Р Е Ш Е Н И Е 

139

гр. Първомай, 09.12.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година, с:

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 358 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Раздел първи от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД, обн. ДВ, бр.39 от 2011 г.) на АПК.

            Съдът е сезиран с жалба вх. № *** г. /по описа на Общинска администрация – Първомай/, с която „Ш. - ***” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.И.П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли за отмяна на Заповед № ***г. на Кмета на Община – Първомай с доводи за нейната незаконосъобразност. Застъпва становище, че административният орган необосновано е приел наличие на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имот № ***, находящ се в землището на ***, за стопанската 2013/2014 г. Изтъква, че процесният административен акт противоречи на целта на посочената законова разпоредба.

Ответникът по жалбата Община – Първомай, представлявана от Кмета А. А. П., и заинтересованата страна К.В.И. пледират за отхвърлянето й като неоснователна по съображения, подробно изложени в представени писмени отговори.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. И.С.Д. поддържа жалбата, ответникът по жалбата Община – Първомай не делегира процесуален представител, а заинтересованата страна К.В.И. лично и чрез довереника си адв. Г.С. Г. отстоява застъпеното с писмения си отговор становище.  

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Приобщените доказателствени материали позволяват да се установи, че административното производство е инициирано по искане вх. № *** г. /л. 5-6/, отправено до Кмета на Община – Първомай от конституираната като заинтересована страна в настоящия процес К.В.И. в качеството й на наемател на реституиран земеделски имот № ***, с начин на трайно ползване: нива, с площ от *** дка, осма категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „М.” в землището на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, при граници и съседи: имот № ***, и имот № *** – нива на наследниците на Г. З. Х., за издаване по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на заповед за изземването му от неговия неправомерен ползвател в лицето на жалбоподателя и за предоставянето му на молителката, както и за задължаване на първия да внесе по банкова сметка *** – Първомай сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане, и за неговото санкциониране на основание чл. 40 от ЗСПЗЗ. В искането се навеждат данни, че през стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. търговецът „Ш. - ***” ООД стопанисвал без правно основание посочената земеделска земя по предназначение за земеделско производство, от което извличал добиви и ползи.

Пред административния орган молителката легитимира правния си интерес с Договори за наем на земеделска земя, сключени на 20.04.2014 г. /л. 7-8/, 05.08.2014 г. /л. 9/ и 21.07.2015 г. /л. 10-11/ съответно за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. с наемодателя М. В. Н., с ЕГН: **********,***, която видно от Удостоверение изх. № *** г. за наследници /л. 14/, издадено от Община – Първомай, обл. Пловдив, се явява единствен законен наследник на лицето А. Д. И., роден на *** г. и починал на *** г., и респективно едноличен притежател на правото на собственост върху процесния имот, възстановено в полза на универсалните правоприемници на последния с Решение № *** г. на Общинска служба по земеделие и гори – Първомай за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. *** /л. 12-13/.

Приканен в хода на предприетата административна процедура с писмо изх. № *** г. на Кмета на Община – Първомай /л. 16/ да заяви позицията си и да представи доказателства, с молба вх. № *** г. /л. 30/ жалбоподателят отрича твърденията за упражнявана от него фактическа власт върху процесната недвижимост както за минал, така и за настоящ момент. 

В отговор на запитване на Кмета на Община - Първомай, отправено с писмо изх. № *** г. /л. 22/, с писмо изх. № *** г. и вх. № *** г. /л. 25-26/ Директорът на Областна дирекция – Пловдив на Държавен фонд „Земеделие” депозира извлечение /л. 27/ от изготвения на основание чл. 9, ал. 4 от Наредба № *** г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания публичен регистър на имотите от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, попадащи в рамките на регистрирани по реда на чл. 7 земеделски парцели, според което процесният имот е очертан и заявен за подпомагане при площ на пресичането му с тази на блока на земеделско стопанство от 0, 15 ха, както следва: за кампания по директни плащания 2014 г. – от жалбоподателя, а за кампания по директни плащания 2015 г. - от лицето Д. П. Т., като за неприключилата кампания 2016 г., протичаща в периода от 1 март до 9 юни 2016 г., сведения за бенефициента не са оповестени.  

С писмо изх. № *** г. и вх. № *** г. на Началника на Общинска служба по земеделие – Първомай /л. 31/ Кметът на Община – Първомай е известен, че органът по поземлената собственост не разполага с друга информация за действителния ползвател на имота, освен с Договор вх. № *** г., сключен между К.В.И. и М. В. Н. за стопанската 2015/2016 г.

