№ 39
град Първомай, 15.07.2013 година
Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в
открито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година с
Председател Спасимир
Здравчев
при
секретаря Атанаска гаджева,
като
разгледа докладваното от председателя НАХД № 59 по описа на Съда за
2013 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17 / 28.01.2013
година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Т.А.Х., ЕГН **********,***, за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата на основание
чл. 174, ал. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от шест
месеца, като на основание Наредба №
Iз-1959 / 2007 година на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят Т.А.Х. чрез процесуалния си
представител адвокат А.Н.Н. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да
отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата
и в съдебно заседание на въззивната инстанция.
Въззиваемата страна РУ „Полиция” – Първомай, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
и е процесуално допустима, а разгледана
по същество, същата е основателна.
От фактическа страна:
На 20.01.2013 година служители при РУ „Полиция” –
Първомай: младши автоконтрольор Т.В.В. (актосъставител) и полицай Г.Д.Г.,
изпълняват служебните си задължения в град Първомай, област Пловдив.
След 01:30 часа на улица „Братя Миладинови” - юг до
дом № 46 спират за проверка лек автомобил „Мерцедес 200 Е” с ДК № *,
собственост на водача Т.А.Х.. При извършена проверка с „Дрегер Алкотест 7510” с
№ АRВА - 0058 за установяване на концентрация на алкохол
в кръвта техническото средство отчита резултат 0,90 на хиляда.
На водача е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 17 / 20.01.2013 година (бланка № 841175) и е
издаден талон за медицинско изследване № 232894, който Т.А.Х. изпълнява – в
Център за спешна медицинска помощ, филиал Първомай, в 03:05 часа му е взета
кръвна проба, приета в 08:55 часа на 21.01.2013 година в Специализирана химична
лаборатория при МБАЛ „Пловдив” АД, където след изследване по газхроматографски
метод в 13:00 часа е изготвен Протокол № 56 / 21.01.2013 година за химична
експертиза, съгласно който концентрацията на алкохол в кръвта на водача към
инкриминираната дата е 0,69 ‰.
Със Заповед рег. № ЯЗ / П – 29 от 21.01.2013 година
на Началника на РУ „Полиция” – Първомай на жалбоподателя е наложена на
принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, буква Б от Закона за
движение по пътищата: временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство и контролния талон до решаване на въпроса за
отговорността му, но не за повече от шест месеца, считано от 20.01.2013 година
(датата на отнемане на документите с АУАН).
Въз основа на акта е издадено и атакуваното
Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на
въззивната инстанция свидетел Т.В.В., които се преценят като обективни, логични
и взаимнодопълващи се, от приетите по надлежния ред писмени доказателства и от
приложената административно-наказателна преписка.
От правна страна страна:
С Наказателното постановление на Т.А.Х. е вменено в
административнонаказателна отговорност нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движението по пътищата, съгласно чийто текст На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.
За това нарушение същият закон предвижда наказание по
чл. 174, ал. 1: Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство (…) с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и / или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух.
Наредба № 30
от 27.06.2001 година (издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието) визира: „Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и / или чрез
медицински и лабораторни изследвания” (чл. 1, ал. 2), като „В случай на отказ
да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно
заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и / или
друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на
техническото средство” (чл. 6), т.е. при липса на данни за алкохолното
съдържание в кръвта на водача, установени посредством експертно изследване, се
ползва информацията от техническото средство.
От доказателствата по делото е видно, че употребата
на алкохол от жалбоподателя е установена и по двата предвидени способа, но
отговорността му е ангажирана по показанията от техническото средство, а не
съгласно резултата от лабораторното изследване. И въпреки че и в двата случая
алкохолното съдържание в кръвта на Т.А.Х. е над инкриминирания минимум от 0,5 ‰,
Наказателното постановление следва да се отмени, заради неспазване от страна на
административно-наказващия орган на императивна разпоредба при ангажиране на
отговорността на лице, нарушаващо забраната да се управлява моторно превозно
средство след употреба на алкохол, което е съществено процесуално нарушение,
създаващо несигурност при прилагане на закона по процедурата за установяване на
алкохол в кръвта на водача.
Настоящата инстанция не следва да се произнася
отделно за отнетите контролни точки за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, съгласно Наредба
№ Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат, - тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата те служат за отчет на
извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито
принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана
компетентност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав,
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление
№ 17 / 28.01.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Т.А.Х., ЕГН **********,***, за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата на основание
чл. 174, ал. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от шест
месеца, като на основание Наредба №
Iз-1959 / 2007 година на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ
/ АГ