по НОХД № 33 / 2013 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от
НПК.
Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против
подсъдимия Х.Р.М. за това, че през периода 29.06.2012 година -
06.10.2012 година в село Дълбок извор, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление и в условията
на опасен рецидив - след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл. 66 от НК - е отнел чужди движими вещи, както следва: на
29.06.2012 година – една бутилка с уиски „Савой клуб” от 700 мл на стойност
7,90 лева от владението на А.И.Д. ***, и на 06.10.2012 година пари – сумата от
20,00 лева, от владението на Т.А.М. ***, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество е 27,90 лева - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия Х.Р.М. за престъпление чл.
196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква
А във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от
доказателствата по делото същият да е извършил престъплението кражба със съответните квалифициращи
признаци. Предвид реда на разглеждане на делото и съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 196, ал.
1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК – лишаване
от свобода в размер около минимума на посочения текст на основание чл. 58а
във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като наказанието да се изтърпи реално
при първоначален строг режим в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Моли подсъдимият да бъде осъден да
заплати и направените по делото разноски.
От А.И.Д., единия от пострадалите
свидетели, е предявен граждански иск, който не е приет за съвместно
разглеждане, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1 от НПК – без
посочени характер на вредите, конкретно престъпление, от което са причинени, и
стойност на посочената от пострадалия вещ, за която се иска обезщетение.
Като частен обвинител в
производството е конституиран А.И.Д., поддържащ обвинението наравно с прокурора.
Адвокат З.Н.Т., служебен защитник на
подсъдимия, моли за справедливо наказание под минимума и пледира по възможност
същото да не се търпи реално.
Подсъдимият се присъединява
изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление за стореното от него, като твърди, че е психически недобре, но
липсват медицински документи за здравословното му състояние.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Х.Р.М. е роден на *** ***, ЕГН **********,
българин, български гражданин, женен, с основно образование, земеделски
работник на частни начала, с адрес: ***.
Същият до момента е
осъждан, както следва:
1.
С Присъда № 10 / 14.05.2002 година по НОХД № 412 / 2000 година на Районен съд –
Първомай, влязла в сила на 14.06.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 28.09.2000 година, като на
основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три
години.
2. С Присъда № 481 / 25.11.2002 година по НОХД № 76 / 2002 година на
Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 28.12.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест
месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 03.11.2000
година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено
за срок от три години.
3. С Присъда № 133 / 11.03.2003 година по НОХД № 15 / 2002 година на
Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 14.04.2003 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три
месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 от НК, извършено
през месец август 1994 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено за срок от три години и на основание чл. 59,
ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане за периода
17.12.2002 година – 11.03.2003 година.
С протоколно
определение от 18.03.2004 година по същото дело, влязло в сила на 06.04.2004
година, Районен съд – Димитровград групира наложените на подсъдимия наказания
по НОХД № 412 / 2000 година, НОХД № 76 / 2002 година и НОХД № 15 / 2002 година
и определя едно общо, най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като на основание
чл. 66 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от три
години и на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето на
предварителното задържане за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.
4.
Със Споразумение № 4 от 29.01.2004 година по НОХД № 21 / 2004 година на Районен
съд – Първомай, влязло в сила на 29.01.2004 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на шест
месеца при първоначален общ
режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 05.07.2003
година.
С протоколно
определение от 26.05.2004 година по същото дело, влязло в сила на 11.06.2004
година, Районен съд – Първомай на основание чл. 68, ал. 1 от НК отменя
условното осъждане по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград и
постановява наложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи
отделно и изцяло при първоначален общ режим
от наказанието по НОХД № 21 / 2004 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от
НК приспада времето на предварителното задържане по НОХД № 15 / 2002 година за
периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.
5. С Присъда № 58 / 30.01.2006 година по НОХД № 930 / 2004 година на
Районен съд – Хасково, влязла в сила на 14.02.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една
година и три месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 и
т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено през месец август 2003
година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на
предварителното задържане от 16.09.2005 година.
Със същата присъда са
групирани наказанията, наложени му по НОХД № 930 / 2004 година и НОХД № 21 /
2004 година и е определено едно общо наказание в размер на една година и три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 68,
ал. 1 от НК е постановено определеното общо наказание по НОХД № 15 / 2002
година на Районен съд – Димитровград от шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно и изцяло от определеното
общо наказание по НОХД № 930 / 2004 година.
