РЕШЕНИЕ №
88
гр.Първомай, 30.07.2013г.
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№100 по
описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Й.Д.Д., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.П.,
с адрес за призоваване гр.П., ул.”***” №4, ет.1, кант.102, твърди, че с
ответника работили заедно във фирма в с.Х. с камион „Шкода Мадара”, собственост
на ищеца. През 2009-2010г. камионът аварирал. Ответникът го изтеглил и закарал
в собствения си гараж, за което уведомил ищеца. Твърди, че през 2010г.
ответникът разкомплектовал камиона и го предал на скраб, като за целта ползвал
бригада роми. Това станало без съгласието на ищеца. По повод разпореждането с
чужда вещ между страните възникнал спор, който се уредил със споразумение, по
силата на което ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата 1900 лв. като
обезщетение за това, че камионът е погинал. В тази връзка ответникът издал на
ищеца разписка за сумата, която да му изплати на вноски до края на 2012г.
Ответникът не изпълнил поетото със споразумението задължение. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане същият да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 1 900 лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни
разноски.
Ответникът А.Г.Г., ЕГН **********,***, представляван от
адв.А., оспорва иска. Признава, че е издател на посочената в исковата молба
разписка, но възразява, че същата е издадена в полза на друго лице с имената Й.Д.,
а не в полза на ищеца. Възразява още, че всички отношения между страните са
уредени и няма никакви задължения към него. По изложените съображения моли
искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от приетата по делото справка от началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР
Пловдив, че на името на СД „Димови – Й.-Н. С-ие”, представлявано от ищеца Й.Д.Д.,
е бил регистриран товарен автомобил „Шкода Мадара” с рег.№РВ 6192 ВА, като
регистрацията на същия е прекратена въз основа заявление с вх.№121030009477 от
26.11.2012г. Последното е видно и от приложеното на л.28 удостоверение.
Установява
се от приетия оригинален документ и от признанията на ответника по реда на
чл.176 ГПК, че същият е издател на разписка от 12.08.2012г. за това, че дължи
на Й.Д. сумата 1 900 лв., която се задължава да изплати на вноски до края
на 2012г. По реда на чл.176 ГПК ответникът признава, че е работил с ищеца, че
двамата имали камиони и това ги свързвало. Преди 6-7 години ищецът докарал в
неговия гараж процесния камион, който имал някаква повреда, за да си го
ремонтира, тъй като мястото било подходящо. След това приключил отношенията си
със собственика на гаража, което наложило находящите се там камиони,
включително този, оставен от ищеца, да бъдат преместени в стопанския двор в
с.Бяла река, за което уведомил ищеца. Към камиона имало и ремарке. Признава, че
е бил на среща с ищеца, проведена в присъствие на св.Ц.С., на която са
коментирали въпроси, свързани със същия камион.
По
делото са разпитани трима свидетели. Свидетелят С. работел в „ПРОАГРО 2000”ЕООД
от 12 години, познавал страните, които били управители на различни транспортни
фирми, работещи по договор с дружеството. Камионът на ищеца аварирал и се
наложило да бъде спрян от движение за ремонт. След това свидетелят не го видял
повече. Миналата или по-миналата година присъствал на среща в дома на ищеца,
който твърдял, че камионът е бил при ответника, търсели някакви документи,
станало дума за гумите и ремаркето на камиона, станало дума и за някакви пари –
1000, 1900 или 2000 лв., които ответникът да плати на ищеца. Друго лице с
имената Й.Д. за дружеството на свидетеля не било работило.
Според
св.Т. преди две-три години камионът Шкода Мадара на ищеца изчезнал. Преди да
изчезне свидетелят го видял в стопанския двор в с.Б.
Според
св.Г. ответникът се занимавал с транспортна дейност, имал камиони и база, в
която и други лица държали автомобилите си. Ищецът също държал един камион в
гаража на сина му. Камионът бил ударен, трябвало собственикът да си го оправи,
но това не станало. До миналата година камионът стоял в с.Б., преместен бил от
гаража на ответника, тъй като срокът на договора му за наем изтекъл. Г-н Д.
