МОТИВИ

 

по НОХД № 176 / 2013 година

 

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия А.В.Г. ***, за това, че през периода месец март 2011 година – месец юни 2013 година в град Първомай, област Пловдив, след като е осъден (с Решение № 34 / 29.08.2006 година по брачно дело № 28 / 2006 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 13.09.2006 година и с Решение № 58 от 28.06.2012 година по гражданско дело № 619 / 2011 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 28.06.2012 година) да издържа свой низходящ – Д.А.Г. от град Първомай, област Пловдив - съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски: шестнадесет месечни вноски в размер на по 30 лева месечно или 480 лева за периода от месец март 2011 година до 27.06.2012 година; дванадесет месечни вноски в размер на по 100 лева месечно или 1200 лева за периода от 28.06.2012 година до месец юни 2013 година - всичко в общ размер на 1680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 183, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от А.В.Г. деяние следва да се преценява при смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 183, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст и съответно намалено с една трета, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за минимален изпитателен срок, а на основание чл. 67, ал. 2 от НК полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок да бъде възложено на съответния полицейски инспектор по местоживеене на осъдения.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.С.М. *** моли при постановяване на присъдата да се има предвид редът, по който се провежда наказателното, чистото съдебно минало на подзащитния й, направеното от него самопризнание и оказано съдействие както на досъдебното, така и в съдебното производство. Моли за налагане на наказание пробация в размер на минимума, предвиден в закона за извършеното престъпление.

Подсъдимият А.В.Г. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимият А.В.Г. е роден на *** ***, ЕГН **********, циганин, български гражданин, разведен, неосъждан, без образование (неграмотен), общ работник на частни начала, с адрес: ***.

 

През 2004 година подсъдимият А.В.Г. и пострадалият свидетел М.Й.Д. сключват граждански брак, от който на 20.04.2005 година им се ражда дете - Д.А.Г..

С Решение № 34 от 29.08.2006 година по брачно дело № 28 / 2006 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 13.09.2006 година, бракът между съпрузите е прекратен с одобряване на споразумение между тях и подсъдимият А.В.Г. е осъден да заплаща на свидетеля М.Д. като майка и законен представител на малолетното им дете месечна издръжка в размер на 30 лева до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й.

Впоследствие в Районен съд - Първомай е образувано изпълнително дело № 22 / 2009 година с предмет издръжка в полза на детето Д.Г., представлявана от своята майка и законен представител М.Д., като първоначално подсъдимият внася дължимите суми за издръжка на малолетната си дъщеря.

С Решение № 61 от 24.06.2011 година по гражданско дело № 136 / 2011 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 03.08.2011 година, детето Д.А.Г. е настанено в дома на баба си и дядо си - К.В.Д. и Й.И.Д. - до навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата.

С Решение № 58 от 28.06.2012 година по гражданско дело № 619 / 2011 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 28.06.2012 година, размерът на първоначалната издръжка е изменен, като подсъдимият А.Г. е осъден да заплаща на свидетеля К.Д. като настойник и законен представител на малолетното дете месечна издръжка в размер на по 100 лева, считано от 20.12.2011 година до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване.

До края на 2010 година подсъдимият изпълнява задължението си за изплащане на дължимата издръжка, като на 29.11.2010 година внася сумата от общо 60 лева и за месеците януари и февруари на 2011 година, но след това безпричинно преустановява изпълнението на задължението си и до 05.07.2013 година (когато е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК по образувано наказателно производство срещу него). Така А.Г. (който живее и работи в чужбина, има и друго семейство с още две деца) изпада в забава в размер на повече от две месечни вноски: шестнадесет месечни вноски от по 30 лева за периода от месец март 2011 година до 27.06.2012 година – общо 480 лева - и дванадесет месечни вноски от по 100 лева за периода от 28.06.2012 година до месец юни 2013 година – общо 1200 лева, или в общ размер на 1680 за периода от месец март 2011 година (до когато е последното му плащане) до месец юни 2013 година (месецът, предхождащ привличането му като обвиняем по настоящото дело).

През инкриминирания период подсъдимият не взема при себе си за отглеждане детето Д.Г., не поддържа връзка с него, не му прави подаръци, не му дава никакви пари (нито на бившата си съпруга). Липсва и каквато и да е уговорка между подсъдимия и който и да е от свидетелите М.Д. и К.Д. относно сроковете, начина и др. за заплащането на издръжката.

