по НОХД № 70 / 2013 година

Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия В.И.К. за това, че на 02.06.2012 година в град Първомай, област Пловдив, отнема чужди движими вещи: 4 броя квадратни железни профили дълги по 1,30 метра с дължина на стената 6 см на обща стойност 119,60 лева, 4 броя ръчно изработени оси с квадратно сечение със страна на квадрата 4 см с дължина по 1, 20 метра на обща стойност 45,60 лева, 4 броя ръчно изработени оси с кръгло сечение с диаметър 5 см с дължина по 1,20 метра всяка една на обща стойност 49,63 лева, 2 броя парчета от П-образен винкел със страна 4 см и с дължина по 1,20 метра всяко едно на обща стойност 9,14 лева, 8 броя парчета от П-образен винкел със страна 4 см и с дължина от 1 метър всяко едно на обща стойност 30,48 лева, 10 броя парчета от П-образен винкел със страна 4 см и с дължина от 0,60 метра всяко едно на обща стойност 22,86 лева, 1 брой ръчно изработена лира от баня с дължина от 1,30 метра с диаметър на тръбата от 8 см на стойност 13,35 лева и 1 брой врата, изработена от винкел и железни пръчки от 14 мм с размери от 1,2 м х 1 м на стойност 24,10 лева - всичко на обща стойност 314,76 лева от владението на Г.Б.В. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено от доказателствата по делото деянието да е извършено от подсъдимия. Предлага при определяне на наказанието за процесното деяние, извършено от подсъдимия, Съдът да вземе предвид от една страна като смекчаващи вината обстоятелства сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, а от друга страна като отегчаващо вината му обстоятелство – предишните му осъждания, и на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 194, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер между минимума и средата на предвиденото в посочения текст, което с оглед постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и най-вече с оглед поправяне и превъзпитание би могло да се постигне и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като на основание чл. 67, ал. 2 от НК следва полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок да бъдат възложени на съответния полицейски инспектор по местоживеенето на подсъдимия.

Предлага и да бъдат групирани наказанията на подсъдимия по настоящото дело и по НОХД № 112 / 2013 година по описа на Районен съд – Първомай, като му се определи едно общо, най-тежко за изтърпяване наказание лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното общо наказание да бъде отложено за срок от пет години.

Моли подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

Предявеният граждански иск не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1 от НК – не се сочат нито характерът, нито размерът на вредите, които се претендират.

Като частен обвинител е конституиран пострадалият Г.Б.В. ***, който поддържа обвинението наравно с прокурора.

Защитникът на подсъдимия адвокат С.К.С. *** пледира, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на една част от вещите - описаните в приемно-предавателния протокол, за което моли неговият подзащитен да понесе отговорност, а за кражбата на останалите да бъде оправдан, тъй като няма никакви доказателства тези вещи да са били отнети от него.

Моли при определяне на наказание в минимума Съдът да има предвид освен смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени от прокуратурата, така и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство от подсъдимия. Присъединява се към прокурора относно исканото групиране.

Подсъдимият В.И.К. се присъединява към казаното от защитника си. Първоначално отрича вината си, след това я признава и изразява съжаление. Не дава обяснения.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимият В.И.К. е роден на *** ***, циганин, български гражданин, неженен, без образование (неграмотен), работещ обща работа на частно в земеделието и строителството, живущ ***.

Същият е осъждан с влезли в сила съдебни актове, както следва:

1. С Присъда № 355 от 24.09.1992 година по НД № 355 / 1992 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 02.10.1992 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и девет месеца за престъпление по чл. 381 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периодите 09.08.1991 година – 14.08.1991 година, 04.10.1991 година – 12.10.1991 година, 13.12.1991 година – 02.01.1992 година, 12.06.1992 година – 09.07.1992 година, и на лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 297, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 13.12.1991 година – 12.06.1992 година, като му е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на една година и девет месеца лишаване от свобода и е отчетено предварителното задържане от 11.11.1991 година до 13.12.1991 година, от 02.01.1992 година до 12.06.1992 година и от 09.07.1992 година до влизане на присъдата в сила.

2. С Присъда № 93 от 24.03.1993 година по НОХД № 93 / 1993 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 01.04.1993 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на единадесет месеца за престъпление по чл. 381, предложение 1 от НК, извършено в периода 22.01.1993 година – 07.02.1993 година, като е постановено да изтърпи отделно неизтърпяната част от 8 месеца и 24 денонощия лишаване от свобода по НОХД № 355 / 1992 година.

