Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. Първомай, 20.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 534 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са пасивно
субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът М.Г.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, моли съда да осъди ответниците А.О.А., ЕГН: **********,
и А.М.А., ЕГН: ********** ***, да му заплатят солидарно сумите от 70, 00
(седемдесет) лева и от 250, 95 лева (двеста и петдесет лева и деветдесет и пет
стотинки), представляващи разходи съответно за консумирана вода и
електроенергия в дворно място, цялото, застроено и незастроено, с площ от 750
кв. м., находящо се в *** съставляващо урегулиран поземлен имот ХVІІІ-719 в кв.
64 по действащия регулационен план на същото село, ведно с построените в него
паянтова стопанска сграда със застроена площ от 47 кв. м. и навес с покрита
площ от 33 кв. м., за периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г. (вкл.).
Исковите претенции се обосновават с
фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2015 г. ищецът се
ангажирал да продаде на брачно обвързаните ответници гореописания свой собствен
недвижим имот, а последните – да го закупят срещу продажна цена в размер на
7 000, 00 лева, платима в срок до края на месец март 2016 г. В
съответствие с чл. 7 от контракта от датата на подписването му купувачите
получили владението върху обещания имот, но в края на месец март 2016 г. го
напуснали, заявявайки, че се отказват от сделката.
Релевира се, че ответниците не са
изпълнили задължението си по чл. 12 от договора да заплатят стойността на
потребената в периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г. (вкл.) в имота за
задоволяване на текущите нужди на семейството си вода и електроенергия в размер
съответно на 70, 00 лева и 250, 95 лева, отчетена от доставчиците „В и К” и
„ЕВН” по партида съответно № 10701363690 и № 1000734051.
В открито съдебно
заседание ищецът поддържа исковите претенции, а ответниците, редовно призовани,
не се явяват, не се представляват и не застъпват становище по съществото на
спора.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
приема от фактическа страна следното:
По силата на Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2015 г. страните се задължили
взаимно да се обвържат в срок до 31.03.2016 г. с окончателен такъв, с който ищецът
да продаде на ответниците следния свой собствен недвижим имот, придобит въз
основа на Договор за покупко-продажба, обективиран в ***. по описа на Нотариус
Л. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 563 по регистъра на
Нотариалната камара: урегулиран поземлен имот ХVІІІ-719 в кв. 64 по действащия
регулационен план на *** с площ от 750 кв. м., ведно с построените в него
паянтова стопанска сграда със застроена площ от 47 кв. м. и навес с покрита
площ от 33 кв. м., а последните да го закупят срещу продажна цена в размер на
7 000, 00 лева, платима до края на месец март 2016 г. Съобразно чл. 7 от
контракта в деня на неговото подписване продавачът следвало да предаде
владението върху обещаната вещ на купувачите, които, от своя страна, според
клаузата на чл. 12 се ангажирали, считано от същата дата, да заплащат всички
направени разходи за ток и вода в имота.
В хода на съдебното дирене са изслушани
свидетелски показания чрез разпит на свид. н. м .х., които, критично преценени
в съответствие с предписанието на чл. 172 от ГПК предвид фактическото й
съпружеско съжителство с ищеца, следва да се кредитират, тъй като с
удовлетворителна конкретика, последователност, логичност и правдоподобност
възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и
кореспондират с приобщените писмени доказателствени източници. От визираните
гласни доказателства се установява, че около месец след сключването на
предварителния договор обещателят предоставил достъп до електро- и
водоснабдената си къща в с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив на
кандидат-купувачите, които през лятото на 2015 г. установили местоживеенето си
в нея, а на 04.02.2016 г. сключили граждански брак, в уверение на което е
приложено Удостоверение изх. № 388/23.10.2017 г. за семейно положение, съпруг/а
и деца, издадено от Община Първомай. След известно време същите напуснали
жилището, като през есента на 2016 г. или на 2017 г. чрез свой близък върнали
на собственика ключовете за него. Впоследствие последният посетил имота си и
констатирал, че електроподаването в него е прекъснато, но в изминалия до
момента период не предприел постъпки за неговото възстановяване. От полицейски
служители при Районно управление – Първомай узнал, че след извършено поради
неплатена сметка преустановяване на електроснабдяването ответниците осъществили
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа и продължили да
консумират електрическа енергия до разобличаването им от правоохранителните
органи.
Според заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза незаплатените водоснабдително-канализационни услуги, доставени от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД за гореописания недвижим имот и отчетени чрез водомер
№ 10701363690 по партида с абонатен № 0101255759 и с титуляр
Г. И.Г., ЕГН: **********, за периода от 01.01.2000 г. до 22.03.2018 г., възлизат в общ размер на 47, 52 лева и са осчетоводени
по Фактури № № 14907654/26.09.2011
г., 15155604/19.10.2011 г., 15435213/18.11.2011 г. и 15701686/19.12.2011 г.,
издадени за отчетен период съответно 08.08.2011 г. – 09.09.2011 г., 09.09.2011
г. – 11.10.2011 г., 11.10.2011 г. – 07.11.2011 г. и 07.11.2011 г. – 08.12.2011
г., всяка от които на стойност 11, 88 лева.
Експертната проверка в
счетоводството на „EВН България
Електроснабдяване” ЕАД по партида на
същото лице с клиентски номер 1000734051 показала
непогасени към 22.03.2018 г.
