09.06.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното издължаване.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че през месец април 2014 г. страните, които поддържали дългогодишни приятелски отношения, решили да инвестират съвместно и по равно средства в покупката на апартамент, находящ се в ***, който да придобият в съсобственост при равни квоти, а впоследствие да продадат с надценка и да поделят реализираната от сделката печалба.

На 09.06.2014 г. ищцата наредила в полза на ответника банков превод на сумата от 22 960, 00 лева, предназначена за заплащане на половината от уговорената покупна цена на имота, останалата част от която, съгласно уговорката, следвало да престира последният. В деня, насрочен за нотариалното удостоверяване на възнамеряваната покупко-продажба – 10.06.2014 г., ищцата се явила в нотариалната кантора на Нотариус Н.Д. с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № 036 по регистъра на Нотариалната камара, където узнала, че договорът е вече сключен в нотариална форма от ответника в качеството на купувач, който е придобил еднолично правото на собственост върху жилището срещу заплащане на дължимата се продажна цена.

На същата дата ответникът съобщил на ищцата, че продължително време ще отсъства от страната, и в уверение на добросъвестността си с нотариално удостоверено на 10.06.2014 г. пълномощно я овластил с генерални пълномощния по отношение на така закупения имот, включително и с право да го продаде и да получи продажната му стойност, като й предоставил и ключовете за него. Впоследствие отпътувал за Австрия. Междувременно по съгласие между страните ищцата се заела със саниране за своя сметка на апартамента с цел подобряване на търговския му вид в интерес на бъдещата му продажба. След около три месеца ответникът се завърнал в страната и заплатил на ищцата половината от сторените от нея разноски за подобренията.

В края на 2014 г. страните се споразумели, че се отказват от първоначалните си намерения и че ответникът се задължава да върне на ищцата получената от нея сума от 22 960, 00 лева разсрочено според възможностите си най-късно в срок до шест месеца, при положение че последната удостовери писмено, че е известена за предприетото от него оттегляне на пълномощното. Ищцата изпълнила така поставеното условие, но ответникът се въздържал от всякакви погасителни престации и прекъснал контактите си с нея. Едва на 19.05.2016 г. предприел частично погашение на дълга в размер на 3 894, 00 лева, което, въпреки многобройните му обещания, останало последно.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си пълномощник адв. В.Д.М. депозира отговор вх. № 53868/27.09.2017 г. (по описа на Районен съд – Пловдив), с който оспорва исковете като неоснователни. Противопоставя възражение за прихващане със сумата от 3 129, 32 лева, представляваща левовата равностойност на 1 600, 00 евро, които предоставил на ищцата на 08.03.2012 г. и 12.11.2012 г. на четири равни вноски от по 400, 00 евро и които същата следвало да му възстанови. Сочи се, че ответникът погасявал задължението си за връщане на получения от ищцата паричен заем чрез следните банкови преводи на суми, които по съгласие между страните нареждал по банкова сметка *** Х.И.: на 12.08.2014 г. – 400, 00 евро, на 19.08.2014 г. – 400, 00 евро, на 02.12.2015 г. – 9 400, 00 евро, на 11.01.2016 г. – 600, 00 евро, на 27.01.2016 г. – 300, 00 евро, на 11.02.2016 г. – 270, 00 евро, и на 16.02.2016 г. – 400, 00 евро.

Страните претендират присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа исковите претенции, а ответникът чрез процесуалния си пълномощник адв. В.Д.М. пледира за отхвърлянето им.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:

Видно от Платежно нареждане за кредитен превод с УРН: 806Р41600189/09.06.2014 г. (л. 11 от гр. дело № 10886/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и от Отчет по сметка за периода от 01.06.2014 г. до 30.06.2014 г. (л. 10 от гр. дело № 10886/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), изготвен на 07.06.2017 г. от посочената банкова институция, на 09.06.2014 г. ищцата наредила по сметка на ответника банков превод на сумата от 22 960, 00 лева с основание „захранване на сметка”.