Видно от Справка рег. № И – 1365 / 28.01.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, В.К. постъпва в Затвора – София на 01.03.1993 година с Присъда по НОХД № 355 / 1992 година и търпи наказанието до 09.11.1993 година, от когато започва да търпи наказанието по Присъда по НОХД № 93 / 1993 година и на 07.10.1994 година е освободен по изтърпяване.

3. С Присъда № 49 от 26.09.1995 година по НОХД № 15 / 1995 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 11.10.1995 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на 02.02.1995 година.

4. С Присъда № 22 от 19.03.1996 година по НОХД № 19 / 1995 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 03.04.1996 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на пет години при първоначален усилено строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено през периода 10 – 24 април 1995 година.

Със същата присъда на основание чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени по НОХД № 15 / 1995 година и НОХД № 19 / 1995 година и е определено едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на пет години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с ½ - лишаване от свобода в размер на седем години и половина, като е зачетено изтърпяното наказание в размер на пет месеца и три дни лишаване от свобода.

Видно от Справка рег. И – 1365 / 28.01.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, В.К. ***0.1995 година за изтърпяване на общото наказание по НОХД № 15 / 1995 година и НОХД № 19 / 1995 година и на 23.10.2002 година е освободен по изтърпяване.

5. С Присъда № 15 от 15.02.2001 година по НОХД № 15 / 2001 година по описа на Военен съд – Пловдив, влязла в сила на 06.03.2001 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на четири месеца за престъпление по чл. 252, ал. 1 (стар текст, отменен, по-благоприятен за дееца, съгласно чл. 2, ал. 2 от НК) във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от НК, извършено на 15.06.1992 година, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

6. С Присъда № 16 от 25.07.2013 година по НОХД № 112 / 2013 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 10.08.2013 година, с приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на две години за престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, извършено на 25.07.2013 година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години.

Пострадалият свидетел Г.Б.В. съхранява в стопанска постройка в неоградения двор на жилището си на улица * в град Първомай, област Пловдив, различни метални предмети.

На 02.06.2012 година около 7 часа сутринта вижда по двора разхвърляни вещи, отива до стопанската постройка, която не се заключва, и установява, че му липсва част от тях – дингили (железни оси с кръгло сечение за каруци), п-образни винкели, оси с квадратно сечение, лира за баня, врата от винкел и железни пръчки. Усъмнява се, че железата са в дома на подсъдимия В.К., тъй като предишната вечер е видял коня му отвън.

Отива до дома на подсъдимия и разбира от дъщеря му, че баща й не се е прибирал цяла нощ вкъщи.

Излиза на пътя за Караджалово, забелязва паднала ръжда от железа и по дирята стига до пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се до бившата ремонтно-тракторна станция, стопанисван от „Еко Метал” ЕООД – Пловдив.

Същия ден, малко след като отваря пунктът (след 8:00 часа сутринта) с кон и каруца пристига като първи клиент подсъдимият В.И.К. и предава на закупчика Ц.Р. Т. железни предмети с тегло 315,00 кг, за което му е издадена покупко-изплащателна сметка № 25 / 02.06.2012 година за сумата от 121,90 лева.

Когато пострадалият отива в пункта (около половин час, след като подсъдимият си тръгва), вижда в един контейнер липсващите му железа и от свидетеля Ц.Р. Т. разбира, кой ги е предал по-рано. Казва на закупчика да се обади на полицията, защото това са негови неща, откраднати от В.К., свидетелят Ц.Р. Т. отказва, но му разрешава да отдели вещите си, което пострадалият прави с помощта на свидетеля З.Д.К., общ работник в пункта. Разпознатите от пострадалия метални предмети са претеглени в пункта, при което се установява, че килограмите им съвпадат точно с предаденото по-рано количество от подсъдимия.

Свидетелят Г.В. отива до полицията, съобщава за кражбата и се връща в пункта за изкупуване на черни и цветни метали с П. С. С. - главен полицай в РУ „Полиция” - Първомай и на същия ден отделеното в пункта от частния обвинител е предадено от свидетеля З.Д.К. с протокол за доброволно предаване на полицая, но вещите остават на място.

