Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 111
гр. Първомай, 05.12.2014 г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР.
ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 338 по описа за 2014 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, правно квалифицирани
по чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът «ВЕСИНВЕСТ 777» ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Ф.Ц., чрез
пълномощника си адв. Н.Б. при Адвокатска колегия – гр. Монтана, със служебен адрес: гр. *** моли съда да
осъди ответника “АБ-ЛОГИСТИК” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Б.Б., да му заплати сумата
от 1 275, 96 лева за закупено 498, 420 лева дизелово гориво по данъчна
фактура № 5000000009/10.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 55, 77
лева – обезщетение за забавено плащане за времето от 10.02.2014 г. до датата на
подаване на исковата молба. Ангажира писмени доказателства и претендира
присъждане на сторените в настоящата инстанция деловодни разноски.
Ищцовото дружество твърди, че
на 10.02.2014 г. от свой търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр.
Монтана, бул. „Трети март” № 161, е продало на ответното дружество 498, 420
лева дизелово гориво на обща стойност 1 275, 96 лева, за което е издало
фактура № 5000000009/10.02.2014 г. с данъчна основа в размер на 1 063, 30
лева и начислен ДДС в размер на 212, 66 лева. Макар да получил горивото –
предмет на доставката, купувачът не заплатил продажната му цена.
С постъпили по делото
възражение вх. № 4195/01.09.2014 г. /по описа на Районен съд – Монтана/ и молба
вх. № 4912/05.11.2014 г. ищцовото дружество признава, че в хода на настоящото
исково производство ответникът е заплатил исковите суми за главница и мораторна
лихва, възлизащи в общ размер на 1331, 73 лева, но поддържа неудовлетвореност
на претенцията си за направени деловодни разноски съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 ал. 1 от
ГПК ответното дружество депозира отговор, с който признава предявените
обективно съединени искове и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни,
противопоставяйки правопогасяващо възражение за плащане на процесните суми,
извършено на 21.08.2014 г., в уверение на което представя писмено доказателство.
Редовно призовано в съдебно
заседание, ищцовото дружество не делегира представител, но с молба вх. №
4912/05.11.2014 г. от адв. Н.Б. *** излага писмено становище, с което поддържа
претенцията за присъждане на сторените в настоящата инстанция деловодни
разноски, като счита, че макар с осъщественото на 21.08.2014 г. плащане на
сумата от 1 331, 73 лева ответникът да е признал предявените искове, по
отношение на него отсъстват предпоставки за прилагане на привилегированата
разпоредба на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Ответното дружество чрез процесуалния си
представител адв. Д.П.П. при Плевенска адвокатска колегия отстоява процесуална
позиция за неоснователност на исковите претенции поради погасяване на дължимите
суми чрез плащане и противопоставя възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
След
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
и съобрази наведените от страните доводи, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че на
10.02.2014 г. от свой търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр.
Монтана, бул. „Трети март” № 161, ищцовото дружество е продало на ответника 498,
420 лева дизелово гориво на обща стойност 1 275, 96 лева, за което е
издало данъчна фактура № 5000000009/10.02.2014 г. с данъчна основа в размер на
1 063, 30 лева и начислен ДДС в размер на 212, 66 лева. Макар да получил
фактическата власт върху предмета на доставката, купувачът не заплатил
продажната му цена на падежа, съвпадащ с датата на сделката – 10.02.2014 г.
Предвид горното съдът намира,
че ищцовото дружество се легитимира като изправна страна по облигационно
правоотношение, възникнало от валидно сключен договор за търговска
покупко-продажба, и генериращо за купувача ответник синалагматично задължение
да плати уговераната и фактурирана цена на закупеното гориво едновременно с
нейното получаване в деня на сделката. Неизпълнението на посочения паричен дълг
на падежа, от една страна, аргументира правния интерес на ищцовото дружество да
предяви притезанието си чрез иск, а от друга, да претендира и обезщетение за
забава в размера на законната лихва за периода от настъпване на изискуемостта
на дължимата главница до окончателното й плащане.
Съдът на основание чл. 235 ал.
