Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

гр. Първомай, 08.04.2014 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав,

в открито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

при секретаря: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдия ПАВЕЛ ПАВЛОВ

гр. дело № 24 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата К.Г.К. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 2 000 лв. – предоставен от ищцата на ответника паричен заем, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.10.2012 г. до 03.10.2013 г. в размер на 189, 30 лв., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Т.А.К. *** оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. В., които съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, се установява, че от месец септември 2012 г. и месец октомври 2012 г. ответникът на няколко пъти е получил от ищцата различни парични суми – общо 2 000 лева, като Т.К. се задължил да върне цялата сума от 2 000 лв. до 30.10.2012 г. От приложените към исковата молба и представени от ищцата в хода на производството по делото писмени доказателства (л.4 от гр. д. № 1356/2013 г. по описа на РС – Карлово, където първоначално е била подадена исковата молба и л.11 от настоящето дело) се установява, че действително ищцата е предоставяла твърдените парични суми в размер общо на 2 000 лв. на ответника, като до приключване на устните състезания по делото К. не е ангажирал доказателства от които да се установява, че е заплатил на ищцата дължимите й 2 000 лв. Съдът намира, че представените от ответника писмени доказателства и показанията на разпитаната по делото свидетелка Я. Я. не установяват липсата на задължение на ответника да върне заетата от ищцата сума, тъй като заболяването и лечението на бащата на ответника не изключват възможността К. да се е срещал с ищцата (още повече, че от показанията на свидетелката Я. Я. се установява, че ищцата се е срещала с ответника в присъствието на тази свидетелка, за да го “изнудва за пари”).

От заключението от 04.03.2014 г. на вещото лице по ССЕ К.И. се установява, че мораторната лихва върху дължимата сума от 2 000 лв. за периода от 30.10.2012 г. до 03.10.2013 г. – датата, на която е била подадена исковата молба, първоначално пред РС – Кърлово, е в размер на 185, 94 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 510 лв. – платени ДТ, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Т.А.К.,***, П. обл., ул. ”***” № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Г.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., П. обл., ул. “***” № 1, адв. С.Ш., СУМАТА 2 000 лв. – предоставен от ищцата на ответника паричен заем, ЗАЕДНО С мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.10.2012 г. до 03.10.2013 г. В РАЗМЕР НА 185, 94 лв., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 510 лв., КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 189, 30 лв. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

ПП / НК