по НОХД № 8 / 2013 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия Д.П.С.,***, за това, че на 08.08.2012 година в град Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.06.2012 година, издадена въз основа на Решение № 53 от 18.06.2012 година по гражданско дело № 171 / 2012 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 27.06.2012 година, в частта, с която му се забранява да приближава жилището на Л. И. *** за срок от дванадесет месеца, считано от влизане на решението в сила - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, но намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото в закона.

Обвиняемият Д.П.С. в първото по делото заседание не се признава за виновен, възползва се от правото си да не дава обяснения освен за материалното си и семейно положение, но във второто по делото заседание заявява, че няма против да бъде наказан, като моли за минимална глоба, тъй като е безработен и няма пари.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият Д.П.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан (реабилитиран по чл. 88а, ал. 4 от НК), с основно образование, неработещ, с постоянен адрес: ***, без постоянен адрес за пребиваване в град Първомай.

С Решение № 53 от 18.06.2012 година по гражданско дело № 171 / 2012 година по описа на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 27.06.2012 година, обвиняемият Д.П.С. е задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие да се въздържа от домашно насилие, изразено във физическо и психическо насилие над бившата си съпруга Л. И. Е.. Със същото решение на обвиняемия е наложена забрана да приближава жилището на свидетеля Л. Е. на улица * в град Първомай, област Пловдив, както и да приближава местата й за социални контакти и отдих за срок от дванадесет месеца, считано от влизане на решението в сила. От датата на постановяване на Решението Съдът издава и Заповед за защита на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за защита срещу домашно насилие.

Преписи от Решението и Заповедта са връчени на обвиняемия (чрез дъщеря му) на 19.06.2012 година, изпратени са и на РУ „Полиция” - Първомай за сведение и изпълнение.

На 22.06.2012 година пред служител при РУ „Полиция” - Първомай обвиняемият декларира, че е запознат със съдебното решение и приложената към него заповед, като му е съставен и Протокол за предупреждение по реда на ЗМВР за отговорността по чл. 21, ал. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие.

Около 20:00-20:30 часа на 08.08.2012 година след употреба на алкохол обвиняемият Д.С. отива до дома на бившата си съпруга, прескача оградата и започва да блъска по прозорците на къщата. Свидетелят Л. Е. се изплашва и се обажда на спешен телефон 112, за което са сигнализирани органите на реда.

Докато да пристигнат служители на РУ „Полиция” - Първомай, между които и свидетелят Д. Х. Х., обвиняемият чува телефонния разговор на жена си и избягва - полицаите не го заварват на място.

Същата вечер около 22:00 часа Д.С. отново се връща до дома на свидетеля Л. Е., влиза през оградата в двора и започва да блъска по прозорците. Тя отново се обажда на телефонен номер 112, което Д.С. чува и излиза на улицата.

Отново на място пристигат полицейски служители и заварват обвиняемия С. до входната врата на къщата. Отвеждат го в РУ „Полиция” - Първомай, където е задържан със Заповед по реда на ЗМВР, уведомена е Районна прокуратура - Първомай и е образувано настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: Решение № 53 / 18.06.2012 година по гражданско дело № 171 / 2012 година по описа на Районен съд – Първомай, Заповед за защита от същата дата, декларация и разписка за връчването им на обвиняемия (л. 21 – л. 25 от дознанието), Протокол за предупреждение от 22.06.212 година (л. 27 от дознанието), Заповед за задържане на лице от 08.08.2012 година (л. 28 от дознанието), справка за съдимост (л. 29 – л. 30 от дознанието), данни за лицето (л. 31 от дознанието), характеристична справка (л. 32 от дознанието), частично от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство и от обясненията му в съдебното следствие досежно семейното му и имуществено състояние, от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 18 – л. 19 от дознанието) - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Настоящата инстанция не приема обясненията на обвиняемия на досъдебното производство в частта, в която заявява, че посещава дома си единствено, за да си вземе собствени вещи – позиция, която в хода на съдебното следствие поддържа и свидетелят В.Т., чиито показания също не се кредитират. Тези думи са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност и целят да изградят защитна позиция за обвиняемия, за да не понесе следващата се за нарушението законова репресия - още повече в съдебно заседание самият обвиняем признава вината си, като не възразява да бъде наказан.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия в обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият Д.П.С. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че на 08.08.2012 година в град Първомай, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.06.2012 година, издадена въз основа на Решение № 53 от 18.06.2012 година по гражданско дело № 171 / 2012 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 27.06.2012 година, в частта, с която му се забранява да приближава жилището на Л. И. *** за срок от дванадесет месеца, считано от влизане на решението в сила.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на инкриминираната дата не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.06.2012 година в частта, с която му се забранява да приближава жилището на Л. И. *** за срок от дванадесет месеца, по силата на Решение № 53 от 18.06.2012 година по гражданско дело № 171 / 2012 година на Районен съд – Първомай.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Д.П.С. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало (реабилитиран по чл. 88а, ал. 4 от НК), друг път не се ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита както липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, така и смекчаващите отговорността – тежкото материално състояние и чистото съдебно минало.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