След образуване на досъдебното производство водещият разследването ги приобщава с Протокол за доброволно предаване от главен полицай П. С. и железата са огледани в пункта.

Впоследствие е изготвено Постановление за връщането им, но реално пострадалият получава вещите си в хода на съдебното производство.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите Г.Б.В., Ж.С.С., Ц.Р. Т. и З.Д.К., от приобщените по съответния ред писмени доказателства: Справки за съдимост и преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 23- л. 24, л. 46 – л. 49 от делото и л. 66 - л. 71 от дознанието), Приемно предавателен протокол от 29.09.2013 година (л. 50 от делото), Покупко-изплащателна сметка (л. 12 и л. 44 от дознанието), Постановление за връщане на веществени доказателства (л. 38 от дознанието), Протоколи за доброволно предаване (л. 11, л. 43, л. 45 от дознанието), Регистър на покупките и вноса за отпадъци от черни и цветни метали (л. 39 от дознанието), Протокол за оглед на веществени доказателства )л. 46 от дознанието), Характеристична справка (л. 61 от дознанието), Справки за правното положение на подсъдимия (л. 72 – л. 73 от дознанието).

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят А.Е.Х. досежно обясненията на В.И.К. пред полицаите в хода на предварителната проверка, че металната врата на пострадалия му е дадена от сочения свидетел, (който отрича да е виждал подсъдимия през 2012 година), но тези показания не се вземат предвид от Съда при постановяване на решението, тъй като подсъдимият не дава обяснения, за да се преценя съществуването на противоречия.

Съдът намира кредитираните гласни доказателства като логични, обективни, допълващи се с останалата приобщена по предвидения в НПК ред доказателствена съвкупност, въз основа на която в цялост се установява фактическата обстановка по делото.

Доколкото са налице противоречия в показанията на свидетелите, същите са несъществени с оглед на предмета на доказване и не са годни да повлияят на мнението на Съда, изградено по вътрешно убеждение въз основа на събраните доказателства.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че за подсъдимия В.И.К. са налице достатъчно доказателства, сочещи негово участие при осъществяване на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е предявено обвинение.

Съгласно разпоредбата на посочения текст: „Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години”, т.е. от обективна страна особеност на изпълнителното деяние е деецът да прекрати фактическа власт, упражнявана от друго лице върху вещи, и да установи своя фактическа власт върху тях, а от показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства несъмнено се доказва на инкриминираната дата В.И.К. да е извършител на престъплението против собствеността на Г.Б.В., макар и не на всички вещи, за които му е предявено обвинение.

В досъдебното производство пострадалият заявява, че са му отнети 4 квадратни железни профила по 1,30 метра с дължина на стената 6 см, 4 ръчно изработени оси по 1, 20 метра с квадратно сечение със страна на квадрата 4 см, 4 ръчно изработени оси по 1,20 метра с кръгло сечение с диаметър 5 см, 2 парчета от по 1,20 метра П-образен винкел със страна 4 см, 8 парчета от по 1 метър П-образен винкел със страна 4 см, 10 парчета от по 0,60 метра П-образен винкел със страна 4 см, 1 ръчно изработена лира за баня с дължина 1,30 метра с диаметър на тръбата 8 см и 1 врата с размери от 1,2 м х 1 м, изработена от винкел и железни пръчки от 14 мм. Въз основа на показанията му е изготвена (кредитирана от Съда като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област) стоково-оценъчна експертиза, съгласно която стойността на инкриминираните вещи към 02.06.2012 година възлиза на 314,76 лева.

От повторния разпит на свидетеля Г.Б.В. въз основа на представения в съдебно заседание Приемно предавателен протокол от 29.09.2013 година се установява, че реално отнетите му вещи на инкриминираната дата са: 4 ръчно изработени оси с дължина по 120 см с квадратно сечение на профила, 3 ръчно изработени оси с кръгло сечение с диаметър 5 см и с дължина от по 1,20 метра, 8 парчета п-образен винкел със страна 4 см и с дължина от по 1 метър, една ръчно изработена лира от баня с дължина 1,30 метра с диаметър на тръбата от 8 см и една врата, изработена от винкел и железни пръчки от 14 мм, с размери 1,2 метра х 1 метър, чиято обща стойност въз основа на приетата стоково-оценъчна експертиза възлиза на 150,75 лева.

