О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Първомай, 03.04.2013 год.

 

Първомайски районен съд, втори състав, в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                    Районен съдия: Елена Калпачка

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 44 по описа на съда за 2013 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Исковата молба е била оставена без движение с разпореждане от 21.01.2013 год., като съдът е указал ищецът да посочи имената и адресите на ответниците, да представи доказателства за цената на иска, да опише имота, съответно на актуалния му регулационен статут, като представи актуална скица, да изложи фактическите обстоятелства по отношение на това по какъв начин всеки един от ответниците оспорва правото му на собственост, с оглед преценката за наличие на правен спор, да посочи в какво се състои спорът за материално право – налице е твърдение за право на собственост от ответниците и по отношение на каква част от имота му, твърди ли да има грешка или непълнота в кадастралната основа, ако се твърди - в какво точно се изразява и към кой момент, като бъде формулиран съответен на тези фактически твърдения петитум на исковата молба и да се впише исковата молба в едномесечен срок от получаване на съобщението, в противен случай следва връщане на молбата.

В изпълнение на указанията е подадена молба с която са конкретизирани претенции за ревандикация, евентуално за признаване правото на собственост над описана площ. В последваща молба е конкретизирано описанието на имота, като е посочено, че се претендира идеална част от изброени поземлени имоти и е посочено в коя част съответно се намира претендираната идеална част, без да се държи сметка, че това противоречи на самото определение за идеална част от имот. Имотът е описан като поземлена площ с размер от 4420 кв.м., която се намира в кв. 85 по плана на с. Г., общ. П., обл. П., и граничи на изток с канал (отреден за улица), от север УПИ ХІ, от изток улица, от юг с УПИ ХVІ, като имотът попада в УПИ ХІ (1/5 идеална част от УПИ ХІ, която попада в южната му част),  УПИ ХІІ, УПИ ХІІІ, УПИ ХІV, УПИ ХV и УПИ ХVІ (1/3 идеална част от УПИ ХVІ, която попада в северната му част). Посочено е, че имотът е очертан по скица на вещото лице П. И. Х., която скица се счита неразделна част от съдебното Решение № 27/10.04.2002 год.по гр.дело № 321/2001 год. на РС Първомай.  Посочени са ответници. Представена е скица, в която е записано, че скица за процесния имот не може да бъде издадена, тъй като той не е отразен на плана. Представена е данъчна оценка. В последствие, с молба от 15.02.2013 год. е подадена нова молба, която не е вписана в СП, с която се посочват имената и адресите на ответниците, повтаря се описанито на имота като идеални части от имоти с посочване в коя част от имота попада същата, посочва се, че ответниците оспорват правото на собственост на ищеца със сключване на договор за доброволна делба, без да се посочва предмета на догвора дали касае парцела, или постройки, закупени натърг, както се сочи в самата молба, предявяват освен иск по чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК и иск по чл. 53 от ЗКИР, при условие на евентуалност.

Тъй като съдът е счел, че не е налице описание на имота, съгласно даденото първоначално разпореждане за оставяне на исковата молба без движение, не е представено доказателство за завършена рестититуционна процедура, не е посочен собственика на имотите, посочени като част от имота на ищеца, не е представена данъчна оценка на имота. Даден е двуседмичен срок за изпълнение на тези указания, който е изтекъл на 27.03.2013 год. и не е постъпила молба за изправяне на исковата молба.

Съдът счита, че следва да приеме, че е предявен и иск по чл. 53 от ЗКИР, макар молбата, с която да е предявен да не е вписана, но то не е и необходимо.

 По отношение на предявените искове за собственост.

Съдът е указал, че за да бъде проведен успешно иск за собственост, независимо дали осъдителен или установителен, следва да се твърди придобиване на право на собственост над обособен, съществуващ обект на правото – недвижим имот, който да бъде описан съгласно действащия регулационен план. Без да бъде индивидуализиран по този начин имота, като самостоятелен обект на правото на собственост, няма как да бъде проведена защита на собствеността, без да бъдат проведени необходимите предварителни административни процедури.

