Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. Първомай, 25.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 478 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 215 от КТ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Ю.Т.Х., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: ***, сутерен, моли съда да осъди ответника „ХРОНОВСКИ БГ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***” № 4, представлявано от управителя Й.Х. и по пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: ***, да й заплати сумата от 1 569, 55 лева – неплатен остатък от дневни командировъчни пари, полагащи й се за покриване на разходи през време на командироване в Република Чехия за периода от 25.07.2014 г. до 12.10.2014 г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 177, 75 лева - обезщетение за забава при изплащане на главницата за периода от 13.10.2014 г. до 23.11.2015 г.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен на 23.07.2014 г. между страните трудов договор ищцата била назначена на длъжността „Монтажник електронни елементи” в ответното дружество с място на работа в гр. Първомай, обл. Пловдив, като трудовото й правоотношение било прекратено с връчена й на 03.11.2014 г. Заповед изх. № 860/13.10.2014 г., издадена от управителя на ответното дружество на основание чл. 71 ал. 1 от КТ.

В изпълнение на постановена от последния Заповед № 45/23.07.2014 г. ищцата била командирована в Република Чехия с обучителна цел за периода от 25.07.2014 г. до 12.10.2014 г. /вкл./, през време на който транспортът и нощувката й били осигурени за сметка на работодателя. На 13.10.2014 г., в рамките на фиксирания с цитираната заповед 14-дневен срок, ищцата депозирала отчетен доклад за изпълнение на служебните си ангажименти през време на командироването, който ответникът отказал да приеме. За компенсиране на разходите й по време на задграничния й служебен престой същият й изплатил дневни пари в размер на 3 051, 09 лева, представляващи левовата равностойност на сумата от 1 560, 00 евро. Релевира се, че според Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, одобрена с ПМС № 40/02.07.1987 г., отсъствието на осигурен на командирования пълен пансион налага обезщетяване на дневните му разноски по ставка от 35, 00 евро, предвидена в Приложение № 2 към горецитираната наредба, поради което при съобразяване на разпоредбата на чл. 22 от същия нормативен акт ищцата калкулира полагащите й се дневни пари в общ размер на 4 620, 64 лева, от които 2 053, 62 лева, или 1 050, 00 евро - за 30-те календарни дни в периода от 25.07.2014 г. до 23.08.2014 г. /вкл./, и 2 567, 02 лева, или 1 312, 50 евро – за останалите 50 календарни дни. Сочи като неудовлетворено вземането си за разликата между дължимата й се сума от 4 620, 64 лева и възстановената й такава от 3 051, 09 лева.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното дружество чрез процесуалния си представител в лицето на адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, депозира писмен отговор вх. № 56/06.01.2016 г., с който оспорва иска като неоснователен. Възразява, че през време на командироването на ищцата бил осигурен пълен пансион от страна на приемащата страна, което съгласно чл. 20 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина предпоставяло задължение за изплащане на 30 % от полагащите се дневни пари, или 10, 50 евро на ден. Макар ищцата да не инкасирала разходи за вътрешен градски транспорт или други такива по смисъла на чл. 18 от посочената наредба, ответникът приел отчета й и й изплатил дневни пари при ставка 20, 00 евро на ден, или общата сума от 3 054, 48 лева, което документирал с разходен касов ордер № 22/16.10.2014 г.

Страните ангажират писмени и гласни доказателствени средства и пледират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, а в открито съдебно заседание поддържат процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа, като доводите си развиват и в представени писмени защити.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните съображения, намира от фактическа страна следното:

В хода на съдебното дирене по искане на ищцата са изслушани свидетелите В.Н.Г. и Д.А.П., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна конкретика, логичност и вътрешна безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантни за предмета на спора факти, кореспондират както помежду си, така и с неоспорената писмена доказателствена съвкупност, и са депозирани от лица с некомпрометирана обективност. Преки впечатления за относими обстоятелтва излага и свид. Я.И.К., но фрагментите от свидетелския й разказ, по отношение на които се открояват противоречия с този на свид. Г. и свид. П., са логически неиздържани, не намират опора в ценените от съда доказателствени източници и доколкото касаят именно спорните фактически акценти и изхождат от лице с актуални трудови ангажименти към ответното дружество, пораждат съмнения за недостоверност и следва да се игнорират. Критично преценени съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК, показанията на свид. С.М.Д., която според приложеното пълномощно /л. 18/, нотариално удостоверено с рег. № 897/16.03.2010 г. по описа на Нотариус Н.К. с район на действие Районен съд – Смолян и с рег. № 122, е овластена от ответника с представителни пълномощия, също не се ползват с доверието на съда в частта досежно действително осигурените условия на командироване, тъй като за тях същата пресъздава косвени наблюдения, които се разколебават от изнесените от свид. Г. и свид. П. данни.

