Решение по Гражданско дело 97/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

гр. Първомай, 22.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, с

Председател: София Монева

при участието на секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 97 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (в редакцията към датата на подаване на исковата молба) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 288 от Търговския закон.

Ищецът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, му дължи, както следва:

Ø сумата от 3 552, 24 лева (три хиляди петстотин петдесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002495/21.07.2014 г., и

Ø сумата от 3 897, 60 лева (три хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща неплатена цена с начислен ДДС по Договор за покупко-продажба на стоки, за който е издадена Фактура № 000002503/30.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до изплащане на вземанията, за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 335/07.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 637/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Пледира и за присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Ищцовото дружество отправя претенциите в качеството си на изправна страна и неудовлетворен кредитор по сключени между страните два договора за покупко-продажба на стоки, за които са издадени съответно Фактура № 000002495/21.07.2014 г. и Фактура № 000002503/30.07.2014 г. и по силата на които доставил на ответника стоки, а последният се задължил да заплати на първия уговорената за тях цена.

Релевира се, че ответникът се въздържал от доброволно изпълнение на непогасения остатък от насрещните си задължения в размер съответно на 3 552, 24 лева и 3 897, 60 лева, въпреки настъпването на техния падеж съобразно чл. 327 във вр. с чл. 318 и чл. 286 от ТЗ, както и че ищецът пристъпил към принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 335/07.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 637/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 2422/27.03.2017 г., с който ответникът признава исковете.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът не се представлява, като чрез довереника си адв. Л.П.М. депозира Становище вх. № 7635/07.11.2017 г., с което отправя искане за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК, а ответното дружество чрез управителя си К.В.И. и упълномощения си процесуален представител адв. М.Д.К. моли за произнасяне съобразно заявеното признание на исковете.

След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия на чл. 237, ал. 1 от ГПК, доколкото ответникът обективира признание на исковете, ищецът чрез пълномощника си адв. Л.П.М. пледира за процедиране по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а процесните материални права не противоречат на закона и добрите нрави и не са изключени от разпоредителната власт на ответната страна, съдът е мотивиран да уважи изцяло исковите претенции.

С оглед гореуказания изход на спора и неприложимостта на процесуалната привилегия, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно виновното договорно неизпълнение на ответника е провокирало ищцовия интерес от съдебна защита на признатите притезания, се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на последния за репариране на съдебно-деловодните разноски на ищеца, сторени, както следва:

Ø в настоящото исково производство съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 815, 66 лева, от които 149, 00 лева – държавна такса за разглеждане на уважените искове, довнесена по Платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 096V70470251/16.02.2017 г., издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и 666, 66 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, заплатено в уговорения размер от 1 000, 00 лева съгласно Договор № 0000045194/28.07.2017 г. за правна защита и съдействие;

Ø в заповедното производство съразмерно с уважената част от заявлението в общ размер на 1 449, 00 лева, от които 149, 00 лева – държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, внесена по Платежно нареждане/вносна бележка с УРН: 096V63400223/05.12.2016 г., издадено от „Първа инвестиционна банка” АД, и 1 300, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0000045511/18.08.2016 г.

Водим от горното, и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, дължи на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***и с адрес за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от К.В.И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. М.Д.К., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на практиката: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.К.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Л.П.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес на практиката: ***, както следва:

Ø сумата от 815, 66 лева (осемстотин и петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с уважената част от претенциите, и

Ø сумата от 1 449, 00 (хиляда четиристотин четиридесет и девет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 637/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от един адвокат съразмерно с уважената част от заявлението.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

След влизане в сила на решението досието на ч. гр. дело № 637/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен препис на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

СМ/ПМ