задължения в общ размер на 218, 68 лева за заплащане на потребена в обещания парцел електрическа
енергия за периода от 18.12.2015 г. до 18.04.2016 г., доставките на която експлоатационното
дружество документирало с Фактура № 1146818927/22.02.2016 г. на стойност 135,
15 лева за отчетен период 18.12.2015 г. – 24.01.2016 г. вкл., Фактура №
1148352347/29.02.2016 г. на стойност 35, 33 лева за отчетен период 25.01.2016 г. – 18.02.2016 г., Фактура №
1149458701/31.03.2016 г. на стойност 40, 90 лева за отчетен период 19.02.2016
г. – 18.03.2016 г. и Фактура № 1151534164/30.04.2016 г. на стойност 7, 30 лева
за отчетен период 19.03.2016 г. – 18.04.2016 г.
По данни на доставчика електроконсумацията
за времето от 01.01.2016 г. до 24.01.2016 г. вкл. (24 календарни дни) е
служебно остойностена в размер на 85, 35 лева по Фактура № 1146818927/22.02.2016
г. поради липса на електромер, а след монтиране на такъв на 25.01.2016 г. е
начислявана според неговите показания.
При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
В настоящия
спор претенцията на ищеца черпи правното си основание от нормата на чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, според която, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Предвид
казаното основателността на разглеждания иск е предпоставена от установена при
условията на пълно доказване обвързаност на спорещите от договор, по който
ищецът е изправна страна, а изискуемостта на съдебно заявеното му вземане е
настъпила.
Доказателствата по делото сочат, че
сключеният на 10.07.2015 г. между страните Предварителен договор за
покупко-продажба е породил между тях валидно облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да продаде на ответниците в срок до
31.03.2016 г. правото на собственост и да им предаде на 10.07.2015 г.
владението върху гореописания недвижим имот, ведно с постройките в него, а
последните да го закупят срещу продажна цена в размер на 7 000, 00 лева,
платима до края на месец март 2016 г., и съобразно клаузата на чл. 12 от
контракта, да заплащат от датата на подписването му всички направени разходи за
електричество и вода.
Според показанията на свид. Х. през
месец август 2015 г. обещателят е предоставил на кандидат-купувачите
фактическата власт върху построената в обещания парцел електро- и водоснабдена
жилищна сграда, която същите са ползвали за жилищно обитание от настаняването
си в нея през лятото на 2015 г. до есента на 2016 г. или на 2017 г. Посоченото обстоятелство
се потвърждава и от сведенията за отчетената от електроснабдителното дружество
реална консумация на електрическа енергия.
Съдебно-счетоводната експертиза,
чието заключение, като добросъвестно, обективно и компетентно изготвено, се
възприема от съда, констатира, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г.
(вкл.), попадащ в рамките на отчетния такъв от 18.12.2015 г. до 18.04.2016 г., стойността
на незаплатените доставки на електроенергия в имота, за които снабдителят е
издал Фактури № № 1148352347/29.02.2016 г., 1148352347/29.02.2016 г.,
1149458701/31.03.2016 г. и 1151534164/30.04.2016 г., възлиза на 168, 88 лева.
Казаното позволява да се заключи,
че ищецът се легитимира като изправна страна по договора, а през процесния
период ответниците са допуснали неизпълнение на задължението си по чл. 12,
поради което му дължат разделно разходите за електроенергия в установения от вещото
лице размер от 168, 88 лева. Предвид горното предявеният срещу всеки от тях иск
следва да се уважи до величината от 84, 44 лева, а за разликата до пълния му размер
– да се отхвърли като неоснователен.
По мнение на настоящия състав на са
налице предпоставките за солидарно осъждане на задължените лица. Съгласно чл. 121 от ЗЗД
солидарност възниква само ако е изрично предвидена в закона или ако е
уговорена, а разширително тълкуване на тази норма не се допуска, тъй като урежда
изчерпателно изключенията от общото правило за разделност на дълговете. Чл. 32,
ал. 2 от СК предвижда, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството, но в конкретния случай към датата на сключване на предварителния договор,
с който ответниците са поели процесното задължение, не са били брачно
обвързани.
При недоказване на твърдяната
солидарност отговорността на длъжниците следва да се ангажира в условията на
разделност (в този смисъл Решение № 71/28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1025/2010 г., III г. о., и Определение № 663/24.09.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
529/2012 г., IV г. о.).
Доколкото за процесния период липсва
незаплатено потребление на вода в имота, исковете за заплащане на нейната цена
следва да се оставят без уважение.
До приключване
на устните състезания претенции за съдебно-деловодни
разноски не са
постъпили, поради което такива не следва се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.
235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.О.А.,
ЕГН: **********, и А.М.А., ЕГН: ********** ***, да заплатят поотделно на М.Г.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 84, 44 лева (осемдесет и четири лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща разходи за консумирана
електроенергия в дворно място, цялото, застроено и незастроено, с площ от 750
кв. м., находящо се в *** съставляващо урегулиран поземлен имот ХVІІІ-719 в кв.
64 по действащия регулационен план на същото село, ведно с построените в него
паянтова стопанска сграда със застроена площ от 47 кв. м. и навес с покрита
площ от 33 кв. м., за периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 г. (вкл.), като исковете
в частта за разликата над уважения до пълния им предявен размер, както и тези
за заплащане на сумата от 70, 00 (седемдесет) лева, представляваща разходи за
консумирана вода в същия имот за същия период, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
СМ / НК