по НОХД № 289 / 2016 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Д.К.М. за това, че през периода от месец септември 2015 година до 23.02.2016 година в село Виница, община Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление, трикратно – на неустановена дата през месец септември 2015 година, на неустановена дата през месец октомври 2015 година и на 23.02.2016 година - извършва действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – К.Р.К. на 10 години - престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 10000 лева, както и разноските, направени по делото, предявен от В.Р.И. *** (майка и законен представител на малолетната пострадала К.Р.К.), срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението, предмет на делото, неимуществени вреди, а майката на пострадалата е конституирана в качеството на граждански ищец с процесуален представител адвокат Н.З.И. от Адвокатска колегия – *.

Повереникът моли гражданският иск да бъде уважен изцяло по начина, по който е предявен, тъй като с неколкократните си блудствени действия подсъдимият в периода септември 2015 година – февруари 2016 година в условията на продължавано престъпление е нанесъл на пострадалата морални вреди, изразяващи се в психически проблеми, които са възникнали в резултат на тези действия и които продължават до сега и са оказали и оказват въздействие върху развитието на малолетно пострадало дете и ще имат трайни последици върху психиката на детето за продължително време.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото той да е извършил престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл деяние следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия да се наложи наказание по чл. 149, ал. 1, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, което да бъде намалено с една трета, и да се изтърпи реално при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от отрит тип, съгласно чл. 59, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Предлага на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от определеното на подсъдимия наказание да се приспадне времето на задържането му със Заповед по реда на ЗМВР и с Постановление на Районна прокуратура – Първомай, считано от 19:30 часа на 23.02.2016 година, и с постановление на Районна прокуратура – Първомай по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК за срок от 72 часа, считано от 19:30 часа на 24.02.2016 година до 19:30 часа на 27.02.2016 година.

Предлага вещественото доказателство – един брой плик, съдържащ тампон с проби от течност, приложен по делото, да се унищожи като вещ без стойност, намира, че гражданският иск следва да бъде уважен, съобразно справедливостта и установената практика на съдилищата и моли подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.Д.К. *** моли за определяне на наказание към минимума на предвиденото и намалено съответно с една трета, като сочи пълното съдействие на подзащитния й и на досъдебното, и в съдебното производство за разкриване на обективната истина, изразеното от него съжаление и разкаяние за извършеното, признанието, че деянието е извършено под въздействието на приет алкохол, намалил преценките му за добро и зло. Изтъква, че в малкото населено място, в което живее, Д.К.М. вече е понесъл наказанието, изразяващо се в понасяне на обществения укор на съселяните си. Пледира за отлагане на изпълнение на наказанието, предвид напредналата възраст на подсъдимия и тежкото му заболяване - астма. По отношение на гражданския иск считам, че същият е прекомерно завишен, предвид настъпилите щети, и моли да не бъде одобрен изцяло.

Подсъдимият Д.К.М. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. При последна дума изразява съжаление.

Подсъдимият Д.К.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с начално образование (завършен седми клас), пенсионер, с адрес: *.

По обяд на неустановен ден през месец септември 2015 година подсъдимият Д.К.М. е до хранителния магазин в центъра на село Виница, община Първомай, област Пловдив, където идва и 10-годишната пострадала К.Р.К. и му иска стотинки за вафли. Подсъдимият знае, че момичето е от селото, казва се К., познава родителите му и му дава 50 стотинки. Детето, което също го познава, защото пият с дядо му ракия, взема парите, купува си от магазина вафли и си тръгва. В този момент у Д.М. възниква желание за по-близки отношения с подстрадалата.

Няколко дни след това той отново я среща до същия магазин и тя му иска пари за тетрадки. Той й дава 50 стотинки, с които детето си купува поисканото и отива на училище.

