Р Е Ш Е Н И Е    119

 

гр.Първомай, 11.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав

 

Председател: Росица Кюртова

секретар: Мария  Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №147 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците Л.З.П., ЕГН **********,***, Т.Н.Б., ЕГН **********,***, и С.Н.Д., ЕГН **********,***, всички представлявани от адв.С.С., с адрес за призоваване гр.П., обл.П., ул.“**“ №1б, твърдят, че са наследници на Н. Д. П., бивш жител ***, починал на 11.06.1998г. Бащата на общия им наследодател – Д. П. Г, починал през 1966г., през 1949г. закупил една нива с площ 2 500 дка, която присъединил към свое място с площ около 1 500 дка, притежавано по наследство от родителите му, в резултат на което се оформило едно дворно място с площ от около 4 000 дка. Сделката през 1949г. не била оформена в изискуемата нотариална форма, но веднага след сключването й върху имота било установено владение от Д. Г. и сина му Н. П., което те упражнявали непрекъснато и необезпокоявано, всеки до своята смърт. Н. П. построил къща и стопански постройки в имота, където понастоящем живеела съпругата му Л.П.. От придобиването му до настоящия момент имотът бил ползван като жилищен. По действащия план на с.Е., общ.П., имотът се намирал извън регулация, но за него бил отреден имот пл.№335. При извършена справка по повод снабдяване с констативен нотариален акт за собственост ищците установили, че имотът им е включен в общинския поземлен фонд на община Първомай като поземлен имот с начин на трайно ползване индивидуално застрояване с площ 3 622 кв.м., четвърта категория, находящ се в землището на с.Е., общ.П., ЕКАТТЕ 27139,  имот №000578, при граници: имот №000001, имот №000573, имот №100001 и кад.№000581. Така описаният имот бил идентичен със собствения на ищците имот пл.№335, същият нямал характер на земеделски имот, никога не бил включван в ТКЗС и никога не бил владян или ползван от община Първомай. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум да бъде установено по отношение ответната община, че ищците са собственици на гореописания недвижим имот. Претендират се сторените деловодни разноски.

Ответникът Община Първомай, ЕИК 000471536, седалище и адрес на управление гр.П., обл.П., ул.“***“ №50, представлявана от кмета А. П., чрез пълномощника юрк.П. П., оспорва иска. Оспорва правото на собственост на ищците. Поддържа, че имотът, описан в исковата молба, е частна общинска собственост, придобит по реда на ЗСПЗЗ. Намерението за своене на ищците било демонстрирано за пръв път през 1998г. с подаването на декларация по чл.14 ЗМДТ, в който момент имотът бил вече общински, а по отношение общинските имоти съществувала забрана за придобиване по давност. Моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

На 15.05.1949г. е съставен писмен договор, с която И. К. Д. от с.Б., П., продава на Д. П. Г. от с.Е., П., нива с площ 2,5 дка в бодровско землище при съседи: Г. Н., река и воденична вада. От приетите по делото удостоверения за наследници се установява, че купувачът Д. Г. е починал през 1966г. и оставил за наследници съпруга Т. Г., починала през 1970г., син Н. Д. П., починал през 1998г., и две дъщери – Т. Д. Т. и Т. Д. К.. След смъртта си Н. П. е наследен от ищците, първата от които е негова съпруга, а останалите две – дъщери. В разписен лист към проекта за дворищна регулация на с.Е. на името на Н. Д. П. е отразен двор с номер 335, попадащ в квартал 17. Видно от приетото удостоверение, издадено от общинска администрация Първомай, ПИ 335 по плана на с.Е., обл.П., попада извън регулацията на селото, същият не е бил в регулация по отменения план от 1922г. и по сега действащия план, одобрен със заповед №59 от 1986г. В полза на ищците е издадено удостоверение от 21.01.2013г. от кмета на с.Е., според което на името на Н. Д. П. по разписната книга на регулационния план на с.Е. от 1986г. е записан имот пл.№335, попадащ извън регулацията на селото, застроен с жилищна сграда и стопански постройки. (В уверение на последното е и приложената скица на имот извън регулация). Същият имот е идентичен с имот №000578 по плана за земеразделяне на с.Е.