По силата на приложения към исковата молба трудов договор /л. 4/, сключен на 23.07.2014 г. между страните, ищцата била назначена на длъжността „Монтажник електронни елементи” в ответното дружество, с място на работа гр. Първомай, обл. Пловдив, а със Заповед № 45/23.07.2014 г. /л. 6/ на неговия управител била командирована в Република Чехия за периода от 25.07.2014 г. до 20.12.2014 г. с цел производствено обучение във фабрика, стопанисвана от HRONOVSKY s. r. o. – Република Чехия, с право на дневни, нощни и храна съгласно тарифите на съответната страна и двупосочен автомобилен транспорт за сметка на работодателя.

След като на 12.10.2014 г. по настояване на последния ищцата се завърнала предсрочно в Република България и депозирала отчетен доклад от 13.10.2014 г. за преминато обучение по операция К0010 и К002 /л. 19/, трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 71 ал. 1 от КТ с връчена й на 03.11.2014 г. Заповед изх. № 860/13.10.2014 г. /л. 5/ на управителя на ответното дружество, което видно от неоспорения разходен касов ордер № 22/16.10.2014 г. /л. 20/ й изплатило командировъчно обезщетение в размер 3 054, 48 лева.

Кредитираните показания на свид. Г. и свид. П. разкриват сведения, че през време на командировъчния си престой в гр. Наход, Република Чехия ищцата полагала обучителен труд в горецитираното чешко предприятие, организиран на дванадесетчасови работни смени, първата от които с продължителност от 06:00 часа до 18:00 часа, а втората - от 18:00 часа до 06:00 часа, без да инкасира разходи за обществен и личен транспорт, както и за нощувките си в панисона „Обетовна”, в който била настанена, но с оглед липсата на осигурена от работодателя или от приемащата страна храна за закуска, обяд и вечеря, й се налагало да си закупува такава със собствени средства.

Противното управителят на HRONOVSKY s. r. o. – Република Чехия в лицето на Й.Х. засвидетелства с представеното по делото удостоверение от 18.12.2015 г. /л. 30-31/.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Гореобсъдените доказателства мотивират безсъмнен извод, че през процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение, в рамките на което по възложителство на работодателя, документирано по предвидения в чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ ред, ищцата е изпълнявала конкретна служебна задача в Република Чехия, което на основание чл. 215 от КТ и чл. 15 ал. 1 от НСКСЧ поражда за ответното дружество задължение за покриване на разходите й през време на командироването чрез изплащане на пътни, дневни и квартирни пари.

Съгласно чл. 25 от НСКСЧ в квартирните пари се включват разходите за ползване на легло, резервацията за него, ако е необходима, утринна закуска, отопление, осветление, баня, телевизор, радио, телефон, такси и данъци, с изключение на междуградски и международни разговори, сервиз и възстановените данъци, като всички други разходи са за сметка на дневните пари. Според чл. 18 ал. 1 от НСКСЧ с дневните пари, за чийто размер и валута чл. 15 ал. 1 от НСКСЧ препраща към Приложение № 2 към НСКСЧ, се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи.

Между страните отсъства спор, че през време на задграничната си командировка в Република Чехия ищцата не е реализирала разноски за междудържавен и вътрешен градски транспорт и нощувка, както и че на същата се полагат командировъчни дневни пари, като несъгласието в процесуалните им позиции засяга именно размера на последните.

Чл. 22 от НСКСЧ регламентира, че пълният им размер, фиксиран в Приложение № 2 към НСКСЧ, се изплаща до 30 последователни календарни дни, а за дните над тях се намалява с 25 на сто. Разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от НСКСЧ редуцира дневните пари на 30 на сто от полагащия се съобразно ставките на Приложение № 2 към НСКСЧ размер в ситуация на осигурен на командирования от приемащата страна пълен пансион в натура – се, а съгласно чл. 20 ал. 2 от НСКСЧ при частично поемане на някои разходи намалението е ограничено до техния размер, диференциран в чл. 18 ал. 3 т. 1 от НСКСЧ. За целите на определянето на намалените величини в последната хипотеза чл. 18 ал. 3 т. 1 и т. 2 от НСКСЧ дефинира относителния дял на отделните компоненти на дневните пари, както следва: за хранене, включително: обяд – 35 на сто, и вечеря – 35 на сто, и за други разходи – 30 на сто. Визираното разграничение дава основание да се приеме, че под „пълен пансион” по смисъла на чл. 20 ал. 1 от НСКСЧ се разбира осигурена на командирования храна за обяд и вечеря, в който случай на същия се полага единствено компонентата „други разходи” в размер на 30 на сто от дължимите му се съгласно Приложение 2 към НСКСЧ дневни пари.