Около седмица след това (още през месец септември 2015 година) М. пак вижда К.К. пред магазина. Тогава я извиква при себе си и й предлага да отидат в заведение в центъра на селото, но я води отзад в склад без врата, където й казва, че иска да станат приятели, да се обичат и уважават и й обещава да й дава пари. Малолетната се съгласява, а подсъдимият започва и около 10 минути я опипва с две ръце по гърдите, мишниците и ръцете, през което време пострадалата се смее и му казва, че я гъделичка.

След това двамата излизат и се разделят, а като се прибира вкъщи, К.К. не споделя с никого случилото се.

През месец октомври 2015 година подсъдимият отново среща през деня пострадалата до магазина в центъра на селото и й предлага да отидат в същия склад. Там започва да я опипва по гърдите, по кръста, по дупето и по краката, сваля си и панталона с бельото. С дясна ръка гали на голо половите органи на пострадалата, а с другата пипа пениса си и яекулира на земята. Това продължава около пет минути, през които пострадалата не издава звук, след което Д.М. се обува и двамата с К.К. излизат и си тръгват.

Вкъщи момичето отново не споделя случилото се.

Около обяд на 23.02.2016 година подсъдимият и пострадалата отново се срещат до хранителния магазин. Той я извиква и й казва, че около 17:00 часа ще я чака пред същото заведение, където вече са ходили двамата. Детето обещава да отиде и се разделят.

Около 16:30 часа Д.М. е пред заведението, след около 20 минути идва и К.К.. Двамата влизат в същия склад, където той започва да я опипва по цялото тяло. Събува панталоните и бельото си, сяда върху пластмасова каса, хваща ръката на пострадалата и я слага върху пениса си. Започва да целува момичето по лицето и тялото, а то не се възпротивява и държи пениса му. Подсъдимият събува гащите на пострадалата, обръща я с гръб към себе си и започва да търка половия си член по ануса й, като опитва, но не успява да проникне. В този момент яекулира на земята.

По времето, в което Д.М. и К.К. са вътре в склада, покрай него на път към центъра минава свидетелят Г. Р. Р. и забелязва през отвора за врата на склада как някой си сваля бяла на цвят шапка. Понеже знае, че подсъдимият има такава и ходи редовно с нея, а е забелязал и велосипеда на подсъдимия, подпрян на магазина за хранителни стоки наблизо, нещо го усъмнява, защото дни преди това е видял в същия склад да влиза К., а след това да излиза, подир нея и Д.М.. Тогава Р. вижда свидетеля А. К. Г. пред магазина за хранителни стоки и му казва, че в склада на заведението става нещо.

Свидетелят А. Г. веднага отива до склада, влиза вътре и заварва подсъдимия, седнал на каса от бира със свалени до коленете панталони. Не обръща внимание дали подсъдимият е възбуден, но забелязва бяла течност на пода до касата. Вижда и момичето - вече облечено, с лице към подсъдимия, в едната ръка с пакетче с носни кърпички, а в другата със салфетка, с която бърше устните си.

Когато вижда свидетеля, подсъдимият се стряска и вдига панталоните си, а погнусен от гледката, свидетелят Г. го заплюва и го нарича безсрамник.

Като чува това, в склада влиза и свидетелят Г. Р., който нарича подсъдимия „педофил” и веднага отива да уведоми кмета на селото, който пък сигнализира кварталния полицай.

След като излизат от склада, свидетелят Г. пита К.К. какво прави с възрастния човек. Изплашено, детето отговаря, че нищо не са правили и си тръгва към къщи.

След около 10 минути до магазина за хранителни стоки идва подсъдимият, сяда на маса отвън, след около 5 минути си купува бира и си тръгва.

Местопроизшествието е посетено от дежурна оперативна група при РУ на МВР – Първомай и е извършен оглед, при който е взета проба от течността на пода, а Д.М. е задържан.

В хода на разследването е назначена Съдебномедицинска експертиза на малолетната пострадала, съгласно чието заключение не са установени видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, горните и долни крайници; девствената ципа е със запазена цялост, отворът й е малък и по нея, както и по лигавицата на входа на влагалището не са установени кръвонасядания, охлузвания или разкъсвания. Според вещото лице при това анатомично устройство на девствената ципа на пострадалата не е възможно да е извършено полово сношение, без да се разкъса девствената ципа.

