по НОХД № 112 / 2013 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия В.И.К. за това, че на 09.03.2013 година в град Първомай, област Пловдив, причинява на Г.Б.В. ***, средна телесна повреда – открито счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период от 30 дни при обичайно развитие на оздравителните процеси месеца - престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 10000 лева, предявен от Г.Б.В. ***, срещу подсъдимия В.И.К. - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК имуществени вреди в размер на 920 лева, представляващи стойността на ортопедичния имплант, поставен на ръката на пострадалия за лечение на причинения от подсъдимия фрактура, и в размер на 9080 лева обезвреда за неимуществени вреди – претърпени в резултат на деянието морални болки и страдания - ведно със законната лихва от 09.03.2013 година - датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, а пострадалият е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител с процесуален представител адвокат Стоянка Динкова Караславова-Михайлова от Адвокатска колегия – Пловдив.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, като намира, че извършеното следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от В.И.К. деяние следва да се преценява при смекчаващи вината обстоятелства - самопризнанията на подсъдимия и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство за разкриване на обективната истина, както и чистото му съдебно минало (предвид реабилитацията).

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст и съответно намалено с една трета, като счита, че по отношение на подсъдимия няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а на основание чл. 67 от НК полагането на възпитателните грижи да бъде възложено на съответния полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия К..

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно справедливостта и установената практика на съдилищата.

Вещественото доказателство - мотика с дървена дръжка с дължина 94 см и метално острие в трапецовидна форма с размери 18 см х 12 см – предлага да се унищожи като вещ без стойност.

Моли още подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

Адвокат С.Д.К. поддържа изцяло казаното от Държавното обвинение с уточненията, че наказанието трябва да бъде около средата на предвиденото в Закона да бъде търпяно реално.

Моли гражданският иск да бъде уважен така, както е предявен. Алтернативно моли, ако Съдът прецени исканата сума от 9080 лева за прекомерно завишена, да присъди сума по справедливост и съобразно практиката на съда.

Гражданският ищец и частен обвинител се присъединява към казаното от процесуалния си представител.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.Я.Я. моли на подзащитния му да бъде наложено минималното предвидено в Закона наказание, предвид пълните самопризнания и настъпилата реабилитация, което да бъде отложено по чл. 66 от НК.

Моли за уважаване на предявения граждански иск в рамките на разума и справедливостта, тъй като го намира за прекалено завишен и предвид че подзащитният му е безработен.

Подсъдимият В.И.К. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият В.И.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, циганин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран по чл. 88а от НК), без образование (неграмотен), неработещ, с адрес: *.

Същият е осъждан с влезли в сила съдебни актове, както следва:

1. С Присъда № 355 от 24.09.1992 година по НД № 355 / 1992 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 02.10.1992 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и девет месеца за престъпление по чл. 381 от НК и на лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 297, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като му е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на една година и девет месеца лишаване от свобода и е отчетено предварителното задържане от 11.11.1991 година до 13.12.1991 година, от 02.01.1992 година до 12.06.1992 година и от 09.07.1992 година до влизане на присъдата в сила.

2. С Присъда № 93 от 24.03.1993 година по НОХД № 93 / 1993 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 01.04.1993 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на единадесет месеца за престъпление по чл. 381, ал. 1 от НК, като е постановено да изтърпи отделно неизтърпяната част от 8 месеца и 24 денонощия лишаване от свобода по НОХД № 355 / 1992 година.

Видно от Справка рег. № И – 6946 / 17.06.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, В.К. постъпва в Затвора – София на 01.03.1993 година с Присъда по НОХД № 355 / 1992 година и търпи наказанието до 09.11.1993 година, от когато започва да търпи наказанието по Присъда по НОХД № 93 / 1993 година и на 07.10.1994 година е освободен по изтърпяване.

3. С Присъда № 49 от 26.09.1995 година по НОХД № 15 / 1995 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 11.10.1995 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на 02.02.1995 година.

4. С Присъда № 22 от 19.03.1996 година по НОХД № 19 / 1995 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 03.04.1996 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на пет години при първоначален усилено строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено през периода 10 – 24 април 1995 година.

