МОТИВИ

 

към присъда по НЧХД № 151 / 2012 година

 

Частният тъжител П.Г.П., ЕГН **********,*** чрез повереника си адвокат С.А.С. *** повдига обвинение срещу подсъдимия В.П.Щ., ЕГН **********,***, за това, че вечерта на 16.06.2012 година в село Дълбок извор чрез нанасяне на удар със стол по главата му причинява разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание повереникът на П.Г.П. счита за безспорно установено извършването от подсъдимия на престъпния състав по чл. 130, ал. 1 НК и настоява при изграждане на вътрешното си убеждение при постановяване на съдебния акт Съдът да има предвид, че в заключението на съдебномедицинската експертиза е обективирано причиняването на две леки телесни повреди – едната с разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като също така са причинени и болки и страдания без разстройство на здравето.

Намира обясненията на подсъдимия в насока, че е предизвикан с неприлични жестове от пострадалия, за защитна позиция, целяща да се избегне отговорността заради афект, или деянието му да се квалифицира по привилегирования състав на чл. 132 от НК.

Моли да бъде признат за виновен В.П.Щ. и да му се наложи наказание пробация в размер на две години със задължителните точки за съдебна регистрация и среща със служител на пробацията, което наказание единствено може да постигне целите по чл. 36 от НК за поправяне и превъзпитание на нарушителя, защото от психиатричната експертиза е видно, че лицето от дълги години системно употребява алкохол, вследствие на което има психически и поведенчески разстройства, изпълнителното деяние бележи по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи, тъй като е извършено след употреба на алкохол, извършено е внезапно за пострадалия със силен момент на изненада, като ударът е нанесен със стол с метална рамка и само една случайност е предпазила пострадалия от много по-тежки наранявания, а отегчаващото отговорността обстоятелство е, че след приключване на изпълнителното деяние подсъдимият вижда, че пострадалият кърви и е в несвяст, но не предприема каквито и да са действия, за да му окаже помощ.

Претендира разноски.

Защитникът на подсъдимия адвокат Н.Ш.Б. *** с оглед на обстоятелствата, че подзащитният му не е осъждан, младежката му възраст и направените по време на разпита самопризнания, моли да му бъде определено минимално наказание пробация, тъй като е съгласен с процесуалния представител на пострадалия, че това наказание ще има най-добър ефект за по-нататъшното поведение на подзащитния му в обществото.

Подсъдимият В.П.Щ. признава вината за извършеното престъплението, за което му е предявено обвинение, но твърди, че е провокиран. Дава обяснения.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимия В.П.Щ. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, неработещ, от ***.

 

Подсъдимият В.Щ. и пострадалият П.П. ***, и се познават от години.

През 2008 година В.Щ. ***, че около 03:00 часа на 07.12.2008 година, когато се прибира от дискотека в селото, вижда частния тъжител и негов приятел, който го псува и го удря в дясното око, след което Щ. губи съзнание и е ритан от лицата. Образувана е преписка с вх. № ВЯ / П / 2989 / 09.12.2008 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай, приключила без наказателно преследване от страна на Държавата, тъй като от приложената Експертна справка № 31 / 18.12.2008 година на Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив, се установява, че уврежданията на В.П.Щ. са му причинили болка и страдание.

Оттогава подсъдимият изпитва враждебни чувства към частният тъжител.

На 16.06.2012 година в село Дълбок извор има събор, на който от обяд присъстват и В.П.Щ., и П.Г.П.. Към 23:00 часа пострадалият с компания от около петнадесет свои познати и приятели, между които свидетелите Е. Н. М. и А. Г. М., се черпят на една от масите под палатките.

Свидетелите седят до пострадалия и съпругата му и разговарят с тях, когато откъм гърба на П.П. приближава В.Щ., взема стол – пластмасов с метална тръбна арматура – и удря частният тъжител отзад в главата. Долната пластмасова част на стола се чупи, а ударът засяга в главата и свидетеля А. М., който за момент губи ориентация за събитията. След нападението тъжителят остава седнал на мястото си, но главата му е сцепена в областта на тила и свидетелят Е. М. взема фланелката му и я поставя в върху раната, за да спре кръвотечението. На място остава и подсъдимият с облегалката от стола в ръце.

Свидетелят А. М., съвзел се за секунди от удара, пита приятелите си какво става, получава отговор: „Васко ви удари”, става от мястото си, хваща подсъдимия и го пита защо го е ударил, но В.Щ. е неадекватен, не реагира и свидетелят М. го блъска, за да се махне.

Около 23:30 часа тъжителят е отведен от приятелите си във филиала на спешна медицинска помощ – Първомай, където раната му е обработена хирургически с три шева и поставяне на марлена превръзка тип панделка, издадена му е карта № 176864 / 1844.

На 18.06.2012 година след преглед в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив на П.П. е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 680 / 2012 година.

На 25.07.2012 година по съобщение от процесуалния представител на пострадалия за извършено престъпление е образувана Прокурорска преписка № 484 / 2012 година, приключила с постановление от 18.09.2012 година за отказ да се образува наказателно производство от общ характер, като на 07.08.2012 година на подсъдимия е съставен протокол за предупреждение по ЗМВР.

От изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че на инкриминираната дата на П.Г.П. са причинени разкъсно-контузна рана по главата, охлузвания по горната лява половина на гръдния кош в областта на пагона и лявата раменна става, както и мозъчно сътресение и вътречерепна травма. Разкъсно-контузната рана по главата, мозъчното сътресение (протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване) и вътречерепната травма (протекла без видима неврологична изява) са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Охлузванията по горната лява половина на гръдния кош в областта на пагона и по лявата раменна става са причинили болка и страдание без разстройство на здравето.

Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар с или върху такъв, или неговото тангенциално действие, и е възможно да са получени по начина, посочен от пострадалия - удар със стол по главата, лявата половина на гръдния кош и лявото рамо.

Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал умерени до значими по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихнали след приключване на оздравителния процес, траял около 15 - 20 дни при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него.

Съгласно назначената съдебнопсихиатричната експертиза у подсъдимия В.П.Щ. са налице психически и поведенчески разстройства от употреба на алкохол със синдром на зависимост. Към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, могъл е да ръководи постъпките си и правилно да възприема фактите от значение за делото, както и да дава достоверни обяснения за тях.

В конкретния случай алкохолът е отключил у подсъдимия емоционален фактор – гняв, раздразнителност, и не може да се твърди, че лицето е преживяло афект – краткотрайно интензивно променено състояние на съзнанието, характеризиращо се със стесняване на перцептивното поле, липса на ориентация и контрол, нарушаване на континюитета на когнитивното процесиране и възприятието за време, много висока емоционална възбуда и напрежение и липса на ясен спомен за случилото се, които характеристики отсъстват от психическото функциониране на В.Щ. по време и след приключване на деянието.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Е. Н. М. и А. Г. М. и от писмените доказателствени материали, приобщени по надлежния ред.

Съдът кредитира експертизите като пълни, ясни и обосновани и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

При постановяване на Решението си настоящата инстанция не взема предвид обясненията в приложените полицейска и прокурорска преписки, както съдържанието на изготвените по тях докладни записки, тъй като не са събрани и проверени лично от съда в съответствие с принципа за непосредствеността по чл. 18 от НПК и не представляват доказателствени средства по смисъла на закона.

Не се кредитират от Съда обясненията на подсъдимия Щ. в частта, в която същият заявява, че преди нападението си е бил предизвикан от пострадалия П. с неприлични жестове – показване на среден пръст. Тези му думи са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност и се приемат от настоящата инстанция за негова защитна позиция, целяща да оневини противоправното му поведение. В противовес на заявеното от него са твърденията на двамата свидетели – преки очевидци на инцидента между подсъдимия и пострадалия: нито Е. Н. М. чува разправия за около час и половина-два седене на масата, нито А. Г. М. за половин час, докато разговаря с П.П., вижда някакви неприлични жестове или чува псувни.

Съдът кредитира показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия в останалата част като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна Районният съд е на становище, че подсъдимият В.П.Щ. осъществява от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 16.06.2012 година в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, причинява на П.Г.П. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по главата, охлузвания по горната лява половина на гръдния кош в областта на пагона и по лявата раменна става; мозъчно сътресение, вътречерепна травма –разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият с действията си - нанасяне на удар със стол в горната задна част на тялото на пострадалия П.Г.П. – му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, водещи до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда).

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така посочената по-горе правна квалификация, Съдът е на становище, че подсъдимият В.П.Щ. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба, тъй като са налице всички законови предпоставки за прилагането на този институт. За извършеното от него умишлено деяние по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Същият е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

Отчита се от настоящата инстанция, че с противоправното си поведение освен разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК за разкъсно-контузната рана по главата, мозъчното сътресение и вътречерепната травма) подсъдимият причинява на пострадалия и болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК за охлузванията по горната лява половина на гръдния кош в областта на пагона и по лявата раменна става), но за тези увреждания действа принципът на поглъщането (обектът на посегателството е един и същ и по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия) – налице е едно престъпление, квалифицирано по по-тежкия резултат при едновременно причинени на едно лице две или повече различни по вид телесни повреди.

С оглед на посоченото е неоснователно искането и от страна на защитника, и от страна на повереника за налагане на наказание пробация.

За да определи размера на глобата в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК, Съдът отчита отегчаващите отговорността обстоятелства: начинът и интензитетът на причиняване на повредата – еднократен изненадващ пострадалия удар с твърд тъп предмет с метална рамка, от който настъпват и няколкото травматични увреждания в горната задна част на тялото на П.Г.П., като е засегнато и друго лице - А. Г. М..

Но се отчитат и смекчаващите отговорността обстоятелства: В.П.Щ. е с чисто съдебно минало и прави самопризнания, с което съдейства за разкриване на обективната истина, макар и голословно да заявява, че е предизвикан от пострадалия.

В тази връзка са несъстоятелни исканията на повереника за отчитане на неоказването на помощ на пострадалия и на употребата на алкохол от страна на подсъдимия като отегчаващи отговорността обстоятелства - не може да се вмени в допълнителна отговорност на дееца бездействие след приключването на изпълнителното деяние, а липсват доказателства подсъдимият умишлено да се е поставил в състояние на обикновено алкохолно опиване за извършване на престъплението.

Отчетените от съда отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства характеризират дееца на лице с невисока степен на обществена опасност, но като се взема предвид, че такова нарушаване на обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, е деяние с висока степен на обществена опасност, и при съпоставянето им по относителна тежест от значение за отговорността на обвиняемия и с оглед най-вече генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи към минимума, но над посоченото в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Този размер е най-справедлив, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и на имотното му състояние и е в състояние да постигне целите на генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и предупредително на дееца и другите членове на обществото.

Причини за извършване на деянието: ниска правна култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият В.П.Щ. следва да заплати на тъжителя П.Г.П. сумата от 412,00 (четиристотин и дванадесет) лева – разноски, изплатени от пострадалия за процесуално представителство, за такса за завеждане на делото и за съдебномедицинска експертиза, а по сметка на Районен съд – Първомай да заплати сумата от 90,00 (деветдесет) лева за съдебнопсихиатрична експертиза.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