Според заключението на извършената Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза малолетната пострадала:

Ø не страда от психични заболявания и не се води на диспансерен отчет;

Ø в инкриминирания период е имала ограничена възможност да разбира свойството и значението на извършените блудствени действия спрямо нея и не е могла да ръководи постъпките си, поради възрастова недееспособност;

Ø в личностовата й структура има следните особености: твърде примитивни, ограничени и с елементи на незрялост са мирогледните възгледи и житейска позиция, детето е с ограничени умения да анализира и решава проблемни житейски ситуации, а стратегиите, които използва, са неефективни; висока манипулируемост и внушаемост; интелектуалният й квотиент е на ниво = 86 (по нормативната скала стойности на IQ между 80 и 89 се означават като интелект в границите на ниска норма); намира се във възрастта на малолетието, а личността и характерът й са в период на развитие;

Ø по време на извършване на посегателствата спрямо нея като малолетна тя е възрастово невменяема и недееспособна, не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е могла да организира защитата си;

Ø липсват данни за психично заболяване или умствено изоставане и тя е свидетелски годна, като трябва да се вземе предвид и възрастово обусловената внушаемост и склонност към афектно обусловено поведение; нагледно образната памет, неустойчивото внимание и конкретнообразното мислене могат да са причина за разминаване в някои детайли на свидетелските показания;

Ø към момента на изготвяне на експертното заключение няма данни за промяна на психическото състояние, липсват данни за нарушено психично функциониране - няма нарушение на базовите биологични характеристики - сън, апетит, хранене; тя посещава редовно училище, общува с децата; не се налага провеждане на лечение.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 20 от делото), Експертно решение и епикризи (л. 30 – л. 32 от делото), Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л. 3 – л. 9 от дознанието), Постановление от 24.02.2016 година по чл. 64, ал. 2 от НПК (л. 16 от дознанието), Постановление от 26.02.2016 година за отказ за внасяне на искане за вземане на МНО „Задържане под стража” (л. 17 от дознанието), Характеристична справка (л. 22 от дознанието), удостоверение за раждане (л. 25 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза (л. 32 от дознанието), Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 35 – л. 48 от дознанието), преписка на Дирекция „Социално подпомагане” – Първомай, отдел „Закрила на детето” във връзка със сигнал за блудствените действия над детето К. (л. 58 – л. 64 от дознанието), постановление за връщане на веществени доказателства (л. 67 от дознанието), Заповед от 23.02.2016 година за задържане на лице по ЗМВР (л. 68 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 14 – л. 15, л. 19, л. 20 от дознанието); от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 23 – л. 24, л. 26 – л. 30 от дознанието) и от приложеното веществено доказателство – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, както и от приобщените и преценени по реда на чл. 18 и чл. 19 от НПК показания на В.Р.И. в съдебно заседание.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Възприема се от настоящия състав всяко от заключенията на изготвените Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и Съдебномедицинска експертиза като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият Д.К.М. осъществява обективните и субективни признаци на половото престъпление, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода от месец септември 2015 година до 23.02.2016 година в село Виница, община Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление, трикратно – на неустановена дата през месец септември 2015 година, на неустановена дата през месец октомври 2015 година и на 23.02.2016 година - извършва действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – К.Р.К. на 10 години.

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на половото престъпление, за което е ангажирана отговорността му, чрез извършване на блудствени действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление.

За съставомерността на деянието не е необходимо целта, визирана в състава, да бъде изпълнена – деецът действително да се възбуди, а в случая дори се установява постигане на полово удовлетворение. Безспорно се установява и че предмет на блудството (непосредствен субект на посегателството) е малолетно лице, ненавършило 14-годишна възраст – 10-годишната К.Р.К..

