Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

гр.Първомай, 04.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав

Председател: Росица Кюртова

секретар: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №152 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.„Х. Г.Д.”№37, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. С., твърди, че имал качеството на краен снабдител, който съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Последните влизали в сила за потребителите, които купуват ел.енергия, без изрично писмено приемане. По силата на Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с такава обекта на потребление на ответника – кафе-аперитив, находящ се в гр.П., обл.П., ул.”***” №12, индивидуализиращ се с ИТН (измервателна точка номер) 1070935 и клиентски номер 1010119304. Ответникът от своя страна бил длъжен да заплаща стойността на консумираната електрическа енергия и на предоставените мрежови услуги. В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на ЗЕ в периода от 04.11.2011г. до 19.08.2012г. ищецът доставил на ответника електрическа енергия на обща стойност 2286,41 лв., която не била платена от ответника. В допълнителна молба уточнява, че част от посочената сума, а именно 2 273,33 лв. представлява допълнително начислена ел.енергия на основание чл.54, ал.2, т.1 от общите условия в резултат от извършена констатация за манипулиране на средството за измерване. Ответникът изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забавено плащане на паричното задължение в общ размер 116,23 лв. За неплатените задължения били издадени общо 3 на брой фактури, посочени в приложение към исковата молба по номера, падеж, главница и лихва (обезщетение за забава). За горните вземания ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№110/2013г. на РС Първомай. Ответникът подал възражение по реда на чл.414 ГПК, поради което възникнал правен интерес заявителят да предяви установителен иск относно вземанията си. Въз основа на изложените обстоятелства е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№110/2013г. на РС Първомай, както следва: 2286,41 лв., представляваща стойност на доставена електрическа енергия за посочения обект в периода от 04.11.2011г. до 19.08.2012г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 04.03.2013г., до окончателното изплащане; 116,23 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, определено за периода 04.09.2012г. - 03.03.2013г.; и 260,13 лв. – разноски в заповедното производство. Претендират се сторените в настоящото производство такива.

Ответникът И.С.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.Х.В., оспорва исковете. Възразява, че през сочения от ищеца период от време е заплащал задълженията си към него. Претенцията била за допълнително начислени суми в резултат от констатирано въздействие върху електромера, за което той нямал принос, тъй като обектът бил нает от него с всичките му принадлежности. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото няма спор, че в процесния период от време ответникът е бил потребител на електрическа енергия и абонат на “ЕВН България Електроснабдяване” АД по договор за доставка на електрическа енергия с място на доставка гр.П., обл.П., ул.“***“ №12, клиентски номер 1010119304, ИТН №1070935. В тази насока са представените заявление от 08.03.2011г. от И.С. да бъде вписан като ползвател на услугата, декларация на наемодателя и договор за наем от 07.03.2011г., в уверение на това, че ответникът е бил наемател на обекта, съответно потребител по смисъла на гл.І, чл.1, т.4 от приетите общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г. Няма спор, че страните са били обвързани от общите условия по силата на публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане.

От приетия по делото констативен протокол №011088/23.01.2012г. се установява, че на посочената дата представители на „ЕВН България Електроразпределение”АД са извършили подмяна на средството за търговско измерване на горния адрес в присъствието на ответника – демонтиран е бил електромер с фабр.№85583427 и монтиран електромер с фабр.№42800955.

По делото е приет констативен протокол от експертиза на средство за измерване №291117/03.08.2012г., в който са отразени констатации при извършено изследване на демонтирания електромер в Български институт по метрология, ГД„Мерки и измервателни уреди”, регионален отдел Пловдив. В протокола е отразено, че електромерът е пломбиран с две пломби, една от които е отваряна и премачквана и втора – премачквана. Направена е констатация, че електромерът е отварян и манипулиран, изрязани са част от зъбите на плаващото зъбно колело на броителния механизъм. В резултат на тази манипулация електромерът отчита с 85 % по-малко от консумираната електроенергия и по двете тарифи. В заключение е посочено, че електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания.

Въз основа на констатациите от съставения протокол “ЕВН България Електроснабдяване”АД е извършило едностранна корекция на сметката на абоната за минал период – 80 дни преди датата на демонтажа – от 04.11.2011г. до 23.01.2012г., на основание чл.54, ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, като за същия период е начислило допълнително сума в размер на 2273,33 лв. за разходвани от ищеца 13079 киловатчаса ел.енергия. За целта е издадена фактура №1079337612/22.08.2012г.

