Р
Е Ш Е
Н И Е
№74
гр. Първомай, 04.08.2014 г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР.
ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
София Монева
при секретаря Петя Монева.,
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 83 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК «***»,
Бизнес парк – София, сгр. ***, представлявано от М. Ж. М.Ф. чрез пълномощника
си в лицето на юрисконсулт Д.И.В., моли съда да постанови решение, по силата
на което да признае за установено, че ответникът Д.Ж.Е., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. П., ул. «***» № 29, дължи
сумата от 244, 62 лева по Заповед № 270/11.12.2013 г. за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд –
гр. Първомай, и представляваща главница по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-02936798/17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.12.2013 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът излага твърдения за
издадена в негова полза срещу ответника Заповед № 270/11.12.2013 г. за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 501/2014 г. по описа на Районен
съд – гр. Първомай, по силата на която ответникът е задължен да плати
горецитираната сума. С оглед своевременно депозирано от длъжника възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, ищецът следвало да заяви претенцията си с нарочен иск
за установяване дължимостта на процесното вземане.
Ищцовото дружество извежда
претенцията си от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-02936798/17.10.2012 г.,
с който отпуснало на ответницата заем в размер на 1 300, 62 лева, като с
предоставяне на сумата директно на търговеца съгласно чл. 1 от същия договор
задълженията на заемодателя били изпълнени. След редовно издължаване на четири
от уговорените в тежест на ответницата общо петнадесет ежемесечни вноски от 99,
72 лева, включващи изплащане на дължима главница и такса за обработка на кредита,
на 20.03.2013 г. същата преустановила престациите, като в причинна връзка с
констатирано просрочие на две месечни вноски съгласно чл. 3 от договора на
19.04.2013 г. настъпила предсрочна изискуемост на вземането, което в следствие
на извършени в хода на делото погашения възлиза и се претендира в размер на 244,
62 лева, съставляващи непогасена част от дължимата главница.
Ищцовото дружество ангажира писмени
доказателства и претендира присъждане в тежест на ответника на сторените в
заповедно и в настоящото производство разноски за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата
не депозира писмен отговор и не излага становище по иска, като в депозираното
по реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу Заповед № 270/11.12.2013 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 501/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай сочи като причина за
просрочие на дължимите вноски лични ангажименти през 2013 г., свързани със
здравословен проблем на член от семейството й.
В съдебно
заседание страните не се явяват и не изпращат процесуален представител, като
ищцовото дружество с допълнителни писмени изявления и становища заявява позиция
за поддържане на иска.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
От приложените към исковата
молба и неоспорени писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-02936798/17.10.2012 г., ищцовото дружество отпуснало на
ответницата заем в размер на 1 300, 62 лева, като съгласно чл. 1 от
контракта кредитополучателят се съгласил предоставеният му кредит да бъде
изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, което съставлявало
изпълнение на задължението на заемодателя и респективно на основание чл. 2 от
договора ангажирало заемополучателя с плащането на 15 месечни погасителни
вноски в размер на 99, 72 лева, включващи изплащане на дължима главница и такса
за обработка на кредита, в сроковете, указани в погасителния план. Видно от
Данъчна фактура № 0230003003/17.10.2012 г., издадена от „К енд К електроникс”
ЕАД – гр. София, с Идент. № 200586330, ответницата закупила от посочения
доставчик стоки на обща стойност 1 227, 00 лева, надлежно преведени по
банков път от страна на ищцовото дружество по сметка на търговеца продавач. След
редовно издължаване на четири от уговорените в тежест на ответницата ежемесечни
вноски на 20.03.2013 г. същата преустановила престациите.
Със
Заявление вх. № 6333/10.12.2013 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и предвид настъпила предсрочна изискуемост на вземането, считано от
10.04.2012 г., банката инициирала заповедно производство, образувано по ч. гр.
дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай. По същото била издадена Заповед № 270/11.12.2013 г. за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, по силата
на която ответницата била задължена да заплати на кредитора следните суми: 948,
87 лева – непогасена главница, 136, 84 лева – такса за обработка на кредита,
58, 91 лева – мораторна лихва за периода от 19.04.2013 г. до 26.11.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 19.04.2013 г. до
26.11.2013 г., както и разноски за
платена държавна такса в размер на 25, 00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100, 00 лева.