Особеност от обективна страна в случая е, че подсъдимият извършва общественоопасното си посегателство с повече от едно деяние (три) през непродължителен период от време при една и съща обстановка, като всяко следващо представлява от обективна страна продължение на предшестващото го, т.е. престъплението е осъществено при условията на чл. 26 от НК.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, защото съзнава, че деянието е от естество да възбуди и удовлетвори полово желание (дори и без съвкупление), с което предвижда обществено опасния характер на стореното от него и иска настъпването на обществено опасните последици, като и трите деяния, включени в състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са извършени при еднородност на вината и всяко следващо деяние от субективна страна се явява продължение на предшестващото го.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

За подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като признаването на вината на досъдебното и в съдебното производство и чистото съдебно минало. Налице са и отегчаващи отговорността обстоятелства – съществуващото макар и бегло познанство между подсъдимия и жертвата, която го е виждала при дядо си, фактът, че престъплението е осъществено с три деяния и че за постигане на престъпните си намерения подсъдимият се възползва и от социалното положение на детето, като го подкупва материално.

Нещо повече – от показанията на жертвата се установява, че се е срещала с насилника си около 6-7 пъти, като детето свидетелства за извършени спрямо него и други невключени в обвинението срещу Д.К.М. блудствени действия, което дава основание да се прави обоснован извод за наглата самоувереност на дееца, че нееднократната му престъпна дейност ще остане безнаказана.

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, а престъплението му – с изключително високата степен на обществена опасност, имащо за непосредствен обект половата неприкосновеност на малолетно лице.

При съпоставка по относителна тежест на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства Съдът е на мнение, че последните не се явяват изключителни или многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и наказанието лишаване от свобода следва да се определи при хипотезата на чл. 54 от НК, но между минимума и средата на предвиденото в Закона, като се отчитат освен смекчаващите отговорността обстоятелства и фактът, че подсъдимият е в недобро физическо здраве - страда от хронична дихателна недостатъчност, за което най-справедливо е то да е в размер на една година и три месеца.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното за подсъдимия наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на десет месеца лишаване от свобода.

Предвид тежестта на престъпното посегателство и опасността му за обществото според настоящата инстанция липсват предпоставки за отлагане на изтърпяване на наказанието. Приложението на чл. 66 от НК би означавало голямо снизхождение и не би изпълнило изискванията на целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК: поправителна (да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави), превъзпитателна (да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления), превантивна (да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото), за което наказанието следва да бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл. 61, т. 3 във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така определеното и намалено наказание десет месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което подсъдимият Д.К.М. е задържан със Заповед по реда на ЗМВР и с Постановление на Районна прокуратура – Първомай считано от 23.02.2016 година до 26.02.2016 година.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към половата неприкосновеност на гражданите.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Д.К.М. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание, тъй като причинените страдания на пострадалата са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от него виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертните заключения.

Но размерът, в който е предявен искът, според първата инстанция е завишен и като отчита разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 10000 (десет хиляди) лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За да достигне до този извод, Съдът взема предвид Комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, съгласно чието заключение към момента на изготвянето й няма данни за промяна на психическото състояние на малолетната, липсват данни за нарушено психично функциониране - няма нарушение на базовите биологични характеристики - сън, апетит, хранене; детето посещава редовно училище и общува с децата. Но се отчитат и показанията на майката В.Р.И., която свидетелства за възникнало у дъщеря й безпокойство след случилото се (безпричинен смях и плач, плач по време на сън, самоудряне по главата) – причина детето да търси специализирана помощ при психолог. А се взема предвид и обстоятелството, че пострадалата и семейство й живеят в малко населено място, в което всички се познават, и извършеното от подсъдимия, опетнило честта и достойнството на малолетната, станало достояние на гражданите там, също е свързано с последици върху психиката на К.Р.К..

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Д.К.М. следва да заплати: 1) по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 299,46 лева за съдебномедицинска и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на досъдебното производство, 2) на В.Р.И. сумата от 800,00 лева - разноски за процесуално представителство, 3) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 200,00 лева за държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Вещественото доказателство – тампон с проби от течност – следва да бъде унищожено като вещ без стойност.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