РЕШЕНИЕ №
86
гр.Първомай, 30.07.2013г.
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№174 по описа на съда за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът И.А.Г., ЕГН **********,***, представляван от адв.Т.
И., твърди, че на 27.02.2012г. в с.Д., обл.П., ответникът му причинил две
телесни повреди – най-напред го ударил с дъска от пейка, като предизвикал
счупване на две кости на лявата ръка в средната трета на предмишницата, което
довело до затрудняване движенията на ръката за период от повече от една година,
а непосредствено след този удар му нанесъл втори удар с нож, с което причинил
прободно-прорезна рана в коремната област. Твърди, че в резултат от горното бил
приет в УМБАЛ „Св.Георги”, гр.Пловдив, където му била направена животоспасяваща
коремна операция и била гипсирана ръката. Последвали втора операция на корем
след 12 дни и трета операция за възстановяване на дебелото черво след 8 месеца,
както и операции на ръката, при които били поставени метални планки. Твърди, че
животът му бил в опасност, преживял болки и страдания. До настоящия момент
лявата му ръка била непълноценна, изпитвал големи болки и неудобства по време и
след коремните манипулации. За извършеното от ответника деяние било образувано
н.о.х.д.№82/2012г. по описа на РС Първомай, приключило с одобряване на
споразумение от 09.10.2012г. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата
молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
10 000 лв. (по 5 000 лв. за всяка травма),
представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат от причинените телесни повреди на 27.02.2012г. Претендират се
сторените деловодни разноски.
Ответникът В.Г.С., ЕГН **********,***, представляван от
адв.И. Д., оспорва исковете. Възразява, че не е причинител на телесните
повреди, описани в исковата молба, евентуално счита претендираните обезщетения
за прекомерни. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят, или да
се уважат, но само частично. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от приложеното по делото н.о.х.д.№82/2012г. на РС Първомай, че срещу
ответника е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.129, ал.1 във
връзка с ал.2 НК с пострадал ищеца И.Г.. С определение от 09.10.2012г., в сила
от същата дата, е одобрено постигнато между РП Първомай, подсъдимия В.С. и защитника
му споразумение за решаване на делото, според което ответникът се признава за
виновен в това, че на 27.02.2012г. в с.Д. обл.П., е причинил на ищеца средна телесна
повреда, както следва: прободно-порезно нараняване в коремната област,
проникващо в коремната кухина с прерязване на около 2/3 от обиколката на
низходящия отдел на дебелото черво, от което са настъпили усложнения, и
счупване на двете кости (радиус и улна) в
средната трета на лявата предмишница, довело до трайно затрудняване движенията
на левия горен крайник за повече от един месец – престъпление по чл.129, ал.1
във връзка с ал.2 НК.
Установява
се от приетите по делото епикризи, издадени от УМБАЛ „Св.Георги”ЕООД,
гр.Пловдив, отделение по травматология и клиника по гръдно-коремна хирургия, че
ищецът е постъпил в последната клиника на 27.02.2012г. с болки и кървене в
областта на коремната рана, с увредено общо състояние, афебрилен, както и, че
на следващия ден на същия е извършена операция в коремната кухина, при която е
констатирано проникване с диаметър 13 см и засягане на „колон десценденс” с
прерязана стена на червото по протежение на 2/3, стената е зашита, поставен е
дрен. Извършена е рентгенография, при която е констатирана фрактура на радиуса
и улната в средната част на лявата ръка. На 08.03.2012г. ищецът е постъпил в
травматологично отделение, на 09.03.2012г. е извършена операция в областта на
лявата предмишница с поставяне на остеосинтеза, в подкрепа на което са и
представените фактура №3000001452/12.03.2012г. и вносна бележка към нея за
закупен един комплект инпланти за остеосинтеза на предмишница. На 14.03.2012г.
ищецът е прехвърлен отново в клиниката по гръдно-коремна хирургия, поради
обилна гноевидна секреция от оперативната рана на корема. Извършено е отново
оперативно лечение с изведена „колостома”, изписан е на 11.04.2012г. с
препоръки да се извършват превръзки на раната през два дни в клиниката, както и
да се извърши операция за възстановяване континуитета на чревния тракт след 6
месеца. Според последната епикриза, ищецът е постъпил в същата клиника в
периода от 26.11.2012г. до 11.12.2012г. за нова коремна операция, извършена на
28.11.2012г., с цел реституция функциите на чревния тракт.