С протоколно определение на
съда от 02.07.2014 г. производството е частично прекратено поради оттегляне на
иска на основание чл. 232 от ГПК, извършено в причинна връзка с реализирано
след завеждането му погашение на дълга от страна на длъжника ответник в размер
на 900, 00 лева.
Както се
установява от материалите по приложеното ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на
Районен съд – гр. Първомай, за подаденото от длъжника в заповедното
производство възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, заявителят
бил надлежно известен на 20.01.2014 г., като в законоустановения едномесечен
срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК последният предявил иск за съществуването на
вземането на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, за което своевременно представил и
надлежни доказателства пред заповедния съд.
След като при служебна проверка,
включително и въз основа и на приложеното ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, установи,
че са изпълнени специалните
процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на
иск - а именно: за наличие на оспорващо дълга възражение, депозирано от ответницата
по чл. 414, ал. 1 ГПК и за представяне пред заповедния съд на доказателства от
страна на кредитора за предявяване на иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК в рамките на преклузивния срок по чл. 415 ал.
1 от ГПК, съдът при така изложените фактически положения, намира
същият за допустим, а разгледан по същество – и основателен по следните
съображения.
По силата на чл. 2 и 3 от Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-02936798/17.10.2012 г., с който ищцовото дружество кредитирало ответницата със
сума в размер на 1 300, 62 лева, в тежест на последната възникнало парично
задължение да престира 15 месечните погасителни вноски в размер на 99, 72 лева,
включващи изплащане на дължима главница и такса за обработка на кредита, в
сроковете, указани в погасителния план. С превеждане на частта от сумата по
кредита, целево предназначена да погаси вземането за цената на закупени от
ответницата стоки от доставчика „К енд К електроникс” ЕАД – гр. София, с Идент.
№ 200586330, ищцовото дружество изпълнило облигационното си задължение,
произтичащо от чл. 1 на горецитирания договор. В причинна връзка с констатирано
от кредитора и неоспорено от ответницата просрочие на две месечни вноски
съгласно чл. 3 от договора на 19.04.2013 г. настъпила предсрочна изискуемост на
вземането в неговия пълен размер. Последното обуславя извод за съществуване на
вземането – предмет на издадената в полза на ищцовото дружество заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и на претенцията за законната лихва върху
дължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.12.2013 г., до окончателното й изплащане.
Възражението на ответницата,
релевирано по реда на чл. 414 от ГПК в заповедното производство, не съдържа
състоятелни доводи, опровергаващи основателността на претенцията, с оглед на
което съдът не следва да ги обсъжда.
На основание чл. 81 от ГПК и като сезиран да
разгледа иск с правно основание по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от
ГПК, съдът следва да се произнесе по разпределяне отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид горното и като отчете претенцията на ищеца
за присъждане на разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество направените в настоящото производство разноски, които се
констатират в общ размер на 225, 00 лева, от които 125, 00 лева лева – внесена
държавна такса и 100, 00 лева – платено юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените в заповедното производство разноски, възлизащи в общ размер на 125, 00
лева, от които 25, 00 лева – платена държавна такса и 100, 00 лева – платено юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Ж.Е., с ЕГН: **********, с посочен адрес: с. П., общ. П., обл. Б.,
ул. «***» № *** – като
кредитополучател, ДЪЛЖИ НА „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ЖК «***», Бизнес парк – София, сгр. ***. представлявано от М. Ж. М. Ф. чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.И.В., ПЛАЩАНЕТО
НА сумата от 244, 62 лева по Заповед № 270/11.12.2013 г. за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на
Районен съд – гр. Първомай, и представляваща главница по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-02936798/17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.12.2013 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Ж.Е., с
ЕГН: **********, с посочен
адрес: с. П., общ. П., обл. Б., ДА ЗАПЛАТИ
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС»
ЕАД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК «***»,
Бизнес парк – София, сгр.***, представлявано от М. Ж. М. Ф. чрез пълномощника
си юрисконсулт Д.И.В.,
сумата от 225, 00 лева – разноски по настоящото производство, и 125, 00 лева - разноски по ч. гр. дело № 501/2013 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ гр. състав.
СЛЕД влизане в сила на настоящето съдебно решение ч. гр. дело № 501/2013
г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, ІІ съдебен състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на
състава ведно със заверен препис от решението.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
СМ / НК