№ 65

град Първомай, 21.11.2013 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 120 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 92 / 15.03.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на В.Й.К., ЕГН **********,***, са наложени:

Ø глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки;

Ø глоба в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предложение 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 70, ал. 1 от същия закон.

Жалбоподателят В.Й.К. чрез процесуалния си представител К.А.К. от Адвокатска колегия – Хасково моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – Началникът на РУ „Полиция” – Първомай, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

От 20:00 часа на 08.03.20213 година до 08:00 часа на 09.03.2013 година свидетелят Т.В., свидетелят Г.Г. и Г.К. – служители на РУ „Полиция” – Първомай са на смяна.

След полунощ извършват автопатрул по улица „Братя Миладинови” – юг и до ресторант „Ловен дом” в град Първомай забелязват лице с нестабилна походка, което влиза в лек автомобил „Мицубиши” и се опитва да потегли – запалва двигателя, светва фаровете, но като вижда патрулния автомобил, загася и слиза от колата.

Полицаите се установяват със служебния автомобил на следващата пресечка – на кръстовището на улица „Братя Миладинови” (до № 46) с улица „Димитър Благоев”.

След няколко минути от заведението „Ловен дом” към установъчния пункт на органите на реда тръгва автомобилът „Мицубиши” без пуснати светлини, свидетелят Т.В. го спира и отвътре излиза жалбоподателят.

При извършена проверка на документи се установено, че В.К. е правоспособен водач. Жалбоподателят е поканен до патрулния автомобил – на около 5-10 метра от мястото на спирането, - за да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство, но той отказва. Издаден му е талон за медицинско изследване, след което му е съставен Акт за установяване на административно нарушение (бланка № 841324), които нарушителят отказва да подпише, удостоверено с подписи на свидетели. С Акта е иззет АУАН, заместващ контролния талон на водача. По време на проверката нарушителят се държи арогантно – псува и вика, опитва да я осуети, което налага отвеждането му в полицейското управление, където му е съставен и Акт за неизпълнение на полицейско разпореждане по ЗМВР.

След проверката лицето е освободено, но не се явява във филиала в град Първомай на Център за спешна медицинска помощ, видно от Писмо изх. № 1802 / 22.08.2013 година от и.д. Директор на Център за спешна медицинска помощ – Пловдив.

Въз основа на Акта (бланка № 841324) е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Т.В.В. и Г.Д.Г., които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния процесуален ред писмени доказателства и от приложената административно-наказателна преписка.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.И.Л., която заявява, че е била с нарушителя, че след като са излезли от заведението, са се качили в автомобила, след което К. е заспал и е бил събуден от полицаите. Тези й думи изграждат защитна версия на жалбоподателя, за да се избегне следващата се за неправомерното му поведение санкция. Същите са в противовес с приетата доказателствена съвкупност – полицейските служители, разпитани в качеството на свидетели са категорични, че на инкриминираната дата В.К. е бил сам в автомобила си.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посочените нарушения:

o по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата: Водач на моторно превозно средство…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 2 години и глоба 2000 лева;

o по чл. 70, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.

Безспорно е от доказателствената съвкупност по делото, че след 00:00 часа на 09.03.2013 година на улица „Братя Миладинови” – юг в град Първомай В.Й.К. привежда в движене автомобила си „Мицубиши”, без да включи светлините му, и след като е спрян от органите на реда, отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и да изпълни издадения му талон за медицинско изследване.

В тази връзка са несъстоятелни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че отказът му да бъде тестван за алкохол може да се счита за негово убеждение, че не е извършил нещо противозаконно, а поведението му да се счита за афект спрямо отразените в акта констатации.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция, а за нарушението по чл. 70, ал. 1 от ЗДП административно-наказващият орган точно посочва санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗДП, според която с глоба от 20 до 150 лева се наказва водач, който наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство.

И двете нарушения са формални, а за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е без значение дали водачът е употребил, или не алкохол, защото отказът за изпробване по надлежния ред се санкционира.

Нарушенията са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани са по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което възраженията на жалбоподателя и повереника му се явяват неоснователни.

Относно наложените наказания Съдът намира, че са в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП санкцията е конкретно определена и административно-наказващият орган не може да преценя размера й, но при налагане на глоба за нарушението по чл. 70, ал. 1 от ЗДП Началникът на РУ „Полиция” – Първомай по изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя – глобата по чл. 180, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗДП е към минимума на предвиденото.

За нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП правилно е приложена Наредба № Iз-2539 / 17.12.2012 година за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, нормата на чийто чл. 6, ал. 1, т. 3 предвижда, че за отказ на водач, който управлява МПС, да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му се отнемат 12 контролни точки. Съгласно чл. 157 от ЗДП, контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, б. А от ЗАНН, Районният съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 92 / 15.03.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на В.Й.К., ЕГН **********,***, са наложени:

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