№ 23

град Първомай, 31.03.2016 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря В.Х.,

разгледа докладваното от съдията АНД № 268 по описа на Съда за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвани са две Наказателни постановления на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с които на Л.Р.С., ЕГН **********,***, *, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва:

Ø с Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година:

ü за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 174, ал. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки;

ü за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Ø с Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година:

ü за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 174, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 15 контролни точки;

ü за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Жалбоподателят Л.Р.С. моли Съдът да отмени атакуваните наказателни постановления по съображения, изложени в жалбите и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Началникът на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбите.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са депозирани в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и са процесуално допустими, а разгледани по същество – тази, срещу Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година, е частично, а другата, срещу Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година – изцяло основателна.

От фактическа страна:

На 21.06.2015 година свидетелят Т.В.В., младши автоконтрольор при РУ на МВР – Първомай, и неговият колега И.П. са дежурни от 08:00 часа до 20:00 часа и работят по безопасността на движението и охрана на обществения ред. Автопатрулират по маршрут, предварително зададен от Началника им.

Около 17:30 часа на улица „Черноризец Храбър” в град Първомай спират за проверка лек автомобил „Пежо 106 ХР” с ДК № *, управляван от жалбоподателя.

При изискване на документи Л.С. не представя свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон. Органите на реда извършват справка чрез оперативния дежурен в Управлението и установяват, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е отнето. На жалбоподателя е извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол „Дрегер Алкотест 7510” и по издишания въздух уредът отчита концентрация от 0,99 промила, водачът е запознат с показанията на техническото средство, издаден му е талон за медицинско изследване № 0024004 и му е съставен Акт за установяване на административно нарушение бланка № 048567, препис от който му е връчен.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година.

На 02/03.07.2015 година свидетелят Я.Г.Д., младши автоконтрольор при РУ на МВР – Първомай, и неговият колега И.Б. са дежурни от 20:00 часа до 08:00 часа и работят по безопасността на движението на кръстовището на улица „Малина” с улица „Стефан Стамболов” в град Първомай, където около 00:10 часа на 03.07.2015 година спират за проверка жалбоподателя, управляващ същия автомобил (гореописания).

Л.С. заявява, че не представя свидетелство за управление на моторно превозно средство, тъй като му е отнето, полицаите извършват справка в автоматизираната информационна система на МВР, която потвърждава думите му, извършват на водача и проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” и по издишания въздух уредът отчита концентрация от 0,60 промила, водачът е запознат с показанията на техническото средство, издаден му е талон за медицинско изследване № 0024118 и му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 309 (бланка № 048656), препис от който му е връчен.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година.

От списък с рег. № 11937р-9394 / 29.05.2015 година на лаборатория за проверка на средствата за измерване се установява, че използваният на 21.06.2015 година и на 03.07.2015 година от полицаите дрегер успешно е преминал последваща проверка на 26.05.2015 година и е със срок на валидност от 6 месеца, т.е. до 26.11.2015 година.

От Писмо изх. № 2566 / 15.01.2016 година на Директора на ЦСМП – Пловдив и приложени заверени копия от страници от медицински журнал е видно, че името на Л.Р.С. не фигурира на инкриминираните дати в регистрационния журнал и в журнала за взети кръвни проби за алкохол във филиала в град Първомай.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Т.В.В. и Я.Г.Д. (актосъставители), които се кредитират като обективни, логични и кореспондиращи с приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и приложените административнонаказателни преписки.

От правна страна страна:

Правилно с Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година на Л.Р.С. е вменено в административнонаказателна отговорност нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, съгласно чийто текст На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

За това нарушение същият закон предвижда наказание по чл. 174, ал. 1: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство (…) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и / или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Наредба № 30 от 27.06.2001 година (издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието) визира: „Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и / или чрез медицински и лабораторни изследвания” (чл. 1, ал. 2), като „В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и / или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство” (чл. 6), т.е. при липса на данни за алкохолното съдържание в кръвта на водача, установени посредством експертно изследване, се ползва информацията от техническото средство, а от доказателствата по делото е видно, че употребата на алкохол от жалбоподателя е установена по показанията от техническото средство - 0,99 промила и количество алкохол в кръвта му е над инкриминирания минимум от 0,5 на хиляда.

Наказания за това нарушение са в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – за наложената глоба то е в минимума, а за налагането на лишаване от право да се управлява МПС - към средата.