Със същата присъда на основание чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени по НОХД № 15 / 1995 година и НОХД № 19 / 1995 година и е определено едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на пет години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с ½ - лишаване от свобода в размер на седем години и половина, като е зачетено изтърпяното наказание в размер на пет месеца и три дни лишаване от свобода.

Видно от Справка рег. № И – 6946 / 17.06.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, В.К. *** на 20.10.1995 година за изтърпяване на общото наказание по НОХД № 15 / 1995 година и НОХД № 19 / 1995 година и на 23.10.2002 година е освободен по изтърпяване.

5. С Присъда № 15 от 15.02.2001 година по НОХД № 15 / 2001 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 06.03.2001 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на четири месеца за престъпление по чл. 252, ал. 1 (стар текст, отменен, по-благоприятен за дееца, съгласно чл. 2, ал. 2 от НК) във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от НК, извършено на 15.06.1992 година, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Предвид съдебното минало и с оглед на разпоредбите на Глава десета от Общата част на НК, лицето е реабилитирано по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК и следва да се счита за неосъждано, тъй като от изтърпяване на общото наказание по НОХД № 15 / 1995 година и НОХД № 19 / 1995 година са изминали повече от 10 години и от изтичане на изпитателния срок на условното наказание по НОХД № 15 / 2001 година на 06.03.2004 година са изтекли повече от 5 години.

Следобед на 09.03.2013 година подсъдимият В.И.К. консумира бира в заведение в квартал Любеново на град Първомай и слуша силна музика от радиото си. Там идва свидетелят Д.И.К. и прави забележка на подсъдимия да си тръгне и той си тръгва от заведението.

Пътят му минава покрай къщата на пострадалия свидетел Г.Б.В., който се намира на улицата пред дома си. Когато К. минава покрай него, между тях възниква словесен спор, прераснал в сбиване.

Намесват се свидетелите Д.И.К. и П.М.З., който по същото време е дошъл до дома на пострадалия, боят е прекратен, а подсъдимият си тръгва, но малко по-късно се връща до къщата на пострадалия с мотика.

В това време пострадалият и свидетелят М.Й.Т. (с която живеят на семейни начала) са в двора на къщата си. Когато виждат приближаването на подсъдимия, свидетелят Г.Б. заключва пътната врата с райбер. Но В.К. прескача оградата и удря свидетеля Г.Б. с мотиката по лявата ръка, при което се получава открито счупване на лакътната кост и потича много кръв. Свидетелят М.Т. започва да крещи на подсъдимия, той взема от земята парче от тротоарна плочка, хвърля го по нея и я улучва по лявата буза.

След намесата на свидетеля Г.И.К., минаващ наблизо, боят отново е прекратен.

След подаден сигнал на място пристига патрулен автомобил и екип на Бърза помощ. Пострадалият е откаран в болницата за медицинска помощ, а впоследствие е проведено лечение.

Подсъдимият предава доброволно на органите на Полицията мотиката, с която удря пострадалия.

От заключението на извършената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия Г.В. е причинено открито счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период от 30 дни при обичайно развитие на оздравителните процеси - т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Причинени са му и разкъсно-контузна (надлъжна) рана по кожата в средната трета на лявата предмишница в областта на описаното счупване, причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, и кръвонасядане и охлузване по гръдния кош, причинило болка и страдание, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: справка за съдимост и бюлетини (л. 20 – л. 27 от делото), Справка рег. № И – 6946 / 17.06.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието (л. 28 от делото), Фактура № 2000000099 / 18.03.2013 година, Вносна бележка от 19.03.2013 година, Съдебномедицинско удостоверение № 261 / 2013 година, Епикриза, издадена от отделение по ортопедия и травматология към Многопрофилна болница за активно лечение „Пловдив” АД – Пловдив (л. 31 – л. 34 от делото), Съдебномедицинска експертиза № 152 / 2013 година по писмени данни (л. 17 – л. 19 от дознанието), Експертно решение на ТЕЛК (л. 23 от дознанието), протокол за предупреждение (л. 26 от дознанието), протоколи за доброволно предаване (л. 27 – л. 28 от дознанието), характеристични справки (л. 41 – л. 43 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 5 от дознанието); от показанията на свидетелите (л. 6 – л. 11, л. 25 от дознанието) от вещественото доказателство - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 09.03.2013 година в град Първомай, област Пловдив, причинява на Г.Б.В. ***, средна телесна повреда – открито счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период от 30 дни при обичайно развитие на оздравителните процеси.

