Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр. Първомай, 23.02.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 440 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД.

Ищецът „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Д., С.Г.С. и Ж.П.С. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.Х.П., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът К.Й.Г., ЕГН: **********,***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 162, 13 лева (сто шестдесет и два лева и тринадесет стотинки) – стойност на топлинна енергия и на услугата „дялово разпределение”, доставени за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2015 г. за обект на потребление с адрес: ***, с ИТН: ***, и отчетени по партида с клиентски номер: ***;

Ø сумата от 28, 04 лева (двадесет и осем лева и четири стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 01.02.2014 г. до 12.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до пълното й изплащане, за принудителното изпълнение на които задължения е издадена Заповед № 196/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Претендира и присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че ищецът се легитимира в качеството на „енергийно предприятие” по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), лицензирано в съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за осъществяване на дейност по производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив, чиито договорни отношения с потребителите на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ се уреждат от публично известни общи условия (наричани Общите условия), одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и влизащи в сила без необходимост от изричното им писмено приемане от клиентите.

Релевира се, че за времето от 01.12.2013 г. до 30.04.2015 г. в изпълнение на ангажимента си по Раздел ІІ от Общите условия да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване ищцовото дружество е престирало такава, разпределена от търговеца „Нелбо” ЕАД в съответствие със ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването до имот с административен адрес: ***, но ответникът, бидейки негов собственик и респективно „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, не е изпълнявал задължението си по чл. 34, ал. 1 от Общите условия да заплаща месечната стойност на топлоконсумацията и на услугата „дялово разпределение”, възлизаща в общ размер на 162, 13 лева, в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Сочи се, че според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия за просрочието на главния дълг ответникът дължи на топлопреносното предприятие и мораторно обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, което за периода 01.02.2014 г. до 12.07.2016 г. се равнавя на 28, 04 лева.

Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на притезанията си по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 196/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът своевременно депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищцовото дружество чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.Х.П. пледира за отхвърляне на претенциите поради пълно погасяване на исковите притезания в хода на процеса и за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство, а ответникът сочи, че е заплатил процесните суми, и моли за прекратяване на делото.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Писмените доказателствени източници позволяват да се установи, че през процесния период в качеството на „енергийно” и „топлопреносно” предприятие по смисъла съответно на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ, лицензирано въз основа на Лицензии № № Л-010-05/17.10.2000 г. и Л-011-03/17.10.2000 г., издадени от Държавна комисия за енергийно регулиране за осъществяване на дейност по производство и пренос на топлинна енергия, ищцовото дружество в съответствие с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ оперирало в договорните си отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Пловдив чрез публично известни общи условия (наричани Общите условия), одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и влизащи в сила без необходимост от изричното им писмено приемане от клиентите в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник, което според приложените извлечения от публикации във вестник „Новинар” и вестник „Марица” е осъществено съответно на 27.12.2007 г. и на 24.12.2007 г.

Чл. 3, ал. 1 от Общите условия дефинира като „купувач” всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Чл. 4 от Общите условия регламентира задължението на продавача да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачът, от своя страна, е длъжен да заплаща месечната стойност на топлоконсумацията и на услугата „дялово разпределение” в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а а при неизпълнение чл. 35, ал. 1 от Общите условия предвижда дължимост на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.

Видно от Удостоверение изх. № 6609008556/27.05.2013 г. по декларирани данни, издадено от Община Пловдив, Дирекция „МДТ“, през исковия период ответникът притежавал правото на собственост върху присъединен към обслужваната от ищеца топлоснабдителната система недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в ***. Експлоатационното предприятие администрирало топлоснабдяването в посоченото жилище, регистрирано с ИТН: ***, по партида с титуляр в лицето на ответника, заведен с клиентски номер: ***.

По данни от представения Препис-извлечение от сметка от 12.07.2016 г. за задълженията за консумирана топлинна енергия след изготвяне на изравнителната сметка за съответна година за клиентски номер: ***, стойността на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия и услуга „дялово разпределение” за процесния период възлиза на 162, 13 лева, а мораторното обезщетение за неизпълнение на главното задължение за периода от 01.02.2014 г. до 12.07.2016 г. – на 28, 04 лева.

Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки в Районен съд – Пловдив Заявление вх. № 36928/13.07.2016 г., което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 196/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

На 16.08.2016 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от името на длъжника постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК вх. № 5405/16.08.2016 г. срещу постановената заповед на изпълнение, връчена му на 05.08.2016 г. Известен на 01.09.2016 г. за така заявеното оспорване, на 13.09.2016 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглежданите обективно кумулативно съединени установителни искове.

В хода на настоящото производство след постановяване на определението по чл. 140, ал. 1 от ГПК ответникът е предприел изпълнение на спорните задължения, доказателства в уверение на което е депозирал с Възражение вх. № 410/18.01.2018 г. Потвърждение от страна на кредитора на така релевираното погашение се съдържа в приложения Препис-извлечение от сметка за клиентски номер: ***, от 23.01.2018 г., и се заявява в открито съдебно заседание.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковите претенции, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на обременяващи правната сфера на ответника изискуеми договорни задължения с твърдените основание и размер, което, от своя страна, налага пълно доказване на обвързващо страните договорно правоотношение и на изправността на претендиращия изпълнение по него.

Реализирайки стопанска дейност по пренос на топлинна енергия ищецът се легитимира със статут на „топлопреносно предприятие”, чиито отношения с клиентите на топлинна енергия за битови нужди съобразно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ се уреждат от публично известни общи условия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

В конкретния случай принадлежността на правото на собственост върху правомерно присъединения към експлоатираната от ищеца топлопреносна мрежа недвижим имот с административен адрес: ***, ап. 8, към патримониума на ответника, очертава профила му на „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и „купувач” по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Общите условия и респективно му придава качеството на страна по сключен с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия, отчитана от доставчика по партида с абонатен № ***.

Бидейки регулирано през процесния период от клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, така възникналото облигационно правоотношение е генерирало в тежест на топлопреносното предприятие ангажимент, закрепен и в чл. 130, т. 1 от ЗЕ, да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа, а на ответника – да заплаща на продавача потребените количества топлоенергия и стойността на услугата „дялово разпределение” в сроковете и по начините, указани в Общите условия.

В обсъжданата конкретика с извършеното в хода на настоящото производство плащане на исковите суми ответникът е признал възникването на процесните задължения на твърдяното основание и в заявения размер, но съобразявайки на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК така настъпилия след завеждане на делото факт на тяхното погасяване, съдът е мотивиран да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

С оглед на неприложимост на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, последният следва да бъде осъден да репарира претендираните от ищеца съдебно-деловодните разноски (в този смисъл Определение № 674 от 23.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о., ГК, и Определение № 688 от 2.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., ТК), сторени, както следва:

Ø в настоящото исково производство в размер на 75, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове;

Ø в заповедното производство в общ размер на 75, 00 лева, от които: 25, 00 лева – държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Д., С.Г.С. и Ж.П.С. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.Х.П., срещу К.Й.Г., ЕГН: **********,***, за установяване съществуването на вземанията – предмет на Заповед № 196/02.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА К.Й.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Д., С.Г.С. и Ж.П.С. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт П.Х.П., както следва:

Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и

Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 104/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 369/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п

СМ/ПМ