6. С Присъда № 4 / 09.03.2010 година по НОХД № 218 / 2009 година на Районен
съд – Първомай, влязла в сила на 25.03.2010 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една
година при първоначален строг
режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка
с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода 27.01.2009 година – 27.07.2009
година.
Видно от писмо рег. №
И – 3793 / 11.03.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието, подсъдимият
Х.Р.М. е изтърпял наложените му наказания лишаване
от свобода, както следва:
§
в
Затвора – Пловдив - определеното общо наказание по НОХД № 15 / 2002 година на
Районен съд – Димитровград, НОХД № 76 / 2002 година на Районен съд –
Димитровград и НОХД № 412 / 2000 година на Районен съд – Първомай (със зачетен
предварителен арест два месеца и 25 дни) от 09.02.2004 година до 13.05.2004
година, като от същата дата търпи наказание по НОХД № 21 / 2004 година на
Районен съд – Първомай до 12.11.2004 година, когато е освободен по изтърпяване;
§
в
Затвора – София - определеното общо наказание по НОХД № 21 / 2004 година на
Районен съд – Първомай и НОХД № 930 / 2004 година на Районен съд – Хасково - от
16.09.2005 година до 16.06.2006 година, когато е освободен по изтърпяване;
§
в
Затвора – Пазарджик - наказанието по НОХД № 218 / 2009 година на Районен съд –
Първомай - от 16.04.2010 година до 15.04.2011 година, когато е освободен по
изтърпяване.
Около 16:30 часа на 29.06.2012 година пострадалият свидетел А.И.Д. и подсъдимият
Х.Р.М. ***, който се намира близо до дома на пострадалия. Двамата се скарват,
разменят си обидни думи, защото свидетелят Д. отказва да почерпи подсъдимия, който
му се заканва да му отмъсти и си тръгва.
Като минава покрай жилището на пострадалия, подсъдимият решава да влезе
- прескача оградата, минава през незаключената къщна врата, отива в кухнята и намира
на масата бутилка уиски „Савой клуб” от 700 мл, взема я и си тръгва, а по-късно
изпива уискито.
За откраднатата му бутилка уиски „Савой клуб” пострадалият Д. съобщава в
полицията с жалба от 03.07.2012 година.
От извършените оперативно-издирвателни мероприятия от полицейските
органи като извършител на деянието е разкрит Х.Р.М..
Около обяд на 06.10.2012 година подсъдимият отива до дома на пострадалия
свидетел Т.А.М., за да си закупи ракия. На влизане среща свидетеля П. П. и му
казва, че търси заварчик, и двамата се разделят, но свидетелят П., преди да се
прибере в двора си, забелязва как подсъдимият се насочва към входната врата на
дома на свидетеля М..
Подсъдимият влиза в жилището на пострадалия. Забелязва върху шкаф за обувки
в коридора пластмасова кутия с монети, взема ги – оказват се 20 лева - и си
тръгва, а по-късно ги харчи за ракия.
Докато е още в жилището, звън на монети чува свидетелят В.М., майка на
пострадалия, която в това време си почива. Тя става от леглото, излиза навън и
забелязва подсъдимия как напуска двора.
Около 13:00 часа на същата дата пострадалият Т.М. се прибира от полето и
разбира от майка си, че подсъдимият е влизал в дома им и е откраднал парите от
кутията, за което сигнализира органите на РУ „Полиция” – Първомай с жалба от
10.10.2012 година.
От назначената по
делото стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно
отнетото възлиза в размер на общо 27,90 лева – 7,90 лева от владението на А.И.Д.
и 20,00 лева от владението на Т.А.М..
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени
доказателства, а именно: справка за съдимост, ведно с преписи от бюлетини за
съдимост (л. 24 - л. 32 от делото), справка за правното положение на подсъдимия
(л. 34 - л. 35 от делото), протокол за предупреждение от 14.07.2012 година (л.
