№ 52

 

град Първомай, 16.10.2013 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 132 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 248 / 17.06.2013 година на Началника на „Митница” – Пловдив, с което на А.Н.М., ЕГН **********,***,

Ø           на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на същия текст;

Ø           на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 6 броя кутии (120 къса) цигари, предмет на акцизното нарушение.

 

В жалбата си А.Н.М. заявява, че не е съгласна с акта и наказателното постановление, както и с наложената глоба, която не може да заплати, тъй като е пенсионерка. Твърди, че намерените при проверката цигари са за лично ползване, а не за продажба.

В съдебно заседание жалбоподателката споделя, че през 2012 година е наказвана за продажба на цигари и оттогава не е продавала. Взема само за себе си и за сина си, но отчита като своя грешка, че по време на проверката тези цигари са били оставени в заведението, което държи.

Въззиваемата страна Митница - Пловдив чрез представителя си началник-отдел „Правнонормативен” В.В.В. моли Съдът да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, тъй като безспорно е установено държането на акцизни стоки без бандерол, още повече, че същото действие е извършено за втори път от лицето, въпреки че не е повторно, което е отчетено от административно-наказващия орган при определяне на санкцията.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

На 20.03.2013 година по получен сигнал за разпространение на акцизни стоки без бандерол служители на РУ „Полиция” - Първомай извършват проверка в село * на улица * № * в кафе-аперитив, собственост на жалбоподателката и установяват, че А.Н.М. държи 6 кутии цигари „Дон” без бандерол.

С Протокол от същата дата цигарите са предадени доброволно на служителите на реда, а в снетите писмени обяснения жалбоподателката заявява, че през кафенето, което притежава, минават различни доставчици и й предлагат стоки за продаване. Доставчик от град Пазарджик й предлага цигари без бандерол за 25 лева стека, тя купува един стек за пушене от нея и сина й.  Твърди, че намерените цигари не са купени за продаване.

На 25.03.2013 година полицейската преписка (№ ЗМ – 84 / 2013 година) е изпратена по компетентност на Районна прокуратура – Първомай и по съображения за липса на обективни признаци за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК с Постановление № 283 / 13 от 28.03.2013 година наблюдаващият прокурор отказва да образува наказателно производство срещу А.Н.М., прекратява преписката и изпраща материалите на Директора на Регионално митническо управление – Пловдив относно преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето.

С писмо изх. № 1102 - 0074 / 22.04.2013 година А.Н.М. е поканена да се яви в 10:30 часа на 15.05.2013 година в Митница – Пловдив, където й е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение № 156.

На 28.05.2013 година със служебна бележка № 9300 – 1039 е поискано изчисляване на дължимия акциз на акцизните стоки по АУАН № 156 / 05.05.2013 година и в Служебна бележка № 9300 – 1039 / 30.05.2013 година е определена общата продажна цена на 6 кутии цигари „Дон” от по 20 къса – 45,00 лева, дължимият специфичен акциз е в размер на 12,12 лева, дължимият пропорционален акциз – 10,35 лева – общо дължим акциз – 22,40 лева.

След изчисляване на акциза на цигарите, предмет на нарушението, в размер на 22,47 лева, съгласно разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и чл. 39 от Закон за акцизите и данъчните складове, е издадено атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства и административно-наказателна преписка.

В административно-наказателното производство при обжалване на Наказателното постановление пред Съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган, който с предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже:

Ø      че е установено извършване на административно нарушение;

Ø      че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител когато се касае за ЮЛ или ЕТ);

Ø      че нарушителят го е извършил виновно.

В конкретния случай жалбоподателят нарушава забраната на чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС за държане на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, тъй като цигарите са тютюневи изделия по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС, и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, съгласно чийто текст Физическо лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. Текстът съдържа едновременно както задължително правило на поведение за субектите – да се въздържат от изрично посочените действия, всяко от които осъществяващо отделно изпълнително деяние на нарушението, така и следващата се за осъществяването на това поведение санкция.

Съгласно посочения текст правилно е определена и глобата в минимума – 1000 лева, тъй като двойният размер на дължимия акциз от 22,47 лева не надвишава 1000 лева.

Правилото за изчисляване на размера на глобата е строго регламентирано, т.е. административно-наказващият орган не притежава оперативната самостоятелност за преценка на размера на наказанието по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС. В тази връзка глобата е съобразена с текста на чл. 27 от ЗАНН.

Въпреки че двойният размер на акциза на стоките, предмет а нарушението, не надвишава 50 лева, административно-наказващият орган правилно не счита случая за маловажен, тъй като административното нарушение за жалбоподателката не е първо – отчетено е, че за същото нарушение на лицето е ангажирана административно-наказателната отговорност с Наказателно постановление № 70 / 29.02.2012 година, в сила от 12.03.2012 година.

Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 124 от ЗАДС административно-наказващият орган разпорежда и отнемане в полза на Държавата на вещите, предмет на административното нарушение. Текстът съдържа императив, че при нарушение на изрично посочени състави от ЗАДС (между които и чл. 123 от ЗАДС) стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.

При съставяне на Акта и при издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основания за отмяна на последното като незаконосъобразно.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

 

 

Потвърждава Наказателно постановление № 248 / 17.06.2013 година на Началника на „Митница” – Пловдив, с което на А.Н.М., ЕГН **********,***,

Ø           на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на същия текст;

Ø           на основание чл. 124, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове са отнети в полза на държавата 6 броя кутии (120 къса) цигари, предмет на акцизното нарушение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