Видно от приетото удостоверение №00-256/21.04.2013г., издадено от ОСЗ-Първомай, за имот №000578, находящ се в землището на с.Е., общ.П., не са предявени реституционни претенции по реда на §27, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ. В издадената скица за имота същият е отразен като частна общинска собственост с площ 3 622 дка, начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, категория четвърта, с граници: имот №000001, имот №000664, имот №100001 и №000581. В издадената справка за история на имота е посочено, че същият е придобит от община Първомай по реда на ЗСПЗЗ.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза със задача да проследи регулационния статут на процесния имот, според което поземлен имот 335 по КРП на с.Е. се намира в източния край на селото и граничи от север с главен път за с.Б. Имотът е с площ 5070 кв.м. В имота има три постройки – жилищна сграда с площ 73 кв.м. и две стопански сгради с площ 29 кв.м. и 57 кв.м. Имотът е извън регулацията на селото. В разписната книга към плана от 1986г. имотът е записан на наследници на Н. Д. П., без да е посочен документ за собственост. В отменения план от 1922 г. имотът не е отразен. Няма данни имотът да е включван в ТКЗС, да е заявяван и деклариран в ОСЗ Първомай. През 1996г. е приет и обнародван в ДВ, бр.84/04.10.1996г. окончателен план за земеразделяне на с.Е., общ.П Всички земи извън строителните граници на населеното място са отредени към картата на възстановената собственост на землище Е., включително процесният имот 335.  Вещото лице е изготвило комбинирана скица, видно от която ПИ №000578 по КВС с площ 3 622 дка е идентичен по местоположение в северозападната си част (малкото разминаване се дължи на липсата на геодезическо заснемане при изработване на КВС), но неидентичен по площ с ПИ 335. На място имотът представлява друг жилищен терен.

Разпитани са трима свидетели. Според св.П. К. Д. Г. имал място около декар и осем ара, после закупил още едно от И. К. от Б. и направил имот от три и осемстотин – четири декара. Като го купили имотът бил празен, след това строили къща – още преди да почине дядо Д., и ограда откъм шосето. Имотът граничил с главния път за с.Б., път към реката, отдолу била реката, а от четвърта страна – ниви. Дядо М. живял там, а след смъртта му – К. с жена си Л. и двете им дъщери. Имотът не бил внасян в ТКЗС. Ограден бил с циментови колове и опъната на тях мрежа от три страни, а откъм улицата – с ограда от камъни. В този вид си го владели и поддържали, не го били напускали никога. И понастоящем се използвал като жилищен имот. Според св.С. Д. имотът на ищците се състоял от къща, стопански постройки и дворно място с площ около 4 дка. Имотът бил заграден. Къщата била откъм улицата за с.Б. Имотът го имали от много години, купили го през 49-та или 50-та година. В това място живели Д., сина му Н., неговата съпруга и дъщерите му, те се грижели за имота, построили сграда там, никой друг не бил влизал в него, имотът не бил включван в ТКЗС. Сестрите на Н. – Т. и Т. били излезли от къщата преди повече от 50 години, те знаели, че имотът е на брат им. Според св.Д. Д. Д. Г. построил къщата през 1949-1950г. заедно със сина си. След това починал. Починал и синът му. Освен Д. и сина му друг не бил живял в имота. Сега там живеели снаха му и внучките С.П. и Т.Б.. Имотът не бил внасян в ТКЗС. Н. имал две сестри, които идвали на гости в с.Е. Те знаели, че къщата брат им я строил за него и че имотът си го брои за него си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения установителен иск за собственост ищците следва да докажат пълно и главно фактическото основание, въз основа на което са придобили правото на собственост, а ответникът следва да проведе доказване по наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения. В тази връзка ищците твърдят, че са придобили имота по наследство от Н. Д. П., който от своя страна го е придобил чрез давностно владение – свое и на баща си Д. П.. Няма спор, че ищците са наследници на Н. П., а събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че придобивната давност е започнала да тече още приживе в полза на Д. П., който е установил владение върху имота по силата на изготвения писмен договор за продажба. Последният не съставлява прехвърлително основание, но може да постави начало на общата придобивна давност в полза на купувача. Това е станало през 1949г., преди влизане в сила на Закона за собствеността, съответно приложима е разпоредбата на §4 ПРЗС, според която относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон. Давността по отменения Закон за давността е 20 години, а съгласно чл.79, ал.1 ЗС – 10 години, или по отменения закон е бил нужен по-дълъг срок, затова се прилага новоустановеният такъв от 10 години, който е изтекъл през 1961 година (10 години след влизане в сила на Закона за собствеността). От показанията на свидетелите се установява, че от закупуване на имота до този момент същият е ползван непрекъснато и необезпокоявано от Д. П., починал през 1966г., който заедно със сина си построил сграда в него, следователно към датата на смъртта си Д. П. е бил собственик по давност на закупения с частен писмен договор имот. От показанията на свидетелите, уточняващи неговите граници, от приетата скица на имота, както и от вписванията в разписния лист към плана от 1986г. може да се заключи, че придобитият по давност имот е идентичен с имот пл.№335 по кадастралния план на с.Е. След смъртта на Д. П. имотът е преминал върху наследниците му по силата на универсално правоприемство, като синът му Н. П. е завладял целия имот и демострирал намерение да го владее като свой по отношение останалите наследници, които според показанията на свидетелите знаели, че имотът е на брат им. 10 години след смъртта на баща си, считано от който момент е установил владението, или към 1976 година Н. П. е придобил по давност и идеалните части от имота, наследени от двете му сестри, съответно след смъртта му през 1998г. целият имот е придобит по наследство от ищците в качеството им на негови законни наследници.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че имот пл.№335 по кадастралния план на с.Е. е идентичен с поземлен имот с начин на трайно ползване индивидуално застрояване с площ 3 622 кв.м., четвърта категория, находящ се в землището на с.Е., общ.П., ЕКАТТЕ 27139,  имот №000578, при граници: имот №000001, имот №000664, имот №100001 и №000581, но същият имот в картата на възстановената собственост е отразен като общински. От страна на ответника, който поддържа, че имотът е негова собственост, не е проведено доказване на наведените правоизключващи възражения, свързани с придобиване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение №427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г., ІІ ГО,постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не е бил влючен в ТКЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, независимо че няма заявени реституционни претенции, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Точно такава хипотеза се установява по настоящото дело, тъй като от показанията на свидетелите се установи, че процесният имот не е ползван като нива, а като жилищен, и не е бил включван в ТКЗС. Ответникът не е доказал противното, съответно не са налице предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ, като способ за придобиване на земеделски земи, по делото няма доказателства имотът да е бил държавна или общинска собственост на друго основание, нито пък такова се твърди. Следователно имотът не е общински, а лична собственост на ищците при съответните им наследствени права. Ето защо исковете следва да бъдат уважени.