С оглед на приетите обстоятелства Съдът намира от правна страна, че с деянието си от подсъдимия осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение, а именно: по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 02.06.2012 година в град Първомай, област Пловдив, отнема чужди движими вещи: 4 ръчно изработени оси с квадратно сечение със страна на квадрата 4 см и с дължина от по 1,20 метра на обща стойност 45,60 лева, 3 ръчно изработени оси с кръгло сечение с диаметър 5 см и с дължина от по 1,20 метра на обща стойност 37,22 лева, 8 парчета п-образен винкел със страна 4 см и с дължина от по 1 метър на обща стойност 30,48 лева, една ръчно изработена лира от баня с дължина 1,30 метра с диаметър на тръбата от 8 см на стойност 13,35 лева и една врата, изработена от винкел и железни пръчки от 14 мм, с размери 1,2 метра х 1 метър на стойност 24,10 лева – всичко на обща стойност 150,75 лева (сто и петдесет лева и седемдесет и пет стотинки) от владението на Г.Б.В., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна. С действията си подсъдимия реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия без съгласието му, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

От субективна страна. Подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици.Съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

За останалите вещи по повдигнатото обвинение: 4 квадратни железни профила от по 1,30 метра с дължина на стената 6 см на обща стойност 119,60 лева, 1 ръчно изработена ос с кръгло сечение с диаметър 5 см и с дължина от 1,20 метра на обща стойност 12,41 лева, две парчета п-образен винкел със страна 4 см и с дължина от по 1,20 метра на обща стойност 9,14 лева, 10 парчета п-образен винкел със страна 4 см и с дължина от по 0,60 метра на обща стойност 22,86 лева – всичко на обща стойност 164,01 лева (сто шестдесет и четири лева и една стотинки), за които не се установява да са отнети от владението на пострадалия, на основание чл. 304 от НПК В.И.К. следва да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение в тази част.

С оглед на посочените и приети правни квалификации на извършеното от подсъдимия, за да определи наказанието му, предвид целите му по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

Като отегчаващо отговорността му обстоятелство се отчитат предишните осъждания, а като смекчаващи - ниската стойност на предмета на престъплението, фактът, че вещите са върнати на пострадалия, както и че от последното изтърпяно от подсъдимия наказание до извършване на деянието, предмет на делото, са изминали почти 10 години.

При преценка горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че смекчаващите отговорността обстоятелства се явяват многобройни и предвиденото в закона най-леко наказание за извършеното престъпление се явява несъразмерно тежко, за което най-справедливо на В.И.К. е наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК (тъй като в специалната разпоредба не е предвиден най-нисък предел), а именно пробация само със задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, но със срок над минимума по ал. 3, т. 1 от посочения законов текст, както следва:

Ø задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на виновния, на семейното и на имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо него.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.

За подсъдимия В.И.К. са налице тези условия за наказанията му по настоящото дело и определеното му с Присъда № 16 / 25.07.2013 година по НОХД № 112 / 2013 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 10.08.2013 година, тъй като престъплението, предмет на настоящото дело, е извършено преди влизане в сила на посочения съдебен акт. Следва да бъде определено едно общо, най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, без да е необходимо прилагането на чл. 24 от НК - целите на специалната и генералната превенция на закона могат да бъдат изпълнени и без увеличение на размера на така определеното общо наказание, което се явява достатъчно тежко.

Деянието по НОХД № 112 / 2013 година, за което на подсъдимия е определено наказание лишаване от свобода, е извършено след като лицето е реабилитирано по чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, защото от изтърпяване на общото наказание по НОХД № 15 / 1995 година и НОХД № 19 / 1995 година са изминали повече от 10 години и от изтичане на изпитателния срок на условното наказание по НОХД № 15 / 2001 година на 06.03.2004 година са изтекли повече от 5 години. И тъй като по-тежкото наказание е за престъпление, извършено след като лицето следва да се счита неосъждано, и като се следва най-благоприятният за дееца принцип при групиране на наказанията му, настоящата инстанция е на мнение, че определеното общо, най-тежко наказание не следва да бъде търпяно реално, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено за срок от пет години, но през изпитателния срок на условното осъждане следва да се възложи на съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” по местоживеене на подсъдимия полагането на възпитателни грижи.

Причини за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай всеки от тях по една трета от сумата от 30,00 (тридесет) лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