На 10.06.2014 г. същият сключил с лицето З.К.Г., ЕГН: **********, Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 13, том ІІ, рег. № 1421, дело № 200 от 10.06.2014 г. по описа на Нотариус Н.Д. с район на действие Районен съд – Пловдив и с рег. № 036 по регистъра на Нотариалната камара (л. 6 – л. 7 от гр. дело № 10886/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), по силата на който закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.528.199.1.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.528.199, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от две стаи и кухня на едно ниво, с площ от 67, 87 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 29, при съседи по нотариален акт: мазе № 28 на К. и мазе № 30 на М., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сгарадата и от правото на строеж върху терена, при граници на обекта: на същия етаж: 56784.528.199.1.29, отдолу: 56784.528.199.1.24 и отгоре: 56784.528.199.1.36, срещу продажна цена от 47 268, 60 лева, платима по банков път след подписване на нотариалния акт и преди вписването му.

С Пълномощно (л. 8 – л. 9 от гр. дело № 10886/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), нотариално удостоверено за подпис и съдържание с рег. № № 1426 и 1427/10.06.2014 г. по описа на гореспоменатия нотариус, ответникът оправомощил ищцата с безсрочни и неограничени права да продаде гореописания недвижим имот на когото намери за добре, включително и да договаря сама със себе си, за цена и при условия, каквито прецени, включително и при условията на предоставен банков кредит на купувача, като във връзка с продажбата да се снабди с всички необходими документи и да го представлява пред нотариус и всички държавни и общински органи и служби, Агенцията по кадастър, НАП, Агенцията по вписванията, данъчната служба и навсякъде, където е необходимо, да декларира извършената сделка в данъчната служба, да подписва предварителен договор, анекси към него и окончателен договор, да получи продажната цена по договорения начин – в брой или по банкова сметка, ***, да подписва при необходимост изявления за вписване на законна ипотека при неплащане на цялата договорена цена и за нейното заличаване при пълното изплащане, да посочи банкова сметка ***, по която да бъде преведена продажната цена, по свое усмотрение да открива на негово име банкова/и сметка/и в банка по свой избор за получаване на договорената цена, да изтегли продажната цена, внесена на негово име в банка, изцяло или частично, да извършва преводи със същата, както и да закрива сметката/ите му.

С Декларация (л. 30 – л. 31), нотариално заверена за подпис и съдържание с рег. № № 3282 и 3283/28.11.2014 г. по описа на същия нотариус, упълномощителят обективирал воля за оттегляне на така учредената представителна власт, за което пълномощничката била известена на 02.12.2014 г.

По данни от Извлечение по разплащателна сметка към 19.05.2016 г. (л. 13 от гр. дело № 10886/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадено на 09.06.2017 г. от „УниКредит Булбанк” АД, на 19.05.2016 г. ответникът внесъл по сметка на ищцата сумата от 3 894, 00 лева, назовавайки касовата операция „връщане на заем”.

Сред доказателствените материали фигурират и четири, издадени от „Райфайзенбанк Зьолден”, платежни нареждания (л. 19 – л. 26) за безкасов трансфер на сумата от 400, 00 евро от сметка на ответника по сметка на ищцата, осъществен по три от тях на 08.03.2012 г., а по един – на 12.11.2012 г. В отговор на отправени й по реда на чл. 176 от ГПК въпроси последната признава, че е получила сумите, отразени в цитираните платежни документи.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Според ищцовите твърдения, изяснени в открито съдебно заседание по реда на чл. 145, ал. 1 от ГПК, в края на 2014 г. страните се споразумели да считат сумата от 22 960, 00 лева, преведена на 09.06.2014 г. от ищцата на ответника във връзка други техни взаимоотношения, като предоставена в заем и подлежаща на разсрочено връщане, при условие че първата потвърди писмено осведомеността си за предприетото оттегляне на пълномощното.

Казаното позволява да се заключи, че ищцата основава правата си на сключен с ответника договор за заем за потребление, както и че главната й искова претенция черпи юридическото си основание от нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според която, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.

Основателността на иска е предпоставена от установена при условията на пълно доказване обвързаност на спорещите от валиден договор за заем за потребление, по който ищецът е изправна страна, а изискуемостта на съдебно заявеното му вземане е настъпила.

Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК отрежда в тежест на ищеца доказването на елементите от фактическия състав на заемното правоотношение, като установи с допустимите от закона доказателствени средства пряко или с поредица от изключващи друга възможност косвени факти постигнато между страните съгласие за заемане на процесната парична сума, фактическото й предаване от заемодателя на заемателя, както и твърдените други условия на съглашението като срок и начин за издължаване (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК).