3 от ГПК отчете обстоятелството, че в хода на настоящото исково производство
ответникът е признал исковете и на 21.08.2014 г. е предприел плащане на процесните
задължения по банков път, в уверение на което по делото е депозиран заверен
препис на Платежно нареждане за кредитен превод, издадено на 21.08.2014 г. от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” – Първомай. Видно от посочения платежен документ, данните
от който се признават от ищеца, ответникът е погасил изцяло както главното,
така и акцесорното вземане – предмет на предявените обективно съединени
осъдителни искове, поради което същите се квалифицират като неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Заявена изрично и своевременно в настоящата инстанция, претенция на ищеца за присъждане
на деловодни разноски се преценя за допустима, а разгледана по същество – и за частично
основателна по следните съображения:
Макар ответникът да е признал исковете, остава нереализирана
другата кумулативно изискуема предпоставка по чл. 78 ал. 2 от ГПК за
освобождаването му от отговорността за разноски, доколкото именно забавата при
изпълнение на падежиралото му договорно задължение за плащане на цената по
процесната сделка е обосновала интереса на ищеца от търсената съдебна защита.
Видно от приложен към молба вх. № 4912/05.11.2014 г.
списък по чл. 80 от ГПК ищцовото дружество твърди наличие на свои вземания за разноски,
сторени за внесена по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса за
разглеждане на делото в размер на 102, 54 лева и за платено адвокатско
възнаграждение на един адвокат в размер на 750, 00 лева, като съдът счита
извършването им за доказано от представените съответно Платежно
нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН:
79500В-БД-7355/17.07.2014 г., издадена от «Централна кооперативна банка» АД –
клон Монтана и Договор за правна защита и съдействие № 0061497/16.07.2014 г.
След като с оглед въведеното от ответника възражение по
чл. 78 ал. 5 от ГПК съобрази броя и естеството на процесуалните действия,
реализирани в настоящото производство от ищцовия довереник, в контекста на
предмета на делото, което не разкрива фактическа и правна сложност над обичайната,
и като отчете обстоятелството, че адвокатът не е участвал в открити съдебни
заседания, съдът намира, че адекватно за вложения от него квалифициран труд се
явява възнаграждението, предвидено като минимално такова в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което, изчислено
съобразно имуществения интерес, възлиза на 323,
17 лева. До
посочения размер искането на ищеца за репариране на сторените от него в текущия
процес разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. Ответникът
следва да бъде задължен да възстанови изцяло и разноските на ищеца за платената
държавна такса при завеждане на исковете в горецитирания размер. След
приспадане сумата от 376, 49 лева, целево преведената от ответното дружество по
сметка на ищеца за погасяване задължението за разноски по настоящото дело, в
уверение на което е представен заверен препис на Вносна бележка, издадена на
05.11.2014 г. от „СИБАНК” ЕАД – клон Пловдив, ответникът остава задължен с
разликата от 49, 27 лева, подлежаща на присъждане в полза на ищеца.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни обективно съединените искове, предявени от «ВЕСИНВЕСТ 777» ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Ф.Ц. и по
пълномощие от адв. Н.Б. при Адвокатска колегия – гр. Монтана, със служебен адрес: гр. ***, срещу “АБ-ЛОГИСТИК”
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от управителя В.Б.Б. и по пълномощие от адв. Д.П.П. при Плевенска адвокатска
колегия, със служебен адрес: гр. ***, за осъждането му да заплати сумата от
1 275, 96 лева за закупено 498, 420 лева дизелово гориво по данъчна
фактура № 5000000009/10.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 55, 77
лева – обезщетение за забавено плащане за времето от 10.02.2014 г. до датата на
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА “АБ-ЛОГИСТИК”
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от управителя В.Б.Б. и по пълномощие от адв. Д.П.П. при Плевенска адвокатска
колегия, със служебен адрес: гр. ***, да заплати на «ВЕСИНВЕСТ 777» ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Ф.Ц. и по
пълномощие от адв. Н.Б. при Адвокатска колегия – гр. Монтана, със служебен адрес: гр. ***, сумата от 49,
27 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СМ/ВК РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/