67

 

град Първомай, 21.11.2013 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 167 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 350 / 01.08.2013 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив, с което на Н.В.Д., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите:

Ø       е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 266, ал. 1 от същия закон;

Ø       е определено да заплати:

ü       паричната равностойност в размер на 187,71 лева (сто осемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) на липсващите вещи, предмет на нарушението (5,60 пр. куб. м дърва за огрев от дъб).

Жалбоподателят Н.В.Д. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Регионална дирекция по горите - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, но с писмото, с което са изпратени Жалбата и административно-наказателната преписка, изразява становище да бъде потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, а разгледана по същество, е частично основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

 

На 18.07.2013 година около 15:00 часа свидетелят Д.Р.К. (актосъставител) и Н.П.Д. – служители в Държавно горско стопанство – Първомай, при обход на района по сигнал извършват проверка в село Дълбок извор, област Пловдив, в дома на улица *, в който живее жалбоподателката Н.В.Д., и установяват в имота 5,6 пространствени кубични метра дъбови дървета за огрев без контролна горска марка и непридружени с превозен билет. Част от тях са нарязани и са на двора, а друга част – нарязани и нацепени – е складирана в стопанска постройка. Жалбоподателката обяснява на проверяващите, че дървата са закупени от нея от някакъв камион, но не може да представи документ за това, тъй като продавачът не й е дал.

На място е съставен Констативен протокол Серия ЮЦДП № 012627 / 18.07.2013 година, а с Разписка за отговорно пазене на вещи, серия ЮЦДП № 004704 / 18.07.2013 година дървата са оставени на жалбоподателката. Съставен й е и Акт за установяване на административно нарушение № 350 / 18.07.2013 година (бланка № 007057), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, съгласно чиито текстове с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическо лице, което в нарушение на посочения закон и на подзаконовите актове по прилагането му „сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти” (чл. 266, ал. 1) и се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка (чл. 213, ал. 1, т. 1).

От доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на инкриминираната дата Н.В.Д. *** пространствени кубични метра дъбови дърва за огрев, без да са маркирани със съответна горска марка. За посоченото нарушение точно е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите: Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането… съхранява… дървесина…

Не стои така въпросът с вмененото в отговорност нарушение на Н.В.Д. по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. В Акта е посочено, че жалбоподателят съхранява немаркираните 4 кубика дърва в стопанска постройка и 1,6 кубика дърва двора си „без превозен билет”, а в Наказателното постановление се сочи, че немаркираните с контролна горска марка дърва за огрев от дъб са „без документ, доказващ законния произход на дървесината”. По т. 2 на чл. 213, ал. 1 се забранява съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет, а т. 3 на законовия текст касае забрана за съхранение на дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход. Направено е смесване на две разпоредби - с Наказателното постановление се вменява в отговорност нарушение по т. 3, като се сочи за нарушена законова разпоредба т. 2 на чл. 213, ал. 1 от Закона за горите. Недопустимо е едва с Наказателното постановление да се ангажира нова административнонаказателна отговорност на нарушителя и да е налице несъответствие между цифрово и словесно изписване на нарушените законови норми. Посочените процесуални нарушения са от рода на съществените, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя да разбере какво му се вменява в административнонаказателна отговорност, за да организира адекватна защита.

С нарушаването на забраната по всяка точка на чл. 213, ал. 1 от Закона за горите се осъществява самостоятелен състав на изпълнително деяние и посочените процесуални нарушения не се отразяват на извършеното от Н.В.Д. незаконосъобразно действие по т. 1 на визирания текст от Закона за горите и следващата се за него глоба по чл. 266, ал. 1 от същия закон.

В разрез с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и за двете нарушения по чл. 213, ал. 1 от Закона за горите на нарушителя е наложено едно наказание, който процесуален пропуск обаче е в полза на дееца и не води до незаконосъобразност на целия атакуван акт, но в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при съобразяване с тежестта на нарушението, обстоятелствата, отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя, както и имотното му състояние, настоящият състав счита, че наказанието следва да се редуцира. Отчита се немалкото количество на инкриминираната дървесина, както и интензитета на този вид посегателства, засягащи обществените отношения, свързани с опазването на горските територии в Република България, което води до липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, но наложената глоба следва да се намали на 200 лева, предвид непредставянето от въззиваемата страна на доказателства за други нарушения на жалбоподателя по Закона за горите, както и заради отношението на Н.В.Д. към извършеното деяние – изразяване на съжаление за стореното след съставянето на Акта и признаване на незаконосъобразните си действия в съдебно заседание с убеждението, че няма да се повторят.

Незаконосъбразно на нарушителя е определено да заплати по сметка Регионална дирекция по горите - Пловдив паричната равностойност в размер на 187,71 лева на липсващите вещи, предмет на нарушението - 5,60 пространствени кубични метра дърва за огрев от дъб.

За разлика Наказателния кодекс, който при деяние по чл. 235 предвижда отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението или присъждане на равностойността му, когато липсва или е отчужден, Законът за горите не съдържа подобна разпоредба – чл. 237, ал. 1 от него визира единствено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушение, както и на вещите - предмет на нарушението, независимо чия собственост са, освен при установяване, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

Нещо повече - в случая вещите, предмет на нарушението - 5,60 пространствени кубични метра дърва за огрев от дъб – са оставени на отговорно пазене на жалбоподателката в дома й, съгласно Разписка за отговорно пазене на вещи, серия ЮЦДП № 004704 / 18.07.2013 година, и няма данни по делото тези дърва да липсват, за което административнонаказващият орган е следвало да упражни правомощията си по чл. 273 от Закона за горите.

С оглед на изложеното атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно в частта за нарушението по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 1 от Закона за горите и да се отмени като незаконосъобразно в останалата му част.

По мотиви от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

 

 

Изменя Наказателно постановление № 350 / 01.08.2013 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив в частта, в която на Н.В.Д., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 266, ал. 1 от същия закон, като намаля размера на глобата на 200 (двеста) лева.

Отменя Наказателно постановление № 350 / 01.08.2013 година на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив в частта, в която на Н.В.Д., ЕГН **********,***, е вменено в отговорност нарушение на чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и е определено да заплати паричната равностойност в размер на 187,71 лева (сто осемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) на липсващите вещи, предмет на нарушението (5,60 пр. куб. м дърва за огрев от дъб).

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