№ 41

град Първомай, 15.07.2013 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 75 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 141 от 27.03.2013 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на Г.Н.Б., ЕГН **********,***:

v на основание чл. 270 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 270 във връзка с чл. 123, ал.1, т. 1 и чл. 124, т. 1 и т. 2 от същия закон;

v на основание чл. 8, ал. 1, буква Г и чл. 6, т. 1, буква Б от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е постановено обезщетение общо в размер на 561,00 (петстотин шестдесет и един) лева в полза на Южноцентрално държавно предприятие, град Смолян.

Жалбоподателят Г.Н.Б. чрез процесуалния си представител адвокат Н.З.И. от Адвокатска колегия - Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Директорът на Регионална дирекция по горите – Пловдив, редовно призована, не се явява, не изпраща представител; в писмото, с което са изпратени жалбата и административно-наказателната преписка, е изразено становище по същество с искане Наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния седемдневен срок, а разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 13 февруари 2013 година горски стражар в Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Първомай Б.А.М. (актосъставител) и старши лесничей Я.П.Г. охраняват района в землището на село Искра, охранителен участък „Попово” (обхващащ землищата на селата Искра, Брягово, Драгойново, Буково, Жълт камък), когато в разсадник „Попово” - себепроизводствена черборова градина, виждат да пашуват 23 броя кози.

Двамата изгонват козите, които, след като излизат от разсадника, се насочват на куп към единия от двата обора в непосредствена близост. Стражарят и лесничеят ги следват със служебния си автомобил и след като установяват в кой от оборите влизат животните, се връщат в разсадника.

Обаждат се на колеги от Регионална дирекция по горите – Пловдив и Държавно горско стопанство – Първомай, след пристигането на които са установени 246 наранени и повредени 6-годишни фиданки с височина от 80 см до 2 метра – на част от тях иглиците са прегризани, а на друга са откъснати (липсват), част от фиданките са с наранена кора.

За констатациите е съставен протокол.

На 14.02.2013 година актосъставителят намира жалбоподателя в село Искра и му обяснява за какво ще му състави акт, на което получава отговор, че при проверката в разсадника са били достатъчно хора, за да се състави акт. По-късно свидетелят Б.А. М. съставя в сградата на Държавно горско стопанство – Първомай Акт за установяване на административно нарушение № 141 / 14.02.2013 година (бланка № 006876) и го носи на Г.Н.Б., който отказва да го подпише и да получи екземпляр от него, установено с подпис на свидетел.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 141 / 27.03.2013 година.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административно-наказателна преписка.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна Съдът намира, че Наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Още при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - нарушени са императивните разпоредби на чл. 40 от ЗАНН, според които актът се съставя в присъствието на нарушителя и когато нарушителят е известен, както е в случая, акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие се съставя само при две хипотези: когато не може да се намери или когато след покана не се яви.

В случая след установяване на нарушението жалбоподателят е потърсен и намерен, но само му е съобщено за какво ще се съставя акт, без да му е отправяна покана за съставянето.

Посоченото процесуално нарушение е от рода на съществените, водещо до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Отделно от горното, Наказателното постановление е и необосновано.

В административно-наказателното производство при обжалване на наказателно постановление пред съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган, който с предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже:

Ø че е установено извършване на административно нарушение;

Ø че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител когато се касае за ЮЛ или ЕТ);

Ø че нарушителят го е извършил виновно.

Когато административно-наказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

В конкретния случай не се доказва вменените в отговорност нарушения по чл. 123, ал.1, т. 1 и чл. 124, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, за които е наложено едно наказание по чл. 270 от същия закон, да са извършени от Г.Н.Б..

В разпита си в съдебно заседание на 11.06.2013 година актосъставителят казва, че установява извършителя на деянието по животните, които без пастир се отправят към обора на жалбоподателя, но на въпрос, откъде знае, че това е оборът на Г.Н.Б., свидетелят Б. М. заявява: „Така смятаме, не знам”.

Обстоятелството, че добитъкът сам се прибира в заслон, в който е свикнал да пребивава, не означава, че собствеността му и тази на постройката са на едно и също лице - още повече, че не е установен и собственикът на обора, за да се счете, че животните, повредили фиданките, му принадлежат.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

Отменя № 141 от 27.03.2013 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на Г.Н.Б., ЕГН **********,***:

v на основание чл. 8, ал. 1, буква Г и чл. 6, т. 1, буква Б от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е постановено е обезщетение общо в размер на 561,00 (петстотин шестдесет и един) лева в полза на Южноцентрално държавно предприятие, град Смолян.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Районен съдия: (п)

СЗ / АГ