11 от дознанието), Справка за извършени криминални прояви (л. 12 от
дознанието), стоково-оценъчна експертиза (л. 29 от дознанието), характеристична
справка (л. 60 от дознанието) обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му
на обвиняем на досъдебното производство (л. 55 от дознанието) и от показанията
на свидетелите (л. 23 – л. 26, л. 58 – л. 59 от дознанието) - всички приобщени
по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373,
ал. 3 от НПК.
Стоково-оценъчната експертиза
по делото се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от
страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
При постановяване на съдебния си акт Съдът не кредитира твърденията на подсъдимия
в съдебно заседание в частта, в която заявява, че е психически недобре, а
намира думите му за защитна позиция с цел да бъде избягната следващата се за
противоправното му поведение наказателна отговорност - от механизма на всяко от
деянията, осъществяващи състава на кражбата, се установява адекватност на
действията с разбиране на свойството и значението им и волевото им ръководене.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт
и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло
се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа
на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
При обсъждането на останалите
събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не
констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета
на доказване.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият Х.Р.М. осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато
обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 29.06.2012 година - 06.10.2012
година в село Дълбок извор, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив - след като е осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - отнема чужди
движими вещи, както следва:
v
на
29.06.2012 година една бутилка с уиски „Савой клуб” от 700 мл на стойност 7,90
лева от владението на А.И.Д. ***,
v
на
06.10.2012 година пари – сумата от 20,00 лева, от владението на Т.А.М. ***,
без тяхно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество е
27,90 лева.
От
обективна страна с
действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на
престъплението кражба, тъй като през инкриминирания период с присвоително
намерение отнема посочените движими вещи от пострадалите без съгласието им,
като прекъсва владението на всеки от тях върху тях и успява да установи своя
фактическа власт. Престъплението е продължавано, тъй като е извършено с две
деяния, всяко от които осъществяващо състава на кражбата, през непродължителен
период от време и при една и съща обстановка.
Особеност от обективна страна е, че
кражбата е осъществена при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК, тъй като от реалното изтърпяване
на наказанието (не по-малко от една година) по НОХД № 218 / 2009 година на
Районен съд – Първомай не са изтекли 5 години, за да са неприложими
разпоредбите за опасния рецидив по силата на чл. 30, ал. 1 от НК.
От
субективна страна подсъдимият
извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл,
с целени и настъпили общественоопасни последици, като съзнава общественоопасния
характер на стореното от него, иска настъпването на общественоопасните
последици и всяко от деянията му, включени в състава на престъплението, за
което е повдигнато обвинение, са извършени и при еднородност на вината, като
всяко следващо деяние от субективна страна се явява продължение на
предшестващото го.
С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното
от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за
да определи наказанието, предвид целите му по чл. 36 от НК, както и
обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът
отчете следното:
За подсъдимия са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства - предишните му шест осъждания, все за престъпления
против собствеността, пет от които са квалифицирани състави на кражбата. Налице
са обаче и смекчаващи отговорността му обстоятелства като факта, че признава
вината си, съдейства за разкриване на обективната истина на досъдебното
производство и в съдебно заседание, невисоката стойност на противозаконно
отнетото и тежкото му материално положение – сезонен работник на
неквалифицирана работа с нередовни ниски доходи.
Отегчаващите обстоятелства са
достатъчни, за да характеризират подсъдимия като лице с висока степен на
обществена опасност, но с оглед на смекчаващите отговорността обстоятелства и
най-високото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко,
за което след прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК във
връзка с чл. 55, ал. 1,
т. 1 от същия Кодекс, предвид реда, по който се разглежда делото, следва да се
наложи наказание под минимума по чл.
196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква
А във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода, за да се изпълнят
генералната и индивидуалната превенции на наказанието.
С оглед на
изложеното и предвид
факта, че Х.Р.М. е рецидивист по смисъла
на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, наказанието следва да бъде изтърпяно
реално от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Това наказание съответства на
обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му
и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля
спрямо същия.
Причини
за извършване на деянието
- незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата
собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди - користни.
На основание чл. 189,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на
Районен съд – Първомай сумата в размер на 15,00 (петнадесет) лева за
стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство, както и сумата от 5,00
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените
съображения Съдът постанови присъдата.
Председател:
(п)
СЗ / АГ