Данните по делото сочат, че на 09.06.2014 г. ищцата е наредила по сметка на ответника банков превод на сумата от 22 960, 00 лева, но не идентифицират основанието му. В приложеното Платежно нареждане за кредитен превод с УРН: 806Р41600189/09.06.2014 г. (л. 11 от гр. дело № 10886/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, е отбелязан единствено пояснителният текст „захранване на сметка”, а ищцовите твърдения за съвместна инвестиция на страните за придобиване на недвижим имот са останали доказателствено необезпечени. Действително на 10.06.2014 г. ответникът е закупил жилище и на същата дата е оправомощил ищцата с неограничени пълномощия за разпореждане с него, но визираните обстоятелства съвсем не обясняват причината, провокирала въпросната транзакция.

Както се навежда в исковата молба, на 28.11.2014 г. упълномощителят е оттеглил овластяването, за което пълномощничката е узнала на 02.12.2014 г. Съдът приема за осъществен и фактът, че впоследствие страните са се уговорили да придадат заемообразен характер на преждепреведената от ищцата парична сума, по следните съображения:

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете единствено по размер, като аргументира защитата си с доводи за реализиране на погасителните способи прихващане и плащане. Пояснявайки в първото открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, че с чуждоезичните платежни документи за извършени парични преводи в полза на трето за спора лице се домогва да докаже възражението си, заявено по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, за издължаване посредством частични платежи, нареждани със съгласието на ищцата по банковата сметка на нейната сестра Десислава Х.И., същият изрично и недвусмислено потвърждава постигането на съглашение между страните сумата от 22 960, 00 лева да остане в негова собственост под формата на заем.

Доколкото изнася неизгодни за ответника факти, коментираното негово изявление се цени от съда с характер на съдебно признание, което се явява важно доказателствено средство и според чл. 175 от ГПК подлежи на преценка с оглед на всички обстоятелства по делото (в този смисъл Решение № 475/08.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1311/2009 г., IIІ г. о., Решение № 174/29.04.2011 г. на ВКС по гр. дело № 640/2010 г., IV г. о., Решение № 362/03.10.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1420/2011 г., IV г. о. и Решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г. о.).

В разглежданата конкретика признатият факт, който по правило, ако липсват данни в противния смисъл, може да се счете за доказан (в този смисъл Решение № 199/05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2010 г., II г. о., ГК), не само не се опровергава от останалия доказателствен масив, но и се подкрепя от приложеното Извлечение по разплащателна сметка към 19.05.2016 г. (л. 13 от гр. дело № 10886/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадено на 09.06.2017 г. от „УниКредит Булбанк” АД, което удостоверява, че на 19.05.2016 г. ответникът е внесъл по сметка на ищцата сумата от 3 894, 00 лева, назовавайки престацията си „връщане на заем”.

Макар така документираното основание само по себе си да не способства еднозначна индивидуализация на заемното правоотношение, доказателственото му значение не би могло да се отрече, тъй като по делото отсъстват достоверни сведения за други неуредени имуществени отношения между страните с договорен произход. Оспорванията на ищцата във връзка с датиращите от 2012 г. четири безкасови трансфера на сумата от 400, 00 евро са изцяло недоказани. Твърдяната от нея кауза за тяхното извършване не е отразена в издадените от „Райфайзенбанк Зьолден” платежни нареждания, но и не би могла да се презумира, тъй като не всяко плащане на суми от едно лице на друго се предприема въз основа на сключен помежду им заемен контракт (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК).

В разисквания контекст следва да се отбележи, че преценката на съда по чл. 175 от ГПК

също е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, закрепен в чл. 7 от ГПК, който изисква да се отчитат онези обстоятелства, които са въведени от страните в предмета на спора (в този смисъл Решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 952/2010 г., IV г. о., ГК). В случая ответникът не е възразил, че разписката, материализирана в Извлечението по разплащателна сметка към 19.05.2016 г., касае друг, а не процесния заем.

Анализирани в логическа взаимовръзка, обсъдените доказателства обслужват безсъмнен извод, че в края на 2014 г. страните са се договорили да третират преведената на 09.06.2014 г. от ищцата на ответника сума от 22 960, 00 лева като предоставена в заем, който последният е следвало да възстанови. Поради реалния характер на сделката установяването на предаването на сумата с ангажимента за връщането й от страна на получателя съставлява доказване на договора (в този смисъл Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК).