Ищецът твърди, че е собственик, по наследство, на една втора идеална част от възстановен земеделски имот на наследодателя му, като сочи като основание Решение № 27/10.04.2000 год.по гр.дело № 321/2001 год. на РС Първомай. Липсва доказателство за завършена процедура по реституиране на имота. Не е представено решение на ПК Първомай по чл. 18 ж от ЗСПЗЗ, въз основа на постановеното решение на РС Първомай, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и актуална скица на имота, издадена от Община Първомай, с оглед положението на имота, който попада в регулацията на града. Издадената заповед, за попълване на кадастралната основа с нови поземлени имоти, по плана на с. Г., един от който и имотът, претендиран от ищеца, не е влязла в сила, поради това, че е отменена от ПОС, поради наличие на нарушение на процесуалните правила при издаването и. Не се твърди издаване на друга такава, която да определи реално местоположението на имота на място и въз основа на нея ищецът да е бил въведен в имота, който да му е предаден надлежно индивидуализиран с граници. Административната процедура за възстановянане на собствеността върху земеделски земи е окончателно завършена, когато имотът е обособен с реални граници и предаден фактически на заявителя по чл. 11 от ЗСПЗЗ. До тогава няма реално завършила процедура по възстановяване на собствеността, съответно правен интерес от завеждане на иск по чл. 108 от ЗС, или 124, ал. 1 от ГПК, който се явява преждевременно заявен, лишен от правен интерес, поради което и недопустим. Независимо от решението на съда по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, то технически изпълнението на процедурата следва да бъде извършена по реда на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), както е указал ВАС, като имотът бъде и индивидуализиран на място, както и да бъде издадена скица на имота, заверена от ОСЗГ или съответно при местонахождение на имота границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината.

Вън от горното, чисто формално, поради липса на завършена процедура по реституиране на имота, не са били изпълнени и указанията на съда за описание на имота съгласно действащия регулационен статут, представяне на скица за имота и данъчна оценка за имота, поради което и исковата молба по отношение на зеведените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде върната, а производството по тях прекратено, на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

 Недопустим е и искът по чл. 53 от ЗКИР, предявен при условията на евентуалност.  Посочено е, че е налице непълнота на кадастралната карта, тъй като със заповед за изменение на регулацията № РД – 15 – 368 от 25.06.1996 год. на Кмета на община Първомай, на ищеца не е отреден парцел за възстановената му собственост. Непълнотата, както се твърди в молбата, обаче, не може да се установи спрямо ответниците, тъй като те не са процесуално пасивно легитимирани да участват в това производство. Няма представени доказателства, че те са собственици на посочените в исковата молба урегулирани поземлени имоти, които биха се засегнали от евентуално установяване на тази непълнота в плана. Нещо повече, от твърденията в исковата молба и подадената молба в изпълнение на указанията на съда за изправяне на нередовността на исковата молба е посочено, че ответниците са собственици на сгради, ползващи площите на посочените парцели, които искат да ги закупят от държавата, която е собственик на земята. Това е оправдано, с оглед действащата нормативна уредба, която указва кой е собственик на земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, както и кой може да се разпорежда с тях, съответно кой може да отговаря по иска за установяване на непълнота в кадастралната основа. Ето защо съдът счита, че така предявения иск е недопустим, тъй като не е предявен срещу надлежно легитимиран ответник – собственик на описаните урегулирани поземлени имоти, които се твърди, че са заснети на мястото на имота на ищците. Това е указано и във второто разпореждане, но искът не е насочен срещу легитимирания ответник, а съдът няма правомощие нито да разпорежда спрямо кого да бъде заведен иска, нито служебно да конституира легитимираната страна, а само да следи за надлежната процесуална легитимация.

Ето защо исковата молба следва да бъде върната, а производството по завдените искове прекратено, на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Ето защо съдът:

О  П  Р Е  Д  Е  Л  И  :

 

Прекратява производството по гражданско дело № 44 по описа на РС Първомай за 2013 год..

Определението е неокончателно и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

Районен съдия:  /п/

ЕК / НК