Районен съд Първомай, ІІ съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Кюртова,

при секретаря Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 99 по описа за 2013 г. на съда, намери за установено следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР във връзка с чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците Й.Х.И., ЕГН **********, Д.Х.И., ЕГН **********, и М.Х.И., ЕГН **********,***, представлявани от адв.С.К., твърдят, че са собственици на 1140/3540 идеални части от празно дворно място, находящо се в гр.П., кв.Д., съставляващо имот планоснимачен номер 1008 в квартал 73 по плана на кв.Д. от 1965г., при граници на имота – от две страни улица, Й. К. Г., В. Д. и А. С.. Твърдят, че придобили собствеността по силата на дарение от Д. Й. И., извършено с нотариален акт №71, том І1 дело №212/1992г. по описа на служба по вписванията на РС Първомай. Дарителят от своя страни придобил имота чрез покупко-продажба от Т. Й. Г., за което бил съставен нотариален акт №201, том І, дело №586/1986г., а Т. Г. пък разполагал с нотариален акт за собственост на имота чрез покупка и давностно владение №179, том І, дело №546/82г. Твърдят, че имотът бил отразен в картата на възстановената собственост на земеделски земи в землището на гр.П. като нива с имотен №088001 – частна общинска собственост. Твърдят, че имотът винаги е бил включен в регулационните граници на града, не бил внасян в ТКЗС, не бил заявяван като земеделска земя, тъй като никога не е бил такава, а съставлявал дворно място, заградено с ограда, като в съседство нямало земеделска земя. За имота не бил съставен акт за общинска собственост, нямало данни да е реализирана процедура по неговото отчуждаване. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум на иск за установяване по отношение ответника, че ищците са собственици по силата на дарение на 1140/3540 идеални части от описания недвижим имот, който съставлява празно дворно място, включено в регулационния план на кв.Дебър, а не земеделска земя.

Ответникът Община Първомай, БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***”№50, представлявана от кмета А. П., чрез пълномощника юрк.П. П., не оспорва изрично исковете. Признава, че за процесния имот няма съставен акт за общинска собственост, нито като земеделска земя, нито като имот в регулация, както и, че за същия няма данни да е реализирана процедура по отчуждаване.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупка и давностно владение №179, том І, дело №546/82г. на първомайски районен съдия, Т. Й. Г. от гр.П. е признат за собственик на празно дворно място с площ 3540 кв.м., съставляващо имот пл.№1008 в кв.73 по плана на гр.П., кв.Д., отреден за обществени нужди, при граници: от две страни улици, К. П., В. Д. и К. П. Г.

По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез председателя на Об.нар.съвет на селищна система гр.П. №201, том І1 дело №586/1986г. на първомайски районен съдия, с който Т. Й. Г. продава на Д. Й. И.,***140/3540 ид.части от празно дворно място, находящо се в гр.П., кв.Д., съставляващо имот пл.№1008 в кв.73, при граници на имота: от двете страни улици, Й. К. Г., В. Д. и А. С.

Установява се от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот №71, том І, дело 212/1992г. на първомайски районен съдия, че на 09.03.1992г. Д. Й. И. е дарил на ищците по равно горепосочения недвижим имот, а последните, представлявани от законния им представител Х. Й. И., са приели дарението с благодарност.

Няма спор между страните, че имотът е включен в картата на възстановената собственост на землището на гр.П., като според представената скица №К04885/04.03.2013г. част от същия е отразена като имот №088001, собственост на община Първомай, на основание протокол по чл.19 ЗСПЗЗ от 24.07.2008г.

По делото е прието заключение на СТЕ, според което по действащия КРП на кв.Дебър, одобрен през 1965г., поземлен имот №1008 се намира в северозападния край на кв.73. От всички страни кварталът е затворен с улична регулация. Част от поземления имот участва в картата на възстановената собственост като имот №088001 – нива с площ 1 147 дка, частна общинска собственост, и имот №088003 – нива с площ 2 380 дка. За процесния имот няма съставен акт за общинска собственост като дворно място или като земеделска земя, няма реализирана процедура по отчуждаване на имота с цел създаване на вътрешна квартална градина. От всички страни имот №088001 е затворен с огради. Според вещото лице от направения оглед, състояние и местоположение на имота същият няма характеристика на земеделска земя.