При привличането на А.Г. в качеството на обвиняем са му разяснени отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК и привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК, като му е даден срок за погасяване изцяло или отчасти на задължението за издръжка, което той не изпълнява.

Свидетелите М.Д. и К.Д. заявяват на досъдебното производство, че от неплащането на издръжката през инкриминирания период не настъпват вредни последици за детето – баба му се грижи за него, но изпитва затруднения.

След като подсъдимият преустановява плащането по изпълнително дело № 22 / 2009 година, детето започва да получава издръжка от Държавата чрез Община Първомай и за сметка на длъжника, като от 16.02.2012 година до 16.07.2013 година е изплатена сума в размер на 903 лева, съответно по 30 лева месечно за периода от месец януари 2012 година до месец май 2012 година и по 60 лева месечно за периода от месец юни 2012 година до месец юни 2013 година.

При предявяване на материалите от делото в хода на досъдебното производство служебният защитник на подсъдимия прави искане да бъде приспадната от дължимата сума получената от държавата издръжка в размер на 903 лева, за което прилага протокол на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай, както и заверено копие от вносна бележка за платена на 09.11.2010 година сума от 60 лева за месеците януари и февруари 2011 година. В обстоятелствената част на обвинителния си акт прокурорът се мотивира, че не повдига обвинение за сумата от 60 лева за месеците януари и февруари 2011 година, но с невъзстановяването на държавата по изпълнителното дело на сумата от 930 лева от страна на подсъдимия обосновава отказа си същата да бъде изключена от предмета на обвинението.

Общият брой на дължимите от подсъдимия месечни вноски за издръжка за периода от месец март 2011 година (до когато е последното плащане за месец февруари 2011 година) до месец юни 2013 година включително (към момента на привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем), е двадесет и четири: шестнадесет месечни вноски от по 30 лева за периода от месец март 2011 година до 27.06.2012 година – общо 480 лева - и дванадесет месечни вноски от по 100 лева за периода от 28.06.2012 година до месец юни 2013 година – общо 1200 лева - или в общ размер на 1680 лева за целия инкриминиран период.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост (л. 16 от делото), Решение № 34 от 29.08.2006 година по брачно дело № 28 / 2006 година на Районен съд – Първомай (л. 22 – л. 23 от дознанието), Решение № 61 от 24.06.2011 година по гражданско дело № 136 / 2011 година на Районен съд – Първомай (л. 24 – л. 25 от дознанието), Решение № 58 от 28.06.2012 година по гражданско дело № 619 / 2011 година на Районен съд - Първомай (л. 43 – л. 44 от дознанието), Протоколи от 31.07.2013 година и 29.07.2013 година на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай по изпълнително дело № 22 / 2009 година (л. 52 – л. 44 от дознанието), вносна бележка (л. 54 от дознанието), характеристична справка (л. 57 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 17 - л. 18 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 33 – л. 34 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното и в съдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

 

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода месец март 2011 година – месец юни 2013 година в град Първомай, област Пловдив, след като е осъден (с Решение № 34 / 29.08.2006 година по брачно дело № 28 / 2006 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 13.09.2006 година и с Решение № 58 от 28.06.2012 година по гражданско дело № 619 / 2011 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 28.06.2012 година) да издържа свой низходящ – Д.А.Г. от град Първомай, област Пловдив - съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски: шестнадесет месечни вноски в размер на по 30 лева месечно или 480 лева за периода от месец март 2011 година до 27.06.2012 година; дванадесет месечни вноски в размер на по 100 лева месечно или 1200 лева за периода от 28.06.2012 година до месец юни 2013 година - всичко в общ размер на 1680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева.

 

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период безпричинно не плаща издръжка на свой низходящ.

 

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

 

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации с престъпното си бездействие подсъдимият А.Г. осъществява състава на престъплението, визиран в чл. 183, ал. 1 от НК, поради което Съдът го признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия А.В.Г. е най-справедливо да бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК най-подходящо е второто в размер към, но над законовия минимум, а именно пробация, както следва:

Ø     задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø     задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