Ищцовото дружество е издало още две фактури с получател ответника за ИТН 1070935, както следва: ф-ра №1079952578/31.08.2012г. за предоставени мрежови услуги в периода от 07.07.2012г. до 09.08.2012г. на стойност 10,10 лв. и ф-ра №1080920632/19.09.2012г. за за предоставени мрежови услуги в периода от 10.08.2012г. до 19.08.2012г. на стойност 2,98 лв.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, според заключението на която при извършената експертизна проверка в оторизираната лаборатория е установено, че електромерът е отварят и манипулиран, в резултат от което отчита само част от консумираната електроенергия – с 85 % по-малко. На клиента е начислено допълнително количество дневна ел.енергия в размер 6708 kwh и нощна ел.енергия 6371 kwh на основание чл.54, ал.2, т.1 от общите условия на ЕВН ЕР за период от 80 календарни дни. Допълнително начислените количества дневна и нощна енергия са остойностени по действащите единични цени за периода, одобрени от ДКЕВР. Не може да се установи началният момент на неточно отчитане на електромера.

Приета е и съдебно-счетоводна експертиза, според която счетоводството на ищеца е редовно водено през периода, отчетената ел.енергия е фактурирана правилно съобразно действащите цени, определени от ДКЕВР за всеки отчетен период. По фактурите от 31.08.2012г. и 19.09.2012г. няма начислена ел.енергия, а само мрежови услуги. Върху сумата 2 273,33 лв. се дължи законна лихва за забава в размер 115,62 лв. да периода от 04.09.2012г. до 03.03.2013г., върху сумата 10,10 лв. – 0,48 лв. за периода 13.09.2012г. до 03.03.2013г., а върху сумата 2,98 лв. – 0,13 лв. за периода от 30.09.2012г. до 03.03.2013г.

Видно от приложеното ч.гр.д.№110/2013г. на РС Първомай, на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване основанието на вземането си, а ответникът следва да докаже изпълнение на задължението. В случая ответникът основава вземането си в размер 2273,33 лв. по ф-ра №1079337612 на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметките за потребена ел.енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и главно предпоставките за неговото упражняване. По делото не се спори, че ищецът има качеството потребител на ел.енергия и се намира в договорни отношения с ответното дружество, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 ДРЗЕ – юридическо лице, което осъществява снабдяването с електрическа енергия. Отношенията между страните се уреждат от действащия към периода Закон за енергетиката и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Съгласно член 54, ал.1 от същите ОУ коригиране на сметки се извършва в случаите на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено по реда на общите условия, както и в случай, че при метрологична експертиза бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН. Съгласно ал.2 в случаите на констатирано по реда на общите условия неправомерно въздействие върху СТИ, ЕВН ЕР преизчислява количеството ел.енергия за периода от датата на монтажа до датата на констатиране на грешката, освен ако може да бъде определен точен период, но не за повече от 90 дни. В разпоредбата на чл.54, ал.2, т.1 и т.2 от ОУ на ЕВН ЕР са предвидени различни методики за допълнително начисляване според това дали отклонението в нормалната работа на СТИ има конкретен измерител или такъв не може да се установи. Съгласно чл.28, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС търговското дружество въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период.

Правото си на едностранна корекция в сметките за потребена ел.енергия ответното дружество черпи от действащите общи условия. Посочените общи условия не са били предмет на индивидуално уговаряне между страните по правния спор, като в отношенията между тях действа принципа на равнопоставеност, установен в гражданското право. Според Решение №189/11.04.2011г. на ВКС по т.д.№39/2010г., ІІ т.о., клаузата в общите условия, която предвижда възможност за едностранна корекция в сметките на потребителя за предходен период от време, без определяне на конкретен период и без отчитане на реално консумирана ел.енергия, следва да се счита неравноправна по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителя, тъй като създава значителна неравнопоставеност в правата и задълженията, произтичащи от договора. Пак в същото решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, представляващо задължителна практика по прилагането на закона, е казано, че доставчикът на електрическа енергия трябва да гарантира качество и надлежен отчет на подадената ел.енергия, върху него лежи задължението да осигури правилното и коректно функциониране на средството за търговско измерване, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната ел.енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел.енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за ел.енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя ел.енергия. Клаузата на чл.54 от ОУ, предвиждаща форма на безвиновна отговорност, противоречи и на разпоредбата на чл.82 ЗЗД. Съдът споделя практиката, регламентирана в горното решение, според която тази клауза е нищожна и не поражда правно действие между страните. Възможност за едностранна корекция не е предвидена и в нормативната уредба – действащите през процесния период Закон за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В този смисъл е налице трайна практика на ВКС, обективирана в решение №165/19.11.2009г. по т.д.№103/09г., решение №104 от 5.07.2010 г на ВКС по т.д. №885/2009г., II т.о., решение №26 от 04.04.2011г. на ВКС по т.д.№427/2010г., ІІ т.о. В действащата през периода на корекцията нормативна уредба не се съдържат разпоредби, от които да произтича правото на ищеца за извършване на последващо коригиране по сметката на потребителя. Ето защо и с оглед нищожността на клаузата в общите условия, съдът намира, че липсва основание за допълнителното начисляване на задължение в размер 2273,33 лв. в тежест на ответника.

