Р Е Ш Е Н И Е

№ 136 гр. Първомай, 22.11.2013 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав,

в открито заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

при секретаря Таня Петрова,

като разгледа докладваното от съдия ПАВЕЛ ПАВЛОВ

гр. дело № 200 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.8, ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Ю.Й.В. – лично, и в качеството й на майка и законен представител на малолетния П.Й.К. Х., и двамата от гр. Пловдив, твърди, че е сключила на 30.11.2011 г. с ответника Договор за наем на земеделска земя, както и, че малолетният ищец П.Х. е придобил собствеността върху имоти, предмет на сключен на 25.10.2011 г. Договор за аренда на земеделски земи, които включвали и стопанската 2011 - 2012 г., по силата на които му е предоставила за временно ползване земеделски имоти с площ общо от 44, 323 дка, находящи се в землището на с. ***, а ответникът е поел задължение да заплати наемна цена за една стопанска година в размер на пазарната равностойност на 100 кг жито за декар наета площ в срок до 30.08 на съответната година, както и, че срокът за плащане наемната цена за стопанската 2011/2012 г. е изтекъл, но такава не е постъпила. Въз основа на изложените обстоятелства моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 1 861 лв., представляваща дължимата по Договорите наемна цена за стопанската 2011/2012 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа – 30.08.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 136 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Представя писмена защита, претендира разноски.

Ответникът М.Н.А., в качеството му на едноличен търговец с фирма “*** – М.А.”*** признава сключването на договорите, но възразява, че задължението му по договорите било изборно, като той упражнил правото си на избор и бил готов да извърши плащане в натура, за което поканил ищцата, тъй като задължението за предаване на вещи било търсимо, но ищцата не е отишла да вземе наемното плащане в жито и в този смисъл заявява, че е налице забава на кредитора, във връзка с което моли съдът да отхвърли исковете и да задължи ищцата да приеме изпълнението по Договорите да бъде извършено члез плащане на дължимата рента в натура, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от страните доводи, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства (л.32 - л.37), се установява, че действително на 25.10.2011 г. в гр. Първомай между Д.С.Д. и ответника, е бил сключен Договор за наем на земеделска земя с който Д.Д., в качеството му на наемодател, се е задължил да предостави за временно ползване на ответника, в качеството му на наемател, земеделски земи в землището на с. *** с площ от общо 21, 189 дка., за срок от една година, а наемателят се е задължил да извърши наемното плащане в уговорения вид и срок, а именно – 100 килограма жито за декар ИЛИ левовата равностойност на 100 кг. жито за декар по позарна оценка в момента на плащането, като страните са уговорили и, че арендното плащане се дължи за всеки период от първо до тридесето число на месец август, както и, че при прехвърляне на собствеността на наетия имот, приобридателят замества наемодателя като страна по Договора. На 05.04.2012 г. малолетният ищец П.Х., чрез своята майка и законен представител – ищцата Ю.В., е закупил земеделските имоти, отдадени под наем на ответника по силата на този Договор.

Установява се също така, че на 30.11.2011 г. в гр. Първомай между ищцата Ю.В. и ответника, е бил сключен Договор за наем на земеделска земя, с който тази ищца, в качеството й на наемодател, се е задължила да предостави за временно ползване на ответника, в качеството му на наемател, земеделски земи в землището на с. *** с площ от общо 23, 134 дка., за срок от една година, а наемателят се е задължил да извърши наемното плащане в уговорения вид и срок, а именно – 100 килограма жито за декар ИЛИ левовата равностойност на 100 кг. жито за декар по позарна оценка в момента на плащането, като страните са уговорили и, че арендното плащане се дължи за всеки период от първо до тридесето число на месец август

От заключението от 19.09.2013 г. на в. л. по ССЕ Г.М. и допълнението на същото при изслушването на вещото лице в съдебното заседание по делото на 06.11.2013 г., се установява, че дължимото на ищците наемно плащане за стопанската 2011/2012 г., съобразно площта на отдадените от тях на ответника под аренда имоти, е в размер на 1 861, 57 лв. (а изчислената от съда с компютърна програма мораторна лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 136, 21 лв.).

Съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за неоснователност на иска поради наличието на право на избор дали да заплати наемното плащане по двата договора в пари или да изпълни задължението си в натура, доколкото от страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че той е отправил към двата ищци, чрез ищцата Ю.В., многократни покани да получи наемната цена в натура, но тя не се е отзовала, а освен това до датата на падежа на вземането – 30.08.2012 г. ответникът не е упражнил правото си да избере с кой от уговорените два начина на плащане ще изпълни задължението си и да съобщи това на Ю.В., а чрез нея – и на малолетния й син, поради което след тази дата правото на избор за изпълнение на задължението е преминало върху ищците, с оглед разпоредбата на чл.131 от ЗЗД – а те изрично желаят плащането да бъде извършено с пари.

До приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ищците дължимите арендни вноска за стопанската 2011/2012 г.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищците размери на задължението на ответника са по-ниски от установените от ССЕ действително дължими, а размерът на претендираната мораторна лихва също е по-нисък от действително дължимия, изчеслен от съда, съдът намира, че ОСИ се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 17.05.2013 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищците и направените разноски за производството по делото в размер общо на 179, 88 лв. – следващата се част от платената ДТ за производството по делото и платен депозит за ССЕ, като от страна на ищците не са представени доказателства, от които да се установява, че са уговорили и заплатили на пълномощника си адвокатско възнаграждение – поради което и разноски за такова не следва да им се присъжда.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН **********, в качеството му на едноличен търговец с фирма “*** – М.А.”***, ЕИК 040238810, със съдебен адрес: гр. ***, адв. .ФМ., ДА ЗАПЛАТИ НА Ю.Й.В., ЕГН ********** – лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетния П.Й.К.Х., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. ***, адв. В.С., СУМАТА 1 861 лв., представляваща дължими по сключени гр. Първомай на 25.10.2011 г. и на 30.11.2011 г. Договори за наем на земеделска земя наемни плащания за стопанската 2011/2012 г., ЗАЕДНО С мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.08.2012 г. до 17.05.2013 г. В РАЗМЕР общо на 136 лв., ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, начиная от 17.05.2013 г. до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 179, 88 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПП/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/