27

 

град Първомай, 14.06.2013 година

 

 

Районен съд - Първомай, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 144 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 65 / 22.10.2012 година на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив, с което на Х.А.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 124, ал. 1, предложение второ от Закона за биологичното разнообразие е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на същия текст от Закона.

Жалбоподателят Х.А.К. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция. Твърди, че организатори на брането на блатно кокиче са Я. Т. и Б. М., за които работи, и не той следва да носи административно-наказателната отговорност за нарушението.

Въззиваемата страна, директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив, чрез процесуалния си представител Д.Г.К., директор на дирекция „Административни, финансови и правни дейности” в РИОСВ – Пловдив, моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено издаденото Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че от доказателствената съвкупност по делото се установява, че организацията по събиране на блатно кокиче е осъществена от жалбоподателя.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

На 07.05.2012 година в РИОСВ - Пловдив по т.нар. „зелен” дежурен телефон се получава сигнал за събиране на листно-стъблена маса от блатно кокиче в находище в границите на защитена местност - местността Фазанарията в землището на село Градина, община Първомай, област Пловдив.

Свидетелите М.Л.М., главен експерт в Дирекция „Превантивна дейност”, направление „Биологично разнообразие и защитени територии” при РИОСВ – Пловдив, и Д.Г.Д., директор на Дирекцията, реагират незабавно и отиват на място.

Край гората има полиция, представители на ТП „Държавно горско стопанство” – Първомай и на Ловното стопанство, които охраняват района. Има и десетки роми от село Градина, дошли за беритба на билката с каруци и бусове.

Проверяващите виждат кантар за теглене и камион за товарене на събраните растения, както и купчини блатно кокиче до камиона, в каруците и до тях, изскубнато с луковиците във фаза на плодоносене в нарушение на т. 2 от Заповед № РД – 521 / 22.04.2003 година на министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 42 / 09.05.2003 година).

Свидетелите М.М. и Д.Д. заедно със свидетеля Н.П.Д., старши лесничей при ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай, обхождат цялата територия, защитена със Заповед № РД-148 от 20.03.2006 година на министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 година), и установяват, че блатно кокиче е брано не само от общинския поземлен фонд, за който събирането на листо-стъблената маса е разрешено със Заповед № РД – 335 / 24.04.2012 година на министъра на околната среда и водите, но и от територии на държавния горски фонд, от които със Заповедта от 2012 година е забранено събирането на кокиче. Из цялата защитена местност виждат масово изскубване на луковици, водещо до увреждане и унищожаване на популацията на растението.

Проверяващите установяват като организатор на събирането на листно-стъблена маса в цялата територия на защитената местност Х.А.К. – от събирачите и при разговор със самия него край камиона и кантара за изкупуване.

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 019 / 07.05.2012 година (бланка № 000532), който Х.А.К. подписва и от който получава екземпляр.

Изскубаната листно-стъблена маса – 1560 кг след претегляне, е натоварена и откарана на съхранение в разсадник „Мечка” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Първомай, където с Констативен протокол № 0176 / 07.05.2012 година е оставена на отговорно пазене в масивна покрита стопанска постройка в двора.

На 11.05.2012 година свидетелите М.М. и Д.Д. отново посещават разсадник „Мечка” и съставят Констативен протокол № 0000471 / 11.05.2012 година, с който установяват, че оставената на отговорно пазене растителна маса блатно кокиче заедно с луковиците е невъзвратимо увредена – пожълтяла, в процес на загниване – и изразяват становище, че е загубила качеството си на суровина за фармацевтичната промишленост.

В Доклад № 1180 / 19.05.2012 година до Директора на РИОСВ - Пловдив актосъставителят М.М. предлага издаване на заповед за унищожаване на иззетото блатно кокиче, поради невъзвратимото му увреждане.

На 22.10.2012 година Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив издава атакуваното Наказателно постановление за това, че на 07.05.2012 година в село Градина, община Първомай, област Пловдив, защитена местност „Находище на блатно кокиче”, имоти № 002096, № 011186, № 011196, № 011191, № 011900, № 055020, землище на село Градина, Х.А.К. организира и осъществява ползване на листно-стъблена маса от блатно кокиче в нарушение на издадени от министъра на околната следа и водите на основание чл. 42 от Закона за биологичното разнообразие Заповед № РД - 521 от 22.04.2003 година и Заповед № РД - 355 от 24.04.2012 година, а именно: събирането (ползването) на листно-стъблена маса от блатно кокиче е извършено извън фаза на цъфтеж, чрез изскубване, а не чрез изрязване на височина 5-7 см над почвата; събирането е извършено и извън разрешените за ползване територии, съгласно т. I от Заповед № РД – 335 / 24.04.2012 година, а именно в територии на държавен горски фонд, забранени за събиране, съгласно т. II от Заповед № РД – 335 / 24.04.2012 година.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, от приетите по съответния процесуален ред писмени доказателства и от приложената административно-наказателна преписка.

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид представените от жалбоподателя Писмени бележки вх. № 6087 / 13.12.2012 година, тъй като са неподписани и нямат качеството на документ, както и изпратените с тях копия от: Входящ № 26-00-100 / 02.05.2012 година на Община Първомай, Инструктаж на „Кабем – 77” ЕООД до кандидатите за бране на блатно кокиче ЗМ „Фазанарията” (без дата), нотариално заверено Пълномощно № 2846 / 11.08.2009 година (на нотариус с рег. 045 с район на действие Районен съд – София, презаверено с № 1056 / 30.03.2010 година от нотариус с рег. № 370 с район на действие Районен съд – Царево) от Б. Г. М., управител на „КАБЕМ – 77” ЕООД – София, упълномощаващ Х.А.К., Заповед № РД – 289 / 28.04.2011 година на министър Н. К., Заповед № РД – 407 / 27.04.2010 година на министър Н. К., Заповед № РД – 296 / 27.04.2009 година на министър Д. Ч., Заповед № РД – 257 / 30.04.2008 година на министър Д. Ч. и Заповед № РД – 308 / 23.04.2007 година на министър Д. Ч. – не е ясно какъв документ е входиран в Община Първомай под № 26-00-100 / 02.05.2012 година, инструктажът не е датиран, за да се прецени относимостта му към предмета на доказване, с пълномощното се предоставят права на жалбоподателя за местност с блатно кокиче, различна от процесната, а заповедите касаят различен от инкриминирания период.

