по НОХД № 206 / 2013 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия И.И.Ч. за това, че на 29.07.2013 година в село Градина, област
Пловдив, отнема чужди движими вещи – работеща медна гръбна пръскачка с обем 16
литра на стойност 80,00 лева, неработеща медна гръбна пръскачка с обем 16 литра
на стойност 40,00 лева – всичко на обща стойност 120,00 (сто и двадесет) лева от владението на Р.Я.Т. ***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да
я присвои, като деянието представлява маловажен
случай - престъпление по чл.
194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
Граждански иск не е
предявен.
Прокурорът поддържа изцяло
така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от
доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 194, ал. 3
във връзка с ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в
Обвинителния акт.
Изтъква, че
осъщественото при условията на пряк умисъл от И.И.Ч. деяние следва да се
преценява при смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, самопризнанията
на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство
за разкриване на обективната истина, младежката му възраст.
Изразява становище да
се наложи наказание по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и във връзка с
чл. 54, ал. 1 от НК пробация, както
следва: задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност на
явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител – и двете мерки в размер на минимума на предвиденото в посочения
текст в НК.
Моли още Съдът да
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимия адвокат
З.Н.Т. *** моли на подзащитния й да бъде наложено наказание пробация в размер на минимума на предвиденото
в закона.
Подсъдимият И.И.Ч. се присъединява
към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Дава обяснения
за семейното и имотното си състояние. Изразява съжаление за стореното.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият И.И.Ч. е роден
на *** ***, ЕГН **********,
циганин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование,
неработещ, живущ ***.
През
деня на 29.07.2013 година подсъдимият И.И.Ч. минава с каруца покрай къщата на
пострадалата Р.Я.Т. ***. Пострадалата го извиква и му предлага срещу сумата от
пет лева да натовари изхвърли натрупаната пред дома й купчина листа от картофи.
Подсъдимият се съгласява. В каруцата си той носи лопата, с която започва
работа, но тъй като товаренето става много бавно, пита пострадалата дали няма
вила за сено и тя влиза в двора да търси.
Подсъдимият
решава да я последва и в стопанска постройка вижда две медни гръбни пръскачки с
обем от по 16 литра (едната от които не работи) и решава да ги открадне. Взема
ги и ги покрива в каруцата с трева.
Когато
свършва уговорената работа, Р.Я.Т. му плаща и той си тръгва.
На
следващия ден, след като вече е смачкал двете пръскачки, подсъдимият ги предава
за скрап заедно с други метални отпадъци на свидетеля М.Г.Ч. в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали.
Когато
на 05.08.2013 година свидетелят Р.Я.Т. потърсва работещата пръскачка,
констатира, че я няма. Оглежда и установява, че и неработещата липсва.
Сигнализира органите на полицията.
От проведените оперативно-издирвателни
мероприятия извършителят И.И.Ч. е открит и признава извършеното, като дава
подробни обяснения.
От назначената
стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно
отнетото от владението на пострадалата възлиза в размер на 120,00 лева.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка
за съдимост (л. 14 от делото), Стоково-оценъчна експертиза (л. 22 – л. 23 от
дознанието), Покупко-изплащателна сметка № 1390 / 30.07.2013 година (л. 28 от
дознанието), Характеристична справка (л. 31 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в
качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 18 от дознанието); от показанията
на свидетелите, дадени на досъдебното производство (л. 19 – л. 20 от
дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и
преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт,
и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло
се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа
на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
Доколкото в кредитираната
доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят
обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху
преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за
което е привлечен под наказателна отговорност.
При така установената безспорна
фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият
И.И.Ч. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба,
за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 29.07.2013 година в село Градина, област
Пловдив, отнема чужди движими вещи – работеща медна гръбна пръскачка с обем 16
литра на стойност 80,00 лева, неработеща медна гръбна пръскачка с обем 16 литра
на стойност 40,00 лева – всичко на обща стойност 120,00 (сто и двадесет) лева от владението на Р.Я.Т. ***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да
я присвои, като деянието представлява маловажен
случай.
От
обективна страна. С
действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на
престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема инкриминираните вещи от владението на пострадалия им собственик без съгласието му и прекъсва владението му
върху тях и установява своя фактическа власт, като с оглед на незначителността
на вредните последици и другите смекчаващи отговорността обстоятелства –
ниската стойност на откраднатото, чистото съдебно минало, младежката възраст, оказаното
съдействие на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие за
разкриване на обективната истина - деянието му се квалифицира с признаците на маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
От
субективна страна
подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с
пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава
обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на
обществено опасните последици.
С оглед на посочените
и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление,
за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието
предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК
(съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Отчита се фактът, че
подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно
заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, и ниската
стойност на противозаконно отнетото (под минималната работна заплата за
страната към инкриминирания период), както и младежката му възраст, но се има
предвид и че никаква част от противозаконно отнетото, въпреки ниската му
себестойност, не е възстановена. И макар че няма отегчаващи отговорността
обстоятелства, смекчаващите не се явяват многобройни или изключителни по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.
При преценка на горепосочените
обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на
подсъдимия И.И.Ч. е най-справедливо да бъде наложено наказание при хипотезата
на чл. 54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 194,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК най-подходящо е второто в размер на законовия
минимум, а именно пробация, както следва:
Ø
задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично.
Това наказание
съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него
деяние, на семейното и имотното му състояние.
Подсъдимият следва да
заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 30,00 лева за
стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство.
Причини за извършване на деянието - незачитане
на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и
желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
По гореизложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател:
(п)
СЗ / АГ