МОТИВИ

 

по НОХД № 33 / 2013 година

 

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Х.Р.М. за това, че през периода 29.06.2012 година - 06.10.2012 година в село Дълбок извор, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК - е отнел чужди движими вещи, както следва: на 29.06.2012 година – една бутилка с уиски „Савой клуб” от 700 мл на стойност 7,90 лева от владението на А.И.Д. ***, и на 06.10.2012 година пари – сумата от 20,00 лева, от владението на Т.А.М. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на  отнетото имущество е 27,90 лева - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия Х.Р.М. за престъпление чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението кражба със съответните квалифициращи признаци. Предвид реда на разглеждане на делото и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер около минимума на посочения текст на основание чл. 58а във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като наказанието да се изтърпи реално при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

От А.И.Д., единия от пострадалите свидетели, е предявен граждански иск, който не е приет за съвместно разглеждане, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1 от НПК – без посочени характер на вредите, конкретно престъпление, от което са причинени, и стойност на посочената от пострадалия вещ, за която се иска обезщетение.

Като частен обвинител в производството е конституиран А.И.Д., поддържащ обвинението наравно с прокурора.

Адвокат З.Н.Т., служебен защитник на подсъдимия, моли за справедливо наказание под минимума и пледира по възможност същото да не се търпи реално.

Подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното от него, като твърди, че е психически недобре, но липсват медицински документи за здравословното му състояние.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимият Х.Р.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, с основно образование, земеделски работник на частни начала, с адрес: ***.

Същият до момента е осъждан, както следва:

 

1. С Присъда № 10 / 14.05.2002 година по НОХД № 412 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 14.06.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 28.09.2000 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 481 / 25.11.2002 година по НОХД № 76 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 28.12.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 03.11.2000 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

3. С Присъда № 133 / 11.03.2003 година по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 14.04.2003 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 от НК, извършено през месец август 1994 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.

С протоколно определение от 18.03.2004 година по същото дело, влязло в сила на 06.04.2004 година, Районен съд – Димитровград групира наложените на подсъдимия наказания по НОХД № 412 / 2000 година, НОХД № 76 / 2002 година и НОХД № 15 / 2002 година и определя едно общо, най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от три години и на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето на предварителното задържане за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.

4. Със Споразумение № 4 от 29.01.2004 година по НОХД № 21 / 2004 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 29.01.2004 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 05.07.2003 година.

С протоколно определение от 26.05.2004 година по същото дело, влязло в сила на 11.06.2004 година, Районен съд – Първомай на основание чл. 68, ал. 1 от НК отменя условното осъждане по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград и постановява наложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно и изцяло при първоначален общ режим от наказанието по НОХД № 21 / 2004 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето на предварителното задържане по НОХД № 15 / 2002 година за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.

5. С Присъда № 58 / 30.01.2006 година по НОХД № 930 / 2004 година на Районен съд – Хасково, влязла в сила на 14.02.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и три месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено през месец август 2003 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане от 16.09.2005 година.

Със същата присъда са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 930 / 2004 година и НОХД № 21 / 2004 година и е определено едно общо наказание в размер на една година и три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено определеното общо наказание по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград от шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно и изцяло от определеното общо наказание по НОХД № 930 / 2004 година.

6. С Присъда № 4 / 09.03.2010 година по НОХД № 218 / 2009 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 25.03.2010 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода 27.01.2009 година – 27.07.2009 година.

Видно от писмо рег. № И – 3793 / 11.03.2013 година на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието, подсъдимият Х.Р.М. е изтърпял наложените му наказания лишаване от свобода, както следва:

§              в Затвора – Пловдив - определеното общо наказание по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, НОХД № 76 / 2002 година на Районен съд – Димитровград и НОХД № 412 / 2000 година на Районен съд – Първомай (със зачетен предварителен арест два месеца и 25 дни) от 09.02.2004 година до 13.05.2004 година, като от същата дата търпи наказание по НОХД № 21 / 2004 година на Районен съд – Първомай до 12.11.2004 година, когато е освободен по изтърпяване;

§              в Затвора – София - определеното общо наказание по НОХД № 21 / 2004 година на Районен съд – Първомай и НОХД № 930 / 2004 година на Районен съд – Хасково - от 16.09.2005 година до 16.06.2006 година, когато е освободен по изтърпяване;

§              в Затвора – Пазарджик - наказанието по НОХД № 218 / 2009 година на Районен съд – Първомай - от 16.04.2010 година до 15.04.2011 година, когато е освободен по изтърпяване.

 

Около 16:30 часа на 29.06.2012 година пострадалият свидетел А.И.Д. и подсъдимият Х.Р.М. ***, който се намира близо до дома на пострадалия. Двамата се скарват, разменят си обидни думи, защото свидетелят Д. отказва да почерпи подсъдимия, който му се заканва да му отмъсти и си тръгва.

