Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. Първомай, 28.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета
година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 569 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Й.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана от назначения й
повереник адв. С.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника Р.В.Ф., ЕГН:
**********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Щ.Т.Ц.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да й заплати сумата от 8 190, 00 (осем хиляди сто и
деветдесет) лева – представляваща главница по Договор за заем, сключен на
07.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното издължаване.
Исковата претенция
се обосновава с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните на
07.06.2016 г. устен договор за заем, ищцата предоставила на сина си в лицето на
ответника паричен заем в размер на 8 190, 00 лева, който последният се
ангажирал да й възстанови разсрочено при наличие на финансова възможност.
Релевира се, че
заемодателката изпълнила задължението си да престира заемната сума, предавайки
на заемателя на 07.06.2016 г., 15.06.2016 г. и 14.07.2016 г. сумите съответно
от 2 990, 00 лева, 1 200, 00 лева и 4 000, 00 лева, които на
същите дати в негово присъствие изтеглила от банковата си сметка, разкрита в „УниКредит
Булбанк“ АД.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си пълномощник депозира отговор
вх. № 2578/17.04.2018 г., с който оспорва иска като неоснователен и моли за
отхвърлянето му. Отрича да е получавал процесната сума и сочи, че отношенията
му с ищцата са влошени.
Страните
претендират присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски.
В открито съдебно
заседание ищцата лично и чрез назначения й повереник поддържа исковата
претенция, а ответникът лично и чрез пълномощника си пледира за отхвърлянето й,
като допълнителни доводи в подкрепа на процесуалната си позиция излага в
писмена защита.
След преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа страна следното:
В Удостоверение изх. №
319-99-1/06.06.2016 г. (л. 8), издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, клон
Пловдив, се съдържат сведения, че задълженията на лицето М.Н.Ф., ЕГН: **********,
и на ответника в качеството им съответно на кредитополучател и солидарен
длъжник по Договор за ипотечен кредит „Улеснение” № 314-368/21.08.2013 г., възлизащи
към 03.06.2016 г. в размер на 19 624, 28 лева – главница, и 189, 96 лева –
месечна вноска, са обезпечени с договорна ипотека върху принадлежащ на ищцата апартамент
с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Росен” № 3, бл. Е-17, вх. „Б”, ет.
7, ап. 19.
С Писмо-ангажимент изх. №
0361-127/08.06.2016 г. (л. 7) „УниКредит Булбанк” АД, Филиал Батенберг Пловдив,
удостоверява, че за покупката на горепосоченото жилище на лицето Д.С.Х., ЕГН: **********,
е разрешен Стандартен ипотечен кредит в размер на 51 536, 00 лева, от
които сумата от 19 814, 24 лева следва да се преведе по сметка на лицето М.Н.Ф.,
ЕГН: **********, а остатъкът от 31 721, 76 лева – по сметка на ищцата,
открита в „УниКредит Булбанк” АД, при условие че се представят писмени
доказателства за продажбата на ипотекираната вещ и за вписване в Служба по
вписванията – Пловдив на промяната на ипотекарния кредитор.
В хода на съдебното дирене са
изслушани свидетелски показания на лицето С. В.К.,
които, преценени в съответствие с изискването на чл. 172 от ГПК поради
възможната й заинтересованост във вреда на ищцата, доколкото видно от
приложената Молба вх. № 8096/24.11.2017 г. (л. 96 – л. 97) последната е сезирала Районен съд – Първомай с искане за
защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) срещу свидетелката и ответника, се ползват с доверието на
съда, тъй като са логични и правдоподобни, пресъздават преки впечатления и намира
опора сред приобщените писмени доказателствени източници.
Според визираните гласни
доказателства, седмица-две след като напуснала Дом за стари хора „Св. Василий
Велики“ – Пловдив, където по данни от Служебна бележка № 25/17.01.2018 г. (л.
98), издадена от Директора на посоченото социално заведение, пребивавала от
29.07.2015 г. до 13.05.2016 г., ищцата обитавала жилището си в гр. Пловдив, а
след неговата продажба за около месец в рамките на периода месец август – месец
септември 2016 г. съжителствала със сина си в лицето на ответника в автосалона
му, находящ се в ***.
Транзакциите, документирани в Извлечение
за наличностите и движението по банкова сметка ***: ***.02.2016
г до 28.02.2018 г. (л. 94 – л. 95), Нареждане разписка с реф. № 361COWC161594WE2/07.06.2016 г. (л. 4), издадена от „УниКредит
Булбанк” АД, Филиал Пловдив Батенберг, Нареждане разписка с реф. № 361COWC1616753Y9/15.06.2016 г. (л. 5), издадена от „УниКредит
Булбанк” АД, Филиал Пловдив Тримонциум, и Вносна бележка за такса с реф. №
362СНАС161963J5U/14.07.2016 г., издадена от
„УниКредит Булбанк” АД, Филиал Пловдив Тримонциоум, сочат, че на 07.06.2016 г.,
09.06.2016 г. и 14.07.2016 г. по цитираната банкова сметка ***, 00 лева,
1 281, 25 лева и 31 721, 76 лева, наредени чрез вътрешнобанков превод
от Д.С.Х. за покупка на гореспоменатия имот, а на 07.06.2016 г., 15.06.2016 г.,
14.07.2016 г., 15.07.2016 г. и 05.08.2016 г. са изтеглени от титуляря сумите съответно
от 2 990, 00 лева, 1 200, 00 лева, 4 000, 00 лева, 19 590,
00 лева и 8 133, 12 лева.