дошъл в базата в Първомай и казал, че ще си вземе камиона от Б., но свидетелят
не бил на мястото, когато това станало.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От
признанията на ответника, ползващи се с доказателствена сила срещу него, и
показанията на св.Г. се установява, че между страните по делото е постигнат
договор за влог, с който съгласно чл.250 ЗЗД влогодателят предава движима вещ
на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. По
аргумент от разпоредбата на чл.255, ал.1 ЗЗД договорът може да бъде сключен и
без определен между страните срок за пазене на вещта. Същият е неформален,
реален договор, който се счита сключен с предаването на вещта в държане на
влогоприемателя, не е необходимо влогодателят да е собственик на вещта,
може да
бъде трето лице, както в настоящия случай. Безспорно е, че в случая процесният
товарен автомобил е бил предаден от ищеца на ответника, за да го пази в гаража
си в гр.П., като впоследствие със съгласие на ищеца е преместен на друго място.
Не се твърди и не се доказва от ответната страна, че същата е пожелала да се
освободи от задълженията си по договора, съответно ищецът да е отказал да вземе
обратно вещта, в който случай биха възникнали правата по чл.255, ал.2 за
влогоприемателя. Същевременно, съгласно чл.257, ал.1 ЗЗД последният няма право
да се разпорежда с оставената за пазене вещ, дори същата да е заместима. В
противен случай е налице неизпълнение на договора от негова страна и същият
отговаря по реда на чл.82 ЗЗД за причинените на влогодателя вреди.
Установява
се още от приетата по делото разписка, неоспорена от ответника и косвено от
показанията на св.С., че между страните е постигнато неформално споразумение, с
което същите са уредили имуществените си отношения във връзка с договора за
влог и с което ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата 1 900
лв. Свидетелят не е конкретен имуществения спор, но показанията му са в
подкрепа твърденията на ищовата страна, че сумата е договорена като обезщетение
за липсващи части от въпросния товарен автомобил, оставен за пазене на
ответника (гуми и ремарке). Спогодбата съгласно
чл.365 ЗЗД е двустранен неформален възмезден договор, с който страните
прекратяват съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят
взаимни отстъпки. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертват
действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е
било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Последната има значение на
юридически факт, релевантен за спорното право и съдът е длъжен да се съобрази,
като зачете нейния материалноправен ефект, без да обсъжда предхождащото я
правно положение в отношенията между страните.
В
аспекта на гореизложеното съдът намира, че следва да се приеме за установено,
че ищецът има вземане срещу ответника за сумата 1 900 лв., произтичащо от
постигнатото между тях споразумение (спогодба)
във връзка
с уреждане на имуществения им спор по повод сключения по-рано договор за влог.
Издадената от ответника разписка има характер на извънсъдебно признание за
неизгодни за издателя й факти – признание за дълг, и се подкрепя от показанията
на св.С.. (В подобен смисъл е решение №527 от 15.03.2012г. на ВКС, ІV
г.о. по гр.д.№943 от 2010г.) Възраженията, че същата
е издадена в полза на друго лице, не се установиха по делото. Съдът е указал на
ответника, че негова е тежестта да установи, че има задължения към друго лице с
имената на ищеца. С оглед обстоятелството, че последният е приносител на
оригиналния документ и при липса на противно доказване, следва да се приеме, че
същият е издаден именно на ищеца и сумата, за която ответникът се е обвързал, е
дължима именно на него, а от признанията на ответника по реда на чл.176 ГПК и
показанията на св.С. се установява връзката между двете сделки. Не беше
проведено доказване и по възражението, че отношенията между страните по повод
камиона са уредени, което отново е в тежест на ответната страна. Ето защо съдът
намира, че искът следва да се уважи, като исковата сума се присъди, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, тъй
като след падежа – края на 2012г., ответникът е в забава.
При
този изход на спора с оглед заявената претенция и разпоредбата на чл.78, ал.1
ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят деловодни разноски, както
следва: 76 лв. държавна такса и 250 лв. – адвокатско възнаграждение, общо 326
лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********,***,
представляван от адв.А.Ч., да заплати на Й.Д.Д., ЕГН **********,***,
представляван от адв.С.П., с адрес за призоваване гр.П., ул.”Б.” №4, ет.1,
кант.102, сумата 1 900 лв. (хиляда и деветстотин
лева), дължима по силата на договор за спогодба от 12.08.2012г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 21.02.2013г., до
окончателното й изплащане, както и сумата 326 лв. (триста двадесет и шест
лева) – деловодни разноски в производството по
гр.д.№100/2013г. по описа на РС Първомай, ІІ съдебен състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
РК / НК