№ 39

 

град Първомай, 15.07.2013 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от председателя НАХД № 59 по описа на Съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17 / 28.01.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Т.А.Х., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата на основание чл. 174, ал. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание Наредба № Iз-1959 / 2007 година на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят Т.А.Х. чрез процесуалния си представител адвокат А.Н.Н. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

 

От фактическа страна:

На 20.01.2013 година служители при РУ „Полиция” – Първомай: младши автоконтрольор Т.В.В. (актосъставител) и полицай Г.Д.Г., изпълняват служебните си задължения в град Първомай, област Пловдив.

След 01:30 часа на улица „Братя Миладинови” - юг до дом № 46 спират за проверка лек автомобил „Мерцедес 200 Е” с ДК № *, собственост на водача Т.А.Х.. При извършена проверка с „Дрегер Алкотест 7510” с № АRВА - 0058 за установяване на концентрация на алкохол в кръвта техническото средство отчита резултат 0,90 на хиляда.

На водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 17 / 20.01.2013 година (бланка № 841175) и е издаден талон за медицинско изследване № 232894, който Т.А.Х. изпълнява – в Център за спешна медицинска помощ, филиал Първомай, в 03:05 часа му е взета кръвна проба, приета в 08:55 часа на 21.01.2013 година в Специализирана химична лаборатория при МБАЛ „Пловдив” АД, където след изследване по газхроматографски метод в 13:00 часа е изготвен Протокол № 56 / 21.01.2013 година за химична експертиза, съгласно който концентрацията на алкохол в кръвта на водача към инкриминираната дата е 0,69 ‰.

Със Заповед рег. № ЯЗ / П – 29 от 21.01.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай на жалбоподателя е наложена на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, буква Б от Закона за движение по пътищата: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от шест месеца, считано от 20.01.2013 година (датата на отнемане на документите с АУАН).

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел Т.В.В., които се преценят като обективни, логични и взаимнодопълващи се, от приетите по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административно-наказателна преписка.

 

От правна страна страна:

С Наказателното постановление на Т.А.Х. е вменено в административнонаказателна отговорност нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, съгласно чийто текст На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

За това нарушение същият закон предвижда наказание по чл. 174, ал. 1: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство (…) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и / или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Наредба № 30 от 27.06.2001 година (издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието) визира: „Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и / или чрез медицински и лабораторни изследвания” (чл. 1, ал. 2), като „В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и / или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство” (чл. 6), т.е. при липса на данни за алкохолното съдържание в кръвта на водача, установени посредством експертно изследване, се ползва информацията от техническото средство.

От доказателствата по делото е видно, че употребата на алкохол от жалбоподателя е установена и по двата предвидени способа, но отговорността му е ангажирана по показанията от техническото средство, а не съгласно резултата от лабораторното изследване. И въпреки че и в двата случая алкохолното съдържание в кръвта на Т.А.Х. е над инкриминирания минимум от 0,5 ‰, Наказателното постановление следва да се отмени, заради неспазване от страна на административно-наказващия орган на императивна разпоредба при ангажиране на отговорността на лице, нарушаващо забраната да се управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, което е съществено процесуално нарушение, създаващо несигурност при прилагане на закона по процедурата за установяване на алкохол в кръвта на водача.

Настоящата инстанция не следва да се произнася отделно за отнетите контролни точки за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, - тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя Наказателно постановление № 17 / 28.01.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, с което на Т.А.Х., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закон за движението по пътищата на основание чл. 174, ал. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца, като на основание Наредба № Iз-1959 / 2007 година на министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия: (п)

СЗ / АГ