Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 79
гр. Първомай, 14.08.2014 г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР.
ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 147 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени
искове с правно основание по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79 ал. 1 пр. І-во от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът «ЕВН България
Електроснабдяване» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представляван от пълномощника си в лицето на юрисконсулт С.Г.П., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът И.Т.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. ***, дължи следните
суми – предмет на Заповед № 55/24.02.2014 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 90/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай:
- сумата от 1 063, 30 лева –
представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа
енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от
09.06.2012 г. – 10.05.2013 г.;
- сумата от 153, 25 лева,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 26.08.2012 г.
– 23.02.2014 г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
24.02.2014 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ангажира към молбата си
писмени доказателствени средства и претендира присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът излага твърдения за
издадена в негова полза срещу ответника Заповед № 55/24.02.2014 г. за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 90/2014 г. по описа на Районен
съд – гр. Първомай, по силата на която последният е задължен да плати
гореизброените парични суми. С оглед своевременно депозирано от длъжника
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, ищецът следвало да заяви претенциите си с
нарочен иск за установяване дължимостта на процесните вземания.
Ищцовото дружество поддържа, че
в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл. 98 а от Закона
за енергетиката продава електическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, действащи през процесния период в редакцията, одобрена с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г., и влезли в сила на 27.06.2008 г. По
силата на техния чл. 7 т. 1 достачикът е поел задължение да снабдвява с
електрическа енергия обект на ответника с ИТН: 4059505, находящ се в с.
Плодовитово и представляващ преместваем павилион, като за титуляра е открит
клиентски номер **********. Ответникът, квалифициран като «небитов клиент» по
смисъла на § 1 т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката,
бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество в
изпълнение на Договор за присъединяване № 112075696/01.12.2009 г., като на
04.12.2009 г. в обекта бил монтиран електромер с фабр. № 008059426 при нулеви
показания, в уверение на което е съставен Протокол за монтаж/подмяна на
средства за търговско измерване. В изпълнение на задълженията си по общите
условия за периода 09.06.2012 г. – 10.05.2013 г. ищцовото дружество доставяло
до обекта на ответника електрическа енергия при предоставена от оператора на
мрежата мощност от 6 кВт, както и мрежови услуги, на обща стойност 1 063,
30 лева. За доставките били издадени, но незаплатени до момента от длъжника
ответник данъчни фактури, подробно описани в препис-извлечение от клиентска
сметка, приложена в материалите на заповедното производство. Съгласно чл. 11 т.
1 от общите условия ответникът следвало да заплаща цената на потребяваната електрическа
енергия, както и на всички експлоатационни услуги, в сроковете и по начините,
определени в чл. 18 ал. 1 и ал. 2 от общите условия. Съгласно чл. 27 ал. 1 от Общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, изчислено и
претендирано в общ размер на 153, 25 лева за периода от 26.08.2012 г. до
23.02.2014 г. по всяка една фактура отделно, считано от датата на падежа й до
датата на образуване на заповедното производство.
В срока по
чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор и не излага
становище по иска.
Доводи за недължимост на претендираните суми ответникът
навежда единствено в постъпилото по реда на чл. 414 от ГПК възражение в
заповедното производство по ч. гр. дело № 90/2014 г. по описа на Районен съд – гр.
Първомай, в което сочи, че за периода от 09.06.2012 г. до 10.05.2013 г. не е
консумирал енергия, като ползвал на мястото осем кв. м. тротоарно право до
01.05.2012 г. и след оттеглянето му същото е предоставено за ползване на фирма
за скара-бира.
В съдебно
заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален
представител, като ищцовото дружество с писмено изявление известява съда, че поддържа
иска, и моли с оглед процесуалното поведение на противната страна да се
постанови неприсъствено решение.
При служебна проверка, включително и въз
основа и на приложеното ч. гр. дело №
90/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай, съдът констатира, че са
изпълнени специалните кумулативно
изискуеми процесуални условия за съществуването и надлежното упражняване
правото на предявените искове: 1/ издадена
за притезанията – предмет на исковете - Заповед № 55/24.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, която не е обезсилена с влязъл в сила
съдебен акт; 2/ наличие на
оспорващо дълга възражение, депозирано от ответника в заповедното производство
по чл. 414, ал. 1 от ГПК в
законоустановения преклузивен срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК, 3/ предявяване на исковете и представяне на
доказателства за това в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Предвид
допустимостта на предявените искове и след като констатира, че:
- на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание чрез надлежно връчените му по делото съобщения и книжа;
- същият не е представил
отговор в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, и редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, без от негово име да е постъпило искане за разглеждане на
производството в негово отсъствие,
- че ищецът е упражнил
процесуалното си право по чл. 238 ал. 1 от ГПК с молба вх. № 3129/02.07.2014
г.,
и след като заключи, че ангажираните от ищеца доказателства и доказателствени средства сочат на
основателност на предявените обективно съединени искове, доколкото до
момента на приключване на устните състезания по делото не се установява
реализирано погасяване на процесните вземания, съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 239 ал. 1 във вр. с чл. 238 ал. 1 от
ГПК за постановяване срещу ответника на неприсъствено решение, с което исковите
претенции да се уважат изцяло ведно с присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2014 г.,
до окончателното й изплащане.
На основание чл. 81 от ГПК и като сезиран да разгледа иск с правно основание по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по разпределяне отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид горното и като отчете претенцията на ищеца
за присъждане на разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените в настоящото производство разноски,
които се констатират в общ размер на 425, 00 лева, от които 75, 00 лева –
внесена държавна такса и 350, 00 лева – платено юрисконсултско възнаграждение, както
и сторените в заповедното производство разноски, възлизащи в общ размер на 125,
00 лева, от които 25, 00 лева – платена държавна такса и 100, 00 лева – платено
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.Т.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. ***, че дължи на “ЕВН
България Електроснабдяване» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представляван от пълномощника си в лицето на юрисконсулт С.Г.П., следните суми – предмет на Заповед № 55/24.02.2014
г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 90/2014 г. по
описа на Районен съд – гр. Първомай:
ü
сумата
от 1 063, 30 лева – представляваща стойността на консумирана от обекта на
потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода от 09.06.2012 г. – 10.05.2013 г.;
ü
сумата
от 153, 25 лева - представляваща стойността на законната лихва за забава за
периода 26.08.2012 г. – 23.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 24.02.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Т.И., с
ЕГН: **********, с посочен
адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от пълномощника си в
лицето на юрисконсулт С.Г.П., сумата
от 425, 00 лева – разноски по настоящото производство, и 125, 00 лева - разноски по ч. гр. дело № 90/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ гр. състав.
ДА СЕ ВЪРНЕ на състава ч. гр. дело № 90/2014 г. по описа на Районен съд
– гр. Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от решението.
Настоящото решение е
неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
СМ/ ВК