Вземанията по другите две фактури - №1079952578 и №1080920632, се основават на предоставени мрежови услуги – извършен пренос на ел.енергия по разпределителната мрежа, като за това, че преносът е извършен спор между страните не възниква, в тази връзка следва да се цени и признанието на ответника, че за същите периоди е заплатил задължението си за консумирана ел.енергия, съответно ползвал такава. Съгласно чл.18, ал.1 и ал.2 от общите условия потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно в 10-дневен срок от издаване на фактурата. От заключенията на СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективно изготвени, се установява, че задълженията в посочените две фактури са определени правилно и остойностени според действащите в периода цени, утвърдени от ДКЕВР. Ето защо в тази й част исковата претенция се явява основателна и следва да се приеме, че съществува вземане на ищеца срещу ответника за общата сума 13,08 лв. – неплатена стойност на предоставена мрежова услуга в периода от 07.07.2012г. до 19.08.2012г. Ответникът не е доказал плащане на посочените задължения, затова и с оглед цитираната разпоредба от общите условия същият е изпаднал в забава 10 дни след изтичане на всяка от фактурите, като за периода от забавата до датата на заявлението по чл.410 ГПК дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главниците, определено от вещото лице в общ размер 0,61 лв. До посочения размер следва да се уважи и кумулативно съединения иск за установяване на вземане за обезщетение за забава, като за разликата същият се отхвърли, поради недължимост на на сумата 2273,33 лв. Следва да бъде редуциран размерът на присъдените в хода на заповедното производство разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК до сумата 1,48 лв. (от общо присъдени 260,13 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, които са в общ размер 448,90 лв. и включват 236,82 лв. държавна такса, 212,08 лв. юрисконсултско възнаграждение. От тях по съразмерност се дължат 2,56 лв. Ответникът също има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. От сторените от него разноски в общ размер 200 лв. за платено възнаграждение на адв.В., следва да му бъдат присъдени съразмерно на отхвърлената част от исковете 198,86 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.Х.В., дължи на “ЕВН България Електроснабдяване”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***” №37, сумата 13,08 лв. (тринадесет лева и 08 ст.), представляваща неплатена стойност на доставени мрежови услуги за обект на потребление, находящ се гр.П., обл.П., ул.“***“ №12, клиентски номер 1010119304, ИТН №1070935, за периода от 07.07.2012г. до 19.08.2012г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 04.03.2013г., до окончателното изплащане, сумата 0,61 лв. (61 ст.), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горното задължение за периода от 13.09.2012г. до 03.03.2013г., както и сумата 1,48 лв. (един лев и 48 ст.) – разноски, сторени в хода на заповедното производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№110/2013г. на РС Първомай, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на вземане в размер 2273,33 лв. – допълнително начислена електроенергия за периода от 04.11.2011г. – 23.01.2012г. на основание чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР, за което е издадена фактура №1079337612/22.08.2012г., на вземане за мораторно обезщетение за периода от 04.11.2011г. до 19.08.2012г. над установения размер от 0,16 лв. до пълния предявен такъв от 116,23 лв., и на вземане за разноски в заповедното производство за разликата над 1,48 лв. до 260,13 лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.Х.В., да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***” №37, сумата 2,56 лв. (два лева и 56 ст.) – деловодни разноски по гр.д.№152/2013г. по описа на РС Първомай.

ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване”АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***” №37, да заплати на И.С.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.Х.В., сумата 198,86 лв. (сто деветдесет и осем лева и 86 ст.) – деловодни разноски по гр.д.№152/2013г. по описа на РС Първомай.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

РК / НК