По
делото са разпитани двама свидетели. Според показанията на св.П., който живеел
на съпружески начала с майката на ищеца, на 27.02.2012г. той се прибрал в къщи,
целият в кръв и казал, че са го били, че го „заколили”. Имал кръв по ръцете и
по дрехите, в областта на корема и отзад на крака. Веднага го завели в
болницата в гр.Първомай, където ги изпратили в гр.Пловдив, в хирургиите. Ищецът
бил откаран там с линейка. Първоначално той бил блед, после станал по-немощен
от загубата на кръв, не можел да се придвижва сам. В Пловдив била извършена
операция, лекарите им казали, че засега положението се е разминало. От края на
февруари до месец април 2012г. ищецът престоял в болницата, прехвърляли го от
отделение в отделение, наели жена, която да се грижи през цялото време за него,
защото не можел да се движи. Оказало се, че и ръката му е счупена на две места,
обездвижили я, а после направили операция, сложили му пирони, до края на май
или юни 2012г. ръката му била в гипс. Есента тази година предстояла нова
операция за махане на пироните. Когато се прибрал в къщи, имал предписания
коремната рана да се наглежда през ден, в най-лошия случай през два дни, от
лекар в гр.Пловдив, затова пътували до там. Сменяли се превръзките и торбичките.
В продължение на няколко месеца ходел до тоалетна в торбичка, през есента на
2012г. му направили нова операция и започнал да ходи нормално до тоалетна. От
инцидента до момента ищецът не работел, не можел да върши тежка работа. И до
сега имал оплаквания, че при свиване все още изпитва тежест, изпитвал болка и
притискане на мястото, където му било сложено платно на диафрагмата, споделял,
че това платно го притиска. Нараняванията били получени в резултат от
намушкване с нож, а по ръката – от удар с кол след възникнал скандал в центъра
на селото, на който свидетелят не присъствал.
От
показанията на св.К. се установява, че ищецът бил изписан през април 2012г. от
болницата в гр.Пловдив с отворена рана на корема и с „колостома” – изведено
отстрани черво. От клиниката му казали да ходи през ден-два на превръзки, а в
събота и неделя викали свидетелката да го превързва, защото тя работела като
хирургична сестра във ВМИ Пловдив. В началото ищецът бил много травмиран,
болките в корема му били непрекъснати, приемал обезболяващи – аналгин,
бусколизин и др. Изпитвал неудобства във връзка с торбичката, която трябвало да
сменя често и да почиства, защото не знаел кога ще излезе стомашно съдържимото.
Превръзките продължили около 40-50 дни след изписването, докато се затворила
раната. Колостомата останала и след това. Ищецът чакал седем-осем месеца за
втора операция за възстановяване фунциите на дебелото черво. Междувременно имал
постоянни болки в корема, около торбичката се образували рани и възпаления.
Впоследствие имал оплаквания от срастванията в крема, боляла го и ръката, в
която имал пирон.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму.
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква установяване на
противоправно деяние, като пряк и непосредствен резултат от което да са
настъпили вреди за пострадалия, като виновността на дееца се предполага до
доказване на противното. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Одобреното от съда споразумение за
решаване на наказателно дело има характер на влязла в сила присъда,
следователно правилото на чл.300 ГПК е относимо и към настоящата хипотеза. Така
според съдържанието на споразумението, одобрено по н.о.х.д.№82/2012г. на РС
Първомай, съдът е длъжен да приеме, че
ответникът е извършенител на противоправно деяние (защото
престъплението несъмнено е такова) – причиняване на средна
телесна повреда на ищеца, изразяваща се в трайно затрудняване движението на
левия горен крайник и нараняване, проникващо в коремната кухина, което деяние е
извършено виновно, при условията на пряк умисъл.
От
събраните по делото доказателства се установяват и другите два елемента на
непозволеното увреждане – настъпването на неимуществени вреди за ищеца, както и
наличието на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
Установи се, че ищецът е понесъл два тежки удара, един с хладно оръжие,
причиняващ прободно-порезна рана и проникващ в коремната кухина с диаметър
около 13 см, от което неминуемо следват интензивни болки, и още един удар с
дървена греда в областта на предмишницата с последвало счупване на две кости на
ръката, също в състояние да причини силно физическо страдание. В подкрепа на
това са и показанията на свидетелите, от които се установява, че ищецът е изпитал
болки, страдания и неудобства при нанасяне на ударите, в последствие при
транспортирането му и престоя в болница,
по време на и между извършваните оперативни интервенции на ръката и на корема,
а така също и по настоящем, не е могъл дълго време да се движи, понастоящем не
може да работи, да извършва тежка работа, според св.К. същият „останал инвалид
за цял живот”. Няма спор, а това се установява и от доказателствата, че
посочените вреди са непосредствен и пряк резултат от деянието, извършено от
ответника на 27.02.2012г., тъй като го следват по време и не биха възникнали
без неговото проявление.