След обсъждане на данните в гореуказания смисъл административният орган се произнесъл със Заповед № *** г. /л. 32-34/, с която на основание чл. 34, ал. 1 и чл. 44, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация разпоредил изземване на процесния имот от неправомерния му ползвател в лицето на жалбоподателя за стопанската 2013/2014 г. и предаването му на правомерния в лицето на К.В.И., наред с което на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ указал, че в тридневен срок от датата на издаване на заповедта ползващият без правно основание може да внесе по конкретно посочена банкова сметка *** - Първомай сумата от 31, 93 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на ***, за стопанската 2013/2014 г., определен съобразно този, посочен в Протокол от 10.02.2014 г. на комисия, назначена със Заповед № *** г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” – Пловдив. В мотивите на оспорения административен акт Кметът на Община – Първомай изложил съображения за недоказаност на твърденията за неправомерно ползване на имота от страна на „Ш. - ***” ООД за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.

В хода на съдебното дирене са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З. П. Т., чиито показания, преценени с резервите, предписани от чл. 172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна конкретика, логичност и безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия досежно релевантните за административния спор обстоятелства и кореспондират с приобщените писмени доказателствени източници. Посоченият свидетел излага осведоменост, че през стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. процесният имот е обработван от жалбоподателя за отглеждане и добив на пшеница.

При така установените фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от активно легитимиран по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК субект срещу подлежащ съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ на съдебен контрол индивидуален административен акт пред родово и местно компетентния съобразно § 19, ал. 1, изр. І-во от ПЗР към ЗИД на АПК съд.

Разгледана по същество, същата се преценя за основателна по следните съображения:

В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК да осъществи изчерпателен контрол за законосъобразност в контекста на всички отменителни основания, предвидени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че оспорената заповед в обжалваната й част е издадена от предметно и териториално компетентен орган в лицето на Кмета на Община – Първомай, чиито правомощия произтичат от чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В атакуваната част обаче процесната заповед страда от пороците по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІІ-ро от АПК следва да се отмени.

Административният орган е сезиран с формално редовно искане вх. № *** г. /л. 5-6/ за изземване на конкретно посочен земеделски имот, което го оправомощава и задължава да осъществи по реда на административния процесуален закон проверка за наличие на предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ предпоставки и при тяхното констатиране да се произнесе със заповед за изземване на имота, която по аргумент от чл. 34 ал. 2, изр. ІІ-ро от ЗСПЗЗ подлежи на незабавно изпълнение.

С разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е нормиран бърз административен способ за изземване на реституирани имоти със земеделско предназначение с цел да се гарантира стабилност при ползването на земеделските земи като основа за земеделското производство. Нормата въвежда защитен механизъм, който е призван да охрани интересите на правомерния ползвател, като отстрани неправомерния от съответния земеделски имот, и респективно е предназначен да преустанови незаконосъобразното действие, бездействие или състояние, ако същото е налично към момента на властническата намеса. Предвид казаното упражняването на визирания способ за минал период изпада във флагрантна колизия с материалноправната му уредба и с нейната цел, тъй като се явява безпредметно и практически неизпълнимо. Продължителността на периода на неправомерното ползване е релевантна и административният орган би могъл да я изследва и/или да я съобрази единствено с оглед приложението на чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Следва да се подчертае, че в конкретния случай с искане за изземване на имота за минал период Кметът на Община – Първомай дори не е бил сезиран. Фактическото изложение на искане вх. № *** г. /л. 5-6/ действително изнася сведения, че въпросната експлоатация датира от предходни стопански години, но молителят изтъква, че същата продължава и към настоящия момент, назовавайки текущата стопанска 2015/2016 г., и претендира защита по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ занапред.

С оглед изхода на делото се обосновават процесуалните предпоставки на чл. 143, ал. 1 от АПК за ангажиране отговорността на ответника по жалбата за репариране на разноските на оспорващия за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, възлизащи в размер на 100, 00 лева, чието действително разходване е удостоверено в разписката, инкорпорирана в приложения Договор за правна защита и съдействие от 02.08.2016 г. /л. 44/.   

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІІ-ро от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № *** г. на Кмета на Община – Първомай, в частта, с която се нарежда изземване за стопанската 2013/2014 г. на земеделски имот № ***, с начин на трайно ползване: нива, с площ от *** дка, осма категория на земята при неполивни условия, находящ се в местността „М.” в землището на с. ***, общ. Първомай, обл. Пловдив, от неправомерния му ползвател „Ш. - ***” ООД и предаването му на ползвателя на правно основание К.В.И., и се предоставя възможност на неправомерния ползвател да внесе сумата от 31, 93 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на ***.

ОСЪЖДА Община – Първомай, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Кмета А. А. П., да заплати на „Ш. - ***” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.И.П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 100, 00 лева – разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:(п)

СМ/ЕД