по НОХД № 180 / 2013 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Д.И.Д. за това, че на 31.05.2013 година в град Първомай, област Пловдив, причинява на Е.М. ***, средна телесна повреда – пълно открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълно счупване на кондиларния израстък вляво, довело до счупване на челюст - престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 6000 лева, предявен от Е.М. ***, срещу подсъдимия Д.И.Д. - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК неимуществени вреди – претърпени в резултат на деянието болки и страдания - ведно със законната лихва от 31.05.2013 година - датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, както и претенцията за разноски, а пострадалият е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител с процесуален представител адвокат Я.Г.Г. от Адвокатска колегия – Пловдив.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, като намира, че извършеното следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от Д.И.Д. деяние следва да се преценява при смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, самопризнанията и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство за разкриване на обективната истина, както и младата възраст на подсъдимия.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст и съответно намалено с една трета, като счита, че по отношение на подсъдимия няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а на основание чл. 67 от НК полагането на възпитателните грижи да бъде възложено на съответния полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно справедливостта и установената практика на съдилищата.

Моли още подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

Адвокат Я.Г.Г. поддържа изцяло казаното от Държавното обвинение и моли гражданският иск да бъде уважен като основателен.

Гражданският ищец и частен обвинител Е.М. К. се присъединява към казаното от процесуалния си представител.

Процесуалният представител на подсъдимия адвокат И.С.Д. не оспорва извършеното деяние, съгласява се с прокурора и частния обвинител, че вината на неговия подзащитен е безспорно установена, моли за налагане на наказание в минимума на предвиденото, но счита, че предявеният граждански иск е неоснователен и недоказан, за което моли да бъде отхвърлен.

Подсъдимият Д.И.Д. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Д.И.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, *, общ работник в увеселителен парк, с адрес: *.

На 31.05.2013 година, докато е на работа в увеселителния парк на площада в град Първомай, подсъдимият Д.И.Д. вижда как пострадалият Е.М. К. прегръща бившата му приятелка Р., с която наскоро са се разделили.

Вечерта на същата дата подсъдимият, пострадалият и свидетелите И.Г.В., А.Д.Д. и К.Д.В. разговарят и пият бира на пейка в градската градина на град Първомай. Заради отношенията на пострадалия с бившата приятелка на подсъдимия между двамата възниква спор, при който Д.И.Д. нанася удари по лицето и зад врата на Е.М. К.. След намесата на свидетелите И.Г.В. и А.Д.Д. боят е прекратен, подсъдимият напуска мястото, а пострадалият се прибира у дома и предполага, че челюстта му е счупена, тъй като неестествено виси надолу.

На следващи ден Е.М. К. постъпва в болница в град Пловдив, в която претърпява операция на челюстта и остава на лечение.

От заключението на извършената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия Е. К. е причинено пълно открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълно счупване на кондиларния израстък вляво, отток и кръвонасядане отдясно на брадата. Пълното открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълното счупване на кондиларния израстък вляво са причинили счупване на челюст - т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Оттокът и кръвонасядането отдясно на брадата са причинили болка и страдание – т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 22 от делото), Характеристични справки (л. 14 – л. 15 от дознанието), Епикриза и Съдебномедицинско удостоверение (л. 22 – л. 23 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза № 351 / 2013 година по писмени данни (л. 29 – л. 32 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 17 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 18 – л. 21 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 31.05.2013 година в град Първомай, област Пловдив, причинява на Е.М. ***, средна телесна повреда – пълно открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълно счупване на кондиларния израстък вляво, довело до счупване на челюст.

От обективна страна подсъдимият с действията си - нанасяне на удар по лицето на пострадалия Е.М. К., му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, като освен средната телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в пълно открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълно счупване на кондиларния израстък вляво, с противоправното си поведение подсъдимият причинява и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК – болка и страдание заради причинените отток и кръвонасядане отдясно на брадата, но деянието му се квалифицира по по-тежкия престъпен състав, тъй като според практиката на Върховния съд е налице поглъщане на по-лекия.

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчита следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание и подробно обяснява механизма на деянието си, с което съдейства за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност и младата му възраст. Но тези обстоятелства настоящият състав не намира за изключителни или многобройни, тъй като отчита и отегчаващи отговорността обстоятелства - че от действията на подсъдимия на пострадалия са причинени повече от едно травматично увреждание - освен средната телесна повреда е причинена и лека - и че подсъдимият не е пряко предизвикан от поведение на пострадалия, за да му нанесе удари по лицето и врата.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо би било на подсъдимия Д.И.Д. да бъде наложено наказание по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК към минимума на предвиденото по чл. 39, ал. 1 от НК, тъй като специалната разпоредба на закона не предвижда минимум, но над него, а именно лишаване от свобода в размер на шест месеца.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на четири месеца лишаване от свобода. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Съдът намира, че целите на наказанието могат да с изпълнят без реалното му изтърпяване, за което на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за минималния изпитателен срок от три години, а на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК през изпитателния срок на условното осъждане следва да бъде възложено полагането на възпитателни грижи от съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Първомай по местоживеене на подсъдимия.

Определено по този начин, наказанието съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесния интегритет на гражданите.

Приетия за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Д.И.Д. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер. Причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

За да определи размера на предявения неимуществен иск, Съдът не взема предвид причинената лека телесна повреда, тъй като за нея няма предявено искане за обезщетение, но отчита, че заради пълното открито счупване на долната челюст вдясно в областта на 44, 45 зъби и пълното счупване на процесус кондиларис вляво пострадалият е следвало да претърпи оперативна интервенция с едноседмичен болничен престой и назначени два контролни прегледа в рамките на един месец след изписването, за което претендираната сума не се явява завишена и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е справедливо да се уважи искът изцяло - 6000 (шест хиляди) лева – обезвреда за претърпени в резултат на деянието болки и страдания, ведно със законната лихва от 31.05.2013 година - датата на увреждането - до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати на пострадалия Е.М. К. и направените в хода на наказателното производство разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд – Първомай - сумата от общо 310 лева: 70 лева за съдебномедицинска експертиза на досъдебното производство, сумата от 240 лева за държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