Еднозначно установен от показанията на свид. Г. и свид. П., релевантният отрицателен факт, че през време на командировъчния й престой в Република Чехия на ищцата не е била осигурена храна за обяд и вечеря от страна на приемащата страна или работодателя, опровергавайки в този смисъл и извънсъдебното удостоверително изявление на законния представител на чешкото юридическо лице „ХРОНОВСКИ” ООД, изключва предпоставките на чл. 20 ал. 1 от НСКСЧ /в този смисъл Решение № 794 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 421 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., III г. о., ГК, и Решение № 798 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1807/2009 г., III г. о., ГК/, поради което компенсаторното задължение на работодателя за дневни пари подлежи на изчисляване по механизма на чл. 22 от НСКСЧ при дневна ставка от 35 евро.

След като съобрази, че съгласно чл. 37 ал. 1 от НСКСЧ дневните пари се отчитат съобразно фактическия задграничен престой и времето на пътуването, левовата равностойност на командировъчното обезщетение за дневни пари, дължимо се на ищцата за процесния период от 25.07.2014 г. до 12.10.2014 г. /вкл./, пресметно според чл. 15 ал. 1 изр. ІІ-ро по курса на БНБ от 1.95583 лева за едно евро, възлиза на 4 620, 65 лева.

След приспадане на изплатената от работодателя с разходен касов ордер № 22/16.10.2014 г. /л. 20/ сума от 3 054, 48 лева главният иск следва да се уважи за сумата от 1 566, 17 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването му до окончателното издължаване, за които вземания на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. За разликата над присъдения до пълния предявен размер главната претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Като недоказана съдът намира и акцесорната такава за мораторна обезвреда в размер на законната лихва за периода от 13.10.2014 г. до 23.11.2015 г. Чл. 86 ал. 1 от ЗЗД вменява на длъжника отговорност за вредите от забавата, в която по аргумент от чл. 84 ал. 2 от ЗЗД при безсрочно задължение, каквото се явява това по чл. 215 ал. 1 от КТ, същият изпада след покана на кредитора /в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК/. Приобщените доказателствени материали не съдържат отправена предсъдебна такава от ищцата към ответника, поради което за последния мораторна облигация по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД не възниква.

При гореуказания изход на спора на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът следва да разпредели между страните отговорността за претендираните от тях разноски, като съразмерно с уважената и отхвърлена част от исковете присъди в тежест на всяка от тях сумата от 250, 00 лева за адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, доказателство за чието действително престиране в полза на съответния довереник съставлявят разписките, инкорпорирани в договор № 087542/16.09.2015 г. за правна защита и съдействие /л. 8/ и договор за правна защита и съдействие от 06.01.2016 г. /л. 17/.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимата се в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разглеждане на уважения иск по чл. 215 от КТ в размер на 62, 65 лева, от чието внасяне съгласно чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК ищецът е освободен.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ХРОНОВСКИ БГ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***” № 4, представлявано от управителя Й.Х. и по пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на Ю.Т.Х., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: ***, сутерен, както следва:

Ø сумата от 1 566, 17 лева – неплатен остатък от дневни командировъчни пари, полагащи й се за покриване на разходи през време на командироване в Република Чехия за периода от 25.07.2014 г. до 12.10.2014 г. /вкл./, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2015 г. - датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на вземането, както и

Ø сумата от 250, 00 – съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита съразмерно с уважената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния предявен размер на главната претенция, както и за сумата от 177, 75 лева, представляваща обезщетение за забава при изплащане на главницата за периода от 13.10.2014 г. до 23.11.2015 г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

ОСЪЖДА „ХРОНОВСКИ БГ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***” № 4, представлявано от управителя Й.Х. и по пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Първомай в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 62, 65 лева – държавна такса за разглеждане на уважения иск.

ОСЪЖДА Ю.Т.Х., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.Р.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: ***, сутерен, да заплати на „ХРОНОВСКИ БГ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***” № 4, представлявано от управителя Й.Х. и по пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 250, 00 – съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението досежно присъденото командировъчно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2015 г. - датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на вземането.

В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

В останалата си част решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