При очерталия се дефицит на данни за обвързаност на задължението на заемополучателя със срок намира приложение диспозитивната уредба на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, според която, ако друго не е уговорено, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Устна или писмена такава преди завеждане на процеса не е отправяна, поради което ответникът следва да се счита приканен към доброволно изпълнение със самата искова молба (в този смисъл Решение № 706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., ГК). Доколкото препис от нея е получил на 12.09.2017 г., изискуемостта на дълга му датира от 13.10.2017 г. Съобразявайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК този факт като настъпил в хода на производството, съдът формира становище, че ищцата е носител на притезание в размер на 19 066, 00 лева, изчислен след приспадане на частичното погашение със сумата от 3 894, 00 лева, постъпила по сметката й на 19.05.2016 г. Доказателства за други платежи с погасителен ефект не са приобщени по делото.

Ответникът своевременно противопоставя и възражение за прихващане със сумата от 3 129, 32 лева, представляваща сумарната левова равностойност на четири парични превода от по 400, 00 евро, наредени от него по сметка на ищцата на 08.03.2012 г. и 12.11.2012 г., без обаче да релевира причина за имущественото разместване. В обясненията си, изложени по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата признава, че е усвоила сумите, но носейки доказателствената тежест, не провежда успешно доказване на основанието си да ги задържи, което, както вече се посочи, не се предполага. Предвид изложеното съобразно чл. 55, ал. 1, предл. І-во от ЗЗД правната й сфера се явява обременена с изискуемо задължение за връщане на сумите от 400, 00 евро с обща левова равностойност от 3 129, 32 лева като получени без основание.

Казаното разкрива кумулативното наличие на предпоставките на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата предвижда, че когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

След прилагане на нормата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, според която двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях, главният иск следва да се удовлетвори до размера от 15 936, 68 лева, ведно със законната лихва, считано от началната дата на забавата – 13.10.2017 г., до окончателното издължаване, а за разликата над уважения до пълния предявен размер – да се отхвърли поради погасяване на дълга чрез прихващане.

Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В съответствие с чл. 84, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД ответникът е изпаднал в просрочие след изтичане на определения от чл. 240, ал. 4 от ЗЗД ден на изпълнение – а именно този, следващ края на едномесечния срок, броен от връчването на препис от исковата молба, или 13.10.2017 г. За времето преди нейното подаване заемателят не е бил в забава и в полза на заемодателя право на мораторно обезщетение за процесния предсъдебен период не е възникнало, което, от своя страна, мотивира съда да отхвърли акцесорния иск за присъждането му като изцяло неоснователен.

При указаното разрешение на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК отговорността за претендираните от страните съдебно-деловодни разноски следва да разпредели, като се възложи на:

Ø ответника съразмерно с уважената част от исковете заплащането на сумата от 637, 48 лева – държавна такса за разглеждането им, внесена по сметка на Районен съд – Пловдив,

Ø ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете заплащането на сумата от 271, 40 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения глобален размер от 1 357, 00 лева (с начислен ДДС), съгласно Договор за правна защита и съдействие от 13.09.2017 г. (л. 30 от гр. дело № 10886/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив).

Не подлежат на репариране описаните в представената „Справка“ с характер на списък по чл. 80 от ГПК (л. 32) разходи на ищцата за държавна такса в размер на 40, 00 лева, внесена във връзка с искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като за действителното им извършване доказателства не са ангажирани.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на П.Х.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 15 936, 68 лева (петнадесет хиляди деветстотин тридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница по Договор за заем, сключен между страните в края на 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 13.10.2017 г. до окончателното издължаване, и сумата от 637, 48 лева (шестстотин тридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на исковете съразмерно с уважената им част, като главният иск в частта за разликата над уважения до пълния предявен размер, вземането за която е погасено чрез прихващане със задълженията на ищеца към ответника за връщане на четири суми от по 400, 00 (четиристотин) евро с обща левова равностойност от 3 129, 32 лева (три хиляди сто двадесет и девет лева и тридесет и две стотинки) като получени през 2012 г. без основание, както и искът за заплащане на обезщетение за забава за периода от 09.06.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 953, 30 лева (деветстотин петдесет и три лева и тридесет стотинки), ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.

ОСЪЖДА П.Х.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на Р.Д.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 271, 40 лева (двеста седемдесет и един лева и четиридесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