Р Е Ш Е Н И Е

№ 156 гр. Първомай, 21.12.2013 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав,

в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

при секретаря Таня Петрова,

като разгледа докладваното от съдия ПАВЕЛ ПАВЛОВ

гр. дело № 229 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищецът С.Н.М. *** твърди, че на 06.01.2013 г. около 13.30 ч. в центъра на с.Воден бил притеснен от бездомно куче и хвърлил по него няколко снежни топки, за да го пропъди. Тогава от близкия магазин излязъл ответникът и му направил забележка. Последвало пререкание между двамата, в хода на което ответникът се приближил и съвсем неочаквано замахнал срещу ищеца и го ударил с юмрук в областта на челюстта от дясната страна на лицето. Ищецът почувствал силна болка, залитнал назад и паднал на земята. От устата му обилно потекла кръв. Друг съселянин му се притекъл на помощ и го откарал в болница в гр.Първомай, където му оказали първа помощ и го изпратили в клиника по лицево-челюстна хирургия в гр.Пловдив. Там се установило, че вследствие на удара му е счупена долната челюст в дясно, като са му разклатени три зъби. Била извършена хирургическа интервенция с поставяне на метални скоби за фиксиране на челюстта. Няколко дни ищецът прекарал в болница, след което бил изписан за домашно лечение. Около два месеца след счупването бил принуден да се храни с течна и полутечна храна, приготвена специално за него. Понастоящем изпитвал болки при дъвчене и захапване, затова консумирал предимно меки храни, което създавало редица неудобства за него и семейството му. За извършеното деяние срещу ответника било образувано н.о.х.д.№84/2013г. по описа на РС Първомай, което приключило с одобряване на споразумение между Районна прокуратура и ответника като подсъдимия за престъпление по чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 НК. Въз основа на изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат от деянието, за което е одобрено споразумението по н.о.х.д.№ 84/2013г. на РС Първомай. Претендира разноски.

Ответникът С.М. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, и особено тези, съдържащи се в приложеното НОХД № 84/2013 г. по описа на РС- Първомай – І съдебен състав, и показанията на разпитаните по делото свидетели Ф.Ш. (вуйчо на ищеца) и С.М. (сестра на ответника – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията им като основани на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), се установява, че действително на 06.01.2013 г. ответникът виновно, при условията на пряк умисъл, е нанесъл удар с юмрук отдясно по челюстта на ищеца, с което му е причинил средна телесна повреда, счупвайки долната му челюст – поради което съдът намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява извършването виновно от ответника срещу ищеца на непозволено увреждане. От заключението от 12.09.2013 г. на вещото лице по СМЕ М.Б., се установява, че следствие на удара от ответника ищецът е претърпял непълно закрито счупване на тялото на долната челюст в областта на зъбите, като макар и оздравителният процес да е протекъл без усложнения и към момента ищецът да е напълно възстановен, този оздравителен процес е продължил 50-60 дни и през това време ищецът е изпитвал болки и страдания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително следствие виновното противоправно поведение на ответника действително ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причиненото от ответника счупване на челюстта на ищеца, а оттук – че искът се явява доказан по основание.

Що се отнася до размера, в който следва искът да се уважи, съдът – изхождайки от характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания и от общественото разбиране за справедливост, намира, че искът се явява доказан в целия му предявен размер.(

Поради това съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лв. – платено адв. възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда по сметка на ВСС 160 лв. ДТ за уважения иск и 100 лв. депозит за СМЕ.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, адв. И.Д., СУМАТА 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца виновно от ответника неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие нанасяне на удар с юмрук от ответника по лицето на ищеца на 06.01.2013 г. в с. Воден, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лв., А в полза на РС – Първомай по сметка на ВСС – 160 лв. държавна такса и 100 лв. депозит за СМЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПП/ ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/