При този изход на спора и предвид заявеното искане в тази насока, в полза на ищците следва да се присъдят деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както следва: 88 лв. – държавна такса, 740 лв. – адвокатско възнаграждение, 350 лв. – възнаграждение на вещо лице, общо 1 178 лв., които с оглед пълното уважаване на исковете се дължат изцяло. Останалите претендирани в списъка с разноски на ищците не представляват разноски по смисъла на чл.75 ГПК, затова не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Община Първомай, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., обл.П., ул.“***“ №50, представлявана от кмета А. П., чрез пълномощника юрк.П. П., че Л.З.П., ЕГН **********,***, Т.Н.Б., ЕГН **********,***, и С.Н.Д., ЕГН **********,***, всички представлявани от адв.С.С., с адрес за призоваване гр.П., обл.П., ул.“***“ №1б, са собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот, съставляващ поземлен имот №000578 с начин на трайно ползване индивидуално застрояване, с площ 3 622 кв.м., четвърта категория, находящ се в землището на с.Е., общ.П., ЕКАТТЕ 27139, при граници: имот №000001-жилищна територия на с.Е., имот №000664-пасище, мера на община Първомай, имот №100001-нива на М. А. и №000581-полски път.

ОСЪЖДА Община Първомай, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.П., обл.П., ул.“***“ №50, представлявана от кмета А. П., чрез пълномощника юрк.П. П., да заплати на Л.З.П., ЕГН **********,***, Т.Н.Б., ЕГН **********,***, и С.Н.Д., ЕГН **********,***, всички представлявани от адв.С.С., с адрес за призоваване гр.П., обл.П. ул.“***“ №1б, сумата 1 178 лв. (хиляда сто седемдесет и осем лева) – деловодни разноски в производството по гр.д.№147/2013г. по описа на РС Първомай.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

РК/НК