Като минава покрай жилището на пострадалия, подсъдимият решава да влезе - прескача оградата, минава през незаключената къщна врата, отива в кухнята и намира на масата бутилка уиски „Савой клуб” от 700 мл, взема я и си тръгва, а по-късно изпива уискито.

За откраднатата му бутилка уиски „Савой клуб” пострадалият Д. съобщава в полицията с жалба от 03.07.2012 година.

От извършените оперативно-издирвателни мероприятия от полицейските органи като извършител на деянието е разкрит Х.Р.М..

Около обяд на 06.10.2012 година подсъдимият отива до дома на пострадалия свидетел Т.А.М., за да си закупи ракия. На влизане среща свидетеля П. П. и му казва, че търси заварчик, и двамата се разделят, но свидетелят П., преди да се прибере в двора си, забелязва как подсъдимият се насочва към входната врата на дома на свидетеля М..

Подсъдимият влиза в жилището на пострадалия. Забелязва върху шкаф за обувки в коридора пластмасова кутия с монети, взема ги – оказват се 20 лева - и си тръгва, а по-късно ги харчи за ракия.

Докато е още в жилището, звън на монети чува свидетелят В.М., майка на пострадалия, която в това време си почива. Тя става от леглото, излиза навън и забелязва подсъдимия как напуска двора.

Около 13:00 часа на същата дата пострадалият Т.М. се прибира от полето и разбира от майка си, че подсъдимият е влизал в дома им и е откраднал парите от кутията, за което сигнализира органите на РУ „Полиция” – Първомай с жалба от 10.10.2012 година.

От назначената по делото стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно отнетото възлиза в размер на общо 27,90 лева – 7,90 лева от владението на А.И.Д. и 20,00 лева от владението на Т.А.М..

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: справка за съдимост, ведно с преписи от бюлетини за съдимост (л. 24 - л. 32 от делото), справка за правното положение на подсъдимия (л. 34 - л. 35 от делото), протокол за предупреждение от 14.07.2012 година (л. 11 от дознанието), Справка за извършени криминални прояви (л. 12 от дознанието), стоково-оценъчна експертиза (л. 29 от дознанието), характеристична справка (л. 60 от дознанието) обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 55 от дознанието) и от показанията на свидетелите (л. 23 – л. 26, л. 58 – л. 59 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Стоково-оценъчната експертиза по делото се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

При постановяване на съдебния си акт Съдът не кредитира твърденията на подсъдимия в съдебно заседание в частта, в която заявява, че е психически недобре, а намира думите му за защитна позиция с цел да бъде избягната следващата се за противоправното му поведение наказателна отговорност - от механизма на всяко от деянията, осъществяващи състава на кражбата, се установява адекватност на действията с разбиране на свойството и значението им и волевото им ръководене.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият Х.Р.М. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 29.06.2012 година - 06.10.2012 година в село Дълбок извор, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив - след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - отнема чужди движими вещи, както следва:

v    на 29.06.2012 година една бутилка с уиски „Савой клуб” от 700 мл на стойност 7,90 лева от владението на А.И.Д. ***,

v    на 06.10.2012 година пари – сумата от 20,00 лева, от владението на Т.А.М. ***,

без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество е 27,90 лева.

 

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като през инкриминирания период с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалите без съгласието им, като прекъсва владението на всеки от тях върху тях и успява да установи своя фактическа власт. Престъплението е продължавано, тъй като е извършено с две деяния, всяко от които осъществяващо състава на кражбата, през непродължителен период от време и при една и съща обстановка.

Особеност от обективна страна е, че кражбата е осъществена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК, тъй като от реалното изтърпяване на наказанието (не по-малко от една година) по НОХД № 218 / 2009 година на Районен съд – Първомай не са изтекли 5 години, за да са неприложими разпоредбите за опасния рецидив по силата на чл. 30, ал. 1 от НК.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, като съзнава общественоопасния характер на стореното от него, иска настъпването на общественоопасните последици и всяко от деянията му, включени в състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са извършени и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние от субективна страна се явява продължение на предшестващото го.

 

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието, предвид целите му по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

За подсъдимия са налице отегчаващи отговорността обстоятелства - предишните му шест осъждания, все за престъпления против собствеността, пет от които са квалифицирани състави на кражбата. Налице са обаче и смекчаващи отговорността му обстоятелства като факта, че признава вината си, съдейства за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, невисоката стойност на противозаконно отнетото и тежкото му материално положение – сезонен работник на неквалифицирана работа с нередовни ниски доходи.

Отегчаващите обстоятелства са достатъчни, за да характеризират подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, но с оглед на смекчаващите отговорността обстоятелства и най-високото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко, за което след прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия Кодекс, предвид реда, по който се разглежда делото, следва да се наложи наказание под минимума по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно три месеца лишаване от свобода, за да се изпълнят генералната и индивидуалната превенции на наказанието.

С оглед на изложеното и предвид факта, че Х.Р.М. е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, наказанието следва да бъде изтърпяно реално от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

 

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата в размер на 15,00 (петнадесет) лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