Р Е Ш Е Н И Е № 103

гр.Първомай, 25.09.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ с., в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав

Председател: Росица Кюртова

секретар: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №134 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.128, т.2 КТ.

Ищецът А.И.А., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.М., твърди, че работел в ответното дружество по трудов договор от 14.09.2008г. на длъжност “общ работник”. На 26.08.2010г. трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. Твърди, че в периода от месец януари 2010г. до месец август 2010г. работодателят не му изплатил полагащото се трудово възнаграждение в размер 286 лв. месечно, или общо за периода 2 288 лв. За вземанията си в посочения общ размер ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№46/2013г. по описа на РС Първомай. Ответникът възразил срещу заповедта, в резултат на което и по указания на съда били предявени настоящите искове. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане да бъде признато за установено по отношение ответника, че съществуват вземания на ищеца в общ размер 2 288 лв., представляващи неплатени трудови възнаграждения за осем месеца в периода от януари до август 2010г., включително, ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЯНИТА 2007“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К.Р.О., не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия трудов договор №10/14.09.2008г., че между ищеца и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „общ работник”. С договора е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер 286 лв.

Установява се от приетите предизвестие №3/23.07.2010г. и заповед №14/26.08.2010г., издадена от ответника, че трудовото правоотношение с А. е прекратено, считано от 27.08.2010г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която през процесния период от време ответникът е начислил на ищеца трудово възнаграждение в нетен размер, както следва: за месеците януари, март, април, май, юни и юли 2010г. – по 246,71 лв., за месец февруари 2010г. – 26,22 лв., тъй като ищецът е бил деветнадесет дни в отпуск поради временна неработоспособност, и за месец август 2010г. – 213,08 лв., общо за периода от януари до август 2010г., включително – 1 719,56 лв. Във ведомостите за заплати на дружеството липсва подпис за получател на горните суми.

Видно от приложеното ч.гр.д.№46 по описа за 2013г. на РС Първомай, в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковата сума, ведно със законна лихва от 21.01.2013г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Съгласно чл.128, т.1 и т.2 от Кодекса на труда работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостта за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В настоящото производство на установяване подлежат съществуването на валидно трудово правоотношение през заявения в исковата молба период от време, полагането на труд от страна на работника или служителя, съответно заплащането на трудово възнаграждение от страна на работодателя. Първите две предпоставки са установени по несъмнен начин от приетите писмени доказателства и от заключението на съдебната експертиза, като начисляването на трудово възнаграждение от работодателя представлява извънсъдебно признание на същия, че труд от страна на работника или служителя е положен, съответно се дължи заплащане на възнаграждение в уговорените размери. Съдът е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи плащане на претендираните от ищеца възнаграждения, но в тази насока не са ангажирани никакви доказателства, нещо повече от приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно изготвена и почиваща на знанията и опита на експерта, се установява, че във ведомостите за заплати през посочения период на дружеството подпис на работника няма. Ето защо съдът следва да приеме, че недоказаният факт не се е осъществил, или че начислените на ищеца трудови възнаграждения за месеците от януари до август 2010г., не са били изплатени, което от своя страна означава, че исковете с правно основание чл.128, т.2 КТ са основателни. С оглед заключението на ССЕ следва да се приеме, че исковете са основателни до установения от вещото лице общ размер, а именно – за сумата 1 719,56 лв., като за разликата до пълния предявен такъв от 2 288 лв. същите следва да се отхвърлят. Сумата е дължима, ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното й изплащане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като с това действие ответникът е поставен в забава.

При този изход на спора и с оглед заявената от ищеца претенция, на същия следва да се присъдят деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер 225,47 лв. – съразмерно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер 68,78 лв. и деловодни разноски – възнаграждение за вещо лице в размер 83 лв., изплатено от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „ЯНИТА 2007“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К.Р.О., че същото дружество дължи на А.И.А., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.М., сумата 1 719,56 лв. (хиляда седемстотин и деветнадесет лева и 56 ст.) – неплатено трудово възнаграждение за периода от месец януари 2010г. до месец август 2010г., включително, ведно със законна лихва от датата на заявлението – 21.01.2013г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №32 от 23.01.2013г. по ч.гр.д.№46/2013г. по описа на РС Първомай, ІІ гр.с., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за разликата над 1 719,56 лв. до пълния предявен размер от 2 288 лв. (две хиляди двеста осемдесет и осем лева).

ОСЪЖДА „ЯНИТА 2007“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К.Р.О., да заплати на А.И.А., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.М., сумата 225,47 лв. (двеста двадесет и пет лева и 47 ст.) – деловодни разноски в производството по гр.д.№134/2013г. по описа на РС Първомай, ІІ гр.с.

ОСЪЖДА „ЯНИТА 2007“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от К.Р.О., да заплати по сметка на ВСС сумата 151,78 лв. (сто петдесет и един лева и 78 ст.) – държавна такса и разноски в производството по гр.д.№134/2013г. по описа на РС Първомай, ІІ гр.с.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок, считано от днес.

РК/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/