От обективна страна подсъдимият с действията си - нанасяне на удар по тялото на пострадалия Г.Б.В., му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, като освен средната телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в открито счупване на лявата лакътна кост, с противоправното си поведение подсъдимият причинява и две леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК – болка и страдание заради разкъсно-контузна (надлъжна) рана по кожата в средната трета на лявата предмишница в областта на описаното счупване (чл. 130, ал. 1 от НК) и болка и страдание заради кръвонасядане и охлузване по гръдния кош (чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК), но деянието му се квалифицира по по-тежкия престъпен състав, тъй като според практиката на Върховния съд е налице поглъщане на по-лекия.

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчита следното:

Отегчаващи отговорността обстоятелства са, че подсъдимият предварително се снабдява с мотика и се връща до дома на пострадалия, за да извърши престъплението, че от действията му са причинени повече от едно травматични увреждания на пострадалия, като освен средната телесна повреда са причинени и две леки и че е нападната и ударена с парче от тротоарна плочка жената на пострадалия.

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание и подробно обяснява механизма на деянието си, с което съдейства за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало (предвид настъпилата реабилитация).

И въпреки отегчаващите отговорността обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест със смекчаващите, Съдът е на мнение, че предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да се определи при условията на чл. 54 от НК към средата на посоченото в нормата на чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, а именно в размер на три години.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на две години лишаване от свобода, което наказание предвид факта, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, не следва да бъде изтърпяно реално, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено, но за максималния срок от пет години, като полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок на условното осъждане се възложат на съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” по местоживеене на подсъдимия.

Определено по този начин, наказанието съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесния интегритет на гражданите.

Вещественото доказателство – мотика с дървена дръжка с дължина 94 см и метално острие в трапецовидна форма с размери 18 см х 12 см – следва да се унищожи като вещ без стойност.

Приетите за съвместно разглеждане срещу подсъдимия В.И.К. граждански искове за имуществени и неимуществени вреди Съдът намира за доказани по своето основание, тъй като причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

Но размерът, в който е предявен неимущественият иск, според първата инстанция е завишен и като отчита разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 6080 (шест хиляди и осемдесет) лева – обезвреда за претърпени в резултат на деянието морални болки и страдания, ведно със законната лихва от 09.03.2013 година - датата на увреждането - до окончателното изплащане на сумата, а до пълния му предявен размер от 9080 лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За да достигне до този извод, Съдът не взема предвид изявлението на защитника на подсъдимия, че В.И.К. е безработен, тъй като сумата се присъжда като обезвреда за настъпили неблагоприятни последици за пострадалия и е без значение имущественото състояние на причинителя на деликта. Не се отчитат и причинените леки телесни повреди, тъй като за тях няма предявено искане за обезщетение, но се взема предвид лисата на доказателства за последвали усложнения при оздравяването, както и свързани с тях допълнителни затруднения пострадалият да води нормален живот.

Имущественият иск е доказан и по размер – претендираната обезвреда в размер на 920 лева е за стойността на ортопедичния имплант, поставен в ръката на пострадалия за лечение на причинената от подсъдимия фрактура, за което се дължи и законна лихва от 09.03.2013 година - датата на увреждането - до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият В.И.К. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 60 лева за съдебномедицинска експертиза на досъдебното производство, сумата от 280 лева за държавна такса върху уважената част от гражданските искове – общо 7000 лева, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Разноските за служебно назначения особен представител ще бъдат допълнително определени от Съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК след получаване на информация за размера им от Националното бюро за правна помощ.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