Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

гр. Първомай, 08.04.2014 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав,

в открито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

при секретаря: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдия ПАВЕЛ ПАВЛОВ

гр. дело № 20 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът К.Г.К. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 820 лв. – неиздължен остатък от предоставен от ищеца на ответника паричен заем в размер общо на 1 500 лв., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.01.2013 г. до 03.10.2013 г. в размер на 59, 83 лв., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Т.А.К. *** оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

От показанията на разпитания по делото свидетел П. В., които съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, се установява, че през месец ноември 2012 г. ответникът, при гостуване в дома на ищеца, е взел от К.К. сумата 1 500 лв. и когато ищецът е установил липсата й и е открил парите в ответника, Т.К. помолил ищецът да му ги остави, тъй като баща му е много зле и парите му били необходими за заплащане на лечението. Ищецът се съглисил и с ответника се уговорили да му остави парите като заем, като ответникът се задължил да върне цялата сума до 15.01.2013 г. От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че действително ответникът е превеждал чрез куриерска фирма на ищеца суми за погасяване на задължението си, като е изплатил общо 680 лв., като до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства от които да се установява, че е заплатил на ищеца дължимият остатък от получените 1 500 лв. – 820 лв. Съдът намира, че представените от ответника писмени доказателства и показанията на разпитанат по делото свидетелка М. К. (майка на ответника) не установяват липсата на задължение на ответника да върне заетата от ищеца сума, тъй като заболяването и лечението на бащата на ответника не изключват възможността К. да се е срещал с ищеца (още повече, че ако не дължеше пари на ищеца, ответникът нямаше да му изпраща чрез куриер различни суми периодично).

От заключението от 04.03.2014 г. на вещото лице по ССЕ К.И. се установява, че мораторната лихва върху останалата дължима сума от 820 лв. за периода от 15.01.2013 г. до 03.10.2013 г. – датата, на която е била подадена исковата молба, първоначално пред РС – Кърлово, е в размер на 58, 92 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 380 лв. – платени ДТ, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Т.А.К.,***, П. обл., ул. ”***” № ***, вх.***, ет.***, ап.***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Г.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., П. обл., ул. “***” № ***, адв. С.Ш., СУМАТА 820 лв. – неиздължен остатък от предоставен от ищеца на ответника паричен заем в размер общо на 1 500 лв., ЗАЕДНО С мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.01.2013 г. до 03.10.2013 г. В РАЗМЕР НА 58, 92 лв., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 380 лв., КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 59, 83 лв. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

ПП / НК