В
аспекта на горното съдът намира, че исковете са доказани по основание.
Възраженията на ответника, че не е причинител на вредите, са неоснователни, тъй
като в тази връзка е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно деянието и неговия извършител.
Не следва да бъде обсъждано възражението за съпричиняване на резултата,
направено едва в хода на устните състезания от пълномощника на ответника, тъй
като същото е фактическо възражение, което е следвало да бъде наведено
най-късно в срока за отговор на исковата молба, за да бъде включено
своевременно в предмета на доказване по делото. В отговора ответникът е
възразил единствено, че претендираните обезщетения са прекомерни спрямо
действително претърпените вреди. Дори да се приеме, че възражението за
допринасяне е допустимо, то не е доказано пълно и главно – няма събрани
доказателства по делото, че ищецът е допринесъл за престъпния резултат, като в
тази връзка доказателствата, събрани по друго дело – н.о.х.д.№82/2012г., не
могат да бъдат ползвани. Споразумението само по себе си не би могло да послужи
в тази насока, тъй като в него констатация за съпричиняване няма.
По
отношение размера на обезщетението е приложима разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
според която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Това правило изисква определеното от съда обезщетение да може да
репарира претърпените вреди в максимална степен и в съответствие с техния
интензитет, продължителност и отражение върху живота и здравето на пострадалия.
В конкретния случай се констатират интензивни болки и страдания, с относително
голяма продължителност. В резултат от нанесените травми пострадалият е бил
обездвижен за период от близо два месеца с необходимост от непрекъснати грижи и
наблюдение, в период от близо година е извършвал движения единствено в дома си,
претърпял е няколко операции – една на ръката с предстояща втора такава и три
на корема, извършвани са манипулации, тежки и болезнени. От травмата в корема
за същия е възникнала опасност за живота и тежки последици за здравето му,
изпитвал е огромни неудобства и унижения във връзка с изведената „колостома”, с
необходимостта от почти ежедневни превръзки в продължителен период от време.
Във връзка с така установените факти съдът намира, че справедливото
обезщетение, което би могло да репарира претърпените болки, страдания и
неудобства от травмата в коремната му област е в размер 12 000 лв., който
е по-голям от формулираната претенция, затова същата следва да бъде уважена
изцяло. Изцяло следва да се уважи и претенцията за сумата 5 000 лв. –
обезщетение за претърпени болки, страдания и неудобства в резултат от
счупването на ръка, тъй като същите са били интензивни и с относително голяма
продължителност. Ръката на ищеца е била обездвижена за период от 90 дни с
гипсова имобилизация, видно от приетата епикриза, счупени са били две от
костите в средната третина на предмишницата. Ето защо съдът намира, че така
предявеният иск е доказан и по размер.
С
оглед пълното уважаване на исковите претенции на основание чл.78, ал.1 ГПК в
полза на ищцовата страна следва да се присъдят сторените от нея деловодни
разноски, които се равняват на сумата 300 лв. – заплатено възнаграждение за
един адвокат. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сумата 400 лв. –
държавна такса, от която ищецът е бил освободен по реда на чл.83, ал.1, т.4
ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН **********,***,
представляван от адв.И. Д., да заплати на И.А.Г., ЕГН **********,***,
представляван от адв.Т. И., сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева) –
по 5 000 лв. за всяка травма, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, причинено на 27.02.2012г. в с.Д., обл.П., чрез
прободно-порезно нараняване в коремната област, проникващо в коремната кухина с
прерязване на около 2/3 от обиколката на низходящия отдел на дебелото черво, от
което са настъпили усложнения, и счупване на двете кости (радиус
и улна) в средната трета на лявата предмишница, довело до трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от един месец, както и
сумата 300 лв. (триста лева) – деловодни разноски в
производството по гр.д.№174/2013г. по описа на РС Първомай, ІІ съдебен състав.
ОСЪЖДА
В.Г.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.И. Д., да заплати в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сумата 400 лв. (четиристотин
лева) – държавна такса в производството по гр.д.№174/2013г. по
описа на РС Първомай, ІІ съдебен състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
РК / НК