На 24.11.2017 г. ищцата депозирала в
Районен съд – Първомай Молба вх. № 8096/24.11.2017 г. (л. 96 – л. 97) за
издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу ответника и свид. К. с
твърдения, че същите поддържат любовна връзка, че в продължение на две години е
подложена на системен тормоз от тяхна страна, че на 04.08.2016 г., 27.08.2016
г. и 25.09.2016 г. е малтретирана физически от сина си, в чието жилище в гр.
Първомай, кв. „Дебър” местодомувала, и че му предоставила назаем сумата от
70 000, 00 лева за финансиране на бизнеса му, свързан с продажба на
автомобили.
Обсъждайки ги в контекста на всички
други доказателства по делото, съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, съдът не
кредитира показанията на свид. Н. Г. Х. – първа братовчедка на ищцата, тъй като
не възпроизвеждат непосредствени лични наблюдения относно релевантните
обстоятелства, а изцяло преразказват изгодни за ищцовата страна нейни фактически
твърдения. Свидетелката изрично отбелязва, че през процесния период не е
контактувала с ищцата, която й споделила за финансовите си претенции към
ответника едва след влошаване на отношенията си с него. Отделно от горното, заявеното
от свид. Х., че преди продажбата на апартамента си ищцата е живяла в него, не
кореспондира с неоспорените данни, обективирани в Служебна бележка №
25/17.01.2018 г. (л. 98), издадена от Директора на Дом за стари хора „Св.
Василий Велики“ – Пловдив, което, от своя страна, е допълнителна индиция за
недостоверност на коментираните свидетелски възприятия.
При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Ищецът претендира защита на неудовлетвореното си притезание, произтичащо
от договор за заем за потребление, поради което искът му черпи правно основание
от нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.
Основателността
на иска предполага сключен между спорещите валиден договор за заем за
потребление, по който ищецът е изправна страна, а изискуемостта на съдебно
заявеното му вземане е настъпила.
Чл. 240, ал. 1 от ЗЗД гласи, че с
договора за заем заемодателят предава пари или други
заместими вещи в собственост на заемателя, който се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Правилото на
чл. 154, ал. 1 от ГПК отрежда в тежест на ищеца доказването на елементите от
фактическия състав на заемното правоотношение, като установи с допустимите от
закона доказателствени средства пряко или с поредица от изключващи друга
възможност косвени факти постигнато между
страните съгласие за заемане на процесната парична сума, фактическото й
предаване от заемодателя на заемателя, както и твърдените други условия на
съглашението като срок и начин за издължаване (в този смисъл Решение №
37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на
ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
134/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1727/2009 г., IV г. о., ГК,
Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2519/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК).
Конкретната доказателствена
съвкупност потвърждава, че на 07.06.2016 г., 15.06.2016 г. и 14.07.2016 г. ищцата
е изтеглила от банковата си сметка с IBAN: ***,
разкрита в „УниКредит Булбанк” АД, сумите съответно от
2 990, 00 лева, 1 200, 00 лева и 4 000, 00 лева, но не
инкорпорира годни доказателства, че впоследствие ги е предоставила фактически
на ответника и че последният е поел ангажимент за тяхното връщане. Данни в
указания смисъл се откриват единствено в показанията на свид. Х., чиято
доказателствена стойност обаче се игнорира от съда по вече изтъкнатите
съображения. Дори да обуславя процесуални улеснения при доказването на
договорно обвързване, близката родствена връзка между страните съвсем не
освобождава ищцата от тежестта да установи фактическото основание на
претенцията си.
Гореизложеното
мотивира съда да постанови решение, с което да отхвърли същата като
неоснователна.
При това разрешение
на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се обосновават предпоставките за
ангажиране отговорността на ищцата за репариране на съдебно-деловодните
разноски на ответника в размер на 700, 00 лева – възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорено и заплатено съгласно
приложения Договор № 168554/12.04.2018 г. за правна защита и съдействие (л. 89).
Водим от горното, и на основание чл.
235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от Й.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана
от назначения й повереник адв. С.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Р.В.Ф., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Щ.Т.Ц., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
за заплащане на сумата от 8 190, 00 (осем хиляди сто и деветдесет) лева –
представляваща главница по Договор за заем, сключен на 07.06.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана от назначения й
повереник адв. С.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на Р.В.Ф., ЕГН: **********, с
адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Щ.Т.Ц., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
сумата от 700, 00 (седемстотин) лева – съдебно-деловодни разноски за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