Разпитани са двама свидетели, според които имотът никога не е бил ползван като нива, не е включван в ТКЗС, представлявал дворно място със стопанска постройка и засадени дръвчета.

При така изложените факти съдът намира следното от правна страна:

Искът е допустим, тъй като представлява средство за защита на страната срещу неправилно отразяване на притежавания в идеални части от ищците недвижим имот в плана за земеразделяне и в картата за възстановена собственост като земеделски такъв от една страна и от друга – като частна общинска собственост. Според установената съдебна практика поправянето на грешка или непълнота в картата на възстановената собственост и плана за земеразделяне при наличие на спор за материално право следва да се извърши след разрешаване на спора по съдебен ред, като допуснатите грешки се отстраняват по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР, а уваженият иск ще послужи като основание за изменение на КВС. (В този смисъл са определение №329/16.07.2012г. на ВКС, ІІг.о., по ч.гр.д.№263/2012г., решение № 134 от 07.04.2010г. по гр.д. № 813/2009г. на ІІ г.о. и др.)

По същeство ищците следва да докажат пълно и главно фактическото основание, въз основа на което са придобили правото на собственост, а ответникът следва да проведе доказване по наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения. В тази връзка ищците твърдят, че са придобили собствеността по силата на дарение, което се установява пълно и главно от приложения по делото нотариален акт за дарение. Доказване собствеността на праводателя им не е необходимо, тъй като нотариалният акт (в това число нотариалният акт за сделка) при липса на изрично оспорване от ответника, се ползва с легитимиращо действие, което задължава съда да приеме, че посоченото в акта лице е собственик на имота, в който смисъл е Тълкователно решение №11/2012г. от 21.03.2013г. на ВКС.

От ответната страна не са направени правоизключващи възражения и не е проведено доказване на такива. Установява се, че част от имота след придобиването му от ищците е включена в КВС като земеделски земи, частна общинска собственост, но доказателства за принадлежност на земите на общината не се установява. Не се установява и същите да са били земеделски към момента на изготвяне на плана за земеразделяне. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл.2 ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е предназначен за земеделско производство и едновременно с това да не се намира в границите на населените места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; да не е включен в горския фонд; да не е застроен със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито да представлява двор или складово помещение към такива сгради; да не е зает от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито да представлява прилежащи части към такива съоръжения, като при определянето му по тези признаци следва да се изходи от неговото местонахождение и съседни имоти. От друга страна, в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. /В същия смисъл решение №427/21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г., ІІ ГО,постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не е земеделски, не е бил влючен в ТКЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Точно такава хипотеза се установява по настоящото дело, тъй като от заключението на СТЕ, което съдът изцяло кредитира, като компетентно изготвено и почиващо на знанията и опита на експерта, се установява по несъмнен начин, че имотът няма характеристики на земеделски, не е заобграден от други земеделски имоти, а от показанията на свидетелите се установи, че същият не е ползван като нива и не е бил включван в ТКЗС. Ответникът не е доказал предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ, като способ за придобиване на земеделски земи, по делото няма доказателства имотът да е бил държавна или общинска собственост на друго основание, тъй като не са били проведени валидни процедури по отчуждаването му във връзка с мероприятията, за които е бил отреден и не е бил незаконно отнет. Следователно имотът не е общинска собственост, респективно, поради липсата на заявени реституционни права по ЗСПЗЗ, същият е лична собственост на ищците – в рамките на заявените от тях права. Исковете следва да се уважат, а въз основа на влязлото в сила решение следва да се проведе съответната административна процедура по промяна на картата за възстановената собственост.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Община Първомай, БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***”№50, представлявана от кмета А. П., чрез пълномощника юрк.П. П., че Й.Х.И., ЕГН **********, Д.Х.И., ЕГН **********, и М.Х.И., ЕГН **********,***, представлявани от адв.С.К., са собственици при равни права на 1140/3540 идеални части от празно дворно място, находящо се в гр.П., кв.Д., съставляващо имот планоснимачен номер 1008 в квартал 73-ти по плана на кв.Д. от 1965г., при граници: от две страни улица, Й. К. Г., В. Д. и А. С., част от който имот с площ 1 147 кв.м. неправилно е заснета като имот №088001 по картата на възстановената собственост на землището на гр.Първомай.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

РК / НК