Предвид множеството предишни нарушения на Л.Р.С. на правилата за движение по пътищата - видно от Справка за нарушител / водач (л. 27 – л. 29 от делото), лицето е наказвано над 40 пъти с 22 наказателни постановления и 8 фиша, – настоящият състав е на мнение, че наказанието глоба по правилата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН също следва да е поне към средата като наказанието лишаване от право да се управлява МПС, но тъй като принципът за невлошаване положението на жалбоподателя е абсолютен, това процедурно нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция.

Извършеното на 21.06.2015 година нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата и следващата се за него административнонаказателна разпоредба по чл. 174, ал. 1 от същия Закон са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани по време, място и извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което са несъстоятелни възраженияета на жалбоподателя в тази насока.

Според настоящата инстанция не се дължи произнасяне отделно за отнетите контролни точки за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, а в случая отнемането е съобразено с текста на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата, който визира: За нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: за управление на МПС… с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) - 10 контролни точки.

По различен начин стоят нещата за вмененото на Л.Р.С. с Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата и наложената санкция по чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона, както и за вмненените му с Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 150 от Закона за движение по пътищата и следващите се санкции, съответно по чл. 174, ал. 2 във връзка с ал. 1 и по чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия Закон.

Текстът на чл. 150 от Закона за движение по пътищата визира: Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач… За неизпълнение на този императив предвидената санкция е по по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона: Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.

В случая от Справката за нарушител / водач безспорно се установява, че към датите на извършване на нарушенията жалбоподателят е правоспособен водач – притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 274891794, валидно до 16.02.2016 година, и със Заповед № 61405 / 14.12.2012 година от Столична дирекция на вътрешните работи спрямо него са наложени принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, букви Е и Д от Закона за движение по пътищата, но Л.Р.С. е глобен за това, че на 21.06.2015 година и на 03.07.2015 година управлява моторно превозно средство след лишаване от това право по съдебен или административен ред. Това е текстът на чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона (Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред) и нормата съдържа както задължителното правило на поведение, така и следваща се за незпълнението санкция, т.е. разпоредбата е самостоятелна, а не се явява административнонаказателна за нарушение на чл. 150 от Закона. От друга страна, текстът на чл. 177, ал. 1, т. 1 визира две хипотези – лишаването от право да е или по съдебен, или по административен ред. И когато на дадено лице се вменява в отговорност такова нарушение, трябва конкретно да се посочи по кой точно ред то е лишено от правоуправление. Нещо повече – нормата на чл. 177, ал. 1, т. 1 е бланкетна – съдържа основните признаци на състава, но от формулировката й се разбира, че за да се приложи, трябва да бъде запълнена с фигуриращо извън нея съдържание. В случая това е посочването на съответния административен или съдебен акт, с който Л.Р.С. вече е лишен от право, когато управлява моторно превозно средство. Но това не е сторено нито с Акт от 21.06.2015 година за установяване на административно нарушение (бланка № 048567), нито с Акт № 309 / 03.07.2015 година за установяване на административно нарушение (бланка № 048656), нито с издадените въз основа на двата Акта Наказателни постановления, въпреки правомощията на наказващия орган по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН - преди произнасянето по преписката да се провери актът с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да се извърши разследване на спорните обстоятелства и макар да е допусната нередовност в акта, при безспорно установяване на конкретното виновно извършено нарушение, тогава да се издаде наказателно постановление.

Горните нарушения – непосочване на правилната квалификация на нарушението и следващата се за него санкция, както и липсата на описание на фактите и обстоятелствата, подведени под съответната правна норма – са съществени и накърняват правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е конкретното отправено към него обвинение, за което за нарушенията по чл. 150 от Закона за движение по пътищата и наложените наказания по чл. 177, ал. 1, т. 1 Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година и Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година в тези части следва да се отменят като незаконосъобразни.

Заради наложената на Л.Р.С. санкция по по чл. 174, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година следва да се отмени и като неправилно.

И с него на жалбоподателя е вменено в административнонаказателна отговорност нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата – отново за нарушаване на забраната за управление на моторно превозно средство под въздействието на алкохол, и тъй като наказващият орган е счел, че това нарушение не е първо по ред, е определил санкционната норма по чл. 174, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия Закон: Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.

Но съгласно § 6, т. 33 от Закона, „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение..., а в случая за влязло в сила наказателно постанонвление е посочено № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година, което е предмет на обжалване по делото и очевидно не е влязло в сила.

С оглед на всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Л.Р.С., ЕГН **********,***, *, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 174, ал. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

Отменя Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Л.Р.С., ЕГН **********,***, *, за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Отменя Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на на Л.Р.С., ЕГН **********,***, *, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 174, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 15 контролни точки; за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