При постановяване на акта си настоящата инстанция не взема предвид и представените от жабоподателя копия от Удостоверение изх. № 20120213150756 / 13.02.2012 година на Агенция по вписванията, Писмо изх. № 1 / 16.02.2012 година от „Криста – 2010” ЕООД – София до Директора на РИОСВ – Пловдив, Писмо изх. № 2 / 16.02.2012 година от „Криста – 2010” ЕООД – София до Директора на Държавно лесничейство – Първомай, както и депозираното в съдебно заседание от въззиваемата страна копие от Писмо от „ВХ Еко Бест” ЕООД – София, подписано от Х.К., до Директора на РИОСВ – Пловдив. Въпросните документи, входирани в учрежденията на 26.03.2012 година (в съответствие с т. 9 от Заповед № РД – 521 / 2003 година на министъра на околната следа и водите), касаят единствено изразено желание за събиране и изкупуване на листно-стъблена маса от блатно кокиче и няма как въз основа на тях да се правят правнообосновани изводи за намерение за извършване на действия, противни на забраната по т. ІІ на издадената близо месец по-късно Заповед № РД – 335 / 24.04.2012 година на министъра на околната среда и водите.

В останалата част Съдът приема доказателствена като единни, последователни и взаимосвързани, въз основа на което логическо единство се установяват фактите по делото.

Отчитат се от настоящия състав думите на свидетелят Ж.И., че на инкриминираната дата присъства на местонарушението, за да тегли блатно кокиче по телефонна договорка с лице на име Б., показанията на актосъставителя, заявяващ, че по време на проверката вижда лицето Я. Т., както и заявеното от свидетеля Ж.С., че на място присъстват двама млади мъже, единият от които си спомня да му се представя като Я. Т., но не се установява брането на блатно кокиче да е организирано от което и да е от посочените лица, нито Я. Т. или Б. М. да са възложили на жалбоподателя (с трудов или граждански договор) дейността по бране на блатно кокиче в местността Фазанарията в землището на село Градина. Напротив – в показанията си свидетелите М.М., Д.Д., Н.Д. и Ж.С. са единни и категорични, че организацията и изкупуването на блатно кокиче са дело на Х.К.. А евентуално решение на жалбоподателя да извърши нарушението в полза на посочените от него лица, не го освобождава от административно-наказателна отговорност.

 

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по 124, ал. 1, предложение второ от Закона за биологичното разнообразие, според чийто текст за неспазване на режимите и условията, определени в заповедите по чл. 42, физическите лица се наказват с глоба от 100 до 1000 лева, и който инкорпорира както задължителната норма на поведение, така и следващата се неизпълнението й санкция.

Безспорно е, че Заповед № РД - 521 от 22.04.2003 година е издадена от министъра на околната следа и водите на основание чл. 42 от Закона за биологичното разнообразие, като определя режима за опазване и регулирано ползване растителния вид блатно кокиче (Leucojum aestivum L.) в естествените му находища на територията на страната, а съгласно т. 7 от нея министърът на околната следа и водите издава Заповед № РД - 355 от 24.04.2012 година относно ползването на блатно кокиче през 2012 година.

Нарушението е описано в Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление, конкретизирано по време, място, извършител и е в съответствие с всички други изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН наказанието е в границите, предвидени за извършеното нарушение, но не са отчетени от административно-наказващия орган всички обстоятелства по ал. 2 на посочения законов текст за конкретизиране на размера на глобата. Не е взето предвид, че не цялото количество от 1560 кг листно-стъблена маса блатно кокиче е изскубнато от територии на държавния горски фонд, но и от общинския поземлен фонд, за който събирането е разрешено със Заповед № РД – 335 / 24.04.2012 година, нито че това е първо нарушение за Х.А.К., тъй като, въпреки предоставената процесуална възможност, не са представени доказателства в обратна насока. Административно-наказващият орган не излага и аргументи за размера на санкцията с оглед на имотното състояние на нарушителя.

Мотивиран от изложеното, като отчита тежестта на нарушението и липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, Районният съд счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, но с намаляване на наложеното наказание към минимума на предвиденото в чл. 124, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, а именно глоба в размер на 200,00 лева, с която биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН.

На основание препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК, Х.А.К. следва да заплати по сметки на Районен съд – Първомай сумата от 21,10 лева – пътни разноски за явяване на свидетеля Ж.Я.И. в съдебно заседание на 25.04.2013 година, изплатени от бюджета на съдебната власт с разходен касов ордер от същата дата.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

 

 

Изменя Наказателно постановление № 65 / 22.10.2012 година на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, с което на Х.А.К., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 124, ал. 1, предложение второ от Закона за биологичното разнообразие е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева на основание същия текст от закона, като намаля наказанието глоба на 200 (двеста) лева.

Потвърждава Наказателно постановление № 65 / 22.10.2012 година на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив в останалата му част.

Осъжда Х.А.К. да заплати по сметки на Районен съд – Първомай сумата от 21,10 лева за деловодни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Съдия: (п)

СЗ / АГ